Окончателна присъда за убийство с особена жестокост и при опасен рецидив

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 222
                             гр. София, 07.05.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                               Председател: Блага Иванова
                               Членове:     Мая Цонева
                                            Красимира Медарова

при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Ивайло Симов
като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200328 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. К.
К. и по жалба на същия, депозирана чрез защитник, срещу решение на
Софийски апелативен съд № 30 от 10.02.2026 г, по ВНОХД № 1091/25, с което
е изменена присъда на Софийски градски съд № 69 от 28.05.2025 г, по НОХД
№ 6296/24, в гражданско-осъдителната й част, като 12.07.2023 г е определен за
начална дата на дължимата законна лихва върху уважения граждански иск, а
присъдата е потвърдена в останалата й част.
      С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в
това, че на 24.06.2023 г в гр. София, умишлено е умъртвил Х. Г. М., като
деянието е извършено с „особена жестокост“ и при условията на „опасен
рецидив“, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1
вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ и чл. 54 НК, е осъден на двадесет
години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим. На основание чл. 45 ЗЗД, е
осъден да заплати на Г. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди, в размер
на 200 000 лв, заедно със законните последици, считано от датата на
инкриминираното деяние.

                                         1
          С жалбите се релевират всички касационни основания. Сочат се
следните аргументи: В обвинителния акт не се съдържат необходимите факти
относно механизма на причиняване на телесните увреди на пострадалата. В
нарушение на правото на защита съдът е приел, че се касае за удари с ръце / с
юмруци /, с крака / ритници / и блъскане на главата на жертвата в стена,
каквито факти не се съдържат в обвинителния акт. Събраните доказателства
са оценени в разрез с изискванията на чл. 14 НПК, а осъждането почива на
предположения. Налице са множество противоречия в свидетелските
показания, които са останали извън вниманието на съда. Съдът е извел
неправилни фактически изводи относно авторството на деянието, механизма
на причиняване на телесните увреди на пострадалата, времето на извършване
на деянието, наличието на причинна връзка между травмите на жертвата и
настъпилата смърт. Допуснато е съществено процесуално нарушение,
изразило се в отказа на съда да приобщи цялата медицинска документация
относно лечението на пострадалата в /болница/. Не е доказано, че на
инкриминираната дата сутринта, пострадалата е провела със св. М. видео-
разговор по приложението "Месинджър“. Липсват сигурни данни по кое
време е проведен този разговор, доколкото св. М. е дала нееднозначни
показания в тази насока. Съдът е игнорирал заключението на СМЕ, според
която тъпата травма на главата, обусловила смъртта на жертвата, е причинена
чрез нанасяне на удар с ритник. Съдът е ползвал показанията на полицейския
служител св. С. Ц., с което е нарушил чл. 118, ал. 2 НПК. Липсват несъмнени
доказателства, че при нанасяне на побоя на пострадалата са й избити зъби. Не
е взето предвид, че са намерени биологични следи от смесване на клетъчен
материал на пострадалата и св. А.. Допуснатите съществени процесуални
нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
Наложеното наказание е явно несправедливо. Не са отчетени смекчаващите
обстоятелства: трудовата ангажираност на подсъдимия, доброто му
процесуално поведение и съдействието му за разкриване на обективната
истина.
     С жалбите се правят алтернативни искания: за отмяна на осъдителните
съдебни актове и оправдаване на подсъдимия, за отмяна на съдебните актове и
връщане на делото за ново разглеждане или за изменяване на решението чрез
намаляване на наложеното наказание.


                                     2
     В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбите.
     Подсъдимият жалбоподател счита, че следва да бъде оправдан.
      Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за
оставяне в сила на въззивния акт.
     Частният обвинител и граждански ищец Г. М. се присъединява към
становището на своя повереник.
     Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност, намери следното:
     Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
        Неоснователно се твърди, че в обвинителния акт липсва надлежно
описание на механизма, по който са причинени телесните увреди на
пострадалата. Прокурорът е посочил, че обвиняемият е нанесъл удари в
областта на главата на жертвата, като е уточнил и целта да я лиши от живот. В
обвинителния акт се съдържа описание и на комплекса от травми, получени по
време на побоя. Следователно, налице е изложение на факти, очертаващи
рамката на обвинението като квалифициран случай на умишлено убийство в
резултат на побой, което е позволило на обвиняемия да узнае в какво е
обвинен, респективно, му е гарантирана възможност да упражни правото си
на защита. Прокурорът е дефинирал телесната увреда, която е причинила
смъртта на пострадалата, а това е тъпата травма в областта на главата, без
счупване на черепа. Известно е, че причиняването и на други телесни
повреди, които не са станали причина за смъртта на жертвата, също се
включва в кръга от факти, срещу които се упражнява правото на защита. В
обвинителния акт фигурира описание и на тези травми. В случая, са налице 25
телесни увреди, едната от които е причинила смъртта, докато останалите са
взети предвид за квалификацията „особена жестокост“. Изясняването на
детайли относно начина, по който са причинени телесните увреди, каквито са
нанасяне на удари с юмруци и ритници, както и блъскане на главата на
жертвата в стена, са свързани и произтичат от нанесения побой, и така се
инкорпорират в кръга от факти, очертани в обвинителния акт. Ето защо, съдът
е разполагал с правомощие да детайлизира действията на подсъдимия, с които


