Възстановяване на земеделски имоти в урбанизирана територия при незавършено строителство

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 647
                                гр. София, 30.10.2025 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                  Председател: Светлана Калинова
                                  Членове:     Гергана Никова
                                               Милена Даскалова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело
№ 20238002104245 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.
С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 1965 от
16.04.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 176 от 11.02.2023 г.
по в.гр.д.№ 610/2022 г. по описа на САС, II гр.състав.
Касаторите Н. К. Н., Ц. П. К., П. П. К., К. П. К. и Д. П. К., представлявани от адвокат Н. К.
от САК, както и касаторите Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и Ц. Д. Ц.,
представлявани от М. Р. от САК поддържат, че въззивното решение е неправилно поради
нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
както и е необосновано. Заявено е оплакване, че съдът не е обсъдил и оценил всички
събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Преценката
кога административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване
на собствеността следва да бъде извършена във всеки конкретен случай с оглед естеството и
правните последици на постановеното от ОСЗ решение. Когато с решение на ПК е
постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено в реални граници на
основание чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, без при това да са посочени границите на имота, не може да
се приеме, че административното производство е окончателно приключило по смисъла на
указанията, дадени в т. 2 на ТР № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. В подобна хипотеза съдът следва
да извърши преценка въз основа на всички събрани по делото доказателства за правните

                                             1
последици на всички постановени от ПК/ОСЗ решения, както и дали административното
производство по възстановяване на собствеността следва да се приеме за окончателно
приключило. Единственото доказателство, въз основа на което в случая въззивният съд е
направил крайните си решаващи изводи, е Решение № 23 от 30.04.1993 г. на Поземлена
комисия - община „Сердика“, с което е отказано възстановяването на правото на собственост
на наследниците на М. Х. К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като
имотите попадат под[жк], като в решението на ПК не са посочени нито категория на земята,
нито граници на имотите. Не са анализирани последвалите възстановителни решения на
ОСЗ, издадени при условията на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ ( в редакцията ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм.
- ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) въз основа на съдебни решения, с които се
определя свободната от застрояване част и следва собствеността да се възстанови в
съществуващи стари реални граници. Необосновано е прието за установено, че върху
имотите са осъществени мероприятия, които са пречка за възстановяването им, като при
това не са посочени доказателствата, въз основа на които е направен този извод. Поддържат,
че мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не е реализирано, както и че имотът не
принадлежи на държавата или общината, а строежът представлява недовършена сграда, за
която няма данни кога е изградена и е без строителни книжа. Заявено е искане въззивното
решение да бъде отменено изцяло, вместо което да се постанови друго, с което предявените
искове по чл. 108 ЗС да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира се
присъждането на разноски.
Касаторите Б. С. Н. и Я. С. Н. (в качеството им на единствени наследници по закон на Я. Г.
Н., починала на 01.06.2023 г.), Н. В. К., В. В. Р., Л. Г. К., С. М. С., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П.
и С. Ц. Н., представлявани от адвокат Д. М. от САК, също поддържат, че въззивното
решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Акцентират на факта, че по отношение на
имот № 101981 е проведено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като с Решение от
23.07.2009 г. по гр.д.№ 14891/09 г. на СРС, 29 състав е отменено Решение № 23-Р1 от
17.02.2009 г. на ОСЗГ Нови Искър и е възстановена собствеността на ищците върху 2 020
кв.м., а по отношение на останалите имоти неправилно е прието, че не са налице
предпоставките на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Намират, че съдът е допуснал смесване на
приложното поле на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, наред с което в случая отсъстват
предпоставки за приложението и на двете правни норми. Съдът не е отчел още, че с ДВ, бр.
98 от 28.10.1997 г. е отменен § 2а от ДР на ЗСПЗЗ, като законодателят е дал приоритет на
частния пред публичния интерес. Не са изложени мотиви досежно правото на собственост,
твърдяно от ответниците, като според касаторите не е доказано праводателят Столична
община да е притежавал право на собственост, респ. – доказано е, че имотите се ползват без
основание. Искането е въззивното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да се
постанови друго, с което предявените искове по чл. 108 ЗС да бъдат уважени изцяло, както и
да се присъдят разноските за всички инстанции.
Ответниците по касация „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс - 94“ ООД, представлявани от
адвокат Г. С. от САК считат, че правилно е приетото относно отсъствие на предпоставките и

