Призоваване чрез назначен служебен защитник в съдебно заседание

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 382
                              гр. София, 17.06.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Камелия Маринова
                                Членове:     Веселка Марева
                                             Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело
№ 20258002101377 по описа за 2025 година
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 6813 от 10.12.2024 г. по в.гр.д.№
8969/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20043579 от
21.06.2022 г. по гр.д.№ 20204/2015г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения
от З. К. С. срещу Националното бюро за правна помощ иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 5 100
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
неоснователно набедяване за извършено от ищеца престъпление по чл.313 НК, по което
била образувана пр.пр.№ 41858/2014 г. по описа на СРП.
В касационната жалба на ищеца по иска З. К. С. се твърди, че е допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила при призоваването му за съдебното заседание пред
въззивната инстанция.
Ответникът Национално бюро за правна помощ не взема становище по касационната жалба.
С определение № 1204 от 12.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.
280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали нередовното призоваване на назначения по реда на
Закона за правната помощ служебен адвокат за открито съдебно заседание пред въззивния
съд, представлява процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановеното решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в
рамките на наведените основания, установи следното:
С предявения иск ищецът З. С. претендира обезщетение за вреди, произтекли от подаден от

                                           1
ответника Национално бюро за правна помощ/НБПП/ сигнал до Софийска районна
прокуратура, по който е образувана пр.пр. № 41858/2014г. за извършено престъпление чл.
313, ал. 1 НК. Поддържа, че е бил умишлено набеден пред официалните държавни органи и
пред съдебната власт; изтъква, че определението, с което е бил лишен от правна помощ, не е
било влязло в сила, но въпреки това ответникът го е изпратил в прокуратурата, в резултат на
което ищецът бил призоваван и разпитван.
Установено е, че с определение от 24.04.2014г., постановено по гр. д. № 2779/2013г. на
Софийски апелативен съд З. С. е лишен от предоставената му по реда на чл. 21, т. 3 във вр. с
чл. 23, ал. 3 от ЗПП правна помощ заради неверни данни, касаещи имущественото му
състояние. Това определение е изпратено от Софийския адвокатски съвет на ответника
НБПП с писмо от 10.05.2014г., а последният от своя страна е сигнализирал Прокуратурата на
РБ с писмо от 07.09.2014г. С постановление от 30.11.2015 г. СРП е отказала да образува
досъдебно производство по пр. пр. № 41858/2014г., тъй като е установено, че
определението от 24.04.2014 г. за лишаване от правна помощ е било отменено по реда на
обжалването с определение № 255 от 03.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3664/2014г. по описа на
Върховния касационен съд.
Съдът е приел, че събраните доказателства по никакъв начин не сочат на противоправно
поведение на служители на ответника. Изтъкнал е, че съгласно чл.8, т.6 от Закона за
правната помощ НБПП осъществява контрол по предоставянето на правната помощ и
именно в изпълнение на това законово задължение ответникът е подал съответния сигнал.
Подаването на сигнал, жалба или молба до определен орган само по себе си, не е основание
да се ангажира отговорността на подалия жалбата/сигнала. Възможността за подаване и
поддържането на жалба/сигнал представлява признато от закона право и подаването им не е
противоправно действие. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд - Решение
№ 758/11.02.2011 г. по гр.д.№1243/2009 г., ІV г.о. Направил и необходимото уточнение, че е
възможно да се извършва злоупотреба с право. Тя е противоправна и ще е налице когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на
други (чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото
(чл.8, ал.2 ЗЗД). Правото на жалба, респ. подаване на сигнал, се упражнява добросъвестно
когато подателят е убеден, че то съществува. В случая, за да се ангажира деликтната
отговорност на ответника трябва да бъде установено, че действията му по подаване на
сигнала са извършени при злоупотреба с право. Такива обстоятелства обаче не са доказани.
НБПП единствено е подал сигнал във връзка с постановеното определение на съда за
лишаване от правна помощ. В сигнала не се съдържа набедяване, а е посочено, че Бюрото
има задължение да сигнализира прокуратурата, а ако тя прецени да образува наказателно
производство. Ето защо не може да се приеме, че е извършена от ответника злоупотреба с
право при подаването на сигнала, поради което липсва противоправност в действията му.
Няма данни ответникът да е знаел, че обстоятелствата изложени в сигнала са неверни, така
че сигналът да е подаден единствено с цел да се увреди ищеца. Не се установява
поддържаното във въззивната жалба, че ответникът е знаел, че актът на Софийски
апелативен съд е обжалван, поради което е бил длъжен да изчака влизане в сила на

