Оправдаване за закана с убийство при междусъседски спор

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 70
                          гр. София, 03.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Ружена Керанова
                            Членове:     Спас Иванчев
                                         Валя Рушанова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора А. Б. П.
като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002200906 по описа за 2025 година
      Производството     по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по
подадени протест от прокурор при ВоАП и касационна жалба от частните
обвинители А. Д. Р. и Д. С. Р. чрез повереника им срещу решение № 12 /13.
08. 2025г. по ВНОХД № 20256000600015 от 2025г. на Военно апелативния
съд, с което е потвърдена присъда № 1 / 18. 03. 2025г. по НОХД № 43 / 2024г.
на Софийския военен съд.


      С протеста се твърди на първо място незаконосъобразен анализ на
доказателствената съвкупност – извод, основаващ се на възприетата от съда
теза, че не било доказано авторството на подсъдимия в описаните в
обвинителния акт деяния против личността.
     Прокурорът се позовава на два записа – от видеокамери в имот, и от
мобилен телефон, собственост на „свидетеля – пострадал А. Х.“( вероятно
прокурорът има предвид А. Р.). И на двата записа бил се наблюдавало лице,


                                     1
идентифицирано като подсъдимия с предмет със сребрист цвят, насочен
надолу. На следващо място прокурорът се позовава на иззет револвер на
подсъдимия, който бил никелиран.
      От тези обстоятелства държавният обвинител извежда кореспондиране в
пълен обем с показанията на А. Д. Р.. Те ( обстоятелствата ) били игнорирани
от въззивната военна инстанция. Съдът анализирал предимно показанията на
А. Р., като ги счел за вътрешно противоречиви. Прокурорът посочва че
въпреки това, не били приобщени показанията на този свидетел от
досъдебната фаза.
     Не било отчетено от съда обстоятелството, че при изваждане на
телефона от св. А. Р. за фотографиране, подсъдимият бил скрил оръжието зад
гърба си. Искане за прочитане на показанията на св. А. Р., които са били
дадени пред съдия по време на досъдебното производство, било направено от
прокурора, но не било допуснато от съда. Това съставлявало процесуално
нарушение, тъй като не е отстранена непълнота и то във вреда на
обвинението, като му било нарушено правото на защита. Въззивният съд имал
възможността да отстрани това нарушение чрез повторен разпит и прочитане
на показанията му, но също не го бил сторил, като това довело до порок в акта
му.
      Военно-апелативният съд безкритично бил възприел обясненията на
подсъдимия в насока, че е излязъл на двора с оръжие в ръка , за да се предпази
от евентуално нападение от страна на роднините си, че не го е насочвал и не е
заплашвал роднините си със закани за убийство. Тези обяснения не
кореспондирали с останалите обективни находки по делото. Съдът не бил дал
и ясни мотиви на наведен от прокурора довод, че като военнослужещ,
подсъдимия редник Х. отлично знаел как се носи оръжието, а именно –
скрито. В случай,че е бил заплашван от роднините си, както твърди в
обясненията си, прокурорът твърди, че подсъдимият е имал обективна
възможност да се заключи в имота си и да сигнализира на органите на реда.
      Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане
за отстраняване на допуснатите процесуални нарушение отново на военно-
апелативния съд.


     Частните обвинители също са останали недоволни от въззивното

                                      2
решение, като чрез поверениците си са подали единна касационна жалба.
Претендира се, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, при допуснати нарушения на материалния закон и
съществени такива на процеса. Иска се отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане.
     Акцентира се на неправилен и незаконосъобразен анализ, след като е
довел до извод за недоказано авторство на подсъдимия. Ползването на
мотивите на първостепенния военен съд е лишило въззивния акт от собствени
такива, довеждайки по същество до липса на мотиви.
     Бил направен повърхностно обсъждане на част от доводите в протеста и
жалбата на частните обвинители във въззивното производство, без подробен
анализ, довело до ограничаване на процесуалните права на частните
обвинители.
     Обобщено се твърди нарушаване на правото на защита на частните
обвинители, на превратен анализ на доказателствата, липса на мотиви и се
излагат обширни цитати от дела на ЕСПЧ – за естеството на „наказателно
обвинение“ според критериите на делото „Енгел срещу Нидерландия“, за
критериите за достъп до съд, като се обобщава, че неправилното прилагане на
материалния и процесуалния закон, неспазването на процесуалните права на
страните и липсата на мотиви на предходните две инстанция се приравнявали
на липсата на достъп до съд, тъй като неефективния съдебен процес се
приравнявал на липсата на такъв.
     Липсата на задълбочен анализ на доводите на прокурора и частните
обвинители, липсата на формиране на собствено убеждение в самия
второинстанционен съд нарушило правото на ефективни правни средства за
защита, включващи и защитата на човешките права, нарушени от
извършеното престъпление, в крайна сметка е и нарушение на правото на
справедлив процес, като не било спазено равенството между страните.
      Поверениците се позовават на видео и снимков материал – за държането
от подсъдимия на сребрист предмет, насочен към земята, за неговото облекло,
което го идентифицирало, като твърдят превратно тълкуване на
доказателствените материали по делото.
     Според поверениците тези материали си кореспондирали и
установявали, че подсъдимият на процесната дата и място бил в дома си (