                                      3
е извършил инкриминираното деяние, а доводът за допуснато нарушение на
правото на защита не може да бъде споделен.
       На следващо място, съдът е обсъдил СМЕ-зи, очертали механизма на
причиняване на телесните увреди, като е съобразил, че всички увреди имат
травматичен характер и нито една от тях не е получена от падане на жертвата
от собствен ръст. Съдът е посочил, че тъпата травма в главата без счупване на
черепа е причината за смъртта, като е съобразил възможния механизъм на
причиняването й, ползвайки изводите на вещите лица от СМЕ-зи, а именно:
удари в областта на главата на жертвата и блъскането на главата й в стена,
докато останалите телесни увреди са получени в резултат на побой, при който
са нанасяни удари с юмруци и ритници. Изяснено е, че в резултат на побоя, на
пострадалата са й избити зъби, което увреждане е сред тези, получени на
инкриминираната дата. Установено е, че е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между травмата в областта на главата и настъпилата смърт.
Доколкото е категорично, че причината за смъртта са удари в областта на
главата на пострадалата, включително и в стена, без значение за изхода на
делото е дали е нанесен и удар с ритник, който също е допринесъл за
настъпване на престъпния резултат. Съдът е изследвал доказателствата в
тяхната цялост и ги е анализирал при спазване на чл. 14 НПК, поради което
доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на
доказателствата и средствата за тяхното установяване не може да бъде
възприет. Съдът не е намерил за необходимо да изиска медицинската
документация от /болница/, тъй като се е убедил, че вещите лица, изготвили
СМЕ-зи, са ползвали тази документация при изработване на заключенията си.
Що се отнася до аргумента, че не е установено да е проведен видео-разговор
между пострадалата и дъщеря й по „Месинджър“, той не може да бъде
споделен, тъй като този факт е изяснен чрез двукратния разпит на св. Г. М.,
която след справка в телефона си е уточнила и времето на провеждане на
разговора / сутринта на 24.06.2023 г /. Неоснователно се сочи, че липсват
категорични доказателства за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия. Съдът е анализирал комплексно събраните доказателства,
изводими от показанията на св. А., св. Д., св. М., св. Б., св. К., св. Я.,
обясненията на подсъдимия, в които е заявил, че около обяд се е оттеглил в
жилището си заедно с пострадалата, като е съобразил и намерените
веществени доказателства, както и заключенията на приетите експертизи, за

