Обезщетение за вреди при неоснователно спряно изпълнително производство

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 351
                                гр. София, 09.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Илияна Папазова
                                  Членове:     Майя Русева
                                               Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Касационно гражданско
дело № 20258002102332 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 5704/08.12.2025г. е допуснато касационно обжалване на решение №
699/04.02.2025г. по в.гр.д. № 3440/2023г. по описа на СГС, ІІ А ВС, с което е отхвърлен иска
на И. П. П. срещу В. О. И. по чл. 403, ал.1 ГПК за присъждане на 24 999 лева - обезщетение
за имуществени вреди от наложена като обезпечение на предявен от К. Ц. Л. иск по гр.д. №
48135/2015г. по описа на СРС, 120 състав обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 201484904018836 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 на КЧСИ, по
въпроса за причинната връзка между вредите и обезпечителната мярка като предпоставка на
иска по чл. 403, ал.1 ГПК.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
Съдебната практика константно определя отговорността по чл.403, ал.1 от ГПК като
специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали
вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Съответно са приложими
разпоредбите на ЗЗД, вкл. чл. 51, ал.1 ЗЗД. По иска с правно основание чл.403, ал.1 от ГПК
ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника


                                             1
- наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и възникнала от обезпечението
вреда т.е. вреда и причинната й връзка с наложеното обезпечение. Обезщетението се дължи
за всички вреди - загуби и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, а наличието на причинна връзка между увреждащото поведение и вредите
съществува ако първото е condition sine qua non за вторите /така ППВС 7/59; ППВС
№4/23.12.1968г., решение №111/13.07.2010г. по т. д.№935/2009г. на ВКС, II т. о.; решение
№499/30.06.2010г. по гр. д. №647/2009 г. на ВКС, IV ГО.; р. № 50020/15.02.15.02.2023г. по
гр.д.№ 2340/22г., ВКС, ІV ГО; решение по гр.д. № 5165/2016 г., решение по гр.д. №
1914/2020 г. и по гр.д. № 4449/2023 г., и трите на ВКС, IV г.о др./. Дали по конкретното дело
са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение, се установява
във всеки конкретен случай с оглед изискването на чл. 51, ал.1 от ЗЗД.
По касационните оплаквания:
Не е спорна установената от въззивния съд фактическа обстановка, според която
изпълнително дело № 201484904018836 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 на КЧСИ е
образувано на 02.12.2014г., с взискател И. П. П. и длъжниците С. С. Й. и Ю. А. А., и е за
принудително изпълнение на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
03.11.2014г. по гр.д. № 49930/2013г. по описа на СРС. В хода на изпълнителното
производство, в периода от 03.09.2015г. до края на работното време на 05.10.2015г., органът
по принудително изпълнение е провел публична продан на собствения на ипотекарния
длъжник Ю. А. недвижим имот - апартамент № 149, находящ се в [населено място], район К.
п.,[жк], [улица], [жилищен адрес]. Имотът бил възложен за сумата от 80 551 лева на
обявения за купувач взискател в производството И. П. П. с постановление за възлагане от
08.10.2015г. Съдебният изпълнител е удостоверил, че постановлението за възлагане на имота
в собственост на взискателя И. П. е влязло в сила на 01.12.2015г., на която дата е влязло в
сила решението по ч.гр.д. № 13857/2015г. по описа на СГС, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата по чл. 435 от ГПК на Ю. А. срещу постановлението за възлагане.
На 16.10.2015г. по процесното изпълнително дело е постъпила молба от трето за
изпълнението лице – К. Л., към която е приложена обезпечителна заповед, издадена на
09.10.2015г. по гр. дело № 48135/2015г. по описа на СРС, 120ти състав. С обезпечителната
заповед е допуснато обезпечение на предявения по цитираното гр. дело от К. Л. срещу
длъжника по изпълнението Ю. А. и срещу взискателя И. П. положителен установителен иск
за собственост върху процесния недвижим имот, предмет на проведената публична продан,
като е наложена обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело №
201484904018836 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 на КЧСИ. Изпълнителното
производство е било спряно с постановление на съдебния изпълнител от 16.10.2015г.
Производството по гр.д. № 48153/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав е приключило с
влязло в сила на 20.03.2019г. съдебно решение, с което предявеният иск е отхвърлен, а
допуснатото по делото обезпечение е било отменено с определение от 10.07.2019г., влязло в
сила на 30.07.2019г.
Първоначалният ответник по настоящото дело К. Л. е починал в хода на процеса, а


