Обезщетение по ЗОДОВ за бавно правосъдие след приключило дело за незаконно обвинение

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 482
                                гр. София, 13.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                  Председател: Албена Бонева
                                  Членове:     Боян Цонев
                                               Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело №
20258002101296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Въззивно решение № 455/18.12.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд, по въззивно
гр.д. № 658/2024 г., е допуснато до касационно обжалване в частта, с която Софийският
градски съд и Софийският апелативен съд са осъдени да заплатят солидарно, ведно с
Прокуратурата на РБ, на А. О. М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 500 лв., на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 500 лв., считано от 28.12.2016 г. до окончателното
издължаване на главницата, както и досежно съдебноделоводните разноски.
Съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационното обжалване по поставените
от касатора въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими
и относими доказателства, поради наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; съдът по
иск с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ трябва ли да прави своя преценка за правилността на
поставените актове в производство, по отношение на което е предявен иска по чл. 2б
ЗОДОВ, както и дали отделните действия на органите на досъдебното производство, на
прокурор или съдия, са извършени в срок или не, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Служебно, в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, съдът е допуснал касационно обжалване и по
въпроса за правната възможност да се търси обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за нарушение на
правото за разглеждане и решаване на наказателно дело в разумен срок, когато преди това,
между същите страни, има влязло в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по иск за

                                             1
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконното обвинение
по същото наказателно производство, между които са и тези от неразумния срок на същото.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните разяснения:
По тълкуването на чл. 235, ал. 2 ГПК съществува многобройна и непротиворечива практика
на Върховния касационен съд, която напълно се споделя от настоящия състав. Въззивният
съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди всички допустими
и релевантни доказателствата заедно и поотделно. Ако не го стори създава предпоставки
истината да не бъде установена (чл. 10 ГПК) и така, да достигне до неправилно крайно
разрешение по материалноправни спор.
При предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ от значение е общата продължителност на съдебното
производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че
отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – при
допусната забава в отделна част от производството да няма нарушение на чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото
и броя инстанции. Фактът, че делото е било много сложно, сам по себе си не означава, че
забавянето трябва да бъде счетено за разумно. Законосъобразно извършените действия от
компетентните органи, както и спазването на законовите срокове или очакваните, с оглед
вида на действието, не изключва отговорността на държавата, ако като резултат,
производството е продължило в срок, който е неразумен. Държавата носи отговорност,
както за забава, породена от промени в законодателството, от структурни проблеми в
организацията на съдебната система, от неравномерна натовареност и натрупването на
множество висящи дела пред съдилищата, така и за забава в резултат на поведението на
други органи от съдебната власти или на други власти; за забавянията на вещите лица.
Липсата на вина на конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчна, за да се
приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок или нарушението е
несъществено, или пък това да повлияе върху размера на дължимото обезщетете. Съдът по
иска с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ не е дисциплинарен орган, преценява законосъобразността
в действията на ответниците, когато има значение за оценката дали производството е сложно
от фактическа и правна страна; когато трябва да съобрази дали и какъв период от време
следва да изключи от общата продължителност на производството, поради това, че то е било
спряно, и дали при забавяния поради злоупотреба с право от ищеца, недобросъвестно
извършвани процесуалните действия, шиканене и използване на тактики за протакане, са
предприети допустимите и възможни в конкретния случай процесуални действия за
дисциплиниране и пресичане на различните форми на недобросъвестност (в този см.
решение № 306/2019 г. по гр.дело № 4482/2017 г. на ВКС, IV г.о.; така и практиката на
ЕСПЧ: напр. P. v. Bulgaria, no. 19532/05, 24.04.2012 г., F.. Bulgaria, no. 37346/05, 10.05.2011
г., K. and S. v. Bulgaria, no. 60939/00, 28.09.2006 г., и M. v. Bulgaria, no. 21558/03, 02.09.2010 г.
).
В ТР № 1/2022 г., обявено на 27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС е разяснено,
че при вреди, настъпили от нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ при разглеждане и
решаване на наказателно дело, увреденото лице разполага, както с иск по чл. 2б ЗОДОВ,


