Недопустимост на решение срещу починала преди устните състезания страна

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                         № 328
                                 гр. София, 02.06.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Снежанка Николова
                                    Членове:     Гергана Никова
                                                 Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20248002101931 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по подадени три касационни жалби срещу постановените решения във
въззивното производство по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив.
С първата касационна жалба вх. № 24169/31.07.2023 г., подадена от „Фундамент“ ООД, чрез
пълномощник адв. З. О., се обжалва основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по
гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, с оплаквания за частичната му недопустимост, а по
същество и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта се обосновава по иска
по чл.108 ЗС изцяло, също и на първоинстанционното решение по този иск, като
постановени по отношение на ответника К. Т. Г., който е починал още преди даване ход на
устните състезания в първата инстанция, но не всички негови законни наследници са
участвали в делото, който факт не е бил известен по приключване на въззивното
производство.
По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни
страни, с които същата се оспорва като неоснователна, така :
- общ писмен отговор от М. Т. П. - чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., Г. Д. Б. и С. Д. Б. - двамата
чрез адв. Д. Б.,
- отделни писмени отговори от В. С. К. и Е. С. П.-всяка чрез адв. К. Д..

                                               1
- общ писмен отговор от И. А., В. Г. и В. Ч., чрез адв. М. Б.,
- общ писмен отговор чрез пълномощник адв.З. З., от С. К. Б., А. Я. М., Е. Н. К., К. М. Б., А.
Г. К. – М., А. К. Л., Р. Т. К., К. А. М., Н. А. П., И. Н. К., Н. К. Г., Н. Г. П., А. М. К., Р. Г. К.,
Н. А. У. и К. К. Б.,
- общ писмен отговор от Д. М. А. - лично, а чрез него като адвокат-пълномощник и от Г. Г.
К., Т. В. Т., К. И. И., М. Г. Д. – Г., С. И. К., Л. С. К. и К. Т. Г..
С втората касационна жалба вх. № 35326/17.11.2023 г. на община Пловдив, подадена чрез
юрк. И. А. и юрк. С. Л., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г.
по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК.
Твърди се, че това решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Интересът си
от касационната жалба община Пловдив обосновава с качеството си на страна по делото
като трето лице-помагач на ищеца „Фундамент“ ООД, макар с решението чл.250 ГПК
въззивният съд да е посочил, че то подлежи на обжалване само от дружеството.
По тази касационна жалба са подадени в срока по чл. 287, ал.1 ГПК отговори от насрещни
страни, с които същата, макар и допустима, се оспорва като неоснователна, като се
претендират и разноски, така :
-общ отговор от В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д.,
-общ отговор от М. Т. П. чрез адв. М. Г. и адвокат Р. Б., и от Г. Д. Б. и С. Д. Б.-двамата чрез
адв. Д. Б.,
-общ отговор от И. А., В. Г. и В. Ч. чрез адв. М. Б..
С третата касационна жалба вх. № 38212/12.12.2023 г. подадена от „Фундамент“ ООД, чрез
адв. З. О., се обжалва допълнителното въззивно решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. №
1135/2022 г. на ОС- Пловдив, постановено в производство по чл.250 ГПК. Твърди се, че то е
нищожно-постановено от незаконен състав на съда, евентуално неправилно поради
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Против тази трета касационна жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил общ писмен
отговор от насрещните страни В. С. К. и Е. С. П.-чрез адв. К. Д., в който са изложени
съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Останалите страни по делото не са взели становище по подадените касационни жалби.
В хода на администриране на касационните жалби, въззивният съд е констатирал смъртта на
ответниците К. Т. Г. и М. Н. Б., като на наследниците им са връчени преписи от
касационните жалби - съответно на наследниците на К.Г., които не са страни по делото на
собствено основание (такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на
наследниците на М.Б. - Г. П. Б. и Н. П. Б..
