Отхвърляне на молба за отмяна на съдебно решение поради присъда за неизгодна сделка

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 66
                            гр. София, 24.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Кристияна Генковска
                             Членове:     Анжелина Христова
                                          Никола Чомпалов

при участието на секретаря Петя Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело
№ 20258002902085 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
    Производството е по реда на чл. 303 ал. 1, т.1 ГПК. Образувано е по молба
на „Лаго Дизайн“ ООД с вх. № 270986/10.07.2025 г. на СГС, с която на
основание чл.303 ал.1, т.1 ГПК се иска да се отмени влязло в сила решение №
1076/13.06.2019 г. по т. д. № 2021/17 г. на СГС, VI-3 състав, потвърдено с
решение № 874/22.04.2020 г. по т.д. № 4949/19 г. от САС, което не е допуснато
до касационно обжалване с определение № 186/05.04.2022 г. по т. д. №
1017/21 г. на ВКС. Твърди се от молителя, че е участвал по т . д. № 2021/2017
г . на СГС в качеството на ищец по предявени срещу „Сорела“ ООД- в
несъстоятелност и „Велеви Фарма“ ООД /сега „Фарнетикс“ ЕООД/ искове по
чл.135 ЗЗД, чл.646 ал.2, т.3 ТЗ и чл.647 ал.1,т.3 ТЗ, част от които са уважени с
влязлото в сила решение на СГС. Сочи се в молбата, че искането за отмяна
има за предмет влязлото в сила решение на СГС в частта, с която са
отхвърлени предявените срещу „Сорела“ ООД- в несъстоятелност и „Велеви
Фарма“ ООД 1. искове с правно основание чл.135 ЗЗД - за отмяна на
сключените между длъжника „Сорела“ ООД /сега в несъстоятелност/ и
„Велеви Фарма“ ООД сделки през периода 12.03.2012 г. - 28.08.2012 г., за
които са издадени от „Велеви Фарма“ ООД фактури; 2. евентуалните искове с
правно основание чл.646 ал.2, т.3 ТЗ - за недействителност на извършените от
длъжника „Сорела“ ООД действия по погасяване на парични задължения към
„Велеви Фарма“ ООД чрез плащания, извършени в шестмесечен срок преди
подаване на молбата по чл.625 ТЗ /след 08.10.2014 г./ и след началната дата на
  неплатежеспособността /30.06.2011 г./ ; 3. евентуалните искове с правно

                                       1
основание чл.647 ал.1, т.3 ТЗ - за недействителност на сключените между
длъжника „Сорела“ ООД и „Велеви Фарма“ ООД възмездни сделки, при които
даденото от длъжника значително надхвърля по стойност полученото от него,
извършени в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ на
08.10.2014 г.
   В молбата са изложени съображения за наличието на основание по чл. 303,
ал. 1, т. 1 ГПК, защото с влязла в сила присъда N 25 от 29.10.2024 г. по
ВНОХД N 990/24 г. на САС, НО, изменена с решение N 169 по КНОХД N
122/25 г. на ВКС, Евгени Асенов Матеев е осъден за това, че в качеството на
управител на „Сорела“ ООД през периода 12.03.2012 г. - 15.08.2013 г. при
условията на продължавано престъпление с общо 42 деяния е сключил
неизгодни сделки, по които насрещната страна „Велеви Фарма“ ООД е издала
фактури, от което за „Сорела“ ООД са произтекли вреди в размер на
142 779,81 лв. и дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. Поддържа
се от молителя, че по наказателното дело е установена вината /„пряк умисъл“/
на Евгени Асенов Матеев за действията му като управител на „Сорела“ ООД,
когато е сключвал неизгодните сделки с „Велеви Фарма“ ООД, от което
възниква въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат и дори за
съучастие на управляващите „Велеви Фарма“ ООД в инкриминираните
деяния. При наличие на установена вина на управителя на „Сорела“ ООД
подлежи на прераглеждане и въпросът дали третото лице „Велеви Фарма“
ООД е действало добросъвестно и с грижата на добрия търговец при
сключване на сделките, които допринасят за нанасянето на вреди на „Сорела“
ООД. Навежда се довод, че грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ, респ. по
чл.63 ал.2 ЗЗД е изисквала „Велеви Фарма“ ООД да откаже да изпълни
задължението по фактурите за дератизация и дезинсекция в огромни мащаби
и площи поради източване на ресурса на възложителя „Сорела“ ООД.
Необосновано е да се приеме, че управителите на „Велеви Фарма“ ООД са
извършили неправомерните действия при липса на знание за увреждането на
кредиторите на „Сорела“ ООД.
    Ответниците по молбата - „Сорела“ ООД- в несъстоятелност, неговият
синдик и „Цара“ ЕООД не са подали отговор и не вземат становище.
       Ответникът „Фарнетикс“ ЕООД /с предишно наименование „Велеви
Фарма“/ е подал отговор, с който оспорва молбата.