                                                 2
така и с иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, като във втори случай твърдението за „неразумен срок“
се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Когато съдът е
определил глобално обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, включвайки в глобалния размер
на присъдената сума и обезщетение за бавно правосъдие, след като е обсъдил и преценил
наличието на предпоставките по чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на
делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено
правосъдие), то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ ще бъде неоснователен, поради
забраната за неоснователно обогатяване. Този иск ще е допустим, доколкото е с различен
предмет, различни са обективните предели на СПН в сравнение с иска по чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ. Но когато в производството по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ вече е дадена защита на
нарушеното право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ, то по- късно предявеният иск по чл. 2б ЗОДОВ следва
да се отхвърли като неоснователен.
По касационните оплаквания:
Софийският апелативен съд, представляван от председателя Д. Д., чрез съдебния помощник
Г. П., обжалва въззивното решение в частта, с която е осъден солидарно да заплати с другите
ответници обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., на осн. чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ, както и компенсаторна лихва, в размер на законната, считано от датата на
увреждането до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
съдебноделоводните разноски. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на
друго, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално намален размерът на обезщетението,
без да уточнява какъв е справедливият размер според страната.
Софийският градски съд, представляван от председателя А. Т., чрез съдебния помощник М.
Н., обжалва решението в частта, с която солидарно с другите ответници е осъден да заплати
обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.
Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост,
евентуално да се намали размерът на обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ до справедлив и
обоснован съгласно чл. 52 ЗЗД; също не изяснява какъв е размерът, който според страната се
явява справедлив в случая. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
 Насрещната страна А. О. М., чрез адв. П. С., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че и двете
жалби са неоснователна. Поддържа становището си в писмени бележки, депозирани преди
провеждане на откритото съдебно заседание. Претендира разноски за инстанцията.
Прокуратурата на РБ не е обжалвала въззивното решение и по отношение на нея то е влязло
в сила. Тримата ответника, макар и в качеството на процесуални субституенти на държавата
по иска с правно осн. чл. 2б ЗОДОВ, са отделни, самостоятелни страни по така предявената
претенция; обикновени другари. Жалбата на другар не прави необжалвалият другар страна в
следващата инстанция. В касационната инстанция прокурорът (не ПРБ като самостоятелен
правен интерес) участва в защита на обществения интерес, по силата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
В открито съдебно заседание прокурор М. от ВКП изразява становище в това си качество, че
и двете касационни жалби са неоснователни. Счита, че от значение е не общата
продължителност на наказателното производство във всички негови фази, а съответната
фаза на процеса и дали конкретните действия на съответните органи са извършени в срок


