Отговорност на управители за вреди при наложена финансова корекция по европроект

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 501
                               гр. София, 20.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Жива Декова
                                 Членове:     Александър Цонев
                                              Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002104224 по описа за 2025 година
Производство по 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика чрез
министъра, против решение № 134/11.07.2025 г. по гр. д. № 304/2025 г. на Апелативен съд –
Варна.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Ответниците С. Т. К. и Б. Д. К. считат, че обжалваното решение на въззивния съд е
процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Претендират се разноски в полза на
ответника К..
Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение, с което е
потвърдено решение № № 316/25.03.2025 г. по гр. д. № 339/2024 г. на Окръжен съд - Варна
за отхвърляне на предявените от Министерство на труда и социалната политика срещу С. Т.
К. и Б. Д. К. искове, съответно с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане –
солидарно, на сумата от 79 358. 38 лв., представляваща обезщетение за виновно и
противоправно съвместно причинени от последните (като управители и едноличен
собственик на капитала на дружеството – бенефициент, поотделно и в различно време от
действието на сключен административен договор) имуществени вреди, формирани от
определена с влязъл в сила административен акт (решение от 16.10.2023 г.) в този размер

                                            1
финансова корекция (за 100 % от разходите по административния договор), извършена от
Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-
2020“ (ОПРЧР 2014-2020), наложена за нарушаване на принципите за добро финансово
управление (чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление - Загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 1.07.2022 г., а
преди това Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове) от бенефициента по договор от 15.06.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG05М90Р001-2.010-0155-С01 – „Евроконсулт 2014-2020“ ЕООД и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 3 343. 41 лв., предстваляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.10.2023 г. до 18.02.2024 г., и в полза на ответника Б.
К. са присъдени разноски.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че предмет на делото е
претендирано вземане на ищеца от непозволено увреждане срещу двамата ответници,
осъществили го съвместно и носещи отговорност да поправят вредите, които виновно и
противоправно са причинили. Спорното право (заявено за защита по главния иск) е
квалифицирано като такова по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и претенцията е счетена за допустима. В
тази връзка са съобразени изложените обстоятелства, на които се основава искането (че
ответниците в качеството си на собственици, управляващи и представляващи бенефициента
- търговско дружество в различни периоди от време на действие на административния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 15.06.2018 г., сключен с
ищцовото министерство, са отчитали чрез документи изпълнението му и това отчитане е
било фиктивно - неправомерно, тъй като заложените в договора дейности и цели не са били
реално изпълнени, и чрез тези действия ответниците виновно са причинили вреди на ищеца,
изразяващи се в плащане на част от уговорената по договора безвъзмездна финансова
помощ в размер на главницата по исковете), както и заявения петитум за солидарното им
осъждане за обезщетение на понесените имуществени вреди, в причинна връзка с деликта
(въпросното фиктивно, невярно документално отчитане) имуществени вреди. За обоснован е
намерен и правния интерес от искова защита по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предвид
твърденията на ищеца за произтекла за него в резултат на непозволеното увреждане
(соченото фиктивно отчитане изпълнението на административния договор от ответниците)
имуществена вреда под формата на разходи - отпуснати средства - по административния
договор, по който е определена на бенефициента – търговско дружество, финансова
корекция за 100 % от тях (съразмено на исковата сума) и което вземане е останало
неудовлетворено на плоскостта на договорната отговорност, поради заличаването на
страната по този договор - търговеца в ТР, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ (в производството
му по несъстоятелност, по т. д. № 666/2023 г. на ОС – Варна).
От фактическа страна е установено, че на 15.06.2018 г. между ищцовото министерство като
ръководител и УО на ОПРЧР 2014-2020 и „Евроконсулт 2014-20202“ ЕООД със седалище
[населено място], като бенефициент, е бил сключен административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG05М90Р001-2. 010-0155-С01 за
изпълнение на проект „Социално включване чрез създаване на предприемчив обслужващ

