Определяне на обезщетение за деца при смърт на единствен грижещ се родител

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 97
                              гр. София, 06.04.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Тотка Калчева
                                Членове:     Галина И.
                                             Диляна Господинова

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско
дело № 20258002901307 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:


             Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А. и А. А. А. срещу
решение № 28 от 11.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 478/2024 г. по описа на
Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 693 от 23.07.2024
г., постановено по гр.д. № 1046/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с
която са отхвърлени предявените от А. А. А. и А. А. А. искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати
на всеки о т ищците сума над присъдената такава от 150 000 лв. до 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
техния баща А. А.ев А., настъпила на 27.05.2021 г. в резултат на ПТП, причинено по
вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.
      В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер
на дължимото на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди,


                                              1
причинени от настъпила при пътнотранспортно произшествие смърт на техния баща,
тъй като не е взел предвид всички доказани в производството факти, които са от
значение за това съгласно чл. 52 ЗЗД. Той не е съобразил установената от
свидетелските показания силна емоционална връзка, съществувала приживе между
всеки от ищците и починалия им баща, която е основание за присъждане на по-висок
размер на дължимото обезщетение за възмездяване на търпените от тях вреди.
Касаторите считат, че определеният от въззивния съд размер на това обезщетение не
съответства и на този, който е присъждан със съдебни решения при разглеждане на
сходни казуси. Намират, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение тяхното
искане, направено в подадената въззивна жалба, за събиране на доказателства, които
не са били приобщени към доказателствения материал по делото пред първата
инстанция поради допуснато от окръжния съд процесуално нарушение. В резултат на
това са останали недоказани всички факти, имащи отношение към определяне на
интензитета на търпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска.
Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да
ги представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
      Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД
заявява, че въззивното решение в обжалваната част е правилно. Счита, че въззивният
съд е отчел всички обстоятелства, които се установяват от събраните по делото
доказателства и са от значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД. Това са възрастта на починалия,
общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила неговата смърт,
възрастта на децата му към деня на настъпването на смъртта, съществувалите приживе
отношения между всяко от децата и починалия, както и стандарта на живот в страната.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.


     Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в
съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
      Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са субективно
съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от всяко от
увредените лица А. А. А. и А. А. А. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД,
което застрахователното дружество е страна по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката. С
оглед частта от решението на въззивния съд, която се обжалва с подадената


                                        2
касационна жалба, делото по тези искове е висящо пред касационния съд само за част
от размера, до който те са предявени - всеки от исковете е висящ за сумата над 150 000
лв. до 200 000 лв.
        За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че в
производството се установяват всички елементи от фактическия състав, при който
възниква деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, в който е пътувал
бащата на ищците А. А.ев А., за настъпилото на 27.05.2021 г. ПТП, в резултат на което
посоченият пътник е починал. Счел е, че по делото е доказано, че за МПС-то,
управлявано от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, която е била действаща към деня на
произшествието. Въззивният съд е направил извод, че ищците са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на техния баща, като за да определи какъв размер на
обезщетение им се следва за тяхното възмездяване, е отчел, че към датата на загубата
на своя родител А. А. е бил на 12 години, а А. А. на 10 г., че всеки от тях е преживял
душевни болки и страдания от настъпилата смърт с много висока интензивност, че
между всеки от двамата сина и починалия приживе е била изградена силна
емоционална връзка на обич и уважение, като бащата е бил единственият родител,
който се е грижил за двете деца. В същото време съдът е взел предвид и това, че от
показанията на разпитания по делото свидетел, който е дядо на ищците, се установява,
ч е изпитваните от всеки от тях страдания от загубата на баща им с времето са
отслабнали, като две години и половина след събитието те вече се чувстват нормално,
продължили са да ходят на училище. Съобразил е, че още докато баща им е бил жив,
децата са живели, освен с него, и със своята баба и дядо, които са помагали за тяхното
отглеждане, като тези лица продължават да се грижат за тях и след смъртта на бащата.
Въззивният съд е приел, че след като исковата молба, по която е образувано делото, е
подадена със съгласието на майката на ищците, те са възстановили връзката помежду
си. Отношенията на децата с майка им и с техните баба и д я д о им помага да
преодолеят силните негативни емоции от загубата на своя баща. Въз основа на
посочените факти въззивният съд е счел, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпените от всеки о т ищците неимуществени вреди възлиза на
сумата от по 150 000 лв. В решението е направен и извод, че по делото не е доказано,
че починалото лице със своето поведение по пътуване в автомобила без поставен
предпазен колан е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което не
е налице основание за намаляване на дължимото на ищците обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. С оглед на съвпадението на изводите на възивния
съд с тези на съда от първа инстанция, обжалваното решение е потвърдено.
      С определение № 3059/ 31.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на

                                          3
ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: Как следва да се прилага от съда принципът на
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите, които трябва да бъдат
съобразени при определяне по справедливост на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени от деликт, в хипотезата на предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите?