                                                 2
сроковете по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. – че постановените през 2009 г., 2010 г. и 2011 г.
решения са нищожни, както и че е осъществена пречката за реституция, предвидена с чл.
10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. В случая процесните имоти попадат върху терен, който по ЗРП, одобрен
със Заповед № РД-09-50-159а от 13.04.1984 г. е отреден „За училище“, кв. 3, като имотите са
изцяло в оградата и биха попаднали в двора на училището. Неприложима е и не е налице
необходимост от изследване на предпоставките по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Действително
предвижданията за застрояването с училище не са проведени докрай и касателно
процесните обслужващи имоти, но с оглед вида и обхвата на изграденото следва да се
приеме, че случаят касае осъществено мероприятие на държавата по смисъла на § 1в, ал. 1
от ПЗР на ЗСПЗЗ – застрояване на терена като комплекс от строителни дейности за нуждите
на обществото от наличие на учебни заведения. Обстоятелството, че цялото предвидено
мероприятие не е било осъществено или че впоследствие част от реализираното не се
използва по предназначение, е изоставено или разрушено, не води до извод за отпадане на
пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като законът не въвежда подобни изключения. Молят
за потвърждаване на въззивния акт и присъждане на разноските за защитата пред ВКС.
Депозиран е отговор от касаторите, представлявани от адвокат Д. М., който има характер на
становище в подкрепа на касационната жалба на останалите касатори, с които имат еднакво
процесуално качество и непротиворечиви интереси.
Състав на ВКС, Първо отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с
жалбите касационни основания и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира
следното:
С атакуваното въззивно решение са отменени Решение № 265353 от 11.08.2021 г. и
допълващото го Определение от 01.11.2021 г., постановени по гр.д.№ 3347/2013 г. по описа
на СГС, ГО, 14-ти състав, вместо което е постановено, че се отхвърлят предявените от
настоящите касатори срещу „Техноресурс“ ООД и „Хидротурс – 94“ ООД искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване спрямо ответниците на собствеността и предаване от тях
на владението на ищците върху недвижими имоти, находящи се в строителните граници на
М., м. „С. м.“, нанесени в кадастрален лист № 275 от помощен план, изработен 2004 г.,
явяващи се част от[жк], кв. 23 по плана на [населено място], местността „Л.–З. Г“, нанесени
в КККР със Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на ИД на АГКК и с последно изменение със
Заповед № 18–6410 от 30.08.2017 г. на Началника на СГКК - София, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, а именно: (1) имот № 101981 с площ от 2 020 кв.м., съставляващ УПИ * и
нанесен в КККР като ПИ с идентификатор ***, (2) имот № * с площ от 1 631 кв.м.,
представляващ УПИ * и нанесен в КККР като ПИ с идентификатор *** и (3) имот № *,
представляващ УПИ * и УПИ *, нанесен в КККР като ПИ с идентификатор ***, а по
отношение на „Хидротурс - 94“ ООД е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване на собствеността и предаване на владението и върху (4) имот *, с площ от 2 522
кв.м. по помощния план от 2004 г., представляващ УПИ * и УПИ * от квартал 23 по плана на
[населено място], местността „Л. - З. Г“, част от поземлен имот с идентификатор ***.
Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на М. Х. К., която е била собственик на

                                            3
нива от 7,5 дка и нива от 3,00 дка, находящи се в землището на М., местност „С. м.“. С
Решение № 23 от 30.04.1993 г. е отказано възстановяване на собствеността върху тези имоти
по реда на ЗСПЗЗ, по съображения, че попадат под[жк]. Впоследствие са постановени
решения за възстановяване на собствеността, а именно: Решение № 23-Р2 от 12.10.2009 г. за
нива от 2,020 дка - имот *; Решение № 23-Р3 от 22.06.2010 г. за нива от 2,522 дка - имот * и
Решение № 140 от 22.11.2011 г. за нива от 3,651 дка - имоти * и *. Прието е, че последващите
три решения са издадени от общинската служба извън установените от закона правомощия,
защото извън случаите на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ органите по поземлената собственост не могат
да отменят сами постановените от тях откази за възстановяване на собствеността; решенията
на ОСЗ, от които черпят права ищците, са постановени по преклудирани права и по тази
причина не са произвели конститутивно действие. Посочено е също, че в случая е налице
пречката на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като върху имотите са осъществени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния
въпрос относно дейността на въззивния съд като инстанция по съществото на спора и
задължението му да обсъди събраните по делото доказателства за фактите, които са от
значение за правния спор, както и да се произнесе по поддържаните от страните доводи и
възражения с оглед констатацията, че, видно от мотивите на атакуваното решение,
въззивният съд декларативно е изключил да са налице предпоставките по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
за повторно произнасяне по заявлението за възстановяване собствеността на наследниците
на М. Х. К., без да навлиза в обсъждане и преценка за конкретните предпоставки, при които
органът по поземлена собственост разполага с правомощие да измени решението си,
включително като признае правото на възстановяване при наличие на първоначален отказ,
както и приложеният аналогичен подход при произнасянето по пречката по чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ – отново без да са посочени фактите, подведени от съда под хипотезата на
цитираната правна норма и доказателствата, въз основа на които е приел за осъществени
тези факти.
Настоящият състав намира следното по релевантния правен въпрос:
Съобразно задължителната практика на ВКС (ТР №1/2013 г. на ОСГТК) въззивният съд е
съд по съществото на спора, макар при произнасянето по правилността на
първоинстанционното решение да е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. Той е
длъжен да обсъди представените и приети по делото доказателства и защитните тези на
страните, както и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се
произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той трябва да прецени всички
правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени
доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за
неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за
решението по делото. В същия смисъл е и казуалната практика на ВКС (например: Решение
№ 202 от 25.01.2018 г. по т.д.№ 1826/2016 г. на І т.о.; Решение № 144 от 14.12.2018 г. по гр.д.


