Осъждане за неправомерно теглене на пари от чужда дебитна карта

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 97
                            гр. София, 18.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Бисер Троянов
                             Членове:     Биляна Чочева
                                          Милена Панева

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Евгения Хр. Стоянова
като разгледа докладваното от Бисер Троянов Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002201136 по описа за 2025 година
      Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата З. П.
А., чрез нейния служебен защитник адвокат А. М., против осъдителна част на
въззивно решение № 128 от 10.11.2025 г. по в.н.о.х.д. № 237/2025 г. на
Варненския апелативен съд, с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК.
      Касаторът твърди, че приетата от въззивната инстанция фактическа
обстановка не е доказана и излага своя оценка на доказателствата. Счита още,
че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение
с отказа да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, което нарушение
повлиява и върху законосъобразността на въззивното решение, защото с него
се потвърждават част от деянията, за които подсъдимата е осъдена. Прави
искане за отмяна на въззивния съдебен и оправдаване на подсъдимата А., а
предявеният гражданския иск да бъде отхвърлен.
     В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата З. П. А.
и нейният служебен защитник адвокат А. М. поддържат жалбата по
изложените в нея съображения.
     Представителят    на    Върховната    прокуратура   счита   жалбата   за

                                       1
неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея касационни основания.
Оценява доводите на касатора като оплакване за необоснованост на съдебния
акт, който правилно е постановен от въззивния съд, при недопускане на
нарушения в процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствения
материал и правилно приложение на закона. Предлага решението на
апелативния съд да бъдe оставено в сила.
     С писмена молба частният обвинител и граждански ищец М. Н. Х.
поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и предлага
въззивният съдебен акт да бъде потвърден.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на касационната
жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и
извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери
следното:
      С присъда № 18 от 21.12.2025 г. по н.о.х.д. № 180/2025 г. Търговищкият
окръжен съд признал подсъдимата З. П. А. за виновна в това, че за времето от
25.11.2022 год. до 12.12.2022 год. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление, използвала платежен инструмент (дебитна
карта), издадена от „Банка ДСК“ АД, като изтеглила чрез 24 транзакции
различни суми, без съгласието на титуляра М. Н. Х. от гр. Търговище, и
получила неправомерно парична сума в общ размер от 8 950 лева, поради
което на основание чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК
наложил наказания от три години лишаване от свобода и глоба от хиляда лева.

        На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС окръжният съд
определил първоначален строг режим на изпълнение на наказанието лишаване
от свобода. На основание чл. 68 от НК привел в изпълнение наказанието от
осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимата З. П. А. по
н.о.х.д. № 728/2021 г., по описа на Търговищкия районен съд, за чието
изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
      С присъдата окръжният съд осъдил, на осн. чл.45 от ЗЗД, подсъд. З. П. А.
да заплати на гражданския ищец М. Н. Х. обезщетение за причинените
имуществени вреди от престъплението в размер на 8 950 лева, заедно със
законната лихва от деня на увреждането 12.12.2022 г. до окончателното им
изплащане. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото,
държавната такса върху уважената част от гражданския иск и в тежест на
подсъдимата възложил разноските по делото.
     С въззивно решение № 128 от 10.11.2025 г. по в.н.о.х.д. № 237/2025 г.
Варненският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимата


                                      2
за част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност,
ограничил продължителността на престъплението в периода от 30.11.2022 г. до
05.12.2022 г., променил от строг на общ първоначалния режим за изпълнение
на приведеното по реда на чл. 68 от НК наказание, намалил присъденото
обезщетение на гражданския ищец на 8 750 лв и дължимата държавна такса.
      Касационното производство е трето по ред, след отмяна на предишните
въззивни решения, съответно № 55 от 22.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 4/2024 г. на
Варненския апелативен съд с решение № 597 от 22.11.2024 г. по н.д. №
563/2024 г. на ВКС, І н.о. и решение № 47 от 14.04.2025 г. по в.н.о.х.д. №
398/2024 г. на Варненския апелативен съд с решение № 351 от 14.07.2025 г. по
н.д. № 485/2025 г. на ВКС, ІІ н.о.
     Касационната жалба на подсъдимата З. П. А. е процесуално допустима,
подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт,
подлежащ на касационна проверка.
     Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
      Не са допуснати претендираните от касатора нарушения на материалния
и на процесуални закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
      Въззивният съд в третото по ред разглеждане е обсъдил отново
доказателствените материали, съпоставил е гласните доказателствени
средства помежду им, преценявайки достоверността им в сравнение с важно
писмено доказателство по делото – банково извлечение от сметката на
пострадалата за инкриминирания период и за предходните месеци. По този
начин е обосновал фактическа обстановка, подкрепена от преобладаващия
брой свидетелски показания и доверявайки се предимно на показанията на
пострадалата Х., на нейния син свид. Н. и на експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, назначена и приета от първоинстанционния
съд. Така е изградил картината на продължавано престъпно поведение,
състоящо се от 24 на брой неправомерни тегления на парични суми от
подсъдимата А. от различни банкомати в гр. Търговище за периода от
25.11.2022 г. до 09.12.2022 г., за които не е имала позволение от титуляра на
банковата сметка – пострадалата М. Х.. Съдът е противопоставил на
доказателствената маса обясненията на подсъдимата и е намерил
потвърждение на обстоятелствата от предмета на доказване в първоначално
дадените от нея обяснения в хода на досъдебното производство, приобщени
по надлежния процесуален ред. Не е кредитирал обясненията на подсъдимата
от първоинстанционното съдебно следствие, с които тя отрекла участието си в
деянията и верността на собствените си самопризнания от предходната фаза на
процеса. Тъкмо на последните защита се позовава за оспорване правилността
на приетите за установени от съдилищата факти по случая. Доводът е


                                      3
неоснователен.
      При изграждане на фактическата обстановка по делото и при обсъждане
на отделните доказателства апелативният съд стриктно е спазвал законовите
изисквания и правилата на формалната логика, за да разкрие по убедителен
начин обективната истина за извършените от подсъдимата А. продължавано
престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК. Пострадалата е трудноподвижна жена,
която е разчитала на подсъдимата за помощ при пазаруване и чистене, и е
имала доверие в нейната почтеност, като          е позволила в изключителни
случаи да тегли от нейната дебитна карта пари на стойност не повече от 200
лв, а получените банкноти да предаде. От изтеглените пари е давала на
подсъдимата за извършените домакински услуги и закупени хранителни
продукти. Подсъдимата обаче нарушила уговорката и оказаното           доверие,
като теглила 24 пъти суми по 300 и по 400 лева, като за инкриминирания
период от две седмици (от 25.11.2022 г. до 09.12.2022 г.) ощетила пострадалата
М. Х., намалявайки нейните спестявания с 8750 лева. При излагане на
фактите по делото въззивният съд внимателно е изследвал и е обсъдил редица
обстоятелства, свързани с неколкократно констатираните от пострадалата и от
сина     липси на дебитната карта, с подозрителното намиране на банковата
пластика всеки път, когато съмнението падало върху подсъдимата и тя се
заемала с нейното търсене, откривайки я на необичайни места в апартамента,
включително и там, където малко преди това картата била търсена, но не била
намерена. Косвено потвърждение на фактическите изводи съдът намерил и в
показанията на друга част от свидетелите, разкрили честите посещения на
подсъд. А. на игрални домове за хазарт тъкмо през инкриминирания период от
време (свид. Т.), съобщеното за липсата на други доходи у подсъдимата, но
притежавайки неприсъщи за нея финанси (свид. А.), както и с факта на
връщане на паричен заем от подсъдимата на свид. Т. чрез кеш терминал в сайт
за залагания в началото на декември същата година. Усилията на
жалбоподателката да представи, че работещият в чужбина по това време неин
съпруг осигурявал висока издръжка на нея и на трите им деца не успели да
опровергаят приетото от обективна страна, че единствено подсъдимата е
разполагала с достъп до дебитната карта и ПИН-кода на пострадалата в
инкриминирания период от време и само тя е теглила неправомерно и твърде
 често за краткия период от време големи суми над разрешения размер.
     При така изложените съображения касационният съд не установи
претендираните от жалбоподателя процесуални нарушения на въззивната
инстанция при анализа и оценката на доказателствата, както и при
установената от нея фактическата обстановка по делото. Правилно
престъпната деятелност на подсъд. А. е квалифицирана като продължавано
престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК.