                                              2
екип за административни и управленски дейности“. Прието е, че министерството се явява
правният субект, който от своя бюджет извършва плащанията въз основа на искане на
бенефициентите по сключените договори (доколкото Главна дирекция „Европейски
фондове, международни програми и проекти“ на МТСП като определена за УО на ОПРЧР
не притежава правосубектност според чл. 28, т. 1 от Устройствения правилник на МТСП,
приет с ПМС № 266/2009 г.). За периода от началото на процесния договор до 13.09.2018 г.
дружеството – бенефициент е било управлявано и представлявано от ответника Б. К., а за
периода след 13.09.2018 г. – от ответницата С. К.. Получените средства по
административния договор с МТСП, изплатени от бюджета му, са били в размер на общо 79
358. 38 лв. - съответно през 2018 г. получени 19 839. 60 лв. и през 2019 г. – 59 518. 78 лв.
Изплащането на сумите е било предхождано от решения на УО (на въпросната оперативна
програма) за верификация на постъпилите искания за междинни плащания. Несъмнено е
прието също, че с решение № BG05М90Р001-2.01-0155/17 от 16.10.2023 г. ръководителят на
УО на ОПРЧР на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ – поради нарушение на принципите
за добро финансово управление (на ефективност и ефикасност), е определил на
„Евроконсулт 2014-20202“ ЕООД финансова корекция в размер на 100% от безвъзмездната
финансова помощ по горния административен договор (сумата за възстановяване е 79 358.
38 лв., която е следвало да бъде преведена по посочена банкова сметка в срок от 14 дни от
получаване на решението, което е влязло в сила). Изразено е разбиране, че влезлият в сила
административен акт за извършената финансова корекция по административния договор, не
обвързва ответниците като физически лица, тъй като негов адресат е търговското дружество
- бенефициент по договора. Наличието на този административен акт обаче е счетено да сочи
на констатирано от УО неизпълнение на административния договор от страна на
бенефициента и че последният дължи възстановяване на посочената в решението сума.
Развити са доводи, че въпросният административен акт не установява с обвързваща
доказателствена сила релевантните по настоящия спор факти – че ответниците са
предоставяли невярна, фиктивна информация за изпълнението на договора, за да бъде
усвоена безвъзмездната финансова помощ. Прието е, че вземането за финансова корекция е
останало неудовлетворено, а дружеството – длъжник заличено като правен субект в
търговския регистър. В обжалваното решение са обсъдени предмета на административния
договор (уговореният проект за изпълнение – създаване към бенефициента на социално
предприятие), основните дейности по проекта, максималният размер на безвъзмездната
помощ (до 99 197. 98 лв.) по посочената оперативна програма; начина на изпълнение на
проекта (по одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочен в него, с условията
за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване), изготвянето на междинни и
окончателни доклади като основание за исканията за верифициране на разходи и плащания
и т.н. Установени са наличната кадрова и техническа обезпеченост на проекта от страна на
бенефициента. Съобразени са и данните относно счетоводното отчитане от последния на
разходите по административния договор според заключението на ССЕ – за закупуване на
материали, за работни заплати и осигуровки, неползван отпуск и заплащане на наем и
консумативи за офис, разходи за амортизации. В контекста на сключения договор, на

                                             3
клаузите от неговото съдържание и с оглед изпълнението му е прието, че ответниците в
качеството им на управители и представляващи дружеството - бенефициент (всеки от тях
самостоятелно, в различно време от действието му), са подавали съответните отчетни
документи и са предявявали искания за заплащане на безвъзмездната финансова помощ по
административния договор. При горните факти е направен решаващ извод, че с тези си
действия, които осъществяват основанието на предявения главен деликтен иск по чл. 45, ал.
1 ЗЗД, ответниците не са предоставяли невярна, фиктивна информация за изпълнението на
договора, за да бъде усвоена безвъзмездната финансова помощ – т. е. не са обективирали
 документална отчетност с единствената цел да създадат привидност на реално изпълнение
на административния договор, за да усвоят предоставените по него финансови средства и не
са действали умишлено. В тази връзка е прието, че обосноваващите основанието на главния
иск твърдения за противопровност в действията на ответниците – чрез фиктивно и невърно
документно отчитане на изпълнението на административния договор, за да се усвоят
платените по него средства от бенефициента, сочат на определена форма на вина – умилъл.
Или, че с описаните действия ответниците са целели (искали) настъпването на вредите за
ищеца или са допускали настъпването им и са били съгласни с това. Изложени са аргументи,
че умисълът обаче не се предполага, а подлежи на доказване от ищеца и установената
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложима в случая. Така поради отсъствие на данни за
виновно и противоправно поведение у ответниците като представляващи дружеството -
бенефициент, деликтният иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди е
намерен за недоказан и неоснователен, поради което и отхвърлен, ведно с акцесорния такъв
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение № 665/12.02.2026 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на
основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради вероятност въззивното решение да е
процесуално недопустимо като произнесено по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение на произтекла от деликт вреда, която е установена в друго специално
производство с влязъл в сила административен акт като вземане (наложена финансова
корекция) в полза на ищеца при реализиране на договорната отговорност на бенефициента.
Последователно в правната доктрина и съдебна практика се застъпва становището, че едно
решение е недопустимо когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала. В задължение на ищеца е да
въведе в процеса претендираното или отричано от него спорно субективно материално
право, чрез фактически твърдения, съдържащи се в исковата молба, които го
индивидуализират чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича субективното материално
право, т. е. правопораждащите юридически факти, като спорното право се индивидуализира
и чрез неговите субекти (страни по материалното правоотношение), посочени в основанието
на иска, а чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание (в
какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна) и вида на
търсената защита (дали ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването


                                            4
на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна). Установяването на
вредата (имуществена) и определянето на размера й в специално производство (ЗУСЕФСУ,
преди това със заглавие ЗУСЕСИФ), основано на констатирани нарушения на принципите за
добро финансово управление (ефективност и ефикасност) от бенефициента на
безвъзмездната финансова помощ чрез налагане на финансова корекция върху разходите,
засегнати от това нарушение при изпълнението на административния договор, не изключва
възможността вредата да се претендира по общия исков ред, срещу друг правен субект, вкл.
и като произтекла от непозволено увреждане, щом са налице съответните обосноваващи я
фактически твърдения на ищеца и е направено кореспондиращо на тях искане за съдебна
защита. Така предявен, деликтният иск би бил допустим.
 С оглед на изложените съображения, обжалваното решение на въззивния съд е допустимо.
С него е разрешен спорът за деликтната отговорност на ответниците (претендирана като
солидарна) за обезщетение на имуществени вреди, произтекли от твърдяното тяхно
противоправно и виновно поведение като управители и представляващи дружеството –
бенефициент по процесната оперативна програма за безвъзмездно финансиране от
европейските фондове, чрез фиктивното отчитане на изпълнението на сключения от
дружеството и управляващия орган по тази програма административен договор, извършено
с цел да се усвоят предвидените средства за финансиране проекта на бенефициента
(създаването към него на социално предприятие), като са искали или допускали
настъпването на вредата и са се съгласили с настъпването й. Обстоятелството, че вредата е
установена и определена по размер в друго производство, с ангажиране на договорната
отговорност на бенефициента (търговско дружество) чрез налагане (от ръководителя на УО
на оперативната програма) на финансова корекция, която не е реализирана поради
заличаването на длъжника – търговец като субект на правото, не обуславя недопустимост на
произнасянето по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу ответниците за обезщетяване на същата
(по естество и размер) вреда, доколкото фактическите обстоятелства, на които се основава
деликтния иск и страните по него, са различни спрямо предмета и страните в развилото се
по реда на ЗУСЕФСУ и вече приключило производство. Предвид на горното, съдът е дал
защита на спорното право, индивидуализирано с основанието и петитума на исковата молба
(произнесъл се е по заявените факти и в обхвата на търсената от ищеца защита, т. е. в
съотвествие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес).
Въззивното решение е правилно.
Обоснован и закосъобразен е изводът на съда, че не е установено противоправно и виновно
поведение на ответниците, които като управители на дружеството – бенефициент при
документалното отчитане на дейностите в предмета на сключения административен договор,
да са създали привидност за реалното му изпълнение и тази тяхна дейност да е виновно
извършена при умишлена форма на вината (да са искали или допускали настъпването на
вредата – т.е. да са имали поведение, чиято цел е била усвояване от бенефициента на
средствата, предвидени за финансиране на проекта му по процесния административен
договор в отклонение от принципите за добро финансово управление – на ефективност и
ефикасност). Правилно е прието също, че в очертаната хипотеза вината не се предполага, в


                                           5
противовес с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не намира приложение. Следва да се има
предвид, че при деликтната отговорност се предполага само небрежността, не всяка вина,
вкл. умисъл. Умишленото поведение на делинквента следва да бъде доказано при условията
на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК. Такова по настоящото дело не е
проведено. Ето защо отсъстват предпоставки от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ГПК,
поради което предявеният главен деликтен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като последица от това, неоснователен е и акцесирния иск за обезщетение за забава в
плащането на паричното задължение, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивното решение се явява правилно и законосъобразно, и като такова ще следва да се
остави в сила – чл. 293, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото касаторът дължи на ответника Б. К. заплащане на сторените от
тази страна и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те за платено
адвокатско възнаграждение и възлизат на 1278. 23 евро (равностойни на 2 500 лв., съгласно
чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ) по приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025
г., като вписването в него за извършеното плащане в брой, е достатъчно и има характера на
разписка – вж. разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, III г. о.,
                                                                  РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134/11.07.2025 г. по гр. д. № 304/2025 г. на Апелативен съд –
Варна.
ОСЪЖДА Министерство на труда и социалната политика – [населено място], [улица],
ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. Д. К. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх. .., ет. ..,
ап. .. сумата от 1278. 23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро и 23 цента) евро – разноски в
касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                     Председател: _______________________

                                                         Членове:

                                                                 1. _______________________

                                                                 2. _______________________




                                               6