С определения по настоящето дело № 4455/03.10.2025 г. (по чл.288 ГПК) и с №
5653/04.12.2025 г., касационният съд е конституирал като страни по делото наследниците на
К. Т. Г., починал на 17.08.2017 г. които не са страни по делото на собствено основание
(такъв е наследникът Н. К. Г.), а именно Е. Н. Г. и Т. К. Г., и на наследниците на М. Н. Б.,
починала на 17.12.2020 г. - Г. П. Б. и Н. П. Б., също и тези на ответниците Х. Д. Г., починал
на 02.04.2022 г., и М. П. К., починала на 12.11.2023 г., а именно М. Х. Г. и Х. Х. Г. /

                                                 2
наследници на Х. Д. Г./, както и С. К. Б. / наследник на М. П. К./. Другият законен наследник
на М. К. - В. К. К.-В., вече участва като страна по делото, като продължава участието си и в
качеството на наследник на починалата си майка М. К..
В проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд, пълномощникът на
касатора „Фундамент“ ООД - адв. З. О. - САК, поддържа жалбата на тази страна, излага
съображения за недопустимост на въззивното решение по иска по чл.108 ЗС от този касатор,
и такива за евентуална недопустимост или неправилност на решението по инцидентния
установителен иск на две от ответничките срещу дружеството, с искане той да се отхвърли.
С писмено становище пълномощникът на част от насрещните страни- адв. З. З. от АК – П.,
излага съображения за правилност на въззивното решение по иска на „Фундамент“ ООД,
както и такива, с които моли да се прогласи нищожността на договора за продажба на
процесното портиерно помещение. Това становище се поддържа и от явилата се в
заседанието ответница С. К. Б..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните
по делото, намира следното:
С първоинстанционното решение № 261131/09.04.2021 г. по гр.д. № 1398/2017 г. на РС –
Пловдив, поправено с решение № 261192/ 14.04.2021 г. по същото дело (с добавяне на
осъдителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС, и на община Пловдив като ответник по
исковете за нищожност на посочения договор), е бил уважен изцяло предявеният от
„Фундамент“ ООД срещу посочените поименно ответници – ФЛ, осъдителен иск за
собственост, като ищецът е признат за собственик на самостоятелен обект с идентификатор
***** по КККР на [населено място], с площ от 23,13 кв м заедно с 0,5 % ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. № *** по същата КК, с адм. адрес :
[населено място], бул.Х. Б., № 71, ет.1, с предназначение: обекти със специално
предназначение, с подробно описани съседи на обекта, на основание добросъвестно 5
годишно давностно владение от 24.10.2011 г., установено въз основа договор за покупко-
продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г., сключен с Община Пловдив, и са осъдени ответниците
да му предадат владението на същия обект, както и са отхвърлени предявените от В. С. К. и
Е. С. П. срещу „Фундамент“ ООД и община Пловдив, искове за обявяване нищожността на
договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради невъзможен предмет -чл. 26,
ал. 2, предл.първо ЗЗД и евентуалният иск за обявяване нищожността на същия договор
поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД. Посочено е още, че по
делото е участвал като трето лице-помагач община Пловдив.
Въззивният съд, сезиран с пет въззивни жалби срещу двете първоинстанционни решения,
подадени от част от ответниците по иска по чл.108 ЗС, и от двете ищци по установителните
искове за нищожност, със своето основно /първо/ решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№
1135/2022 г. на ОС-Пловдив, е отменил изцяло обжалваните първоинстанционни решение №
261131/09.04.2021 г. и решението по чл.247 за неговата поправка с № 261192/ 14.04.2021г.,
двете постановени по гр.д. № 1398/2017 г. на РС – Пловдив, вместо което е постановил
отхвърляне на предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС (в неговите установителна и
осъдителна части) с предмет правото на собственост спрямо процесния самостоятелен обект

                                             3
с идентификатор ***** по КККР на [населено място], подробно описан в диспозитива на
акта, на соченото придобивно основание от ищеца добросъвестно 5-годишно давностно
владение, считано от 24.10.2011 г. въз основа на договор за покупко-продажба № 04-2011/
24.10.2011 г. с община Пловдив след публичен търг от 29.09.2011 г., предявен иска от
„Фундамент“ ООД спрямо поименно посочените ответници-етажни собственици на сграда в
режим на етажна собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73. Изложени
са подробно мотивите на въззивния съд за неоснователността на главния иск по чл.108 ЗС.