                                     3
имота си според тях), излязъл е на двора, държал е в ръцете си огнестрелно
оръжие и го е насочил към частните обвинители.
     По тези обстоятелства въззивният съд не бил направил никакъв
коментар в постановеното решение.
     Тези обективни данни, без съмнение за манипулации, в пълен обем
кореспондирали с показанията на св. А. Р.. При заснемането с телефон
подсъдимият бил скрил револвера за ( пистолет според поверениците), зад
гърба си и това телодвижение било ясно отразено и виД..
     Действията на подсъдимия, свързани с насочване на оръжие и
вербализирането на заплахата с думите, твърдени от обвинението – „ще ви
избия“, „ ще ви избия всичките“, „ ще ви застрелям“, били от естество да
възбудят основателен страх от осъществяване на заканите.
     Поредно оплакване се съдържа в твърдението        че съдът от въззивната
инстанция отказал прочитане показанията на св. А. Р., депозирани пред съд в
досъдебната фаза на процеса, макар да е имало искане от държавния
обвинител. Съдът ( вероятно от първата инстанция) се бил задоволил с
непълнота на доказателствената съвкупност, което довело до ограничаване на
правата на страните в процеса – както на прокурора да обоснове своята
обвинителната теза, така и на самото частно обвинение в същата насока.
      Въззивната инстанция имала възможност да отстрани това нарушение,
но не го сторила, което довело до порок в акта му.
      Поверениците обръщат внимание на обясненията на подсъдимия, като
намират съвпадение в тях с обвинението, но оспорват тази им част, в която се
твърди, че не е насочван пистолета, че не са отправяни закани за убийство,э че
е бил използван за защита – да се предпази от евентуално нападение от страна
на своите роднини, и се твърди, че тя категорично не съвпадала с останалите
обективни находки по делото.
     В жалбата се твърди наличие на възможност подсъдимия да се заключи в
имота си, да потърси и сигнализира органите на реда или просто да се обади
на телефон 112, която не била използвана от него. Прави се позоваване на
обратно твърдение, че има обаждане на телефон 112 от А. Р., като това
обстоятелство било анализирано неправилно от съда на стр.6 от мотивите си,
относно това, че частните обвинители не изчакали пристигането на


                                      4
полицейски екип, а си тръгнали от имота.
     Интерпретира се поведение на подсъдимия и неговата майка относно
несигнализиране на органите на реда, като се прави извод от това, че те на се
чувствали заплашени, че са разтревожени от поведението на пострадалите.
Вместо това подсъдимият с енергична крачка и въоръжен е излязъл от дома,
като насочил пистолет първо към бащата Р., а след това и към сина,
отправяйки закани.