                                              4
№ 5100/2017 г. на ІІІ г.о.; Решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265/2014 г. на ІV г.о. и
др.).
По заявените основания за касиране на решението Върховният касационен съд приема
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е следвало да подложи на
самостоятелна преценка доказателствата и да обсъди поддържаните от страните доводи,
касаещи законосъобразността на постановените в полза на ищците решения за
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, в частност – за наличието или отсъствието на
предпоставките по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Това задължение не е
изпълнено с произтичащото от това наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3
ГПК. Доколкото естеството на допуснатото нарушение не налага повтарянето или
извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по
същество от касационната инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че всички ищци (касатори в настоящото
производство) са наследници по закон на М. Х. М. (М. Х. К.), в дял на която (съгласно
Нотариален акт - договор за доброволна делба на недвижим имот, т. ХVІ от 1922 г.) са
предоставени имоти в землището на [населено място], включително нива в м. „С. м.“ от
седем декара и пет ара при съседи: Й. Т., наследници на Хр. М., К. М., както и нива в м. „С.
м.“ от три декара при съседи: М. Х., К. М. от две страни и С. К.. Със заявление вх.№ 704 от
26.02.1992 г., подадено от П. К. К., е поискано възстановяване правото на собственост на
наследниците на М. Х. К. върху нива от 7,500 дка и 3,000 дка, находящи се в землището на
[населено място], м. „С. м.“.
По преписката е постановено Решение № 23 от 30.04.1993 г. на Поземлена комисия -
Община Сердика, София-град, с което възстановяването на собствеността е отказано с
мотив, че имотите попадат под[жк].
От заключението на СТЕ се установява, че за имотите на М. Х. К., описани в н.а. том ХVІ от
1922 г. липсват графични данни. Двете ниви в м. „С. м.“ с обща площ 10,5 дка са
идентифицирани в одобрения през 2004 г. помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ като
имоти с №№ * (с площ 3,176 дка), * (с площ 2,922 дка), * (с площ 3,047 дка) и * (с площ
2,666 дка). Идентифицирането на имотите е направено по аерофотоснимки, дешифровъчни
фотосхеми или ортофотопланове преди образуването на ТКЗС и ДЗС, както и анкетиране на
бившите собственици. Имотите попадат в границите на урбанизираната територия,
определена със ЗРП на м. „Л. - З. Г“.
Със заповеди, постановени на 11.04.2006 г., кметът на СО - район „Подуене“ се е
произнесъл по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената площ на всеки
един от идентифицираните в помощния план имоти. Заповедите са обжалвани пред съда, в
резултат от което с влезли в сила съдебни решения (Решение от 10.02.2010 г. по адм.д.№
1067/2007 г. на СГС, АО, влязло в сила на 24.03.2010 г.; Решение от 20.10.2010 г. по адм.д.№
02508/2006 г. на СГС, АО, ІІІ „В“ състав, оставено в сила с Решение от 11.01.2013 г. по
адм.д.№ 12588/2011 г. на ВАС, IV отд.; Решение от 10.02.2010 г. по адм.д.№ 1047/2007 на


                                             5
СГС, АО, оставено в сила с Решение от 02.02.2011 г. по адм.д.№ 7145/2010 г. на ВАС и
Решение от 16.05.2008 г. по адм.д.№ 02507/2006 г. на СГС, АК, III „е“ състав, оставено в
сила с Решение от 12.12.2008 г. по адм.д.№ 9189/2008 г. на ВАС) са определени
незастроените части на имотите, както следва: в размер на 2,522 дка за имот № *; в размер
на 2,000 дка за имот № *; в размер на 1,680 дка за имот № * и в размер на 2,020 дка за имот
№ *. Незастроените части на имотите графично са онагледени на скици към приети по
делата заключения на съдебно-технически експертизи, обявени за неразделни части на
съдебните решения.
Позовавайки се на съдебните решения, постановени в производствата по обжалване на
заповедите по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, наследниците на М. Х. М. (К.) са сезирали органа по
поземлена собственост (ОСЗ „Нови Искър“) с искания за възстановяване на собствеността
върху процесните имоти в пределите, установени като незастроени части (молба вх.№ ВС-
01-1579 от 22.12.2008 г., молба вх.№ ВС-01-289 от 25.05.2010 г. и молба вх.№ ВС-01-06 от
05.02.2013 г.).
За имот № *, кад.л. 275 от помощен план, изработен през 2004 г., при граници (съседи):
имоти с №№ *, *, * и улица, ОСЗ „Нови Искър“ се е произнесла с Решение № 23-РЗ от
22.06.2010 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на М. Х. К. в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 3,176 дка, находяща се в
строителните граници на М., в м. „С. м.“, възстановена е собствеността в реални граници
върху 2,522 дка от имота, а за разликата от 0,654 дка възстановяването на собствеността е
отказано поради това че представлява прилежаща площ към жилищна сграда.
С Решение № 23-Р1 от 17.02.2009 г. ОСЗ „Нови Искър“ е признала правото на собственост
на наследниците на М. Х. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива
от 2,666 дка - имот № *, кад.л. 275 от помощен план, изработен през 2004 г., като е отказано
възстановяването на имота, поради това че 646 кв.м., представлява застроена площ с
прилежащи сервитутни отстояния, а 2 020 кв.м. се владеят от „Техноресурс“ ООД и Е. А. М..
Решение № 23-Р1 от 17.02.2009 г. е обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и с Решение от
23.07.2009 г. по гр.д.№ 14891/2009 г. на СРС, 29 състав е отменено в частта, с която е
отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на 2 020 кв.м. от имот № * по помощния план от 2004 г. В изпълнение на
това съдебно решение, с Решение № 23-Р2 от 12.10.2009 г. на ОСЗ „Нови Искър“ е признато
и е възстановено в реални граници правото на собственост на наследниците на М. Х. К.
върху 2,020 дка от имот № *, кад.л. 275 по помощен план от 2004 г., при граници (съседи):
имоти с №№ *, *, *, *.
С Решение № 140 от 22.11.2011 г. ОСЗ „Нови Искър“ е признавала правото на собственост
на наследниците на М. Х. К. за нива от 5,067 дка, находяща се в строителните граници на
М., в м. „С. м.“, имоти с №№ *, *, кад.л. 275 от помощен план на район П., изработен през
2004 г., при граници (съседи): имоти с №№ *, *, *, *, като е възстановена собствеността
върху 3,651 дка, от които 2,020 дка за имот № * и 1,631 дка за имот № *; отказано е
възстановяването за 1,416 дка поради реализиране на строителни мероприятия.
По искането за възстановяването на имот № * ОСЗ „Нови Искър“ се е произнесла с Решение