По повод въззивната жалба от адв. К. Д. като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., е
посочено още, че поради уважаване на жалбата им в съществената й част относно искането
за отхвърляне на така предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС поради неустановена
материално-правна легитимация на ищцовото дружество върху спорния обект като обща
част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, не са налице условията за разглеждане на евентуално
предявения иск по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Липсва диспозитив във въззивното решение по
така приетия като евентуален иск, след цялостната отмяна на първоинстанционното
решение.
Това въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив е било
поправено с решение № 1450/23.11.2023 г. по същото дело, като в диспозитива, с който е
отхвърлен иска по чл.108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу физическите лица ответници-
етажни собственици за посочения обект с идентификатор ***** по КККР на [населено
място], са добавени имената и на ответниците-етажни собственици С. И. И., Н. А. У. и П. Й.
Н.-У., както и е изменено и допълнено същото основно въззивно решение № 768/07.06.2023
г. в частта за разноските. Това второ въззивно решение не е обжалвано самостоятелно,
поради което основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. има съдържание съобразно
него.
С последващо /трето/ решение № 1229/16.10.2023 г. по същото дело, постановено по реда на
чл. 250 ГПК, въззивният съд е допълнил своето основно решение № 768/07.06.2023 г. в
частта на предявения при условията на евентуалност инцидентно установителен иск от адв.
К. Д., като пълномощник на В. С. К. и Е. С. П., на основание чл. 26, ал. 1, пр.първо ЗЗД,
като е постановено решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД е прогласена
нищожността на сключения между „Фундамент“ ООД и община Пловдив Договор за
покупко - продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради противоречие със закона. Указано е, че
това решение по чл. 250 ГПК подлежи на обжалване само от ответника „Фундамент“ ООД.
Посочено е в мотивите на това решение по чл.250 ГПК, че предявеният от част от
ответниците, а именно от В. С. К. и Е. С. П. чрез адв.Кр.Д., под формата на възражение с
отговор на исковата молба инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на
договора Договор за покупко-продажба № № 04-2011/ 24.10.2011 г., е основателен в частта
по предявения при условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на договора
между „Фундамент“ ООД и община Пловдив поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Този резултат въззивният съд е основал на приетото от него, че искането за
произнасяне по първото основание относно предявения инцидентно установителен иск за
обявяване нищожност на договора за покупко-продажба поради невъзможен предмет на


                                            4
основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД, е неоснователно, доколкото обектът, предмет на договора,
не е физически невъзможен предмет, тъй като съществува, но поради характера на обекта
като обща част по смисъла на чл.38 ЗС, изследвана в основното решение, не може да бъде
обект на придобиване както на оригинерно правно основание–придобивна давност, така и
на деривативното основание –договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г.,
сключен между „Фундамент“ ООД и Община Пловдив - разпоредителна сделка. Прието е, че
в случая правната невъзможност покрива визираното по чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД основание за
нищожност на сделката поради противоречие със закона, на което основание следва да се
уважи така предявения при условията на евентуалност инцидентен установителен иск .