                                            3
или не. По другите правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване не взема
отношение.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Софийски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния
Софийски районен съд, осъдил Прокуратурата на Република България, Софийския градски
съд и Софийския апелативен съд да заплатят солидарно на А. О. М. по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., като отхвърлил иска
до 6000 лв. Присъдил също обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 500 лв., считано от 28.12.2016 г. до окончателното издължаване, както и
съдебноделоводни разноски в полза на ищеца.
За да се произнесе, въззивният съд установил, че досъдебно производство № ЗМ-2377/2008 г.
по описа на 05 РПУ-СДВР, пр.пр. № 11118/2010 год. на СГП, е образувано на 23.10.2008 г. за
това, че на същата дата, около 11.30 ч., в с. Я. в СУ „В. Л.“ неизвестен извършител е
причинил смъртта на В. К. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал. 1,
пр. 2 от НК. С постановление от 31.05.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за
посоченото престъпление и му е определена мярка за неотклонение „подписка“. На
26.07.2011 г. постановлението е предявено на обвиняемия и същият е разпитан в това
качество, като на същата дата разследването е предявено и на пострадалите. На 09.09.2011 г.
разследващият орган е провел разпити на 6 свидетели; с постановление от 03.02.2012 г. А.
М. отново е привлечен като обвиняем и му е определена мярка за неотклонение „подписка“.
Постановлението му е предявено на 27.02.2012 г., като е разпитан в качеството на обвиняем.
Със заключително мнение от същата дата, досъдебното производство е изпратено на СГП за
произнасяне на наблюдаващия прокурор. С постановление от 13.03.2012 г. прокурор при
СГП е върнал досъдебното производство за допълнително разследване, тъй като в хода на
разследването са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В периода м.
май 2012 г. - м. август 2012 год. са изискани документи от значение за делото. През м.
октомври са проведени разпити на обвиняемия. Производството по досъдебно производство
№ 2377/2008 год. по описа на 05 РУ-СДВР е приключило с изготвянето на обвинителен акт
срещу А. М., внесен в съда на 19.10.2012 год., въз основа на който е образувано нохд. №
5028/2012 год. по описа на СГС, НК, 18-ти състав. Делото е насрочено в о.с.з. на 16.04.2013
год., когато съдът е приел за съвместно разглеждане предявените граждански искове на
законните наследници на починалия, разпитал е 13 свидетели, приел е СМЕ и биологична
експертиза и е отложил делото за 04.06.2013 г. Във второто открито съдебно заседание съдът
е разпитал допуснатите в предходно съдебно заседание свидетели и е отложил делото за
04.07.2013 г. за изслушване на поемни лица. В това съдебно заседание единият свидетел не
се е явил без уважителна причина и е установено, че другият свидетел е починал. Делото е
отложено за 04.10.2013 г. когато са проведени множество съдебни следствени действия -
разпит на свидетели и вещо лице и др. Съдът е постановил присъда № 279/04.10.2013 год., с
която подсъдимият М. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл. 123, ал. 1 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 2, ал. 1 от НК. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от


                                               4
подсъдимия, както и въззивна жалба от гражданските ищци и частни обвинители.
Образувано е внохд. № 1101/2013 г. на САС. Делото е насрочено в о.с.з. на 12.12.2013 г.,
когато е даден ход на делото по същество. С решение № 484/20.12.2013 год. на САС е
отменена присъда № 279/04.10.2013 год. на СГС и досъдебното производство е върнато на
СГП за ново разглеждане и отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С постановление на прокурор от СГП от 10.01.2014 г. досъдебното производство е върнато
на 05 РПУ-СДВР с указания за допълнително разследване. С постановление от 06.02.2014 г.
на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, предл.
2 НК. На 13.02.2014 г. постановлението е предявено на обвиняемия. На 19.02.2014 г.
водещият разследването е изготвил заключително мнение за предаване на обвиняемия на
съд и на 26.02.2014 г. в СГС е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд. №
927/2014 г. С разпореждане от 20.03.2014 г. по това дело съдията-докладчик е насрочил
делото в о.с.з. за 14.04.2014 г., когато е конституиран граждански ищец и частен обвинител,
проведени са разпити на 12 свидетели, като делото е отложено за 10.06.2014 г. с оглед
необходимостта от разпит на още свидетели. В това съдебно заседание са разпитани
четирима свидетели и са извършени очни ставки. Делото е отложено за 09.07.2014 г., когато
съдебното следствие е продължило с разпит на още трима свидетели, като за изслушване на
заключения на вещи лица, делото е отложено за 10.10.2014 г.; впоследствие е пренасрочено
за 14.11.2014 г. поради ангажираност на председателя на състава. Междувременно е
постъпила молба от вещо лице за невъзможността му да се яви в о.с.з. На 14.11.2014 г. е
проведено открито съдебно заседание, когато са приети заключенията на 4 експертизи и е
проведен разпит на двама свидетели. Поради неявяване на едно вещо лице, делото е
отложено за 10.02.2015 г. В проведеното заседание на тази дата съдът е продължил
съдебното следствие, прието е съдебно заключение и е даден ход на съдебните прения.
Постановена е присъда № 37/10.02.2015 г., с която подсъдимият е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата са подадени протест на
прокурора и жалба на частния обвинител, като съдът е преценил, че жалбата е просрочена и
я е върнал с разпореждане от 05.03.2015 год. Разпореждането е съобщено на 28.09.2015 год.,
не е обжалвано от частния обвинител и е влязло в сила. На 06.10.2015 г. делото ведно с
протеста на СГП от 10.02.2015 г. е изпратено на САС; образувано е въззивно производство
по внохд. № 953/2015 г. на САС. Делото е насрочено в о.с.з. на 06.11.2015 г., като
разглеждането му е отложено за 11.12.2015 г. поради подаден сигнал за взривно устройство в
съдебната палата. В проведеното публично съдебно заседание съдът е дал ход на съдебните
прения и е обявил, че ще се произнесе с решение. С решение № 273/28.06.2016 г. САС е
потвърдил присъда № 37/10.02.2015 г. на СГС. На 18.07.2016 г. е подадена касационна жалба
от частния обвинител и граждански ищец против решението на САС, която е постъпила във
ВКС на 02.09.2016 г. и въз основа на нея е образувано кнд № 948/2016 г. на ВКС. Делото е
насрочено за разглеждане от ВКС на 17.11.2016 г.; с решение № 259/28.12.2016 г.
касационната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.
Съдът установил, че са налице предпоставките по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответниците и искът е доказан по основание. В периода, в който е