  С влязло в сила решение № 1076/13.06.2019 г. по т. д. № 2021/17 г. на
СГС са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл.649 ал.1 ТЗ от „Лаго
Дизайн“ ООД срещу „Сорела“ ООД- в несъстоятелност и „Велеви Фарма“
ООД /сега „Фарнетикс“ ЕООД/ искове с правно основание чл.135 ЗЗД, по
които е бил конституиран като съищец синдикът на „Сорела“ ООД- в
несъстоятелност, за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на длъжника „Сорела“ ООД- в несъстоятелност сключените
 между „Сорела“ ООД и „Велеви Фарма“ ООД сделки по фактури с N-ра:
89934/12.03.2012    г.,  101669/10.07.2012     г.,   109578/02.10.2012  г.,
110484/10.10.2012    г.,  111156/16.10.2012     г.,  111832/22.10.2012  г.,

                                     2
112899/31.10.2012 г., 90592/19.03.2012 г., 94474/26.04.2012 г., 96470/17.05.2012
г., 98233/05.06.2012 г.,        101381/06.07.2012 г., 112601/29.10.2012 г.,
110044/06.10.2012      г.,  115928/28.11.2012      г.,  91142/23.03.2012      г.,
95148/03.05.2012 г., 97816/31.05.2012 г., 99309/15.06.2012 г., 101140/04.07.2012
г., 101160/05.07.2012 г., 103973/03.08.2012 г., 104189/07.08.2012 г.,
114438/16.11.2012      г.,   99745/20.06.2012     г.,    10661/29.06.2012      г.,
102056/13.07.2012      г.,  102244/16.07.2012     г.,   103126/25.07.2012      г.,
103514/30.07.2012      г.,  142383/15.08.2013     г.,   105455/21.08.2012      г.,
105590/22.08.2012      г.,  106255/28.08.2012     г.,   117627/14.12.2012      г.,
118767/28.12.2012     г.,   119502/08.01.2013     г.,   120625/18.01.2013      г.,
121832/31.01.2013 г., 125420/07.03.2013 г., 127277/25.03.2013 г. и
130769/26.04.2013 г.
     Уважени са евентуалните искове по чл.646 ал.2, т.3 ТЗ за относителна
недействителност на погасяванията на задълженията на „Сорела“ ООД към
„Велеви Фарма“ ООД чрез плащания по фактури с N-ра: 115928/28.11.2012 г.,
142383/15.08.2013     г.,,  117627/14.12.2012      г.,  118767/28.12.2012      г.,
119502/08.01.2013     г.,   120625/18.01.2013     г.,   121832/31.01.2013      г.,
125420/07.03.2013 г., ., 127277/25.03.2013 г. 130769/26.04.2013 г. и по
114438/16.11.2012 г. за сумата от 189,15 лв., а в останалата част исковете са
отхвърлени - по отношение на погасяванията на задължения по другите
фактури.
     С решението са уважени предявените искове по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ за
относителна недействителност на сключените между „Сорела“ ООД и
„Велеви Фарма“ ООД сделки по фактури с N-ра: 110484/10.10.2012 г.,
111156/16.10.2012 г. 111832/22.10.2012 г. и 112899/31.10.2012 г., а исковете
срещу сделките по останалите фактури са отхвърлени.
        Прието е в мотивите на решението на СГС и в мотивите на
потвърждаващото го решение на САС, че по исковете с правно основание
чл.135 ЗЗД не са събрани доказателства за наличието у „Велеви фарма“ ООД
на знание за увреждането на кредиторите на длъжника „Сорела“ ООД-в
несъстоятелност. По отхвърлените искове с правно основание чл. 646 ал.2, т.3
ТЗ съдът е приел, че за извършените плащания преди 08.04.2014 г. /началото
на 6-месечния срок/ презумпцията за знание, че длъжникът е
неплатежоспособен, е неприложима спрямо „Велеви Фарма“ ООД, както и че
не са представени доказателства за знанието на този факт, поради което
исковете са отхвърлени в частта, с която се атакуват извършените от длъжника
погасявания преди 08.04.2014 г. По отхвърлените искове по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ
за недействителност на извършените през периода 08.10.2012 г. – 08.10.2014 г.
 сделки по фактура N 112601/29.10.2012 г. и фактура N 114438/16.11.2012 г. е
прието, че не е установено значително несъответствие в стойността на
престациите, а за сключените преди 08.10.2012 г. сделки съображението за
отхвърляне е обосновано с факта, че сделките са сключени извън двугодишния
релевантен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
   Представена е присъда N 25/29.10.2024 г. по ВНОХД N 990/23 г. на САС, с
която е отменена присъда на СГС N 260017 по НОХД N 4563/20 г., и Евгени
Асенов Матеев е признат за виновен в това, че на различни дати през периода