По касационната жалба вх. № 24169/31.07.2023 г. на „Фундамент“ ООД против въззивно
решение № 768/07.05.2023 г., поправено, изменено и допълнено относно разноските с
решение № 1450/23.11.2023 г. , двата акта постановени по в.гр.д. № 135/2022 г. на ОС –
Пловдив :
С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване
обжалване на основното въззивно решение по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, поради
необходимостта от проверка на допустимостта му. Извършената преценка на въззивния акт
при упражняване на правомощията по чл.290, ал.2 ГПК потвърждава съмнението за
недопустимост на въззивното решение в частта по произнасянето по иска с основание
чл.108 ЗС. Предявен е иск по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че ищцовото
дружество е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на
[населено място], против на ответниците - етажни собственици на сграда в режим на етажна
собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73. Практиката на ВКС, както
при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действащия ГПК от 2007 г. (Решение №
86/03.04.2015 г. по гр.д. № 5563/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 14 от 2.03.2022 г. на ВКС
по гр. д. № 997/2021 г., III г. о./и цитираната в него практика) трайно приема, че когато
страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването
на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, не е налице пречка за
постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, но съдът
дължи да уведоми за решението правоприемниците/наследниците. съгласно изричната
разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК. Когато обаче решението е постановено спрямо
страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава
страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Прието е, че процесуалната
правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно, а липсата е процесуална пречка за постановяване на решение по
съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна
положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред
по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи
на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която
следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с
участието на процесуалните правоприемници.


                                             5
В случая въззивният съд не е констатирал- поради липсата на данни за това, че в хода на
първоинстанционното производство част от ответниците - етажни собственици на сграда в
режим на етажна собственост на адм. адрес: [населено място], [улица], № 71 и 73 - К. Т. Г. и
М. Н. Б. са починали съответно на 17.08.2017 г. и на 17.12.2020 г. (според събраните в хода
на администриране на касационните жалби удостоверения за техните наследници), т.е преди
датата на приключване устните прения пред първата инстанция – проведеното последно
открито съдебно заседание 14.01.2021 г.          Порокът е неотстраним във въззивното
производство, поради което въззивното решение в частта, с която е отмененото
първоинстанционното решение в частта му по произнасяне по главния иск по чл.108 ЗС, и
първоинстанционното решение по този иск, са процесуално недопустими като постановени
спрямо неправоспособни страни – починалите ответници К. Т. Г. и М. Н. Б., и следва да
бъдат обезсилени в тези части, като делото следва да се върне за ново разглеждане на иска
по чл.108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу етажните собственици, на първоинстанционния
съд РС– Пловдив, който да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на
ответниците, с участието на техните наследници и процесуални правоприемници, с което да
се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт по делото. Решението на
съда по спора дали даден обект е обща част, следва да бъде разрешен еднакво спрямо
всички етажни собственици, поради което етажните собственици са задължителни другари,
(решение № 123 от 21.06.2013 год. по гр. д. № 940 по описа за 2012 година, II г. о. на ВКС).
Следва да се съобразят от първоинстанционния съд при новото разглеждане на иска по чл.
108 ЗС и установените факти в касационното производство, за настъпила смърт и на други
ответици - ФЛ : Х. Д. Г., починал на 02.04.2022 г., и М. П. К., починала на 12.11.2023 г., като
се обезпечи участието в производството на всички страни, респ. техните наследници.
В останалата му част основното въззивно решение не е недопустимо, доколкото е
постановено по искове за нищожност, предявени само от две от ответничките - ФЛ, срещу
първоначалния ищец „Фундамент“ ООД, поради което не е налице горепосочената пречка па
постановяване нито на първоинстанционното решение, нито на въззивното решение по тези
искове. Основателно е оплакването на касатора „Фундамент“ ООД за неправилност на
обжалваното от него основно въззивно решение в тази част, поради неправилно приета от
въззивния съд форма на съединяване на тези искове спрямо първоначално предявения иск по
чл. 108 ЗС от касатора срещу етажните собственици. От двете първоначални ответнички В.