      По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
       По поставения въпрос има формирана съдебна практика. Това е задължителната
практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС
/ППВС № 4/1968 г./, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение №
242/12.01.2017 г., постановено по т.д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение
№ 17 от 16.01.2025 г., постановено по т.д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, I I т.о.,
Решение № 1 от 26.03.2012 г., постановено по т.д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II
т.о. и Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021 г. по описа
на ВКС, II т.о. В ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по прилагане на
нормата на чл. 52 ЗЗД от съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прието, че понятието
„справедливост“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при търпени от едно физическо
лице вреди от смърт на негов близък са моментът на настъпване на смъртта, възрастта
и общественото положение на пострадалия, отношенията между починалия и лицето,
на което са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени. В практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагане на принципа
на справедливост по чл. 52 ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС № 4/1968
г., следва да се отчита и общественото разбиране за понятието „справедливост“ на
определен етап от развитието на обществото, което се прави въз основа на
конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на настъпване
на увреждането, като за ориентир за това служат и лимитите на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към този момент. В цитираната практика се посочва също, че при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи
обстоятелствата, които са релевантни за това, но също така да направи оценъчен извод
как те влияят на интензитета на търпените вреди. Настоящият съдебен състав споделя
изцяло разрешението на правния въпрос, дадено в цитираната практика.



                                          4
      По основателността на касационната жалба:
      С оглед частта от въззивното решение, която се обжалва с касационната жалба и
заявените в нея оплаквания, единственият спорен въпрос, по който касационният съд
следва да се произнесе, е този за справедливия размер на дължимото на всеки от
ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
техния баща А. А.ев А., настъпила при пътното произшествие.
       За да бъде определен този размер трябва да бъдат съобразени всички
обстоятелства, които са доказани по делото и са относими към общите и специфичните
критерии, които се вземат предвид при прилагане на принципа на справедливост по
чл. 52 ЗЗД, както бяха изяснени при отговора на правния въпрос. Първото от тях е, че
починалото при ПТП лице А. А.ев А. е баща на ищците А. А. А. и А. А. А.. От
значение е и това, че към датата на настъпване на смъртта починалият е бил на възраст
от 32 години, а неговите деца са били малолетни – А. А. е бил на 12 години, а А. А. е
бил на 10 години. Следва да бъде отчетено и това, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели А. Асенов и Надежда Тодорова, които изнасят пред съда факти,
които са възприели непосредствено, се установява, че приживе между всеки от
ищците и починалия им баща е била изградена силна емоционална връзка на обич и
уважение, че те са живели заедно, че бащата се е грижил за своите деца, както и че
децата са преживели силни емоционални страдания при неговата смърт. От
показанията на свидетеля А. Асенов се доказва и това, че бащата е бил единственият
родител, който е полагал грижи за ищците от момента, в който те са били на възраст
около една-две години, тъй като майка им е спряла да поддържа връзка с тях след
раздялата с бащата. Всички тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, но
той не е оценил правилно тяхното значение за интензитета на търпените от ищците
неимуществени вреди, което е довело до определяне на занижен размер на
обезщетението, дължимо за тяхното възмездяване. Изградената пълноценна
емоционална връзка между всеки о т ищците и техния баща означава, че с неговата
смърт те са загубили безвъзвратно моралната подкрепа и обич, която той им е давал
приживе. Тази загуба е настъпила, когато те са били на възраст, в която са били изцяло
зависими от ежедневните грижи на своя родител за формирането им като личности,
както и за задоволяване на материалните им потребности. Фактът, че бащата е бил
единственият родител, който е полагал грижи за децата, е основание да се приеме, че
неговото присъствието в процеса на тяхното израстване е било с по-голяма значимост
от това, което той би имал, ако грижите бяха осъществявани от двамата родители,
поради което неговата загуба създава по-големи липси за тях и оттам търпени от тях
страдания са с по-висо к а интензивност. Значението на загубата на единствения
родител, който е полагал грижи за малолетните ищци, не се променя от това, че за тях
са се грижили и техните баба и дядо, които към момента продължават да ги отглеждат,