                                             2
ответницата В. О. И. е конституирана като ответник в качеството й на заветник на Г. Ц. Л. –
починал в хода на процеса брат на К. Л..
При тази фактическа обстановка, в приложение на разрешенията на обусловилата
касационния контрол съдебна практика, настоящият състав намира за неправилно приетото
от въззивния съд, че е изключена причинната връзка между претендираните имуществени
вреди /вида на които е уточнен по реда на чл. 129 ГПК пред въззивния съд/ и наложеното
обезпечение по гр.д. № 48135/2015г. по описа на СРС, ГО, 120 състав. Безспорно е, че
спряното изпълнително производство е образувано за изпълнение на парични вземания, а не
за принудително предаване на имот, както и че въвеждането на взискателя П. в процесния
имот е по реда на чл. 498, ал.2 ГПК. Правилно е прието, че в тази хипотеза постановлението
за възлагане на имот при публична продан е пряко специфично изпълнително основание за
удовлетворяване непаричното вземане на купувача на имота за установяване на
фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на
което е образувано изпълнителното производство - изпълнителният лист, предназначен да се
постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. Неправилно обаче е
заключението на въззивния съд, че в конкретния случай извършването на въвод по чл. 498
ГПК не се възпрепятства от наложената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
образуваното за изпълнение на парично вземане изпълнително дело, поради което
невъвеждането на ищеца във владение на купения от него на публична продан имот се
дължи единствено на факта, че не е поискал това от съдебния изпълнител след 01.12.2015г.
Това заключение не държи сметка за установеното по делото, че обезпечението е наложено
по иск на К. Л. /първоначален ответник по настоящия иск/, който е трето лице спрямо
изпълнителното дело, чието право на собственост върху имота е засегнато от изпълнението,
предвид претенцията му да е негов собственик по давностно владение и негов владелец
отпреди образуване на изпълнителното дело, а съгласно разрешението на т.4 на ТР 3/2015г.
/10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС така предявеният положителен
установителен иск за собственост върху апартамента срещу взискателя и длъжника по
изпълнителното дело е допустим. Правният интерес и нуждата от обезпечаване на така
предявения иск чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело са несъмнени,
доколкото именно чрез тази обезпечителна мярка би се препятствало извършването на въвод
в имота срещу К. Л. на основание чл. 498, ал.2 ГПК, а с решението по този иск ще бъде
разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за правото на собственост върху този имот и
по отношение на ответника по него П., който освен, че е взискател по изпълнителното дело е
и придобил имота на публична продан. Обезпечението е допуснато пред издаване на
възлагателното постановление /съответно 23.09.2015г. и 08.10.2015г./ т.е. преди взискателят
по изпълнителното дело да придобие имота на публична продан, а обезпечителната мярка е
наложена на 16.10.2015г. - преди възлагателното постановление да влезе в сила. До отмяна
на обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ постановлението по чл. 496, ал.1 ГПК
не може да влезе в сила / в този смисъл е разрешението в постановено по реда на чл. 290
ГПК решение № 56/24.04.2018г. по гр.д.№ 2339/2017г., ВКС, ІІ ГО, което настоящият състав
споделя/, поради което и въвод по чл. 498 ГПК не може да бъде извършен, защото той се


                                            3
извършва въз основа на влязло в сила възлагателно постановление. Така изяснената
функционална свързаност с конкретното изпълнително производство за удовлетворяване на
парично вземане препятства възможността при спряно изпълнение по изпълнителното дело
ищецът да бъде въведен в имота по реда на чл. 498 , ал.2 ГПК. В такъв смисъл е била и
волята на съдебния изпълнител А. П., видна от разпореждане от 10.05.2019г. на лист 30 от
първоинстанционното дело.
Предвид изложеното, съществува причинна връзка между допуснатото обезпечение и
заявените от ищеца вреди от невъзможността му да ползва купения на публична продан
имот в процесния период /01.12.2015г. - 24.01.2019г./.
Въззивният съд не е обсъждал от фактическа и правна страна заявените от ищеца за
репарация вреди. Липсват мотиви по тяхното доказване и размерът им, както и по
материалноправната легитимация на ответницата да ги обезщети. Това налага след касиране
на решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на
основание чл. 293, ал.2 ГПК. При повторното разглеждане въззивният съд следва да обсъди
събраните по делото доказателства относно проявлението на уточнените с молба от
21.06.2023г. вреди, относимите към тях възражения на ответницата и мотивира извод
относно доказването им по основание и размер, както и по легитимацията на ответницата И.
да ги обезщети.
Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК касационната инстанция не присъжда разноски за настоящото
производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
                                        Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 699/04.02.2025г. по в.гр.д. № 3440/2023г. по описа на СГС, ІІ А ВС и
ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.
Решението е окончателно.




                                                   Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           4