                                        3
 от 12.03.2012 г. до 15.08.2013 г. при условията на продължавано престъпление
– с общо 42 деяния в качеството на длъжностно лице – като управител на
„Сорела“ ООД, съзнателно е сключил неизгодни сделки по фактури за
дейности по дезинфекция, дератизация и дезинсекция, санитарно-хигиенни
материали и мероприятия, строително-монтажни работи и рекламни
материали, издадени от „Велеви Фарма“ ООД, от което са произлезли
значителни вреди за „Сорела“ ООД - в размер на общо 142 779,81 лв., и
деянието представлява особено тежък случай, поради което на основание
чл.220 ал.2, вр. с чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 НК деецът е осъден на две години
лишаване на свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
3 години.
   Представено е решение N 169/10.04.2025 г. на ВКС по КНОХД N 122/25 г.,
с което е изменена присъдата на САС, като деянието на подсъдимия Евгени
Асенов Матеев е преквалифицирано от чл.220 ал.2, вр. с ал.1 в престъпление
по чл.220 ал.1 НК.
     Представено е споразумение за разсрочване на задължения, сключено
между длъжника „Сорела“ ООД -в несъстоятелност и „Велеви Фарма“ ООД,
относно плащане на сумата от 54 868 лв. – стойност на сделки по фактури,
които са обявени за недействителни с влязлото в сила решение №
1076/13.06.2019 г. по т. д. № 2021/17 г. на СГС, както и платежни нареждания
за извършените от „Велеви Фарма“ ООД плащания в полза на „Сорела“ ООД -
в несъстоятелност - тези доказателства не установяват относими за
настоящото производство факти.

   При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВКС
намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС е
неоснователна. Искането за отмяна е обосновано с твърдението, че е налице
основанието, визирано в нормата на чл.303 ал.1, т.1 ГПК, която предвижда, че
може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се
снабди своевременно.
    Доколкото по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдебното решение
установява със сила на пресъдено нещо отношенията между страните и
техните правоприемници к ъ м момента на приключване на устните
състезания, фактическите предпоставки по чл.303 ал.1, т.1 ГПК касаят
доказателства и обстоятелства, които са съществували именно към този
момент. Релевантни в настоящото производство са тези обстоятелства или
писмени доказателства, които не само са съществували към момента на
приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и които
при надлежното им релевиране са могли да бъдат взети предвид от съда при
постановяване на решението му, но и които поради извинителен пропуск,
който не се дължи на недобросъвестно поведение на страната, са й били
неизвестни или тя не е могла да се снабди със съответното доказателство
въпреки положената от нея дължима грижа. Основанието за отмяна по чл.303


