Прекратяване на наказателно дело по давност и връщане на гражданския иск за ново разглеждане

Текстът на акта

                                      РЕШЕНИЕ
                                          № 335
                                  гр. София, 20.07.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети май през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                     Председател: Петя Колева
                                     Членове:     Весислава Иванова
                                                  Иван Стойчев

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200374 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 346 т.1 от НПК.
          Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия Х. Т. Б.
срещу решение, постановено по ВНОХД № 246/2024 г. по описа на АС - Пловдив, с което
съдът изменил присъда по НОХД № 64/2022 г. по описа на ОС – Кърджали, в гражданско
осъдителната и част и частта относно разноските и я потвърдил в останалата и част, с която
подсъдимият бил признат за виновен            по повдигнатото срещу него обвинение за
извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 3, пр. 2-ро, 5 и т.
6, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и осъден да изтърпи наказание 2 години и 10 месеца лишаване от
свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. .
         В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Пледира обжалваното решение да бъде отменено в гражданско – осъдителната част, делото –
върнато за повторно разглеждане от друг състав на АС- Пловдив, а наказателното
производство срещу подсъдимия да бъде прекратено, поради изтичане на предвидената в
закона абсолютна давност за наказателно преследване.
           Прокурорът пледира .въззивното решение да бъде оставено в сила в гражданско
осъдителната му част, а в наказателната част производството да бъде прекратено по давност.
          Гражданският ищец – Министерство на финансите, редовно уведомен, не изпраща
представител.
       Подсъдимият се присъединява към становището и исканията на своя защитник.
         Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши
проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за основателна.


                                                 1
        С нея се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК –
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна
несправедливост на наказанието.
          В тези случаи логическата последователност на анализа налага първо да бъдат
разгледани доводите за съществено нарушение на процесуалните правила, защото ако бъдат
възприети, произнасянето по доводите за нарушение на материалния закон би се явило
безпредметно.
             В процесния случай оплакването на защитата за съществено нарушение на
процесуалните правила е основателно. Както при събирането на доказателствата, така и при
техния анализ въззивния съд е нарушил задължението си по чл.14 от НПК да формира
вътрешното си убеждение чрез всестранно, обективно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото. В тази насока са и основните доводи в касационната жалба,
които следва да бъдат споделени.
           Въззивният съд е отказал да изследва ключови факти, свързани с авторството на
деянието при направени изрични и основателни доказателствени искания на защитата.
Отказал е да установява кой физически е изготвил инкриминираните счетоводни
документи в това число и справките- декларации, с които невярно са заявени пред
данъчните органи подлежащите на плащане данъчни задължения по ЗДДС и станало ли е
това по указание на подсъдимия. От кои IP адрес са подадени и подписани с електронния
подпис на подсъдимия и възможно ли е друго лице да е извършило тези действия. За да
откаже да изследва тази факти, ПАС неправилно е поставил знак за равенство между
гражданската и административна отговорност на подсъдимия за това как осъществява
управлението на „К. БГ“ АД и как съхранява, опазва и използва, предоставеното му
устройство за полагане на електронен подпис, с личната наказателна отговорност за
умишлено престъпление по чл.255 от НК, а също с виновната отговорност за увреждане на
фиска по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С начина, по който е процедирал въззивният съд, е
нарушил правилата за доказателствената тежест в наказателния процес, но едновременно с
това    е осуетил възможността и гражданският ищец МФ съобразно резултата от
придобитите в хода едно всестранно и пълно съдебно следствие доказателства евентуално да
обоснове авторството на подсъдимия/ делинквент по отношение на вредоносното деяние по
чл.45 от ЗЗД, както и правото на подсъдимия при същите условия пълноценно да проведе
защитата си срещу гражданската претенция. На първо място, от една страна е отказал да
проведе очна ставка между разпитаните свидетели А., Ф. и Д., а от друга вместо да извърши
анализ на противоречията в показанията им и да посочи кои от противоречивите показания
кредитира и кои не, се задоволил да ползва за установяване на правнорелевантните факти
само тази част от показанията на тримата, която е еднопосочна и обслужваща изцяло
обвинителната теза..Действително всеки от        тях твърди, че няма        нищо общо с
осчетоводяването на процесните фактури и кредитни известия, и не е сключвал, нито е
изпълнявал, в каквото и да било качество, сделките, които те удостоверяват, не е извършвал
 фактическото подаване на инкриминираните справки декларации, в т.ч. и с предоставено
му от подсъдимия устройство за полагане на електронен подпис и също представени от него
данни нужни за използването му. Само че в противоречивата част на показанията им се
съдържат твърдения на А. и Д. за неправомерни действия на Ф. в т.ч. кражба на счетоводни
документи и обратно в тези на Ф. за неправомерни действия на Д.. Д. от своя страна сочи,
че със счетоводството на „К.“ ЕАД са се занимавали няколко души в счетоводната му фирма,
като това включвало и подаване на справки – декларации по ЗДДС с електронния подпис на
подсъдимия. За да отхвърли изцяло твърденията на А. и Д., въззивният съд се е задоволил да
констатира, че в 05 РПУ при СДВР нямало данни за официален сигнал от тях срещу Ф.,
каквито били твърденията им. Въпреки наличието на данни за наказателни производства в
съдебна фаза срещу Д. и Ф. АС – Пловдив не е положил усилия да установи какъв е техния
предмет и имат ли нещо общо с предмета на настоящото дело, респективно събрани ли са по
тях доказателства от полза за съдебното следствие по настоящото дело. Постъпила е
информация от НАП за общо 8 служители на трудов договор в „Д. Д.“ ЕООД в


