Включване на бонуси в базата за обезщетение при незаконно уволнение

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 418
                               гр. София, 24.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Илияна Папазова
                                 Членове:     Майя Русева
                                              Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско
дело № 20258002104910 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 1712/02.04.2026г. е допуснато касационно обжалване на решение
№1674/19.03.2025г. по в. гр. д. № 13694/2024г. по описа СГС, ІІ Г ВС в частта, с която е
отхвърлен иска по чл. 344, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, по въпроса за характеристиките на
възнаграждението по чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ като елемент от брутното трудово
възнаграждение, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ.
Касаторът Т. Т. Т., чрез адв. Г.В., иска отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, като
твърди, че сумата от 2777,77 лева, вписвана като бонус във фишовете за заплата и
изплащана като част от брутното трудово възнаграждение в периода след октомври 2022г. до
уволнението му през март 2023г., представлява допълнително възнаграждение над основната
работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, поради
което се включва в базата по чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ.
Насрещната страна по жалбата – ответникът „Браузуейв“ АД, чрез адв. Ж. Р., е оспорил
оплакванията по касационната жалба с отговора й.
По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, като част от по – общия въпрос за


                                            1
видовете плащания, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне
размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, е налице трайно установена съдебна практика,
включително и задължителна такава – ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС, решение №
727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ВКС; решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д.
№ 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС; решение №166/15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г. на III г.о.;
решение № 257/20.10.2014г. по гр. д. № 7716/2013г. на IV г. о. ВКС; решение №181/
22.07.2015г. по гр.д.№ 4554/2014г. на ІV г.о.; решение № 100/08.07.2020 г. по гр.дело №
4564/2019 ІV г.о.; решение № 16/16.01.2025г. по гр.д.№ 2331/23г. на ІV ГО на ВКС и
решение № 766/18.12.2025г. по гр.№ 4803/24г. на ІV ГО на ВКС и др. Обобщено,
разрешенията й са следните: В брутното трудово възнаграждение за последния отработен
месец, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, се включват
допълнителните трудови възнаграждения по чл. 17, ал.1 НСОРЗ, които са с постоянен
характер. Такива, според чл. 15, ал.1 НСОРЗ, са тези по чл.11 и чл.12 от Наредбата /за по-
висока професионална квалификация и за придобит трудов стаж и професионален опит/,
които са задължителни за изплащане, когато са налице предпоставките за придобиване на
правото да се получават от конкретния работник или служител, а според чл. 15, ал.2 НСОРЗ
- допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за
съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното
време. Тези групи има предвид чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ. Съгласно чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ,
в брутното трудово възнаграждение за определяне обезщетенията по чл. 228 КТ се включва
и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда. Такова е премиалното възнаграждение /бонус/ за постигнати
резултати /индивидуални или общи/, когато заплащането му е регламентирано от правилата
за работна заплата в предприятието и критерий за получаването му е извършената работа
(постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната
си сила. То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в
който ще се плаща. Съдът може да контролира/замести преценката на работодателя дали е
дължимо допълнително трудово възнаграждение, платимо при постигане на определени
(договорени между страните по правоотношението) цели и неговия размер само когато
плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и
определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от
приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевият
бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на
работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително
определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му
размер не подлежи на съдебен контрол.
Въззивният съд се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика, като
решаващо е приел, че изплатеният бонус от 2777, 77 лева като част от брутното трудово
възнаграждение за месец февруари 2023г., дори да е за постигнати резултати – индивидуални
или общи, доколкото не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по
преценка на работодателя, не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал.2 от НСОРЗ и