                                            5
продължило воденото срещу А. М. наказателно производство и в резултат на същото,
последният е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативно отражение върху
психо-емоционалното му състояние; чувствал голям срам, уплах, бил подтиснат, под стрес,
разтревожен, изнервен. В шестмесечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ ищецът подал заявление
до Инспектората на ВСС за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди,
настъпили в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен
срок на воденото срещу него наказателно производство. С писмо от 10.08.2017 г. искането
му е отхвърлено от Министерството на правосъдието.
Въззивният съд приел, че общата продължителност на наказателното производство , 5 г. и 7
м., е неразумна. Посочил, че този извод прави въз основа на сложността на делото,
поведението на страните и на компетентните органи. Досъдебното производство срещу
ищеца е продължило 2 г. и 11 м., като през този период три пъти е връщано на етап
досъдебно производство с указания за отстраняване на допуснати в хода на разследването
съществени процесуални нарушения при предявяване на разследването, за прецизиране на
обвинението и за извършване на допълнителни следствени действия и събиране на
доказателства. По отношение на съдебната фаза на наказателното производство, съдът
приел, че забавяне е налице при разглеждане на нохд № 5028/2012 г. на СГС, което е
продължило 1 г. със събиране на множество доказателства, извършване на редица съдебни
следствени действия и с постановяване на осъдителна присъда, като не е било своевременно
преценено от страна на съда, че в досъдебното производство са били налице допуснати
съществени процесуални нарушения, констатирани едва при разглеждане на делото от САС,
при постановяване на решение № 484/20.12.2013 г.. Забавяне е налице и при първото
насрочване на делото в о.с.з. на 16.04.2013 г. - почти три месеца след изтичане на
законоустановения срок по 252, ал. 3 от НПК. Следващото забавяне от страна на СГС е
допуснато при новото разглеждане на делото от този съд (нохд № 927/2014 год.), като най-
същественото забавяне е при изготвяне на мотивите към присъда № 37/10.02.2015 г. - същите
са обявени на 14.08.2015 г., т.е. пет месеца след изтичане на законоустановения 30-дневен
срок по чл. 308, ал. 1 от НПК. Прието е още, че в съдебната фаза е налице забавяне и при
разглеждане на внохд № 953/2015 г. на САС, изразяващо се в това, че съдебното решение №
273/28.06.2016 г. е постановено 5 месеца и половина след изтичане на предвидения в чл. 340,
ал. 1 от НПК срок. Съдът посочил, че наказателното производство се е отличавало с
известна фактическа и правна сложност, но това не оправдава продължителността му;
ищецът не е предприемал действия или бездействия, които да водят до забавяне на
производството.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По всички въпроси, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в
противоречие са дадените по-горе разяснения по реда на чл. 290 ГПК.
Въззивната инстанция е допуснала нарушение на чл. 2б ЗОДОВ като е преценявала кой
процесуални действия на компетентните органи са законосъобразно извършени, кои са в
срок, за забавата на кои е имало обективни причини или други обяснения, извън конкретната