                                             6
№ 156 от 04.04.2013 г., с което са изменени Решение 23-Р1 от 17.02.2009 г., Решение 23-Р2 от
12.10.2009 г. и Решение № 140 от 22.11.2011 г., като е постановено, че се признава правото
на собственост на наследниците на М. Х. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на нива от 8,635 дка, находяща се в строителните граници на М., м. „С. м.“, имоти с
№№ *, *, *, кад.л. 275 от помощен план от 2004 г., при граници (съседи): имоти с №№ *, *, *,
* и е възстановена в стари реални граници собствеността върху 5,586 дка, от които 1,935 дка
за имот № *, 1,631 дка за имот № * и 2,020 дка за имот № *, кад.л.275 от помощен план от
2004 г.; отказано е възстановяването на 3,049 дка поради реализирани мероприятия по
регулация.
За имотите с №№ * и * на името на лицата, явяващи се наследници на М. Х. К. към
26.05.2011 г., са съставени констативни нотариални актове съответно с № 78, т. I, рег.№
12144, д.№ 71/2011 г. и № 77, т. I, рег.№ 12135, д.№ 70/2011 г. по описа на нотариус с рег.№ *
на НК.
Междувременно СО е съставила актове за частна общинска собственост, както следва: АОС
(ч) № 1026 от 31.05.2000 г., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС, за терен с площ от
около 2 000 кв.м., представляващ югоизточната част на п-л *, кв. 3, м. „Л.-З. Г“, находящ се в
[населено място], район „П.“, м. „Л.-з. Г“, югоизточната част от п-л *, кв. 3, при граници
север и запад - п-л *; изток и юг – улици; АОС (ч) № 1851 от 22.01.2003 г., съставен на
основание чл. 59 ЗОбС, за терен с площ от около 18 870 кв.м., находящ се в[жк],
представляващ УПИ *-за училище (част от бивш п-л *-за училище), кв. 23-нов (стар кв. 3), в
който е разположена незавършена част от сграда (училище); АОС (ч) № 1881 от 11.02.2003
г., съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 и чл. 59 ЗОбС, за терен под блок 36 на УПИ с площ
от 1 100,30 кв.м„ включен в състава на част от п-л *, отреден за комплексно жилищно
строителство на бл. 36 в м. „Л. - з. Г“ от кв. 19 на[жк], построен 1988 г., намиращ се на адрес
[населено място], район „П.“,[жк], терен за бл. 36.
С договор № Р-141-03 от 28.03.2005 г. за продажба на общински нежилищен имот чрез търг
с явно наддаване, сключен между Столична община („продавач“) и „Хидротурс-94“ ООД
(„купувач“) е извършена продажба на сграда - незавършено строителство /училище/,
[жк]срещу [жилищен адрес] попадащ в УПИ-*, кв. 23, м. „ж.к. Л. - з. Г“, съгласно скица -
извадка от действащ ПУП, одобрен с Решение № 4, т. 3 по Протокол № 23 от 19.03.2001 г. на
Столичен общински съвет - общински нежилищен имот, стопанисван от район „Подуене“, с
разгърната застроена площ от 6 702 кв.м., Корпус „А“, корпус „Б“ и корпус „В“, в това число
и сутерен, ведно със съответното право на строеж, при граници на обекта: изток - тревна
площ и улица, запад - тревна площ, север - улица в комплекса, юг - тревна площ.
С договор за продажба на имот-частна общинска собственост от 15.09.2005 г. Столична
община е продала на „Хидротурс-94“ ООД недвижим имот, находящ се в [населено място],
СО, район „П.“, в[жк], представляващ урегулиран поземлен имот * - отреден „За училище“,
с площ от 18 870 кв.м. от кв. 23, местност[жк], район „П.“, по плана на [населено място],
одобрен с решение № 4, т. 3 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на Столичния общински
съвет, без построената в мястото сграда – собственост на „Хидротурс-94“ ООД, при съседи
на имота: север, изток, юг - улици, запад - УПИ * - за жилищно строителство и обществено