                                               2
чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, поради което не се включва в базата за изчисляване на
обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ.
Въззивното решение следва да бъде касирано, а във връзка с касационните оплаквания
настоящият състав приема следното:
Ищецът е твърдял, че по силата на договорка с работодателя, считано от октомври 2022г.
брутното му трудово възнаграждение се е увеличило на 9833, 50 лева, формирано от
основно трудово възнаграждение от 7055,73 лева и бонус от 2777,77 лева. Ответникът е
оспорил страните да са подписали допълнително споразумение за изменение на основното
трудово възнаграждение, но е признал, че от октомври 2022г. на ищеца са изплащани
бонуси, които е заявил да са в различни размери и по самостоятелна преценка на
работодателя.
Според допълнително споразумение № 99/11.06.2021г., считано от 01.04.2022г. основното
месечно трудово възнаграждение на ищеца е 7055,73 лева. Според подписания между
страните трудов договор № 99/11.06.2021г., ищецът има право на допълнително месечно
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /чл.9.2/ и на дискреционен
годишен бонус за добро изпълнение в размер и при условия, определени писмено от
работодателя за всяка календарна година /чл.9.4/.
Според връчената на 19.06.2022г. на ищеца длъжностна характеристика, системата за
работната му заплата включва твърдо месечно възнаграждение и допълнително заплащане
/бонус/, приет на база вътрешнофирмена система за възнаграждение с възможност за
авансово и окончателно изплащане при желание на служителя и съгласно правилата за
работната заплата на компанията.
Според Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество, в сила от
02.11.2020г., системата за заплащане на труда е повременна и повременно –премиална /чл. 3,
р.І/; брутната работна заплата се състои от основната работна заплата и допълнителните
трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или във вътрешните правила за
работната заплата /чл. 5, р.І/; всеки служител може да получи премия според месечното,
тримесечното или годишното си представяне и постигнатите лични и екипни цели,
поставени от прекия ръководител и предварително съгласувани със служителя, като
предложението за премия/бонус се прави от ръководителя на съответния служител до
изпълнителния директор и мениджър човешки ресурси в писмен вид /по електронна поща/ и
обхваща периода на изплащане на премията, сумата на премията и др., като премията може
да се плаща на месечна база, на база тримесечие или на годишна база, заедно с работната
заплата или отделно от нея /чл. 13, ал.1-4/. Успоредно е предвидена възможност и за
дискреционен годишен бонус за добро изпълнение в размер и при условия, определени
писмено от работодателя за всяка календарна година - чл.13, ал.7.
Според представените фишове за работна заплата в периода октомври 2022г. – февруари
2023г., на ищеца са изплащани, заедно с работната заплата, като бонуси следните суми:
1666,67 лева, 5555,56 лева и от декември до февруари, вкл. - по 2777, 77 лева.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд правилно е определил, че
въпросните бонуси не са допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 17, ал.1,


                                            3
т.3 вр. с чл. 15, ал.2 от НСОРЗ. Необоснован обаче е изводът му, че не са с постоянен
характер и не се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне обезщетенията
по чл. 228 КТ. Той е направен при игнориране на установеното по делото, че считано от
октомври 2022г до уволнението му през март 2023г. ищецът е получавал наред с основната
си заплата и конкретни суми, над нея, определени като бонуси, а възможността за
получаването на бонуси за постигнати резултати, на месечна база, е предвидена във
вътрешните правила за работната заплата и длъжностната характеристика на ищеца. Тези
факти е следвало да бъдат обсъдени като относими към хипотезата на чл. 17, ал.1, т.2 от
НСОРЗ и да се мотивира извод дали в случая не се касае за допълнително възнаграждение
над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда. За целта, предвид възражението на ответника, че бонусът е дискреционен и в
различни размери, е необходимо да бъде установено по делото дали считано от октомври
2022г. е определено по реда на чл. 13, ал.1-6 от ВПРЗ изплащане на ежемесечни бонуси на
ищеца и техния размер. В нарушение на съдопроизводствените правила това обстоятелство
е останало извън предмета на доказване по делото.
С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл.
293, ал.3 ГПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който за
изясняване на фактическата обстановка следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза,
която, след проверка при работодателя, включително на заповедта по чл. 13, ал.6 от ВПРЗ, да
отговори на въпроса правено ли е през 2022г. предложение за изплащане на премия/бонус на
ищеца от ръководителя му до изпълнителния директор и мениджър човешки ресурси на
ответното дружество, какви са параметрите на това предложение и как са осчетоводявани
при ответника сумите, изплащани на ищеца като бонуси заедно с работната заплата в
периода октомври 2022г. - февруари 2023г.
Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК касационната инстанция не присъжда разноски за настоящото
производство.
Мотивиран от горното, съдът

                                                     Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1674/19.03.2025г. по в. гр. д. № 13694/2024г. по описа СГС, ІІ Г ВС в
частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на Т. Т.
Т. срещу „Браузуейв“ АД по чл. 344, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 46 144, 50
лева до 63 065,10 лева и ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за ново
разглеждане в отменената част.
Решението е окончателно.



                                                   Председател: _______________________

                                                        Членове:


                                             4
    1. _______________________

    2. _______________________




5