       Прокурорът от ВКП в съдебното заседание поддържа касационния протест. Позовава
се наведения довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Посочва, че неправилно били интерпретирани показанията на св. А. Р. като източник на
производни доказателства. Твърди, че св. Р. излагал свои лични възприятия, както по
отношение на отправените заплахи към баща му, така и относно конкретните действия –
насочване на оръжие към баща му.
       Определя анализа и оценката на показанията на този свидетел, извършена от
въззивната инстанция като повърхностна, като била пропуснато задължението да бъдат
обсъдени ( показанията ) на плоскостта на останалите доказателства на писмените и
веществените доказателства, в това число на доброволно предадения револвер, както и
плоскостта на информацията, която се съдържала в снимките, направени от свидетеля с
неговия мобилен телефон и която подкрепяла показанията на А. Р..
       Поддържа като основателно оплакването срещу отказ на съда да приобщи
показанията на този свидетел от досъдебното производство, което съставлявало съществен
пропуск и се е отразил на изясняването на обстоятелствата по делото.
       Поредно нарушение държавния обвинител въвежда като отбелязва, че мотивите на
въззивната инстанция не отговаряли убедително на възражението на прокурора, а и на
частното обвинение относно годността и достоверността на показанията на частния
обвинител Д. Р.. Даденият отговор бил бланкетен, без излагане на съображения, като
мотивите, освен непълни, били и противоречиви. Това било така, защото съдът приемал от
една страна, че Д. Р. няма свидетелска годност, от друга страна приема казаното от него за
недостоверно, предвид съдържащите се противоречия. Оттук се навежда довод, че не била
ясна волята на съда по отношение годността на този доказателствен източник.
      Моли да се уважи касационния протест и делото да бъде върнато на предходната
инстанция.


      Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват, представляват се от
повереници, първият от които        поддържа касационната жалба. Излага развитите
съображения, като акцентира на превратен доказателствен анализ.
       Вторият повереник споделя аргументите на другия повереник и на държавното
обвинение. Предава желанието на частните обвинители подсъдимият да понесе отговорност
за деянието, извършено в съсобствения им имот. Пледира, че са събрани достатъчно
доказателства за виновността на подсъдимия и моли да се уважи касационната жалба.


                                            5
      Подсъдимият Х. Х., редовно призован, се явява лично, като се представлява от двама
упълномощени защитници.
       Първият защитник пледира да се отхвърли касационната жалба, както и протеста.
Изтъква, че липсва нарушение при отказа на съда да приобщи показания на св. А. Р.,
депозирани пред съдия по време на досъдебното производство, като разяснява, че съдът е
имал предвид вътрешни противоречия в самите показания, а не такива между дадените пред
съда и дадените пред съдия по време на досъдебното производство. Заявява, че страните не
са били изправени в хипотеза на съществени противоречия, липса на памет ( спомен ),
свидетелят съвсем ясно, точно и подробно е дал своите показания.
      По отношение насочването на оръжието защитникът отбелязва, че това е невярно
твърдение за недаване на доверие на експертизата по делото, въпросните записи били
възпроизвеждани пред съда.
       Мотивите били изключително изчерпателни, като се съгласява техниката на ВоАС да
не преповтаря мотивите на първостепенния съд. Последния абсолютно ясно бил заявил
липсата на свидетелска годност на св. Д. Р., предвид заболяването, датирани отпреди
инцидента, като въпреки това е обсъдил показанията му в контекста на останалите
доказателства.
       Оспорва твърдението за превратен анализ, като посочва, че обстоятелствата по
анализа сочат на обратния подход – показанията на А. Р. са анализирани на плоскостта на
останалите доказателства и съвсем правилно било установено, че те(показанията) им
противоречат.
       Оспорва и довода на представителя на държавното обвинение от ВКП, че
показанията на А. Р. пресъздават лични впечатления, като посочва, че първоначално пред
първата инстанция този свидетел действително заявява подобно обстоятелство, като
впоследствие уточнил, че не бил пряк свидетел, бил далеч от случилото се не чул
инкриминираните реплики, а ги е преразказал от чутото от своя баща.
      Моли да се потвърди въззивното решение.
       Вторият защитник споделя становището на първия защитник, допълнително
акцентира на правилността на въззивното решение и на пледоарията на един от
поверениците – на желанието за възмездие. Посочва, че в последно време, когато става
въпрос за междусъседски отношения, те се решават от съда.
       И той моли да се остави без уважение касационния протест и касационната жалба,
като се остави в сила въззивното решение.
      Подс. Х. в лична защита поддържа казаното от защитниците му.
      При упражняване на правото да се изказва последен заявява, че иска да се потвърди
оправдателната присъда.


      При последната си дума повтаря желанието си за оправдателна присъда.


    Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1

                                           6
от НПК, установи следното:


     С присъда № 1 / 18. 03. 2025г. по НОХД № 43 / 2024г. на Софийския
военен съд подсъдимият редник Х. Б. Х. е признат за невинен и оправдан по
възведеното му обвинение за извършени две престъпления по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК по отношение на А. Д. Р. и Д. С. Р..
    Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските.