                                              7
обслужване. Престацията на „Хидротурс-94“ ООД е в размер на пазарната цена на имота,
определена от лицензирани експерт-оценители по възлагане на „Софийски имоти“ ЕАД в
размер на 363 682,00 лв.
Последвало е сключването на договори за продажба, имащи за предмет целия или части от
УПИ *-за училище с площ от 18 870 кв.м. (н.а.№ 74, т. I, рег.№ 3143, д.№ 70 от 09.02.2006 г.,
н.а.№ 45, т. VI, рег.№ 16266, д.№ 893 от 17.07.2006 г., н.а.№ 188, т. V, рег.№ 14142, д.№ 922
от 10.07.2007 г., н.а.№ 66, т. VI, рег.№ 6187, д.№ 253 от 06.03.2008 г. и н.а.№ 67, т. VI, рег.№
6188, д.№ 254 от 06.03.2008 г. – всички те по описа на нотариус с рег.№ * на НК), като по
силата на двете сключени последно във времето сделки ответникът „Техноресурс“ ООД се
легитимира като собственик на УПИ *, с площ от 4 550 кв.м., а „Хидротус-94“ ООД - като
собственик на УПИ *, с площ от 7 500 кв.м., разположени в кв. 23, местност „Л. - З. Г“,
район П. по плана на [населено място], одобрен с Решение № 4, т. 3 от Протокол № 23 от
19.03.2001 г. на Столичен общински съвет.
Съгласно заключението на СТЕ имоти №№ *, *, * и * попадат в следните квартали и УПИ-та
по различните регулационни планове: по плана, одобрен със Заповед № РД-09-50-159а от
13.04.1984 г. – в парцел *-за училище, кв. 3; улици, имот п-л *-за общ. жил. стр. и озел.; по
плана, одобрен с Решение № 4 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. - в парцел *-„За училище“,
кв. 23, парцел *-за жил.строителство, кв. 19, улици; по плана, изменен със Заповед № РД-09-
50-360 от 28.03.2006 г. и Заповед № РД-09- 50-1442 от 23.11.2006 г. - УПИ *-за ЖС, кв. 23,
УПИ *-за ЖС, офиси и КОО, кв. 23; УПИ *-за ЖС, кв. 23, УПИ *-за КЖС, кв. 19, улици.
Поотделно имотите по помощния план попадат и са идентични, както следва: имот № * - с
част от УПИ *-за жил.стр., кв. 23; [улица] - о.т * (нереализирана); УПИ *-за жил.стр., офиси
и КОО, кв. 23; [улица] - о.т. 91; УПИ *-за компл.жил.стр., кв.19; имот № * - с част от: УПИ *-
за жил.стр., кв. 23; [улица] - о.т. * (нереализирана); УПИ *-за жил.стр., офиси и КОО, кв. 23;
 [улица] - о.т. *; УПИ *-за компл.жил.стр., кв. 19; имот № * - с част от: УПИ *-за жил.стр., кв.
23; [улица] - о.т. * (нереализирана); УПИ *-за жил.стр., офиси и КОО, кв. 23; [улица] - о.т. *;
УПИ *-за компл.жил.стр., кв. 19; имот № * - с част от: УПИ *-за жил.стр., кв. 23; [улица] -
о.т. * – о.т. * (нереализирана); УПИ *-за жил.стр., офиси и КОО, кв. 23; УПИ *-за жил.стр.,
офиси и КОО, кв. 23; улици о.т. * - о.т. * – о.т. * - о.т. * и о.т. * - о.т. *; УПИ *-за
компл.жил.стр., кв. 19. Разположението на възстановените в реални граници части от
имотите по помощния план са онагледени на комбинирани скици – Приложения №№ 5, 6, 7,
8 и 9, като извън очертанията им остават площите, заети от улици о.т. * - о.т. * – о.т. * - о.т. *
и о.т. * - о.т. * и УПИ *-за компл.жил.стр., кв.19. Дадено е заключение, че реституираната
част от имот № * е идентична с ПИ с идентификатор ***, реституираната част от имот № * е
идентична с ПИ с идентификатор ***, реституираната част от имот № * е идентична с ПИ с
идентификатор ***, а част от реституираната част от имот № * е идентична с част от ПИ с
идентификатор *** по КККР на [населено място] – в границите, означени АБВГИЙКЛА
съгласно комбинирана скица – Приложение № 6.
Във връзка с противопоставените от ответника „Хидротус-94“ ООД възражения за
подобрения и право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС, със заключенията на съдебно-
оценителската експертиза е установено, че справедливата пазарна стойност на извършените


                                                8
от ответниците подобрения към датата на допълнителното заключение е в общ размер на
сумата 15 846 037 лв., а стойността на поземлените имоти с обща площ от 17 750 кв.м. преди
започване на строителството към м. юни 2006 г. е 1 448 200 лв.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Посочената норма овластява общинската служба по земеделие (ПК) да измени решението
си, включително като признае правото на възстановяване при наличие на първоначален
отказ, когато се открият нарушение на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на
решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. По силата на чл. 14, ал. 7, изр. 2 ЗСПЗЗ, предвидените с
чл. 14, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ процедура (по разпореждане на министъра на земеделието и
храните, постановено служебно или по искане на заинтересуваните лица) и срокове (до една
година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени
доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне
или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал. 1, т.
1 ЗСПЗЗ) не намират приложение, когато за същите земи има влязло в сила съдебно
решение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. 2 ЗСПЗЗ не ограничава правомощието на органа
по поземлената собственост да измени решението си само до хипотезите на постановени
решения по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, поради което се налага извод, че общинската служба по
земеделие разполага с него във всички хипотези, при които обстоятелства от съществено
значение за извода дали са налице предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ са установени
след проведен съдебен процес досежно заявените за възстановяване земи.
Настоящият случай попада в приложното поле на чл. 14, ал. 7, изр. 2 ЗСПЗЗ. На първо място
следва да се подчертае, че първоначално постановеното Решение № 23 от 30.04.1993 г. на
Поземлена комисия - Община Сердика не съдържа описание на имотите с
индивидуализиращи ги белези – посочено е, че се намират в землището на [населено място],
м. „С. м.“, но отсъства описание чрез техни граници и номера по план. Доколкото за същите
е отсъствал картен материал, но са били налице данни, че се намират в границите на
урбанизирана територия (отказът е постановен с мотив, че имотите попадат под[жк]),
произнасянето на поземлената комисия е предпоставено от установяване на тяхното точно
местонахождение и състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Разположението на
заявените за възстановяване земи е установено с помощния план от 2004 г., а застроените и
незастроените части от тях – с влезлите в сила съдебни решения, постановени в
производствата по обжалване на заповедите на кмета на СО, район „Подуене“ по чл. 11, ал.
4 ППЗСПЗЗ. Считано от датите на влизане в сила на тези съдебни решения за органа по
поземлената собственост е възникнало правомощието да измени първоначално постановения
отказ на основание чл. 14, ал. 7, изр. 2 ЗСПЗЗ поради наличието на нови обстоятелства по
смисъла на чл. 14, ал. 7, изр. 1 ЗСПЗЗ, които са от съществено значение за постановяване на
решението по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. Искания за упражняване на това правомощие са заявени с
подадените молби с вх.№№ ВС-01-1579 от 22.12.2008 г., ВС-01-289 от 25.05.2010 г. и ВС-01-
06 от 05.02.2013 г., в отговор на които са постановени решенията на ОСЗ „Нови Искър“,