                                          5
което се установява от разпита на свидетеля Асенов. Обичта на бабата и дядото към
децата и грижите, които те полагат за тяхното възпитание, не могат да заместят
емоционалната обич и привързаност, която децата са получавали от своя баща.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че след смъртта на баща им ищците са
възстановили връзката със своята майка. Той се основава единствено на факта, че, в
качеството й на законен представител на ищците, тя е съдействала да бъдат предявени
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в настоящия процес.
Този факт обаче сам по себе си не означава, че между майката и децата към момента
съществува пълноценна връзка родител-дете, която се характеризира с близост на
отношенията, с емоционална обич, с подкрепа, с общуване и прекарване на време
заедно, както и с полагане на грижа за задоволяване на материалните потребности на
децата. В производството няма събрани никакви доказателства, от които да се
установяват обстоятелства за изграждане на връзка с такова съдържание между всеки
о т ищците и майката. Следователно при определяне на размера на обезщетението,
дължимо на ищците за претърпени от тях неимуществени вреди, въззивният съд е взел
предвид факт, който не е доказан по делото, което също е довело до неправилно
определяне на занижен размер на обезщетението за претърпените от тях
неимуществени вреди. При отчитане на изброените обстоятелства, които са относими
към критериите по чл. 52 ЗЗД, на това, че те свидетелстват за завише н интензитет на
страданията на всеки от ищците от внезапната и безвъзвратна загуба на техния баща,
както и н а икономическите условия в страната към релевантния момент, който е
27.05.2021 г., когато е настъпило увреждането, настоящият съдебен състав счита, че
справедливият размер, на който възлиза обезщетението за неимуществени вреди, което
ответното застрахователно дружество дължи на всеки от ищците, е от 190 000 лв. Това
означава, че предявеният от всяко от тези лица иск е основателен за размера над
присъдената сума от 150 000 лв. до сумата от 190 000 лв., т.е. за сумата от още 40 000
лв., която на основание чл. 4, чл. 11, чл. 12 вр. § 1, т. 10 от ДР от Закона за въвеждане
на еврото в Република България следва да се присъди в полза на всеки о т ищците в
евро, като възлиза на 20 451, 68 евро.
      Предвид изложеното решението на въззивния съд трябва да бъде отменено в
частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта му, с
която са отхвърлени предявените от А. А. А. и А. А. А. искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над присъдената такава от 150 000 лв. до 190 000 лв. и
вместо него да бъде постановено друго, с което „Застрахователна компания Лев инс“
АД бъде осъдено да заплати на всеки о т ищците А. А. А. и А. А. А. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по още 20 451, 68 евро. В останалата
обжалвана част решението на въззивния съд трябва да бъде оставено в сила.




                                           6
      По присъждане на направените разноски:
      С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане за това, в полза на
касаторите, които имат качеството на ищци по предявените искове, следва да се
присъдят разноски, направени от тях в производството пред трите съдебни инстанции,
съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените искове.
Тяхното искане е само за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката, който е осъществил безплатната им адвокатска защита.
      По въпроса дали по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът следва да бъде осъден
да заплати възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита на ищците в
първоинстанцион н о т о и във въззивното производство е налице произнасяне в
решенията, с които тези производства са приключили, както и в определението,
постановено от първоинстанционния съд по реда на чл. 248 ГПК. Тези произнасяния
по разноските не са оспорени пред по-горна инстанция, поради което касационният
съд не може да ги преразглежда, а следва само да присъди в полза на упълномощения
о т ищците адвокат Р. М. допълнителна част от разноските за защита в
първоинстанцион н о т о и във въззивното производство, която е съразмерна на
уважената в касационното производство част от предявените иско в е и възлиза на
2 399, 66 евро – възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита в
първоинстанционното производство, и на 4 581, 17 евро – възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита във въззивното производство.
      От представените по делото доказателства се установява, че в касационното
производство ищците са били представлявани от адвокат Р. М.. Доказва се и това, че тя
е сключила договор за правна защита и съдействие с единия от тях, който е А. А. А.. В
този договор е постигнато съгласие, че ангажираният адвокат се съгласява да окаже на
ищеца безплатно адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо и
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, която разпоредба е приложима в редакцията й преди
изменението с ДВ, бр. 17 от 2026 г., адвокатът има право в негова полза да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред касационната
инстанция, чийто размер ще се определи от съда при съобразяване на всички
обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата
действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на
делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа. Съдът не следва да
прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран
минимален праг, под който не може да бъде определен размера на адвокатското
възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната,
чрез препращане към минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член
101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22.