                                      4
     За съжаление, едно допуснато от първоинстанционния съд съществено
процесуално нарушение е наложило ограничения в процесуалните
правомощия на въззивната инстанция.
      Първоначалната грешка, допусната с обвинителния акт е, че в хода на
разследването не била назначена счетоводна експертиза и прокурорът очертал
отделните дейния на продължаваното престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с
чл. 26 от НК съобразно записите на банковото извлечение за извършените
трансакции. Едва в входа на първоинстанционното съдебно следствие била
назначена счетоводна експертиза която установила, че повечето трансакции
били осчетоводени от банката на различни дати от действително извършените
тегления от банкомати. Така се оказало, че само за три от тегленията: на
30.11.2022 г. за сумата от 400 лева и още два пъти на 05.12.2022 г. по 400 лева
(общо 1200 лева), имало времево съвпадение с повдигнатото от
обвинителната власт. Останалите 21 на брой трансакции били извършени по
друго време (на различни дати) от посочените в диспозитива на обвинителния
акт, макар и в първоначално очертания период на престъпната дейност.
Прокурорът съобразил това обстоятелство и след приемане на експертното
заключение веднага направил изменение на обвинението, по реда на чл. 287,
ал. 1 от НПК, прецизирайки коректно обстоятелствената част на
продължаваното престъпление и времето (датите) на всяко от отделните
деяния, включени в единното продължавано престъпление. Търговищкият
окръжен съд обаче не допуснал изменение на обвинението, защото приел, че
не се променяли „темпоралните рамки на обвинението…“, „не се повдига
ново тежко обвинение“ и „сумата, която се посочва в искането за изменение
на обвинението е по-ниска от тази, която е внесена в ОА“, поради което
отказал на удовлетвори искането на прокурора.
      Отказът на Търговищкия окръжен съд е бил незаконосъобразен.
Действията на първоинстанционния съд разкриват непознаване същността на
института за изменение на обвинението в съдебната фаза от процеса.
Институтът по чл. 287 от НПК е въведен за случаите, когато в хода на
наказателното производство се установят основания за прилагане на закон за
по-тежко наказуемо престъпление от повдигнатото на досъдебното
производство (цифровата правна квалификация се различава от посочената в
диспозитива на обвинителния акт), както и за случаите, при които се разкрият
обстоятелства, които съществено променят обстоятелствената част на
обвинението и не са били посочени (описани) в обстоятелствената част на
обвинителния акт: новите обстоятелства разширяват обема на внесеното в
съда обвинение, променят някои индивидуализиращи елементи на
престъплението (напр.: време, място, начин или добавят нови признаци от
състава на престъплението). Така институтът по чл. 287 от НПК разкрива две


                                      5
предпоставки, които могат да се проявят самостоятелно, всяка една отделно от
другата, но могат да се проявят и заедно, както често се случва в съдебната
практика.
       В конкретния случай, Търговищкият окръжен съд е обсъдил само
липсата на първата предпоставка – действително не е било налице основание
за промяна на правната квалификация в по-тежко наказуемо престъпление
(с.з. от 21.12.2023 г., л. 172 от н.о.х.д. № 180/2023 г.). Съдът обаче е пропуснал
да съобрази, макар това ясно да личи в искането на прокурора, че е била
налице втората законова предпоставка на чл. 287, ал. 1 от НПК – за
съществено изменение на обстоятелствената част на престъплението. Макар и
в границите на първоначалния обем на обвинението, очертано в обвинителния
акт, събраните доказателства са променили повечето обстоятелства, свързани
с времето на извършване на отделните деяния, включени в продължаваната
престъпна дейност. Защото от заключението на вещото лице се разкрива, че в
21 на брой от общо 24 случая деянията са извършени на други дати, а не както
са посочени в обвинителния акт (съобразно банковата справка за тяхното
осчетоводяване). Съдът е бил длъжен да допусне изменение на обвинението,
както прецизно е било поискано от прокурора. При направено искане по чл.
287 от НПК първоинстанционният съд не може да се намесва по същество в
обвинителната функция на прокурора. Той не може предварително да
преценява основателността на направеното искане, доколко то е уместно или
не. В противен случай смесва ръководно-решаващата си функция с тази на
прокурора и макар временно, по същество изземва неговата обвинителна
функция, което е недопустимо. Съдът има единствено правомощията да
съблюдава формалните законови предпоставки за провеждане на процедурата
по чл. 287 от НПК, а те включват: 1). само и единствен прокурорът може да
направи искане за изменение на обвинението; 2) друг от участващите в
процеса лица (частният обвинител, гражданският ищец, гражданският
ответник, техните повереници, подсъдимият, както и неговият защитник)
нямат право на инициатива; 3) съдът също служебно не може сам да измени
обвинението, защото това е прерогатив на обвинителната власт, а той не е
част от нея; 4) искането да е направено в съответния етап на процеса, а
именно: в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд; 5)
искането на прокурора да почива на конкретно основание от предвидените в
чл. 287, ал. 1 от НПК две законови предпоставки – да променя обвинението в
по-тежко наказуем закон и/или съществено да променя обстоятелствената част
на обвинението (да изменя обстоятелства от предмета на доказване); а
съществено е това изменение, което, според съдебната практика, налага нови
усилия за изграждане на защитната позиция на подсъдимия; 6) измененото
обвинение да е построено от прокурора така, че да не накърнява правото на