    С решение № 12 / 13. 08. 2025г. по ВНОХД № 20256000600015 от 2025г.
на Военно апелативния съд е потвърдена оправдателната присъда.


     Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.
    След запознаване с материалите по делото и депозираните по делото
касационни протест и жалба, съставът на ВКС намери, че оплакванията са
неоснователни, а присъдата се явява правилна и законосъобразна, като следва
да бъде потвърдена.
     Въззивната инстанция в рамките на своите правомощия се е съгласила с
направените изводи от първостепенния съд, които по същество не
удовлетворяват касаторите.


     Независимо от изразеното съгласие, второстепенния съд е направил и
свой прочит, както и собствен анализ на доказателствената съвкупност.
Упрекът към аналитичната дейност на ВоАС не може да бъде споделен, той е
изцяло неоснователен.


      Въззивната инстанция изключително внимателно и подробно е
детайлизирала относимите по делото факти, съдържащи както във
възприетата по делото фактическа обстановка, но също така и спорните
такива. Последните не са подминати, като са изложени разумни и логични
доводи защо съдът, а и като цяло съдилищата по същество, не са се доверили
на обвинителната теза и не са приели за достоверни показанията на св. А. Р..
     Съдът от въззивната инстанция е сторил и нещо повече от дължимото,

                                     7
както справедливо отбелязва защитата. Св. Д. Р. е лишен от свидетелска
годност поради естеството на заболяването си и напредналата си възраст,
състояние, датирано според медицинското изследване преди инцидента по
настоящето дело. По този въпрос и относно качеството на свидетелските му
показания страните не излагат спорни становища, тоест този факт е безспорен
и възприет от всички страни по делото. Нито държавното обвинение, нито
частното такова се ползват от показанията на Д. Р., акцента се поставя
единствено и само върху показанията на неговия син -–св. А. Р..
       Въпреки това въззивната инстанция, без да се ползва от показанията на
Д. Р., в този смисъл без това изобщо да е нужно, ги е подложила на анализ и
оценка, вероятно с цел да бъде избегнат възможен упрек за липса на цялостно
обсъждане на доказателствената съвкупност. Затова, че е сторено повече от
дължимото, не може да се направи извод за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
      Не е допуснато такова нарушение и при оценката на показанията на св.
А. Р.. Тези показания са основен обвинителен източник, като съдът от
въззивната инстанция е изложил детайлни мотиви защо не им отдава исканото
от касаторите доверие. В тези мотиви се съдържа съпоставка както с
обясненията на подсъдимия, така и с останалите доказателства, което
неоснователно се отрича от касаторите, а голословно се твърди, че липсва
такова съпоставяне. В оплакванията на касаторите се прави основно
позоваване на предадения от майката на подсъдимия видеозапис от
охранителни камери в спорния съсобствен имот. Техническото изследване на
съдържанието не е показало манипулация на съхранения запис, от самото
естество на изследваните кадри не се потвърждава обвинителната теза, а
единствено обясненията на подсъдимия.
     Обстоятелствата, поддържани от касаторите, са анализирани прецизно и
детайлно от въззивната инстанция, въз основа на експертното заключение на
експерта М. и направените от него разяснения в съдебното заседание пред
съда от първата инстанция. Не са установени твърдените от обвинението
факти, а и всъщност това, че този запис е предоставен от ответната на
касаторите страна, като обстоятелство говори само за себе си – подсъдимият
няма какво да скрие от своето поведение. Това именно дава основание на
съдилищата по същество да се доверят на неговите обяснения, н е на


