Влияние на частичното плащане и действията спрямо съдлъжници върху давността

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 51
                            гр. София, 10.02.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Емилия Василева
                              Членове:     Анна Баева
                                           Зорница Хайдукова

при участието на секретаря София Л. Гаджева
като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело
№ 20258002900329 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
       С определение № 1995 от 27.06.2025 г. по т. дело № 329/2025 г. на ВКС,
ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 411 от
22.11.2024 г. по в. гр. дело № 552/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик в
частта, с която след отмяна на решение № 834 от 21.06.2024 г. по гр. дело №
78/2024 г. на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Г. Ж. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Г. Ж. Ч. не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД сумата 6 905,47 лв., от която 5 309,80 лв. – главница, 892,30
лв. - наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., 703,37 лв. -
просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер 138,11 лв. по издадения изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. д.
№ 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 202/2023 г. по описа на
ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, поради погасяването им по давност, както и в частта за

                                        1
присъдените разноски, а именно сума в размер 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство, и сума в размер общо
281,20 лв. – разноски за въззивното производство, от които 181,20 лв. -
заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
        Въззивното решение в посочената част е допуснато до касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен
въпрос: Частичното плащане на едно задължение съставлява ли признание за
цялото задължение и води ли до последиците на чл. 116, б. „а“ ЗЗД?
     Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение
поради нарушение на материалния закон. Поддържа становище, че
неправнилно и в противоречие с практиката на ВКС съдебният състав е
приел, че с частичното плащане на един от длъжниците по изпълнителното
дело се признава цялото вземане, а не негови части, поради което
погасителната давност се прекъсва и започва да тече нова давност. Моли
решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и претендира
присъждане на направените разноски.
      Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез процесуален представител
 главен юрисконсулт Михаела Милушева оспорва касационната жалба и
поддържа становище, че въззивното решение е правилно, тъй като е
постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените
правила и е обосновано, като излага подробни съображения в подадения в
срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор.
      Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от
процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен
срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по
делото, приема следното:
      Въззивният съд е приел, че ответникът е кредитор на ищците за
вземането по издадения срещу последните на 23.04.2012 г. по ч. гр. д. №
1131/2012 г. на Районен съд – Пазарджик изпълнителен лист. Установил е, че
вземането произтича от сключен на 30.11.2009 г. между ищците и „Прокредит
банк /България/“ АД /трето неучастващо по делото лице/ договор за кредит,

                                     2
анекс към него и договор за встъпване в дълг, впоследствие е прехвърлено на
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 17.12.2014 г., влязъл в
сила на 05.01.2015 г., като ищците са надлежно уведомени за извършеното
прехвърляне на вземането. Констатирал е, че въз основа на издадения
изпълнител лист и молба вх. рег. № 7745/07.11.2014 г., подадена от „Прокредит
банк /България/“ АД, срещу Гергана Ч., Б. Ч. и А. Ч. е образувано изп. дело №
987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на КЧСИ, с район на
действие ОС – Пазарджик. С постановление от 09.08.2016 г. на ЧСИ Деница
Станчева ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по
изпълнителното делото и производството по отношение на „Прокредит банк
/България/“ АД е прекратено. С постановление от 21.02.2019 г. на ЧСИ Деница
Станчева производството по изпълнителното дело е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на молба вх. № 4587/30.08.2023 г., подадена
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД , и същия изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, с рег. № 886 на Камарата на
ЧСИ, с район на действие ОС - Пазарджик.
      Предвид датата на образуване на първото изпълнително производство –
07.11.2014 г., съдебният състав е приел, че приложение намира ППВС №
3/18.11.1980 г., поради което с образуване на изпълнителното дело
погасителната давност се счита за спряла. Позовавайки се на задължителната
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение
№ 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, и предвид
обстоятелството, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015 г.
/момента на приемане на ТР № 2/26.26.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/ въззивната инстанция е счела, че давността за вземането е
започнала да тече от 26.06.2015 г. Съобразила е, че вземането е установено със
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, длъжниците не са упражнили
правото си на възражение срещу заповедта, поради което е приложима общата
петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, както за главницата, така и за
присъдените лихви и разноски.
      Въззивният съд е приел, че новата петгодишна давност е започнала да
тече след 26.06.2015 г. и е следвало да изтече на 26.06.2020 г., но този период
обхваща и периода на обявеното извънредно положение в Република България