                                            9
легитимиращи ищците като собственици на процесните терени: Решение № 23-РЗ от
22.06.2010 г. за възстановяването на собствеността в реални граници върху 2,522 дка от имот
№ *, Решение № 23-Р2 от 12.10.2009 г. за възстановяване в реални граници на собствеността
върху 2,020 дка от имот № *, Решение № 140 от 22.11.2011 г. за възстановяване на
собствеността в реални граници върху 1,631 дка от имот № * и Решение № 156 от 04.04.2013
г. за възстановяване в реални граници на 1,935 дка от имот № *.
Спорно по делото е дали съществува пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяването
на собствеността върху процесните имоти – когато земеделските земи, притежавани преди
образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това, дали са били включени в тях или в
други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или
извън тях, са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС се приема, че пречката по чл. 10б,
ал. 1 ЗСПЗЗ е налице, когато върху имота е осъществено строителство по § 1в, ал. 1 и ал. 2
от ДР на ППЗСПЗЗ (като изброяването не е изчерпателно и не съществува изискване
строителството да е законно), както и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот
да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен,
включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие. Ако имотът
или част от него не е зает от строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към
строежи и съоръжения съобразно изискванията на строителните правила и нормативи и на
хигиенните и противопожарни правила и не попада в очертанията на терен, зает от
проведено единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Преценката дали са
налице обстоятелства, обхванати от приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е в зависимост
от конкретно установените факти във всеки отделен случай (така: Решение № 457 от
09.12.2011 г. по гр.д.№ 1591/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д.№
826/2009 г. на ВКС, І г.о. и др.).
В настоящия случай е установено, че процесните имоти попадат в границите на парцел *, кв.
3 по одобрения през 1984 г. ЗРП на м. „Л. – з. Г“, като отреждането му е „за училище“.
Имотите не са заети от петното на сградата (ситуирано на север от най-северно
разположения процесен имот № * – основно върху имоти №№ *, * и *, видно от
комбинираната скица - Приложение № 2 към СТЕ), поради което не се явяват засегнати от
осъществено строителство по § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ. Съгласно ЗРП от 1984 г.
имотите попадат изцяло в двора на предвиденото училище, поради което пречка за
реституцията им би била налице, ако училището, като единно мероприятие по
предвижданията на плана, е осъществено. С оглед съдържанието на АОС (ч) № 1851 от
22.01.2003 г., установено се явява, че разположената в съседния имот № * незавършена
сграда (училище) е съществувала в това й състояние към 22.01.2003 г., като по делото не са
заявени твърдения и не са ангажирани доказателства строителството да е съществувало към
влизането в сила на ЗСПЗЗ (Обн., ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.), респ. към влизането в сила на
чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (нов – ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г.). Наред с това, сключеният между СО
и ответника „Хидротурс-94“ ООД договор № Р-141-03 от 28.03.2005 г. за продажба на


                                             10
общински нежилищен имот, представляващ „сграда - незавършено строителство /училище/
в[жк], категорично свидетелства, че и към 2005 г. предвиждането по ЗРП от 1984 г. не е
осъществено – училище, като единно мероприятие по ЗРП от 1984 г., не е построено, като и
самият договор няма за цел довършването на това мероприятие за задоволяване на
потребност от обществено значение. По тази причина имотите, незаети от предвиденото по
ЗРП училище, но предназначени за включване в очертанията на двора му, не са придобили
статут на обслужващи, прилежащи към сградата терени. От това следва, че за тях не е
осъществена пречката по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че към момента на
произнасянето на ОСЗ „Нови Искър“ по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е извършено изменение
на ЗРП с ново отреждане на територията за жилищно строителство, е ирелевантно, тъй като
от значение при преценката дали са налице предпоставките за възстановяване на заявените
земеделски земи е осъществяването само на мероприятието по плана, действал към момента
на влизане в сила на реституционната норма.
Отсъствието на проведено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ едновременно налага
изводите, че (от една страна) актовете, от които черпят права ищците (Решение № 23-РЗ от
22.06.2010 г., Решение № 23-Р2 от 12.10.2009 г., Решение № 140 от 22.11.2011 г. и Решение
№ 156 от 04.04.2013 г. на ОСЗ „Нови Искър“) се явяват законосъобразно постановени и се
ползват с конститутивно действие съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/1997 г. на ВКС,
ОСГК, а от друга страна – в полза на Държавата не е осъществено придобивното основание
по чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ, респ. - в полза на общината не е осъществено придобивното
основание по чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС вр.§ 7, т. 6 ЗМСМА. По тази причина договорът за
продажба на имот-частна общинска собственост от 15.09.2005 г., сключен между Столична
община и „Хидротурс-94“ ООД, не е произвел вещно-правен трансативен ефект по
отношение на частта от УПИ *-„За училище“ с площ от 18 870 кв.м. по плана на [населено
място], одобрен с решение № 4, т. 3 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, заета с
терените, собствеността върху които е възстановена на ищците с решенията на ОСЗ „Нови
Искър“, постановени на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Ирелевантно за формиране на горните изводи е произнасянето с влязлото в сила Решение №
1114 от 07.06.2013 г. по в.гр.д.№ 4270/2012 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване
с Определение № 14 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 5743/2013 г. на ВКС, І г.о. Страни в това
производство са били част от настоящите ищци и наследодателите на останалите, а ответник
– „Техноресурс“ ООД, като отхвърленият иск по чл. 108 ЗС е бил предявен за предаване на
владението на площта от 2 522 кв.м., включена в имот № * по помощния план от 2004 г. на
[населено място],[жк], м. „С. м.“. Съобразно чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо на
това решение има регулиращо действие само в отношенията между ищците и ответника
„Техноресурс“ ООД и само относно имот № *, каквато претенция не е предмет на
разглеждане в настоящия процес. Приетото с влязлото в сила Решение № 1114 от 07.06.2013
г. на САС не е противопоставимо нито в отношенията на ищците и ответника „Хидротурс-
94“ ООД по иска за собствеността върху процесните четири имота, нито в отношенията на
ищците и ответника „Техноресурс“ ООД за процесните имоти №№ *, * и *.
Горното налага ВКС да се произнесе по заявеното с отговора на исковата молба, депозиран