                                        6
подсъдимия да узнае в какво е обвинен (новообвинен). Във всички други
случаи съдът не може да откаже да допусне изменение на обвинението, когато
прокурорът направи искане, защото накърнява неговите процесуални права и
в частност – правото му да докаже обвинението и правомощието му да
разкрива обективната истина. С постановения от Търговищкия окръжен съд
отказ да приложи чл. 287 от НПК и да допусне изменение на обвинението
действително са нарушени тъкмо тези права на участващия в процеса
прокурор от Търговищката окръжна прокуратура. Изменение на обвинението
в съдебната фаза от процеса може да се направи само пред
първоинстанционния съд. Липсата на протест от прокурора до въззивната
инстанция е предпоставила невъзможността да бъде отстранено
процесуалното нарушение на съда. Това е довело до необходимостта от
извършването на определени процесуални действия на Варненския апелативен
съд в третия му по ред състав, за ограничаване на наказателната отговорност
на подсъд. А. в наказателно-осъдителната част на присъдата. С извършеното
изменение на първоинстанционната присъда не са нарушени процесуалните
права на подсъд. А., а тъкмо обратното – въззивният съд е охранил нейните
права, като я е оправдал за онези деяния от продължаваното престъпление по
чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, които макар и доказани в хода на
наказателното производство не съответстват по време на повдигнатото
обвинение. Неоснователният отказ на Търговищкия окръжен съд да допусне
изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК е създал непреодолима
пречка пред пълното ангажиране на наказателната отговорност на подсъд. А.
за извършеното от нея престъпно посегателство.
     Допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд обаче
по никакъв начин не се е отразило върху правилността на въззивното решение,
нито е накърнило процесуалните права на подсъдимата А.. Неясно остава
становището на касатора в жалбата му до ВКС по какъв начин
неоснователният отказ на окръжния съд да приложи чл. 287 от НПК е дало
отражение върху третото по реда въззивно решение. За нарушените
процесуални права на представителя на обвинителната власт от окръжния съд
подсъдимата, в качеството на жалбоподател няма правен интерес да оспорва
въззивния съдебния акт, още повече, че нейните права са законосъобразно
охранени с него.
     Касационната проверка не установи нарушения в доказателствения
анализ на въззивната инстанция и формираното от нея вътрешно убеждение
относно извършеното деяние, авторството и вината на подсъдимата З. П. А..
Не са допуснати претендираните с касационната жалба нарушения на
процесуалния и материалния закон.
     Воден от изложените мотиви касационната жалба на подсъд. З. П. А.

                                    7
като неоснователна следва да бъде оставена без последици, а обжалваното от
нея въззивно решение като правилно и законосъобразно подлежи на
потвърждаване.
     Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

                                РЕШИ:
     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 128 от 10.11.2025 г. по в.н.о.х.д.
№ 237/2025 г. на Варненския апелативен съд
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     8