                                     8
показанията на св. А. Р.. Като цяло и обясненията на дееца, както и на св. А. Р.
са поставени под един и същи знак на съмнение предвид силно влошените
взаимоотношения по повод имотния спор, в еднаква степен те биха могли да
са заинтересовани от недобросъвестно пресъздаване на собствените
възприятия или най – малкото във вреда на противната страна. В случая обаче
има визуален инструмент за проверка, предоставения видеозапис, който е
автентичен и при прегледа на който липсват действия, приписвани от
обвинителните твърдения – по насочване на огнестрелното оръжие към
двамата частни обвинители. Напълно разумно, логично и последователно
съдилищата по същество са възприели, че обвинителното твърдение се явява
голословно и неподкрепено – относно заплаха с конклудентни действия,
изразяващи се в насочване на огнестрелното оръжие. Касаторите се позовават
на конкретно визуализирано действие на подс. Х. – скриване на оръжието зад
гърба, което няма обаче търсения от тях обвинителен смисъл, още повече
като се вземе предвид горепосоченото обстоятелство – предоставянето на
цялостния запис на случилото се именно от страна на подсъдимия.
     Упрекът за превратен анализ е лишен от материална основа, искането за
преценка и установяване на допуснато съществено процесуално нарушение
при доказателствения анализ е неудовлетворимо. Претенцията на касаторите,
включително прокурора и частните обвинители е недобре прикрита
процесуална критика за липса на обоснованост на атакувания съдебен акт.
Това не съставлява касационно основание, во този аспект не подлежи на
обсъждане, но въпреки това си струва да се отбележи, че аналитичната
дейност на въззивната инстанция е лишена и от такъв приписван й порок.
     Съвсем закономерно е отбелязването на защитата, че не е допуснато
процесуално нарушение и при отказът да се приобщят свидетелските
показания на А. Р. от досъдебното производство. Там, където защитата търси и
намира неотстранено противоречие, такова обективно не съществува. Освен
дадения отговор в съдебното заседание, очевидно е че съдът не е имал
предвид противоречие между отделни свидетелствания на едно и също лице, в
случая А. Р., за да е възможно да се констатира противоречие, липса на
спомен или пък да има отказ от свидетелстване. Съдът е открил вътрешно
противоречие при изложение на фактите от страна на свидетеля, което му е
дало основание, съвсем обосновано ( тук касационният състав още един път
акцентира на обстоятелството, че липсата на обоснованост не съставлява

                                       9
касационно основание ), и в никакъв случай не плод на превратно
възприемане и тълкуване, да не се довери на тези показания.
      Твърде подробно , детайлно и прецизно въззивната инстанция е
анализирала показанията на св. А. Р., дума по дума, изречение след изречение,
във възможния смислов контекст, за да направи своето заключение, че тези
показания съдържат в себе си противоречия от такъв характер, че прави
невъзможно да се извлече безспорен аргумент от тях, който при това да се
противопостави на защитните обяснения на подсъдимия. Това заключение е
направено законосъобразно, на базата на последователен и правнологичен
анализ, като касационният състав няма никакво основание да не се съгласи с
него, отхвърляйки доводите на касаторите. Вярно е, че обясненията на дееца и
показанията за А. Р. са пряко противопоставени – дума срещу дума, те имат
равноценен характер, тъй като и двамата защитават правно установени свои
лични интереси. Но въпреки това има един неизменен принцип, който не дава
възможност при съмнение в достоверността да се отдава приоритет на
обвинителната теза – „in dubio pro reo“. Настоящия казус е точно такъв, като
освен всичко останало, обективния преглед на записите от видеокамерите в
имота и записа, направен с мобилен телефон не открива противоправно
поведение на редник Х., поне не такова, за което се настоява от държавното
обвинение, а и от частните обвинители.
     Впрочем, касаторите и частни обвинители, в лицето на
представляващите ги повереници, в жалбата си правят опит (чрез указването
за военното правораздаване при най-малкото съмнение за авторство да
повиши вниманието си и строгостта – последен абзац, стр. 7 –ма от
касационната жалба) да игнорират този същностен принцип на наказателното
правораздаване, като акцентират на пожелателен комплекс от нравствени
качества на военнослужещите по принцип. Касационният състав отбелязва, че
това не е възможно и е неосъществимо като процесуален подход по
отношение на доказателствен анализ и тълкуване на който и да е съд.
     Съдилищата са имали всички основание да заключат, че обясненията на
дееца се отличават с достоверност, още повече, че той е бил инициатор (или
поне решението за това е взето в семеен кръг) да бъдат инсталирани
видеокамери в имота, при което всички действия, освен да бъдат видими, да
бъдат и съхранени чрез запис. Логичен е изводът, че подсъдимият е съзнавал,