                                             2
определението преди да изплати сигнала. По никакъв начин не се доказват твърденията, че
НБПП умишлено е целял злепоставяне на ищеца пред СРП. По тези съображения искът е
отхвърлен, без да се обсъждат останалите предпоставки за уважаване на иска и
ангажираните от ищеца доказателства за причинени вреди.
По делото на ищеца З. С. е предоставена правна помощ за процесуално представителство по
чл. 95 ГПК, вр. чл. чл. 21, т.3 от Закона за правната помощ и му е назначен служебен
защитник адвокат М. П.. От нея е подадена въззивната жалба, налице е и въззивна жалба,
подадена лично от жалбоподателя. За откритото съдебно заседание пред Софийски градски
съд, проведено на 15.11.2024г., жалбоподателят З. К. С. е призован лично, а не чрез
определения служебен защитник. В това заседание възивникът не се е явил, не се явил и
назначения защитник. Въззивният съд е приел, че не са налице процесуални пречки и е дал
ход на делото, след което е приключил съдебното дирене.
По основанието за касационно обжалване.
В практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК: Решение № 207 от 07.12.2023 г.
по гр. д. № 4358/2022 г. на ІІІ г.о., Решение № 292 /2014г. по гр. д. № 2938/2014 г. на IV г.о.,
Решение №156/2019г по гр.д №3811/2018г. на І г.о., определение № 86 от 24.02.2014 г. по
ч.гр.д. № 7620/2013 г. на І г.о. се приема, че при призоваването на страните и връчването на
съобщенията следва да се съобразява определената в чл. 39, ал.1 ГПК поредност; ако
страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът
връчва предназначените за страната призовки или съобщения чрез тези лица. Нарушаването
на този ред представлява нарушение на съдопроизводствените правила и обуславя отмяна на
постановеното решение.
В Решение 659 от 04.11.2025г. по гр.д.№ 2349/2025г. на І г.о., постановено в производство
по чл. 303 ГПК по молба на настоящия касатор З. С., е прието, че нередовното призоваване
на назначения по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат за открито съдебно
заседание пред въззивния съд, представлява процесуално нарушение, обуславящо отмяна на
постановеното решение. След като на страната е била предоставена правна помощ, т.е.
 признато е от съда, че тя не може лично да осъществява правната си защита по делото, то за
провежданите по делото открити съдебни заседания следва да бъде призоваван назначеният
служебен защитник; даването на ход на делото при нарушаване на установената в чл.39, ал.1
ГПК поредност за връчване на призовките /неизпращане на призовка до служебния
защитник, а изпращане и получаване на призовка само лично от страната, на която е
назначен този служебен защитник/ съществено препятства правото на страната да участва и
получи адекватна правна защита по делото, поради което представлява съществено
процесуално нарушение.
Тази практика следва да намери приложение в настоящия случай.
По касационната жалба.
Предвид горните разрешения обжалваното решение се явява неправилно поради допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т.3 ГПК. За проведеното открито
съдебно заседание жалбоподателят С. е бил нередовно призован, доколкото в разрез с
правилото на чл. 39 ГПК призовката не е изпратена на назначения му адвокат - служебен

                                               3
защитник. С даване ход на делото при тези обстоятелства въззивният съд е нарушил правото
му на защита, което е достатъчно основание за отмяна на постановеното въззивно решение.
С цел обезпечаване надлежното участие на жалбоподателя З. С. във въззивното
производство делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд - чл. 293, ал.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ
г.о.
                           Р   Е   Ш   И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 6813 от 10.12.2024 г. по в.гр.д.№ 8969/2022г. на Софийски
градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                            4