                                       3
със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ,
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. Предвид разпоредбите на чл. 3, т.
2 от посочения закон и § 13 от ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.
44/13.05.2020 г./ е констатирал, че давностният срок през периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и е продължил да тече, считано от
21.05.2020 г., като времето от 2 месеца и 8 дни следва да се добави след датата
26.06.2020 г., поради което е заключил, че давността за процесните вземания
би изтекла на 04.09.2020 г.
     Относно прекъсване на давностния срок за вземанията срещу тримата
ищци въззивната инстанция е изложила и следните обстоятелства и доводи:
      По изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №
889 са били предприемани изпълнителни действия от страна на съдебния
изпълнител, упълномощен изрично с молбата за образуване на
изпълнителното дело с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и множество
доброволни плащания от длъжниците, които прекъсват погасителната давност
за вземането след 26.06.2015 г. и след които действия започва да тече нова
погасителна давност.
      Изводът, че извършените от ищците доброволни частични плащания
прекъсват погасителната давност по отношение на вземанията по посоченото
изпълнително дело, е аргументиран с признание на дълга от страна на
длъжниците съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 4 от
14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС.
     По отношение на длъжника Б. Ч. съдебният състав се е позовал на
подадената от него до ЧСИ на 25.11.2014 г. молба за разсрочване на
задължението на месечни вноски по конкретното изпълнително дело; самата
молба е подадена непосредствено след получаване на поканата за доброволно
изпълнение, в която ясно и недвусмислено е посочен целият размер на
задължението по изпълнителното дело и претендираното от взискателя
вземане; след 26.06.2015 г. през периода от 11.01.2016 г. до 28.03.2018 г.
длъжникът е извършвал плащания по делото, отразени и върху гърба на
изпълнителния лист и изплащани на взискателя - първоначално на
„Прокредит банк /България/ АД, а впоследствие на „ЕОС Матрикс“ ЕООД;
според въззивния съд от тези действия, макар и плащанията да са частични,
логически следва изводът, че длъжникът признава дълга си, а с това се


                                       4
прекъсва давността; последното плащане е извършено на 21.01.2019 г. Приел
е, че давността е прекъсната и с наложените запори на трудово
възнаграждение на 21.06.2018 г. и 28.12.2018 г.
      Относно ищцата Г. Ч. въззивната инстанция е посочила, че след
получаване на поканата за доброволно изпълнение по конкретното
изпълнително дело също е извършвала регулярни и периодични плащания по
изпълнителното дело директно по сметката на ЧСИ през периода от
08.12.2014 г. /образуване на изпълнителното производство/ до 21.01.2019г.
/прекратяване на производството/.
      Действия, прекъсващи давността са предприемани и срещу длъжника
А. Ч. - наложена възбрана върху негов недвижим имот през м. ноември 2024 г.;
наложен запор на трудовото му възнаграждение на 25.11.2014 г.; по делото са
постъпили плащания от работодателя му, последното от които на 10.03.2015г.;
Ч. също е извършил частично доброволно плащане по делото на 27.04.2015г.
по сметката на ЧСИ по номера на посоченото дело.
        Съдебният състав е посочил, че давността се прекъсва с всяко плащане
по делото, като размерът на сумата е без значение, а съгласно Тълкувателно
решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС настъпването на перемпция е без
значение за прекъсването на давността, тъй като се касае до различни правни
институти с различни последици. Поради това, че длъжниците не са възразили
срещу издадената заповед за изпълнение, съответно срещу размера на дълга
или неговото основание, а напротив, периодично всеки от тях е извършвал
частични плащания именно по образуваното срещу тях от взискателя
изпълнително дело, директно по сметката на ЧСИ, въззивната инстанция е
заключила, че с постъплението на суми именно по конкретното изпълнително
д е л о , доброволно заплатени от страна на длъжниците, се прекъсва
погасителната давност по отношение на вземането по това изпълнителното
дело.
     Във въззивното решение е прието, че погасителната давност по
отношение на вземанията срещу ищците е прекъсвана и с налагане на запори
върху трудовите възнаграждения, получавани от Б. Ч. и А. Ч.: по изп. дело №
987/2014 г. по описа на ЧСИ Станчева, по силата на дадените с молбата за
образуване на делото права по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е извършил
справки и е наложил на 21.06.2018 г. запори върху трудовите възнаграждения


