ВКС отхвърли искане за поправка, допълване и тълкуване на свое решение

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 23
                          гр. София, 28.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста
година в следния състав:


                            Председател: Ирина Петрова
                            Членове:     Десислава Добрева
                                         Мария Бойчева

като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско
дело № 20248002902536 по описа за 2024 година
      Производство по чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК.
      Образувано е по молба вх. № 18687/14.10.2025 г. на С. С., лично и в
качеството му на процесуален представител на Д. Р.-Г.а. В молбата се заявяват
твърдения, че решение № 269/15.09.2025 г., постановено по настоящото дело,
има нужда от допълване, тълкуване, както и, че в него е допусната очевидна
фактическа грешка. Формулира се искане съдът да посочи възприетите от него
данни от двете съдебни решения, заявени в молбата по чл. 303 ГПК като
противоречиви. Отделно от това, да посочи дали решение № 269/2025 г. е
постановено след приемане за установено от фактическа страна, че в
производствата, приключили с посочените две влезли в сила решения, между
страните е действал единствено договор за кредит № 6876/20.08.2007 г.,
съответно дължимата възнаградителна лихва на банката се е определяла от
текста на този договор. Поддържа се и искане съдът да тълкува съдържанието
на вписаните в решение № 269/15.09.2025 г. „обективен идентитет“ и
„идентичност в темпоралните предели на силата на пресъдено нещо“, тъй като
те не представляват легални дефиниции. Наред с това, съдът да посочи дали
вписаното в решение № 269, че двете решения, разгледани в производството
по чл. 303 ГПК, са постановени по осъдителни искове, обусловени от искове
по чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗП, е съобразено с действителното съдържание на
петитумите на исковите молби; дали вписаното в решението обсъждане на
две хипотези от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. се отнася и за
мотивите, и за диспозитива. В молбата още се заявява, че в настоящото
производство ще се установи наличие на евентуална фактическа грешка и


                                     1
евентуално основание за допълване или тълкуване на решението.
      Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва основателността на
молбата и заявява твърдения, че тя е опит за пререшаване на спор, по който
ВКС веднъж се е произнесъл по молба за допускане на касационно обжалване,
включително последвала молба за поправка и допълване на определението по
чл. 288 ГПК. Счита, че е налице злоупотреба с право. Нито едно от
твърденията на молителите не може да се възприеме като искане за поправка
на очевидна фактическа грешка. Допълване на мотивите не може да се иска.
Волята на съда е пределно ясна, поради което не се нуждае от тълкуване.
Претендира молбата да бъде оставена без уважение и присъдени разноски в
негова полза.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо
търговско отделение, като взе предвид изложените твърденията на страните и
провери данните по делото, намира следното:
      Подадената от С. С. и Д. Р.-Г.а молба е допустима, но изцяло
неоснователна. Претендиращите поправяне на постановеното по настоящото
дело решение № 269/15.09.2025 г. по т. д. № 2536/2024 г. не са изложили
каквито и да е релевантни твърдения за наличие на някой от трите, сочени в
алтернативност, пороци. Самите те не са убедени в искането си, тъй като
заявяват, че е налице „евентуална фактическа грешка и евентуално основание
за допълване или тълкуване на решението“. Искането им на практика
представлява жалба срещу соченото решение и предполага проверката му за
законосъобразност без да е предвидена в закона подобна възможност,
доколкото същото е постановено от касационната инстанция и то в
производство по отмяна, което е извънреден способ за контрол на влезли в
сила неправилни съдебни решения и определения, с които се прекратява
производството поради отказ от иска.
      Разпоредбата на чл. 247 ГПК предвижда поправка на съдебното
решение, когато волята на съда, формирана в мотивите му, не е намерила
отразяване в диспозитива. В решение № 321/26.09.2012 г. по гр.д. № 54/2012 г.
на I г.о. на ВКС е посочено, че съдът не може по реда на чл. 247 ГПК да
пререшава спора и да променя формираната с основното решение воля без
надлежно подадена в законния срок жалба против него. В решение №
256/21.05.2010 г. по гр.д. № 175/2010 г. на II г.о. на ВКС е разяснено, че
незаконосъобразните правни изводи на съда не съставляват очевидна
фактическа грешка, а водят до неправилност на решението, която може да
бъде отстранена единствено по пътя на обжалването. В решение №
77/14.06.2022 г. по т.д. № 1023/2021 г. на ВКС, II т.о. е дадено разрешението,
ч е при наличие на противоречие между посоченото в мотивите и в
диспозитива на решението, при поправка на очевидна фактическа грешка по
реда на чл. 247 ГПК подлежи на промяна диспозитивът, а не мотивите на
решението. Настоящият състав на ВКС напълно споделя формираната по реда
на чл. 290 ГПК практика и след извършена включително служебна проверка,
като взе предвид, че несъгласието на молителите е именно с мотивите на
постановеното по настоящото дело съдебното решение, счита, че искането с

                                      2
правно основание чл. 247 ГПК не може да бъде уважено.
      Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото
не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по
цялото спорно право. В случая настоящият състав на съда се е произнесъл
изцяло по подадената от С. С. и Д. Р.-Г.а молба с правно основание чл. 303
ГПК, поради което счита, че не е налице хипотеза на непълно решение.
Всъщност и молителите не твърдят частично произнасяне по тяхната молба, а
недоволството им е срещу мотивировъчната част на съдебното решение.
      На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална
законна сила решения и приравнените на тях определения, които са неясни
или двусмислени и този порок е обективиран в постановения от съда
диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят
до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е
постановил съдебното решение, и наличието им обуславя невъзможност за
прилагане на правните последици на акта. В случая волята на съда е ясна –
молбата за отмяна е оставена без уважение. С решение № 95/15.03.2022 г. по
гр.д. № 249/2021 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че по реда на чл. 251 ГПК не може
да се иска допълване или изменение, както и пререшаване на спора, т.е.
недопустимо е да се променя ясно обективираната воля в съдебното решение.
Неяснотата на решението или неправилността на изложените от съда доводи в
мотивите не представляват основание за тълкуване, след като в диспозитива
на акта ясно е обективиран крайният резултат от правораздавателната дейност
на съда, какъвто е и случаят по настоящото дело. И на това основание следва
да бъде отказано поправяне на решение № 269/15.09.2025 г. на ВКС, ТК, I т. о.
     С тези мотиви и на основание чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК и чл. 251 ГПК
настоящият състав на ВКС, ТК, I т.о.

                                  РЕШИ:
     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 18687/14.10.2025 г. на С. С.,
лично и в качеството му на процесуален представител на Д. Р.-Г.а, за поправка
на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на решение №
269/15.09.2025 г., постановено по настоящото дело т. д. № 2536/2024 г. на
ВКС, ТК, I т.о.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      3