                                     10
че неговите действия извън входната врата ще бъдат записани и също така
логично е да се приеме, че той не би допуснал противоправно поведение,
което да бъде и записано. Разбира се, не е невъзможно в някакъв момент да
бъде изгубен контрола и да се пренебрегне извършването на запис, но случаят
не е такъв. Анализът на паметта на предоставения оптичен носител показва
липса на манипулация, прегледът установява съвпадение между обясненията
на дееца и записаното поведение.
      След като законосъобразно са възприети неговите обяснения, то е
следвал логичния извод, че Д. А. е бил по – агресивен, окуражен от
присъствието на неговия син и закономерно е възприето, че подс. Х. се е
чувствал заплашен от численото преимущество и агресивно поведение, което
го е накарало да излезе пред входната врата въоръжен. Това действие не е
укоримо, тъй като обективната му цел е да предпази подсъдимия от възможно
нападение. Конклудентните действия, демонстриращи заплаха за използване
на оръжието (или пък дори и да има вербализиране), целящи да предотвратят
предполагаемо или действително нападение, не покриват от обективна и
субективна страна състава на чл.144, ал.3 от НК.
     Поверениците на частните обвинители - касатори по делото, сами
разкриват възможността за агресивни и нападателни действия от страна на
пострадалите, като развиват доводи за възможността на подсъдимия да се
заключи в къщата си и да се обади на спешен телефон за помощ. Това е
възможност, която подсъдимият би могъл да използва, но не е бил длъжен да
стори това – така изрично ППВС № 12 / 29.11. 1973г., по н.д. № 11 / 73г., р. І, т.
6.
     По тези доводи и това възражение, доколкото може да се определи като
такова, се отхвърля като неоснователно


    На следващо място настоящата съдебна инстанция констатира, че
практиката на ЕСПЧ е цитирана самоцелно и напълно произволно. В
настоящия казус не е имало, няма и не може да има спор, че обвинението,
което е предявено на подс. Х., е наказателно, тъй като изрично е посочено в
специалната част на НК като престъпен състав, за който е предвидено
наказание лишаване от свобода. Цитирането на Енгел срещу Нидерландия
(Холандия) ((Engel and others v. The Netherlands), жалби №№ 5100/71, 5101/71,

                                       11
5102/71, 5354/72, 5370/72, А.22, решение от 8 юни 1976 г., е напълно
неотносимо, даването на отговор в тази връзка се явява безпредметно.
      Следващата практика, на която се позовават поверениците на частните
обвинители може да се субсумира като оплакване на касаторите за
лишаването им до достъп до съд. Националния закон им е предоставил всички
налични възможности да реализират оплакванията си в три инстанционен
съдебен процес, която впрочем им е дадена като бонификация само защото е
налице специална подсъдност поради качеството на подсъдимия като
военнослужещ. Всяка една от предходните инстанция е дала обширен и
задълбочен отговор по фактите, обяснила е логично и обосновано своят
материален и процесуален избор, който не е полза на поддържаната
обвинителна теза. Това съвсем не означава, че жалбоподателите са били
лишени от достъп до съд, чрез лишаване от мотиви и липса на отговор на
направените от тях възражения. Възраженията им са еднотипни и клиширани,
включително и пред настоящата инстанция, не държат сметка за установените
факти или пък се интерпретират напълно произволно, което всъщност е тяхно
право. Съдилищата обаче нямат никакво правно задължение да се съобразят с
обвинителната теза, защото така се иска от страните, те са задължени да
поставят в основата на своите съдебни актове безспорни факти. Такива обаче
относно обвинението, които да могат да доведат до несъмнен и категоричен
извод за авторството на дееца в извършване на престъпление от общ характер,
не са събрани в удовлетворителен обем. В този процес самоличността на
подсъдимия и участието му в делото в конкретното качество, като извършител
на деянието, в което се обвиняем, никога не е била поставяна под въпрос. Ако
има извършено деяние, то може да бъде извършено само и единствено от него.
В случая няма авторство, не защото деецът не е установен, а защото не е
доказано да има извършено престъпление от общ характер.
      Това, че касаторите не са удовлетворени от резултата, далеч не означава,
че са били лишени от достъп до съд, в случая наказателното производство е
представило        обективна реалност, установима чрез допустимите
доказателствени средства,         противоположна на претендираните и
утвърждавани от тях факти.


     Съставът на ВКС, предвид горните изводи прие, че атакуваното с


                                     12
протест и касационна жалба въззивно решение на ВоАС следва да бъде
изцяло потвърдено / оставено в сила като правилно и законосъобразно.
     С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение

                               РЕШИ:

     ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 12/13.08.2025г. по ВНОХД №
20256000600015 от 2025г. на Военно апелативния съд.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                   13