                                         7
       Първото от обстоятелствата, което е от значение за определяне на размера на
дължимото на адвокат Р. М. възнаграждение за защита на ищеца А. А., е, че
материалният интерес в касационното производство по предявения от това лице иск е
в размера от 50 000 лв., който е по-нисък от този в първоинстанционното и въззивното
производство, като единственият спорен въпрос по делото е какъв е справедливият
размер на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Следва
да се съобрази и това, че с оглед спецификите на касационното производство в него не
се извършват процесуални действия по събиране на доказателства и упълномощеният
адвокат предприема ограничени по обем действията по защита. Те са само такива по
подаване на касационна жалба. Тези обстоятелства определят по-ниска правна и
фактическа сложност на делото пред касационния съд. При съобразяване на
посоченото настоящият съдебен състав намира, че в полза на упълномощения от
ищеца А. А. адвокат на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв трябва да се определи
възнаграждение за осъществената от него безплатна защита в касационното
производство в размер на 750 евро, който размер съответства и на основателната част
от подадените от това лице касационна жалба спрямо общия материален интерес на
делото в тази инстанция.
      Разноски за касационната инстанция се следват и на ответника по касация за
осъществената от него защита срещу подадената касационна жалба, която е частично
неоснователна. Те са в размер на 150 евро - възнаграждение за защита от юрисконсулт
в касационното производство, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8
ГПК и съразмерно на размера на исковете, за който касационната жалба е счетена за
неоснователна, спрямо общия материален интерес на делото.
      На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 3 272, 27
евро, представляваща държавни такси, дължими за разглеждане на подадените от
ищците искова молба /1 636, 13 евро/, въззивна жалба /818, 07 евро/ и касационна
жалба /818, 07 евро/, както и разноски в първоинстанционното производство /146, 03
евро/, от заплащане на които ищците са освободени, изчислени съразмерно на
уважената в касационното производство част от предявените искове.
      Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на
Второ отделение


                                    РЕШИ:
      ОТМЕНЯ решение № 28 от 11.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 478/2024 г.
по описа на Апелативен съд - Бургас, в следните части: - в частта, с която е
потвърдено решение № 693 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1046/2022 г. по


                                         8
описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. А.
А . и А. А. А. искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
„Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на всеки о т ищците сума над
присъдената такава от 150 000 лв. до 190 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. А.ев А., настъпила на
27.05.2021 г. в резултат на ПТП, както и в частта, с която А. А. А. и А. А. А. са осъдени
да заплатя на „Застрахователна компания Лев инс“ АД сумата над 27 лв. до 135 лв.,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство; - в частта,
с която А. А. А. и А. А. А. са осъдени да заплатят на „Застрахователна компания Лев
инс“ АД сумата над 108 лв. до 540 лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство, като вместо него постановява:
       ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователна компания Лев
инс“ АД, с ЕИК: 121130788, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., с ЕГН: **********, действащ
със съгласие на законния си представител П. Ю. В., сума в размер на 20 451, 68 евро
/двадесет хиляди четиристотин петдесет и едно евро и шестдесет и осем
евроцента/, представляваща разликата в евро над присъдената сума от 150 000 лв. до
дължимата такава от 190 000 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на неговия баща А. А.ев А., настъпила в резултат на ПТП от
27.05.2021 г., причинено по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника,
ведно със законната лихва върху сумата от 02.09.2021 г. до окончателното й плащане,
както и н а А. А. А., с ЕГН: **********, действащ със съгласие на законния си
представител П. Ю. В., сума в размер на 20 451, 68 евро /двадесет хиляди
четиристотин петдесет и едно евро и шестдесет и осем евроцента/, представляваща
разликата в евро над присъдената сума от 150 000 лв. до дължимата такава от 190 000
лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на
неговия баща А. А.ев А., настъпила в резултат на ПТП от 27.05.2021 г., причинено по
вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва
върху сумата от 02.09.2021 г. до окончателното й плащане.
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 11.02.2025 г., постановено по в.гр.д. №
478/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в останалата му обжалвана част.
        ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р. И. М., с личен номер от
адвокатския регистър 1800586610, с адрес на кантората: гр. София, ул. „Цар Асен“ №
1, ет. 4, сума в размер на 7 730, 83 евро /седем хиляди седемстотин и тридесет евро
и осемдесет и три евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
на ищците безплатна адвокатска помощ в първоинстанционното, въззивн о т о и
касационното производство, съразмерно на уважената в касационното производство

                                           9
част от предявените искове.
      ОСЪЖДА А. А. А. и А. А. А. да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Застрахователна компания Лев инс“ АД сума в размер на 150 евро /с т о и
петдесет евро/, представляваща разноски, направени в касационното производство.
        ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд сума в размер на 3 418, 30
евро /три хиляди четиристотин и осемнадесет евро и тридесет евроцента/,
представляваща държавни такси за разглеждане на исковата молба, на въззивната
ж а л б а и на касационната жалба, подадени о т ищците, както и разноски в
първоинстанционното производство, от заплащане на които ищците са освободени,
изчислени съразмерно на уважената в касационното производство част от предявените
искове.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                            Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                       10