                                            6
работа на ангажираните органи. Не се е произнесъл с оглед продължителността на цялото
производтво, във всичките му фази.
В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът не е обсъдил релевантни за делото доказателства -
представени от Софийски апелативен съд заверени копия от решения: № 375/30.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 10997/2017 г. на СГС и № 812/09.04.2019 г., постановено по
въззивно гр.д. № 496/2019 г. по описа на САС. Те са постановени по иск на А. О. против
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени му имуществени и
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление – същото,
във връзка с което е заявил настоящата претенция по чл. 2б ЗОДОВ. Също така, съдът не е
съобразил разясненията, дадени в ТР №1/2022 г. по ТД № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, че ако е
вече веднъж съдът се е произнесъл по претенция за обезщетение за нарушение на чл. 6, §1
ЕКЗПЧ с влязло в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, повторно предявения иск за
същото вземане, но по чл. 2б ЗОДОВ, макар и допустим, се явява неоснователен.
В заключение, решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235, ал. 2 ГПК и материалния закон – чл.
2б ЗОДОВ. То следва да се касира и спорът разрешен от състава на ВКС, като исковете в
обжалваната част – против Софийския апелативен съд и Софийски градски съд, бъдат
отхвърлени.
Видно от влязлото в сила решение № 812/01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 4696/2018 г.
на Софийския апелативен съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на А. О. М. сумата 8000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
със законната лихва от 28.12.2016 г., като за разликата до пълния предявен размер от 26000
лева искът е отхвърлен. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е
съобразил продължителността на наказателното производство – 5 г. и седем месеца, като не
е намерил, че тази продължителност           се явява неразумна. Глобално определеното
обезщетение не включва в себе си и обезщета за нарушение на чл. 6, §1 ЕКЗПЧ, защото
съдът е намерил, че подобно нарушение не се установява. Правилно или не е това
разрешение, съдът в настоящия спор не може да обсъжда, като страната също не е
обжалвала въззивния съдебен акт. В заключение, претенция по чл. 2б ЗОДОВ, предмет на
настоящия спор, се явява неоснователна, защото вече, със съдебното решение по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, подобно вземане е отречено.
Предвид резултата по спора и изрично направеното искане, А. М. следва да заплати на
Софийския градски съд юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции по делото,
като съдът определя размера му на 50 лв. за касационна и по 100 лв. за първа и въззивна
инстанция, общо 250 лв. или 127,82 евро.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско
отделение


                                       РЕШИ:

                                            7
ОТМЕНЯ въззивно решение № 455/18.12.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по
въззивно гр.д. № 658/2024 г., в частта, с която осъдил Софийски градски съд и Софийски
апелативен съд да заплатят солидарно, ведно с Прокуратурата на РБ, на А. О. М.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв., на осн. чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ; обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
28.12.2016 г. до окончателното издължаване, както и досежно съдебноделоводните разноски
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. О. М. против Софийския апелативен съд и Софийския
градски съд да му заплатят солидарно сумата от 255,65 евро (500 лв.), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2016
г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. О. М. да заплати на Софийски градски съд сумата в размер на 127,82 евро,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по делото за всички инстанции, на осн. чл.
78, ал. 8 ГПК.
Въззивното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на А. О. М. обезщетение в размер на 255,65 евро (500 лв.), на осн. чл. 2б ЗОДОВ, е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            8