                                       4
ал.1, т.1 не може да е настъпил след приключване на устните състезания нов
факт, водещ до промяна на фактическото състояние и на правоотношението,
защото такъв факт не е обхванат от формираната СПН и може да е основание
на нов иск.
      Новите доказателства могат да са основание за отмяна на съдебното
решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро ГПК и когато са създадени след
приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но в този
случай те трябва да установяват релевантни за спорното право обстоятелства,
които са съществували към този момент. Необходимо е и новите обстоятелства
и доказателства да са от съществено значение за спорното право, предмет на
делото, т. е. да подкрепят твърденията/възраженията на страната и тяхното
отчитане да обоснове друг резултат по делото, различен от този във влязлото
в сила решение.
      Представената с молбата осъдителна присъда на САС, постановена и
влязла в сила след приключване на устните състезания пред въззивния съд на
05.02.2020 г., се ползва с доказателствената сила по чл.300 ГПК, която
обхваща противоправността на извършеното виновно от Евгени Асенов
Матеев в качеството на управител на „Сорела“ ООД през периода от
12.03.2012 г. до 15.08.2013 г. деяние по чл.220 ал.1 НК, изразяващо се в
сключване на неизгодни сделки по фактурите /предмет на разгледаните от
СГС искове/, от които „Сорела“ ООД е претърпяло вреди в размер на
142 779,81 лв. От присъдата може да се изведе и доказателственият извод, че
деецът Матеев не само е съзнавал, че със сделките по фактурите се уврежда
представляваното от него дружество „Сорела“ ООД, но че е знаел и за
произтичащото от него увреждане на кредиторите на дружеството. Евгени
Асенов Матеев е бил управител на длъжника „Сорела“ ООД, от което следва
изводът, че длъжникът е знаел за увреждането на кредиторите му от
сключените по фактурите сделки – правнорелевантен субективен елемент от
фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
      В случая обаче установимият от присъдата посочен по-горе факт от
действителността – знанието на длъжника „Сорела“ ООД за увреждането на
кредиторите му, не е нов факт по смисъла на чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Този факт е
бил надлежно релевиран от ищеца в производството по т.д. № 2021/2017 г. на
СГС и е бил приет от съда за установен. Исковете по чл.135 ЗЗД са отхвърлени
с влязлото в сила решение на СГС не защото не е било установено знанието на
длъжника „Сорела“ ООД за увреждането на неговите кредитори, а защото не е
било установено знанието у съконтрагента по сделките - „Велеви Фарма“
ООД, за увреждането на кредиторите на длъжника „Сорела“ ООД.
Касационният съд приема, че зачитането на присъдата не би довело до обратен
правен резултат по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, защото и без
наличието на присъдата релевантният за фактическия състав на чл.135 ЗЗД
факт, който се установява от нея, е бил приет за установен от съда по
приключилото с влязло в сила решение дело - знанието на длъжника „Сорела“
ООД за увреждането на кредиторите му.
   От процесната присъда не се установяват факти и обстоятелства, свързани
с действията и субективните представи на лицето, което към сключването на

                                       5
атакуваните с исковете по чл.135 ЗЗД сделки е било управител на „Велеви
Фарма“ ООД – съконтрагент на длъжника „Сорела“ ООД. Осъдителната
присъда на наказателния съд не е постановена спрямо управителя на „Велеви
Фарма“ ООД, който не е бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление по 220 ал.1 НК, поради което от нея по никакъв начин не може
да се установи, че управителят на „Велеви Фарма“ ООД /съконтрагент на
длъжника/ е знаел, че атакуваните с исковете по чл.135 ЗЗД сделки увреждат
кредиторите на длъжника „Сорела“ ООД. Извън доказателствената сила по
чл.300 ГПК е фактът, имащ значение за основателността на исковете по чл.135
ЗЗД - знание у „Велеви Фарма“ ООД за увреждането на кредиторите на
длъжника „Сорела“ ООД, който е приет за недоказан от инстанцията по
същество.
      При тези факти касационният съд намира, че процесната присъда не
установява обстоятелства, имащи значение за доказването на субективния
елемент от фактическия състав на чл.135 ЗЗД досежно насрещната страна по
сделките – знание у „Велеви Фарма“ ООД за увреждането на кредиторите на
длъжника. Присъдата не установява ново обстоятелство по смисъла на чл.
303, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на решение № 1076/13.06.2019 г. по т. д. №
2021/17 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.135 ЗЗД.
      Друга би била хипотезата, ако с присъдата на наказателния съд бе
установено, че подсъдимият Евгени Асенов Матеев в качеството му на
длъжностно лице – управител на „Сорела“ ООД, в съучастие с управителя на
„Велеви Фарма“ ООД - като негов помагач, са осъществили престъплението
по чл.220 ал.1 НК, но случаят не е такъв.
     В хода на устните състезания управителят на молителя се е позовал на
нормата на чл.121 ал.2 от Конституцията на Република България, която
предвижда, че производството по делата осигурява установяването на
истината. Този ръководен принцип е въздигнат и като основно начало в
нормата на чл. 10 ГПК, която предвижда, че съдът осигурява на страните
възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение
за решаването на делото. Важно е обаче да се отбележи, че истината по делото
се приема от съда за такава, каквато се разкрива от събраните по делото
доказателства, а не според субективните представи на страните по делото.
Представената от молителя присъда, въз основа на която е основано искането
за отмяна, се ползва с предвидената в нормата на чл.300 ГПК доказателствена
сила, която не обхваща поведението и субективните представи на управителя
на насрещната страна по сделките - „Велеви Фарма“ ООД. Доказателствената
сила по чл.300 ГПК на присъдата не позволява в настоящото производство да
се приеме за истина, т.е. за доказано, че управителят на „Велеви Фарма“ ООД
е знаел, че сключените по фактурите сделки увреждат кредиторите на
длъжника „Сорела“ ООД. Следва да се спомене, че процесуалният
представител на ответника „Фарнетикс“ ЕООД /старо наименование „Велеви
Фарма“/ изрично е направил пред съда изявлението - „няма осъждане на
управителя на „Велеви Фарма“ ООД“. Това изявление представлява напълно
обоснован довод, че присъдата има доказателствена сила само по отношение
на признатия с нея за виновен деец - Евгени Асенов Матеев, а оттам има