                                     5
на длъжниците Ч. и Ч., получавани от работодателя им „СИТ-2007“ ЕООД.
Изложени са съображения, че обстоятелството, че двамата длъжници не са в
трудови правоотношения с дружеството от 13.04.2018 г. не означава, че с
налагането на тези запори давността не е прекъсната, тъй като действията на
ЧСИ, извършени по силата на упълномощаването по чл. 18 ЧСИ прекъсват
погасителната давност по отношение на вземанията по издадения
изпълнителен лист, независимо дали изпълнителният способ е успешен или
н е . Посочено е, че за определяне на вида на действието от значение е
материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са
настъпили свързаните с това изявление правни последици съгласно т. 5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК
на ВКС. Прието е, че за налагането на запора, респективно прекъсването на
давността, не е необходимо нито вземането да съществува, нито посредством
запора взискателят да бъде частично или изцяло удовлетворен, поради което
не може да се игнорира действието на запора по отношение на давността само
поради факта, че трудовото правоотношение на длъжника с работодателя му е
прекратено. След тези запори, по отношение на длъжника Ч. е предприето и
последващо действие - отново налагане на запор на трудово възнаграждение
от 28.12.2018 г. в „Алпетранс България“ ЕООД, което действие, независимо
дали към датата на налагането на запора длъжникът все още е работил в
дружеството, също прекъсва давността за вземането и започва да тече нова
петгодишна давност.
       С оглед постановките на т. 3 от Т ълкувателно решение № 2/2023 г. на
ОСГТК на ВКС, съдебният състав е направил извод, че всички действия и
доброволни плащания са прекъсвали давността по смисъла на чл. 116 ЗЗД
независимо от това дали е настъпила перемпция по делото или не. Нова
давност за вземането е започвала да тече след всяко от тези изпълнителни
действия и доброволни плащания, последното от които е на 21.01.2019 г. От
тази дата следва да тече петгодишна погасителна давност, която би била
изтекла на 21.01.2024 г., н о предвид спирането на давността съобразно
обявеното извънредно положение през 2020 г. съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение и § 13 от ПЗР на Закона за
здравето и добавяне на времето от 2 месеца и 8 дни след датата 21.01.2024 г. ,
т о давността за процесните вземания би изтекла на 29.03.2024 г., т. е. след
датата на подаване на исковата молба по настоящото дело - 09.01.2024г.

                                      6
       Въззивният съд е съобразил също, че въз основа на процесния
изпълнителен лист, обективиращ вземането на ответника, на 30.08.2023 г.
преди изтичането на давностния срок е образувано ново изп. дело № 202/2023
г. по описа на ЧСИ Васил Бараков , като още с молбата за образуване на
изпълнителното делото е поискано извършване на изпълнителни действия по
налагане на запори върху банковите сметки, в случай, че се открият такива,
като са заплатени таксите за това. В рамките на новото изпълнително
производство са предприемани изпълнителни действия, които също прекъсват
погасителната давност за процесното вземане, а именно: на 14.09.2023 г. по
искане на взискателя са изпратени запорни съобщения за налагане на запори
на банкови сметки, както и запори на трудови възнаграждения на длъжниците;
в ъ з основа на предприетите действия по новото изпълнително дело са
постъпвали суми, които са заплатени на взискателя - ответник по делото; след
всяко от тези действия започва да тече нова петгодишна давност, която в
настоящия случай би изтекла едва през 2028 г.
      По изложените съображения е направен извод, че погасителната давност
за процесното вземане на ответника срещу ищците не е изтекла, съответно
процесното вземане на ответника срещу тях не е погасено по давност, като
последните продължават да дължат изпълнение по издадения изпълнителен
лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик,
въз основа на който е образувано изп. дело № 202/2023 г. по описа на ЧСИ
Васил Бараков, с рег. № 886 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС -
Пазарджик.
     По материалноправния правен въпрос:
      Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от
хкасатора решение № 100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 98/26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
решение № 87/24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други
съдебни актове, частичното плащане на едно задължение не съставлява
признание за цялото задължение по смисъла и с последиците на чл. 116 б. „а“
ЗЗД. За да се приеме, че е налице признание с последиците на чл. 116, б. „а“
ЗЗД, т. е. че с него се прекъсва давността по отношение на вземането, е
необходимо волеизявлението на длъжника да обективира основанието
/произхода/ на вземането и размера му, същото да е извършено до изтичане на