                                            11
от ответника „Хидротурс-94“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, евентуално възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1996 г. до завеждането на исковата
молба на 08.03.2013 г. при условията на чл. 82 ЗС. Доколкото договорът за продажба на
имот-частна общинска собственост от 15.09.2005 г. съставлява сделка от кръга на
разяснените с т. 9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. и не е оборена презумпцията по чл. 70, ал. 2
ЗС, установеното от ответника владение се характеризира като добросъвестно по смисъла на
чл. 70, ал. 1 ЗС с произтичащата от това приложимост на кратката придобивна давност по
чл. 79, ал. 2 ЗС. Тъй като обект на владението са имоти, собствеността върху които се
възстановява по ЗСПЗЗ, приложение намира правилото на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, по силата на
което изтеклата до 22.11.1997 г. давност се заличава (ТР № 10 от 5.12.2012 г. по тълк.д.№
10/2012 г. на ВКС, ОСГК). Относно началния момент, от който може да започне да тече
давност, в практиката на ВКС се приема, че такава не тече по отношение на лице, което не
може да защити правото си чрез предявяването на иск, т.е. давност не тече преди да
приключи процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. В случая
реституционното производство е приключило, както следва: на 12.10.2009 г. за имот № *, на
22.06.2010 г. за имот № *, на 22.11.2011 г. за имот № * и на 04.04.2013 г. за имот № *. Видно
е, че по отношение на никой от процесните имоти не е налице изтекъл срок с
продължителност повече от 5 години от момента на възстановяване на собствеността до
предявяването на исковата молба на 08.03.2013 г., поради което възражението за изтекла в
полза на „Хидротурс-94“ ООД придобивна давност не е основателно.
На основание чл. 133 ГПК възражението за придобивна давност, заявено с отговора на
исковата молба на „Техноресурс“ ООД не подлежи на обсъждане по същество, тъй като този
отговор е депозиран след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В обобщение – ищците са провели успешно доказване за наличието на предпоставките за
уважаване на предявените искове по чл. 108 ЗС.
Това налага да бъдат обсъдени възраженията на „Хидротурс-94“ ООД с правно основание
чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС. Със заключението на СТЕ е установено, че подобренията, състоящи
се в довършване на „незавършено училище“ - секция А, Б, В и изграждане на секция Г, са
направени в имот извън процесния - на територията на имоти №№ * и *, поради което
тяхното извършване няма за последица увеличаване стойността на процесните имоти и не
обосновава признаване на право на задържане на това основание. Строителството,
осъществено в УПИ *-за ЖС, кв. 23 и представляващо сграда незавършено строителство,
частично попадаща видно от комбинирана скица - Приложение № 10 от СТЕ, по контур 1-2-
3-1 в имот № * с площ 29 кв.м., по контур 4-5-6-7-4 в имот № * с площ 52 кв.м. и по контур
10-11-12-10 в имот № * с площ 26 кв.м., не съставлява подобрения в имотите на ищците.
Съгласно т. 6 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. подобрение на един имот е налице, когато
вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му;
увеличената стойност на имота не се равнява на разходите за това увеличение, поради което
не следва да се присъжда заплащане на разходите, когато те не са довели до увеличаване
стойността на имота. В случая не е налице увеличаване на стойността на процесните имоти,
доколкото не се касае до изградени изцяло в техните предели постройки, а до навлизане на