                                     6
доказателствено сила и по отношение на представляваното от него дружество
- „Сорела“ ООД, но не може да служи за доказване на релевантно
обстоятелство по смисъла на чл.303 ал.1, т.1 ГПК - относно факта на знание у
„Велеви Фарма“ ООД за увреждането на кредиторите на „Сорела“ ООД.
    Касационният съд намира, че присъдата не установява нови обстоятелства
по смисъла на чл.303 ал.1, т.1 ГПК, имащи значение за основателността на
исковете по чл.646 ал.2, т.3 ТЗ. Доказателствената сила по чл.300 ГПК на
присъдата не обхваща факти, свързани с доказването на субективния елемент
от фактическия състав на чл.646 ал.2, т.3, вр. с ал.3 ТЗ, който е от значение за
продължителността на „подозрителния срок“ – знание у получилия
изпълнението кредитор „Велеви Фарма“ ООД, че погасяващият дълга си
длъжник „Сорела“ ООД е неплатежоспособен. Установените от присъдата
факти и обстоятелства, свързани с вината на дееца Евгени Асенов Матеев,
противоправносттта на неговото деяние и вредите от него, не биха променили
крайния резултат на решението в отхвърлителната част по исковете с правно
основание чл.646 ал.2, т.3 ТЗ - относно погасяванията на задължения,
извършени преди 08.04.2014 г. /извън 6-месечния срок преди подаване на
молбата по чл.625 ТЗ/.
   По отношение на влязлото в сила решение в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.647 ал.1, т.3 ТЗ. Фактическият състав на чл.647 ал.1, т.3 ТЗ не
включва субективен елемент и повечето от исковете са отхвърлени от
инстанцията по същество, защото сключените преди 08.10.2012 г. сделки са
извън двугодишния релевантен период преди подаване на молбата по чл.625
ТЗ на 08.10.2014 г., а исковете за недействителност на сделките по фактура N
112601/29.10.2012 г. и фактура N 114438/16.11.2012 г. са отхвърлени, защото
не е установено наличието на значителна нееквивалентност на престациите.
Установените от присъдата факти не са елементи от фактическия състав на
чл.647 ал.1, т.3 ТЗ, поради което не е налице ново обстоятелство по смисъла на
чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Извън доказателствената сила на присъдата по чл.300
ГПК е обстоятелството по наличие на значителна нееквивалентност в
стойността на престациите по сделките по посочените две фактури, като
мотивите на присъдата не се ползват с доказателствена сила.
   В молбата са изложени доводи по чл.302 ТЗ и чл.63 ал.2 ЗЗД по отношение
на „Велеви Фарма“ ООД – тези доводи не следва да се обсъждат в настоящото
производство, доколкото са извън обхвата на дължимата проверка по чл.303
ал.1, т.1 ГПК.
        С оглед на изложеното касационният съд намира, че не са налице
предпоставките на чл.303, ал. 1, т. 1 Г П К за отмяна на влязлото в сила
решение на СГС, поради което подадената от „Лаго Дизайн“ ООД молба
следва да бъде оставена без уважение.
   Воден от горното, Върховният касационен съд

                                  РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Лаго Дизайн“ ООД, с която на

                                       7
основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се иска отмяна на решение №
1076/13.06.2019 г. по т. д. № 2021/17 г. на СГС, VI-3 състав.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                  Председател: _______________________

                                     Членове:

                                            1. _______________________

                                            2. _______________________




                              8