                                            2
инкриминирания период. ПАС не е предприел опит служебно да установи и разпита поне
част от тях. Отделно е отхвърлил безмотивно изричното искане на защитата за разпит на
един от тях св. С. Ш.,по отношение, на който Д. при разпита си е отправил конкретни
твърдения за неправомерно служебно поведение. По същество безмотивно е отхвърлено и
искането да се изиска справка от юридическото лице, което предлага услугата B – Trust/ по
публична информация БОРИКА АД/ от кой IP адрес са подадени и подписани с електронния
подпис на подсъдимия част от инкриминираните справки – декларации по ЗДДС, за да се
установи възможно ли е друго лице да е извършило тези действия.
    Отделно от описаните дотук съществени нарушения на процесуалните правила е налице
основание за прекратяване на производството в наказателната му част по смисъла на чл.24
ал.1, т.3 от НПК, поради изтичане на предвидената в закона давност. Поддържаното срещу
подсъдимия обвинение е за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 3, пр.
2-ро, 5 и т. 6, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което съгласно обвинителното твърдение е било
довършено на 14.04. 2011г. Най – тежкото предвидено наказание е лишаване от свобода от 3
до 8 години. Давността за наказателно преследване в тези случаи по силата на чл.80 ал.1 т.3
от НК е 10 години, а абсолютната давност по смисъла на чл. 81 ал.3 от НК е 15 години. В
конкретния случай тя е изтекла на 14.04.2026г. Пред ВКС подсъдимият лично и в
присъствие на упълномощения си защитник завява, че не прави искане по смисъла на чл.289
ал.2 от НПК и моли съда с решението си да прекрати наказателното производство, поради
изтичане на предвидената в закона давност, без да се произнася по вината му. С
приключване на производството в наказателната му част отпада и основанието за прилагане
на мерките за процесуална принуда, поради което искането на защитата за изричната им
отмяна не може да бъде разгледано от настоящата инстанция при липса на предмет.
Липсата на основание за прилагане на мерките за процесуална принуда може да бъде
доказано, при всяка необходимост и пред всеки държавен орган с представяне на заверен
препис от настоящото окончателно решение за прекратяване на наказателното производство.

    Констатираните съществени процесуални нарушения обаче запазват своето значение в
производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск от Министерството на
финансите срещу подсъдимия Б..
    Съгласно т.2 от ТР№2/2012г. на ОСНК на ВКС:“ Въззивната и касационната инстанции
се произнасят с решение по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, ако някое от
основанията по чл. 79, ал. 1 НК настъпи при разглеждането на делото в тези инстанции.“
          В мотивите към цитираната точка 2 на тълкувателното решение са изяснени и
следните принципни положения:
       „При предявена и разгледана претенция за обезвреда, касационният съд след отмяна
на атакувания въззивен съдебен акт /присъда или решение/ в наказателноправната част и
прекратяване на производството по наказателното обвинение, следва да приложи
разпоредбите на чл. 354, ал. 1, т. т. 1, 3 и 4, вр. ал. 2, т. 5 и ал. 3, т. 2 НПК по отношение на
контролирания въззивен акт в гражданскоправната му част.“; „Разглеждането на предявената
и приета гражданскоправна претенция продължава по правилата на НПК, а доколкото в него
няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс /чл. 88, ал. 1 НПК/. В
производството по наказателните дела от общ характер участието на прокурора, съгласно чл.
268 и чл. 271, ал. 2, т. 1 НПК, е задължително.“ ; „В процеса на доказване на основанието и
размера на иска, гражданският ищец чрез предвидените в НПК доказателствени способи и
средства установява очертаните в рамките на обвинителния акт фактически обстоятелства,
правнозначими за търсената деликтна отговорност.“ ; „Лицето - ответник по претенцията за
обезвреда може да оспорва фактите, сочещи на извършено от него непозволено увреждане и
подкрепящите ги доказателства, да навежда правоизключващи, правопрекратяващи и
правопогасяващи основанието за иска обстоятелства.“; „В рамките на разискваните въпроси
съдът формира вътрешно убеждение по предпоставящия гражданската отговорност деликт
по чл. 45 ЗЗД, представляващ сложен фактически състав, елементи на който са: деянието
/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и

                                               3
вината. „
      Тези принципни положения обуславят, както решението настоящия състав да приложи чл.354
ал.3 т.2 от НПК, в производство което има за предмет само гражданския иск , така и описания по -
горе процесуален ред и правила за разпределяне на доказателствената тежест между страните при
повторното разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.



                                          РЕШИ:
       ОТМЕНЯ изцяло в наказателно – осъдителната част решение, постановено по
ВНОХД № 246/2024 г. по описа на АС – Пловдив и присъда по НОХД № 64/2022 г. по описа
на ОС – Кърджали, с която подсъдимият Х. Т. Б. бил признат за виновен по повдигнатото
срещу него обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро и т. 3, пр. 2-
ро, 5 и т. 6, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и осъден да изтърпи наказание 2 години и 10 месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване и са му възложени
разноските в наказателната част на производството
       ПРЕКРАТЯВА ИЗЦЯЛО на основание чл.24 ал.1, т.3 от НК наказателното
производство водено срещу Х. Т. Б. за престъпление по по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, пр.
2-ро и т. 3, пр. 2-ро, 5 и т. 6, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
       ОТМЕНЯ решение, постановено по ВНОХД № 246/2024 г. по описа на АС – Пловдив
в гражданско - осъдителната му част.
       ВРЪЩА делото в частта му относно производството по приетия за съвместно
разглеждане граждански иск от Министерството на финансите срещу подсъдимия Б. за
повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд.
         Решението е окончателно.


                                                      Председател: _______________________

                                                           Членове:

                                                                   1. _______________________

                                                                   2. _______________________




                                                4