                                      7
срока на погасителната давност и да е отправено до кредитора или до негов
представител. Признание на дълга с последиците на прекъсване на давността
по отношение на вземането може да бъде изразено и с конклудентни действия
/поведението/ на длъжника, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг
към кредитора, което подлежи на преценка с оглед обстоятелствата във всеки
конкретен случай. Приема се, че когато длъжникът е заплатил дължимият
ДДС по конкретни фактури, с посочен в тях определен размер на
задължението, то това съставлява признание по смисъла на чл. 116 б. „а“ ЗЗД и
за размера на дълга, ако е посочено, че сумата, която се плаща, представлява
данък добавена стойност, начислен по конкретната фактура.
      В мотивите на Тълкувателно решение № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. по
тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че признанието е изявление
или действие на длъжника, с което потвърждава категорично и недвусмислено
съществуването на конкретно задължение към неговия кредитор, без да е
необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение.
Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. Същото трябва да бъде направено, след като е
започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане. То може
да бъде обективирано изрично /макар и без изискване за форма/ или чрез
конклудентни действия, но следва да бъде ясно и недвусмислено изявление на
длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на извършването му.
     По правилността на въззивното решение:
     Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането
от длъжника /б. „а“/, с предявяване на иск или възражение или на искане за
почване на помирително производство, като ако искът или възражението или
искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната /б. „б“/, с предприемане на действия за
принудително изпълнение /б. „в“/.
     С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос неправилно
въззивният съд е приел, че с постъплението на суми по конкретното
изпълнително дело, доброволно заплатени от страна на длъжниците, се
прекъсва погасителната давност по отношение на вземането по това


                                     8
изпълнителното дело. Действително ищцата Г. Ч. след получаване на поканата
за доброволно изпълнение по конкретното изпълнително дело е извършвала
регулярни и периодични плащания по него директно по сметката на ЧСИ през
периода от 08.12.2014 г. /образуване на изпълнителното производство/ до
21.01.2019 г. /прекратяване на производството/, но тези плащания нямат
последиците на прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116 б.
„а“ ЗЗД.
      Правилно съдебният състав е приел, че с образуване на изпълнително
дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на КЧСИ, с
район на действие ОС – Пазарджик погасителната давност се счита спряла,
както и че предвид висящността на изпълнителното дело към 26.06.2015 г.
/момента на приемане на Тълкувателно решение № 2/26.26.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ новата петгодишна давност за вземането е
започнала да тече от 26.06.2015 г. Въззивната инстанция е съобразила периода
на обявеното извънредно положение в Република България със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, разпоредбите на чл. 3, т. 2 от
посочения закон и § 13 от ПЗР на Закона за здравето /обн. в ДВ, бр.
44/13.05.2020 г./ и е направила законосъобразен извод, че давността за
процесните вземания би изтекла на 04.09.2020 г., предвид спирането на
давностния срок през периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
продължаването му, считано от 21.05.2020 г. и добавяне на времето от 2
месеца и 8 дни след датата 26.06.2020 г.
      Видно от представените вносни бележки и преводни нареждания, през
периода от 07.11.2014 г. – датата на образуване на изп. дело № 987/2014 г. по
описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. № 889 на КЧСИ, с район на действие ОС
– Пазарджик по изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. дело № 1131/2012
г. на РС – Пазарджик, ГК, XVI състав, до 21.01.2019 г. – датата на
прекратяване на посоченото изпълнително дело с постановление на ЧСИ на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, Г. Ч. е извършвала частични плащания, като
платената от нея сума е общо в размер 3 190 лв. През периода от 26.06.2015 г.
до 21.01.2019 г. срещу Г. Ч. не са предприети изпълнителни действия.
Искането от ЧСИ и издаденото въз основа на него удостоверение изх. №
130331800307443/13.11.2018 г. от НАП – ТД Пловдив за проучване на
имуществото на длъжника не прекъсват сами по себе си давността, както е

                                      9
изяснено в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
       Въз основа на молба вх. № 4587/30.08.2023 г., подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и същия изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. дело №
1131/2012 г. на РС – Пазарджик, ГК, XVI състав, е образувано изп. дело №
202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на
действие ОС – Пазарджик срещу А. Ж. Ч., Г. Ж. Ч. и Б. А. Ч.. По посоченото
изпълнително дело на 14.09.2023 г. са наложени запори върху банковите
сметки на Г. Ч. в „УниКредит Булбанк“ АД и върху секвестируемата част от
трудовото й възнаграждение, както и всякакво друго възнаграждение по
граждански или други видове договори, дължимо от Дирекция „Социални
дейности“ – поделение гр. Пазарджик. Предвид извършените от Г. Ч. по
предходното изпълнително дело частични плащания, с оглед обстоятелството,
че с тези частични плащания давността не се счита прекъсната за останалата
част от сумата по изпълнителния лист, както и поради това, че ищцата не е
направила изрично признание за съществуването на задължението й към
нейния кредитор, както и не са предприети конкретни изпълнителни действия
срещу ищцата до 30.08.2023 г. - датата на образуване на изп. дело № 202/2023
г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на действие
ОС – Пазарджик въз основа на молба, в която взискателят е посочил начина на
изпълнението и е поискал налагане на запори, то се налага извод, че вземането
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Г. Ч. по горепосочения изпълнителен лист е
частично погасено чрез плащане и частично погасено по давност за разликата
над платената сума. Новото изпълнително производство /изп. дело №
202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков/ е образувано на 30.08.2023 г., т. е.
след изтичане на предвидената в чл. 110 ГПК петгодишна погасителна
давност по отношение на Г. Ч..
      Действията, прекъсващи давността, предприемани срещу длъжниците Б.
Ч. и А. Ч., не прекъсват давността на вземането срещу длъжницата Г. Ч..
Изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните
длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа
на един изпълнителен лист, нямат за последица прекъсването на давността и
спрямо останалите солидарни длъжници. Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо

                                      10
когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу
освободените вследствие на давността. Тълкуването по т. 1 на Тълкувателно
решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че
изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници,
срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един
изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници, се
отнася до приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в
изпълнително производство, образувано срещу множество солидарни
длъжници, но не касае института на погасителната давност и последиците от
извършване на изпълнителни действия само спрямо някой/някои от
солидарните длъжници за останалите длъжници в изпълнителното
производство от гледна точка на давността. По силата на изричната
материалноправна разпоредба на чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването на давността,
включително в хипотезата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД - с предприемане на действия
за принудително изпълнение по отношение на един от солидарните
длъжници, няма действие спрямо останалите. Перемпцията и давността са
различни правни институти с различни последици, което е посочено и в
мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС. В горепосочения смисъл е и константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 24/28.01.2026 г. по т. д. № 646/2025 г. на
ВКС, ТК, I т. о., която се възприема от настоящия съдебен състав.
       Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да
се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо
това да се постанови друго решение по съществото на спора, като на
основание чл. 439, ал. 1 ГПК се признае за установено, че Г. Ж. Ч. не дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 6 905,47 лв., от която 5 309,80 лв. – главница,
892,30 лв. - наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г.,
703,37 лв. - просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г.,
ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер 138,11 лв. по издадения изпълнителен лист от 23.04.2012 г.
по ч. гр. д. № 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, които суми са предмет
на принудително изпълнение по изпълнително дело № 202/2023 г. по описа на
ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, поради погасяването им частично чрез плащане, а в останалата
част по давност.

                                      11
      С оглед изхода на спора ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер общо 947,36 евро
/равностойност на 1 852,87 лв./, представляваща направени разноски за всички
съдебни производства, и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
сума в размер общо 1 027,03 евро /равностойност на 2 008,70 лв./,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното
производства. Разноски на ответника не се дължат.
     Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република
България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

                                   РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 411 от 22.11.2024 г. по в. гр. дело № 552/2024 г. на
Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от Г. Ж. Ч. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че Г. Ж. Ч. не дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД сумата 6 905,47 лв., от която 5 309,80 лв. – главница, 892,30
лв. - наказателна лихва за периода от 14.06.2012 г. до 14.03.2012 г., 703,37 лв. -
просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до 13.11.2011 г., ведно със
законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноски
в размер 138,11 лв. по издадения изпълнителен лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. д.
№ 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик, които суми са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 202/2023 г. по описа на
ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, както и в частта за присъдените разноски, и вместо това
постановява:
       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Г.
Ж. Ч. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 6 905,47 лв., от която 5
309,80 лв. – главница, 892,30 лв. - наказателна лихва за периода от 14.06.2012
г. до 14.03.2012 г., 703,37 лв. - просрочена лихва за периода от 06.12.2010 г. до
13.11.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.2012 г. до изплащане на
вземането, както и разноски в размер 138,11 лв. по издадения изпълнителен
лист от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 1131/2012 г. на Районен съд - Пазарджик,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
202/2023 г. по описа на ЧСИ Васил Бараков, рег. № 886 на КЧСИ, с район на

                                       12
действие Окръжен съд - Пазарджик, поради частично погасяване чрез
плащане по изп. дело № 987/2014 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева, рег. №
889 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик, а в останалата част
поради погасяването им по давност.
      ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, ул. „Бизнес парк София“ № 1,
бл. 15, вх. А да заплати на Г. Ж. Ч. с ЕГН **********, с. Звъничево, ул.
„Тридесет и осем“ № 1, община Пазарджик, област Пазарджик на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 947,36 евро /равностойност на 1 852,87 лв./,
представляваща направени разноски за всички съдебни производства, и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сума в размер общо 1 027,03
евро /равностойност на 2 008,70 лв./, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното и касационното производства.
     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     13