С. К. и Е. С. П. са били предявени в първоинстанционното производство в срок, инцидентни
установителни искове, в условията на евентуалност, за нищожност на сделката, по която
дружеството /сега касатор/ е страна-приобретател на процесния имот, съгласно
уточнителната искова молба по тях вх. № 60791/25.09.2019 г.на РС-Пловдив, и с цена 18 800
лв. Така предявените исковете са приети за разглеждане от първоинстанционния съд като
такива по чл. 212 ГПК- съгласно определението от открито съдебно заседание на 21.10.2019
г., и същите са отхвърлени с първоинстанционното решение. Въззивният съд, произнасяйки
се по подадената от двете ищци по тези инцидентни установителни искове (съединени при
условията на евентуалност) въззивна жалба, е приел в мотивите на въззивното решение, че
тези искове по чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, са евентуално предявени, и предвид уважаване на


                                              6
въззивната жалба на същите тези две ответнички и на другите ответници срещу
първоинстанциноното решение по главния иск по чл. 108 ЗС на „Фундамент“ ООД срещу
етажните собственици и неговото отхвърляне от въззивния съд, не са налице условията за
разглеждането им. При обективиране правораздавателната си воля в диспозитива на
въззивното решение, първоинстанционното решение е отменено изцяло, т.е. и в частите, в
които разгледаните инцидентни установителни искове, съединени при условие на
евевтнуалност, по чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, са били отхвърлени. Когато не се е сбъднало
условието за разглеждане на евентуалния иск и в мотивите на съдебния акт се съдържат
съображения за това, според които евентуалния иск не подлежи на разглеждане, съдът не
дължи постановяване на нарочен диспозитив за оставяне евентуалния иск без разглеждане,
защото диспозитивът на съда обективира правораздавателната воля по разгледания правен
спор, а в посочения случай такъв не е разгледан по същество от въззивния съд. Дори и такъв
нарочен диспозитив да е дължим, с оглед изискването на яснота за начина на приключване
на спора, то липсата му сочи на допусната грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, което
обаче не е пречка въззивното решение да бъде обжалвано, тъй като има изложени мотиви.
Касасторът „Фундамент“ ООД има интерес да обжалва основното въззивно решение в частта
по произнасянето по предявените срещу него инцидентни установителни искове по чл. 26
ЗЗД, независимо от приетото от въззивния съд, че те не подлежат на разглеждане
(обусловило и отмяна първоинстанционното решение по тях), защото като ответник е
заинтересован исковете срещу него да бъдат отхвърлени със сила на присъдено нещо,
когато не е налице хипотеза на отказ от иска. Тези искове са били предявени в
първоинстанционното производство като такива по реда на чл. 212 ГПК, поради което
въззивият съд, по повод подадената от тези две ищци въззивна жалба, е следвало да разгледа
въззивната им жалба и да се произнесе по правилността на обжалваното от тях двете
първоинстанционно решение по инцидентните установителни искове. Въззивното решение в
тази част следователно е постановено при допуснато процесуално нарушение, и подлежи на
отмяна, като делото се върне на въззивния съд за разглеждане по същество на подадената от
 В. С. К. и Е. С. П. въззивна жалба и в частта й срещу първоинстанционното решение в
частите, в които исковете им са били отхвърлени. Касационната инстанция не може да се
произнесе по същество на този спор, защото въззивният съд не го е разгледал по същество.
По касационните жалби на „Фундамент“ООД и на Община Пловдив, против въззивно
решение № 1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив
постановено в производство по чл. 250 ГПК :
С определението по чл.288 ГПК по настоящето касационно дело, касационното обжалване
на това решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК- очевидна
неправилност. Извършената преценка на въззивния акт при упражняване на правомощията
по чл.290, ал.2 ГПК потвърждава съмнението за такъв порок.