                                     4
да приеме, че подсъдимият е нанесъл побой на Х. М., довел до нейната смърт.
В тази насока е взето предвид, че трима свидетели: св. М., св. Д. и св. А., са
видели пострадалата на 24.06.2023 г за времето от сутринта до обяд, и тя е
била в добро здравословно състояние. Изяснено е, че около 12 ч на посочената
дата подсъдимият е отвел пострадалата в обитаваното от тях жилище, а към 18
ч, пострадалата е била в безсъзнателно състояние, в кома, с видими следи от
побой, като за времето от 12 ч до 17 ч в жилището на подсъдимия не е имало
други лица / освен него и пострадалата /. В дома на подсъдимия са открити
следи от кръвта на пострадалата по плочки на стената в банята, по плочки на
пода в банята, по дрехи на пострадалата, по дивана в хола и по чаршафа от
леглото. По иззетите дрехи на подсъдимия / тениска и чорапи /, с които е бил
на инкриминираната дата, са открити следи от кръвта на пострадалата. Съдът
е взел отношение по въпроса, че са открити биологични следи от смесване на
клетъчен материал на пострадалата и св. А., като правилно е посочил, че това
е обяснимо с факта, че св. А. е помогнал на подсъдимия да премести тялото на
пострадала от пода на дивана. Участието на свидетеля в преместването на
пострадалата не е в причинна връзка с побоя, а и отделно от това, липсва
обвинение за съучастие на подсъдимия със св. А.. Неоснователно се сочи, че е
допуснато нарушение по чл. 118, ал. 2 НПК. Това е така, защото пред
полицейския служител св. Ц. не е депозирано извънсъдебно признание на
подсъдимия, което да е взето предвид от съда. В същото време, пред св. Д., св.
Я. и св. Б., които нямат качеството на полицейски орган, е заявил, че е имал
физическо съприкосновение с жертвата, макар и с по-нисък интензитет.
Липсва противоречие в гласните доказателства, изводими от свидетелските
показания, тъй като при описание на хронологията на събитията, всеки от тях
е давал показания само за онези епизоди, които лично е възприел. Св. Д. е дал
показания за времето от сутринта до обяд на инкриминираната дата, св. А. за
сутринта и късния следобед, с уговорката, че е спал от обяд до събуждането си
късния следобед. Св. М. и св. Б. за времето около 18 ч, когато са дошли на
адреса на подсъдимия по негова покана. Св. Я. е разказала за времето, когато
след извършване на деянието, се е прибрала в дома си. Съдът правилно е
приел, че деянието е извършено на 24.06.2023 г в интервала от 12 ч до 17 ч,
когато подсъдимият и пострадалата са били сами в неговото жилище. На
следващо място, неоснователно се твърди, че осъждането на подсъдимия
почива на предположения. Както правилно е приел съдът, съвкупността от

                                      5
доказателства формират стабилна основа за осъждане на подсъдимия, при
което е достигнат стандарта на доказване, формулиран в чл. 303, ал. 2 НПК.
     С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е допуснато
нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не се поражда
процесуална необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
     Не е допуснато и нарушение на материалния закон.
            На първо място, липсата на съществени процесуални нарушения
изключва възможността да се е стигнало до неправилно приложение на
материалния закон. На второ място, деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ НК, каквато
правна квалификация е приета по делото. Касае се за две квалифициращи
обстоятелства: наличие на „особена жестокост“ и „опасен рецидив“. За
„особената жестокост“ е характерно, че при умъртвяване на жертвата, деецът е
проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм,
характеризиращи го като жесток човек. Престъпната съставомерност по чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК се преценява с оглед броя, силата и насочеността на
нанесените удари, използваните средства, причинените телесни увреждания
на жертвата, поведението на дееца по време на извършване на деянието,
отношението му към пострадалия. Налице е квалифициращото обстоятелство
„опасен рецидив“ по чл. 29, ал. 1, б. „а и б. „б“ НК, което произтича от
съдебното минало на подсъдимия. При това положение, не може да бъде
уважено искането за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция,
което би било възможно в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК, която, в случая, не е налице.
       Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание.
Съдът е оценил завишената степен на обществена опасност на деянието, която
произтича от наличието на две квалифициращи обстоятелства в рамките на
правната квалификация и от проявеното брутално отношение към
пострадалата, значително надхвърлящо квалификацията „особена жестокост“.
Налице е и завишена степен на обществена опасност на дееца, изводима от
обремененото му съдебно минало, извън квалификацията „опасен рецидив“. С
оглед на изложеното, правилно отговорността на подсъдимия е определена
при превес на отегчаващите обстоятелства, като е избрана най-леката


                                         6
алтернатива на санкциите по чл. 116, ал. 1 НК, а именно: двадесет години
„лишаване от свобода“. Що се отнася до обстоятелствата, сочени от защитата,
с характер на смекчаващи, следва да се има предвид следното: Трудовата
ангажираност на подсъдимия преди деянието не може да се цени приоритетно
в кръга на обстоятелствата по чл. 54 НК, поради което това обстоятелство не
би могло самостоятелно да доведе до смекчаване на наказанието. Спрямо
жалбоподателя е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“,
която изключва възможността да бъде препятствано воденото наказателно
преследване, но и липсва добросъвестно процесуално поведение. Липсата на
признание на вината не може да се цени в негова вреда, но и не може да цени в
негова полза, откъдето и не е налице съдействие за разкриване на обективната
истина. С оглед на изложеното, определеното наказание двадесет години
„лишаване от свобода“ напълно отговаря и комплекса от обстоятелства по чл.
54 НК и би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо
съобразно законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК.
        По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и
следва да бъдат оставени без уважение.
     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

                                 РЕШИ:

      ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 30 от
10.02.2026 г, по ВНОХД № 1091/25.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     7