В постоянна практика на ВКС, обективирана в Решение № 168/02.08.2013 г. по гр.д. №
580/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 118/30.07.2018 г. по гр.д. № 3047/2017 г. на ВКС,
ГК, IV г.о., Решение № 55/18.03.2010 г. по гр.д. № 214/2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., се приема
че непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част


                                              7
от спорния предмет на делото. Допълнително решение се постановява, когато съдът не се е
произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, т.е. липсва изобщо
формирана и изразена воля на съда както в мотивите на решението, така и в неговия
диспозитив. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по
целия спорен предмет, по цялото спорно право и по всички предявени по делото съединени
искове и пр., но е пропуснал да изрази част от така формираната воля в диспозитива на
решението, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение.
Както вече бе посочено по-горе в настоящето решение, с основното си решение въззивният
съд е приел, че В. С. К. и Е. С. П. са заявили като евентуални инцидентени установителни
искове / приети като един иск/ на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, обусловен от изхода на
спора по исковата претенция на ищеца „Фундамент“ ООД, и е отменил
първоинстанционното решение в частта по тези искове, без да постанови нарочен
диспозитив, че ги оставя без разглеждане. В постановеното допълнително решение №
1229/16.10.2023 г. по реда на чл. 250 ГПК, обаче, е приел различно, а именно, че
предявеният с възражение с отговор на исковата молба инцидентно установителен иск за
прогласяване нищожност на договора Договор за покупко-продажба № № 04-2011/
24.10.2011 г., е основателен в частта по предявения при условията на евентуалност иск за
обявяване нищожността на договора между „Фундамент“ ООД и община Пловдив поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, и под формата на допълване на основното
си въззивно решение по реда на чл.250 ГПК, е прогласил нищожността на договора за
покупко-продажба № 04-0211/24.10.2011 г. между „Фундамент“ ООД и община Пловдив на
основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Съдържанието на двете въззивни решения налага
очевидната констатация, че въззивният съд е възприел неправилно съдържанието на своето
основно решение, защото то не страда от непълнота – за което вече се изложиха по-горе
съображенията на касационния съд, което от своя страна изключва възможността за
постановяване на допълнително решение по тези искове по реда на чл. 250 ГПК. Така
постановеното от въззивната инстанция решение по реда на чл. 250 ГПК има за последица
подменяване на първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на
забраната по чл. 246 ГПК. Налице е следователно произнасяне в нарушение на съществено,
основополагащо процесуално правило, поради което обжалваното въззивно решение по
чл.247 ГПК се явява очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, и
на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, и по аргумент за противното от чл. 293, ал. 3 ГПК,
въззивното решение № 1314 от 07.11.2022 г. следва да бъде отменено, като вместо това се
постанови отхвърляне на молбата на ищците В. С. К. и Е. С. П. по чл. 250 ГПК.
Съобразно настоящето произнасяне на касационния съд, разглеждането на предявените по
делото искове, следва да продължи от различна фаза по съединените за разглеждане в
производството искове – от първоинстанционен съд по главния иск по чл.108 ЗС, и от
въззивен съд по инцидентните установителни искове по чл. 26 ЗЗД. Отчита се
обстоятелството, че съгласно чл. 212 ГПК произнасянето и по предявените инцидентни
установителени искове следва да стане в едно решение с произнасянето по главния иск. Това
налага първо постановяване на новото първоинстанционно решение по иска по чл. 108 ЗС


                                            8
от „Фундамент“ ООД срещу етажните собственици-ФЛ, и след това изпращане делото на
въззивния съд за разглеждане на вече подадената въззивна жалба от В. С. К. и Е. С. П.
срещу постановеното първоинстанционно решение № 261131/09.04.2021 г. по гр.д. №
1398/2017 г. на РС – Пловдив, поправено с решение № 261192/ 14.04.2021 г. по същото дело,
в частта по произнасяне по предявените от тях двете искове по чл. 212 ГПК, и евентуално с
разглеждане заедно и на въззивна жалба срещу новото първоинстанционно решение по иска
по чл. 108 ЗС, ако такава бъде подадена от някоя от страните.
Според този изход на делото, следва да се отмени и постановеното въззивно решение №
1450/23.11.2023 г. в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК -
имащо характер в тази част на определение, като е допълнил и изменил основното си
решение в частта за разноските, тъй като разглеждането на спора по същество не е
приключило, а отговорността за разноските е функция от резултата по делото.
При новото разглеждане на спора по същество следва да се определят и разноските, които
страните си дължат в зависимост от изхода на спора, включително и по разноските за
настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 81 , вр. чл. 77 ГПК, касаторът „Фундамент“ ООД следва да доплати на
ВКС още 376 лв. (превалутирана на 192,25 евро съгласно ЗВЕРБ) за държавна такса
(разликата над указаната с определението по чл.288 ГПК сума 102,60 лв. до дължимата
държавна такса по касационната му жалба срещу основното въззивно решение сума от
102,60 лв. + 376 лв.).
Ето защо настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустими въззивното решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№
1135/2022 г. на ОС- Пловдив, с това за неговата поправка с решение № 1450/23.11.2023 г. по
чл. 247 ГПК - в частта му, с която са добавени в диспозитива му и имената на ответниците-
етажни собственици С. И. И., Н. А. У. и П. Й. Н.-У., както и първоинстанционното решение
№ 261131/ 09.04.2021 г. по гр.д.№ 1398/2017 г. на РС-Пловдив, с това за неговата поправка с
решение № 261192/14.04.2021 г. по чл. 247 ГПК по същото дело на РС- Пловдив, В ЧАСТТА
ИМ, в която съдилищата са се произнесли по предявеният главен иск от „Фундамент“ ООД
срещу поименно посочените ответници етажни собственици – ФЛ в сграда [населено място],
бул.Х. Б., № 71, осъдителен иск за собственост с основание чл. 108 ЗС, с предмет
самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ от 23,13
кв. м. заедно с 0,5 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ
с ид. № *** по същата КК, с адм. адрес : [населено място], бул.Х. Б., № 71, ет.1, с
предназначение: обекти със специално предназначение, с подробно описани съседи на
обекта, КАТО ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд РС- Пловдив на предявения иск с основание чл. 108 ЗС, съобразно указанията в
мотивите на настоящето решение.
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително въззивно решение №
1229/16.10.2023 г. по в. гр. д. № 1135/2022 г. на ОС-Пловдив, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ


                                            9
молбата с вх. № 24424/02.08.2023 г. на В. С. К. и Е. С. П. в частта по искането по чл. 250
ГПК за допълване на основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г.
на ОС- Пловдив с произнасяне по предявените от тях двете инцидентни установителни
искове.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС-Пловдив В
ЧАСТТА, в която е отменено първоинстанционно решение № 261131/ 09.04.2021 г. по гр.д.№
1398/2017 г. на РС – Пловдив, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
261192/14.04.2021 г. по същото дело на РС- Пловдив, В ЧАСТТА му по отхвърляне на
исковете по чл. 212 ГПК на В. С. К. и Е. С. П. срещу „Фундамент“ ООД и община Пловдив,
за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба № 04-2011/ 24.10.2011 г. поради
невъзможен предмет, евентуално поради противоречие със закона, без тези искове да са
разгледани от въззивния съд, КАТО ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд ОС- Пловдив на подадената от В. С. К. и Е. С. П. въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта по тези искове по чл. 212 ГПК.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1450/23.11.2023 г. по гр.д.№ 1135/2022 г. на ОС- Пловдив В
ЧАСТТА, с която е допълнил и изменил в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК,
основното въззивно решение № 768/07.06.2023 г. по същото въззивно дело.
Разглеждането на делото да се извърши в поредност първо от първоинстанционния съд,
после от въззивния съд, съобразно указанията в мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА „Фундамент“ ООД да доплати на Върховния касационен съд, на основание чл.77
ГПК, сумата 192,25 евро за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           10