                                             12
части от незавършената сграда, които не могат да се използват самостоятелно от ищците.
Ето защо право на задържане не може да бъде признато и на това основание.
На основание чл. 298, ал. 4 ГПК и с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 2 от 18.03.2022 г. по
тълк.д.№ 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК по възражението за право на задържане не следва да се
постановява самостоятелен диспозитив, а с оглед неговата неоснователност ответникът се
осъжда да предаде имотите безусловно.
На основание чл. 133 ГПК възраженията с правно основание чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗС, заявени
с отговора на исковата молба на „Техноресурс“ ООД не подлежат на обсъждане по
същество.
По разноските:
За защитата пред СГС: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищците разноските за държавни такси и експертни възнаграждения, възлизащи общо на 4
352 лв. (3 093 лв. - държавна такса по исковата молба, 309 лв. - държавна такса за вписването
на исковата молба, 950 лв. - възнаграждения).
На част от ищците са дължими и разноски, представляващи заплатено на адв. Р. адвокатско
възнаграждение, както следва: Ц. Я. – 300 лв., Е. Я. – 300 лв., Я. М. – 300 лв., З. Д. – 150 лв.,
В. В. – 150 лв., Ц. Ц. – 50 лв., И. П. – 300 лв., С. Н. – 300 лв. и И. Н. – 300 лв.
Разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на адв. Д.М. за защитата пред СГС, не
следва да се присъждат, тъй като исканията на ищците Я. Г. Н. (заместена в процеса от Б. С.
Н. и Я. С. Н.), Н. В. К., В. В. Р., Г. Ц. А. (заместена в процеса от Л. Г. К. и С. М. С.), Е. И. Т.,
И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. не са подкрепени с доказателства за извършени плащания,
наред с което на последните трима се присъжда възнаграждението, заплатено на адв. Р. в
съответствие с ограничението по чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени 8 бр. фактури,
в една от които е отбелязан начин на плащане „По Банка“, а в останалите седем - „В Брой“,
като нито са представени доказателства за банков превод по фактура № 1503 от 12.02.2021 г.,
издадена на името на И. А. Н., нито към останалите 7 бр. фактури са представени фискален
бон или системен бон съгласно чл. 10, ал. 4 ЗКПО. По тази причина и с оглед разясненията
по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК исканията на тези
ищци се явяват неоснователни. Тъй като по изложените съображения частната им жалба с
вх.№ 366482 от 01.12.2021 г. не е подлежала на уважаване, тези ищци нямат право и на
заплатената за предявяването й ДТ в размер на 15 лв.
За защитата пред САС: На ищцата Н. К. Н., както и на ищците Ц. П. К., П. П. К., К. П. К. и
Д. П. К. (наследници на първоначалния ищец П. К. К.) следва да се присъди сумата 1 600 лв.
- адвокатски възнаграждения, заплатени в брой на адв. К..
На представляваните от адв. М. ищци следва да се присъди сумата 6 825 лв. - адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, разпределено както следва: на Б. С. Н. и Я. С. Н. (като
наследници на Я. Г. Н.) – 1 050 лв., на Н. В. К. и В. В. Р. – общо 1 050 лв., на Л. Г. К. и С. М.
С. – общо 1 575 лв., на Е. И. Т. – 1 575 лв., на И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н. – общо 1 575 лв.
За ищците В. В. В., Я. Т. М. „и други“ е представен списък за сумата 1 500 лв., но отсъстват
каквито и да е доказателства в подкрепа на искането по чл. 80 ГПК, поради което тази сума
не се присъжда.


                                                13
За защитата пред ВКС: Общо на всички ищци се дължи сумата 1 546 лв. – пропорционална
ДТ за разглеждане на жалбите по реда на чл. 290 ГПК.
На ищците Н. К. Н., Ц. П. К., П. П. К., К. П. К. и Д. П. К. са дължими 150 лв. - държавни
такси за производството по чл. 288 ГПК и 2 750 лв. - адвокатски възнаграждения, заплатени
в брой на адв. К..
На всеки от представляваните от адв. Р. ищци (Ц. С. Я., Я. Т. М., Е. С. Я., З. Д. И., В. В. В. и
Ц. Д. Ц., представлявани от М. Р.) са дължими по 30 лв. - държавни такси, както и по 600 лв.
- адвокатски възнаграждения, заплатени в брой.
На представляваните от адв. М. ищци (Б. С. Н., Я. С. Н., Н. В. К., В. В. Р., Л. Г. К., С. М. С.,
Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н.) следва да се присъди сумата 8 000 лв. - заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, както и сумата 270 лв. – държавна такса в производството
по чл. 288 ГПК.
Ответниците по исковете и по касация нямат право на разноски. Заявеното пред
касационната инстанция от пълномощника им възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на доказано заплатените от ищците адвокатски възнаграждения е
неоснователно предвид цената на предявените искове и действителната фактическа и правна
сложност на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав
на Второ гражданско отделение


РЕШИ:


ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение № 176 от 11.02.2023 г. по в.гр.д.№ 610/2022 г. по
описа на САС, II гр.състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН
[ЕГН], П. П. К. с ЕГН [ЕГН], К. П. К. с ЕГН [ЕГН], Д. П. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. С. Я. с ЕГН
[ЕГН], Я. Т. М. с ЕГН [ЕГН], Е. С. Я. с ЕГН [ЕГН], З. Д. И. с ЕГН [ЕГН], В. В. В. с ЕГН
[ЕГН], Ц. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН], Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН
[ЕГН], В. В. Р. с ЕГН [ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН
[ЕГН], И. А. Н. с ЕГН [ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН], срещу
„Техноресурс“ ООД, ЕИК 814192127, със седалище и адрес гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Вазов“ № 3 и „Хидротурс - 94“ ООД, ЕИК 831902729, със седалище и адрес гр. София, ж.к.
„Левски - зона Г“, бл. 40, вх. Б, офис 6, че на основание реституция по ЗСПЗЗ ищците са
собственици на следните недвижими имоти: че на основание реституция по ЗСПЗЗ ищците
са собственици на следните недвижими имоти:
1. имот № * с площ 1 935 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план,
изработен 2004 г., при граници: имоти с планоснимачни номера *, *, *, *, който е част от[жк],
разположен върху нереализирана [улица] - о.т. *, УПИ * и УПИ * от квартал 23 по плана на
[населено място], местността „Л. - З. Г“, съгласно Заповед № РД-09-50-360 от 28.03.2006 г. и


                                              14
Заповед № РД-09-50-1442 от 23.11.2006 г., съставляващ, съгласно скица № 15-210440 от
11.03.2019 г. на СГКК по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с последно
изменение със Заповед № 18-6410 от 30.08.2017 г. на Началника на СГКК – София, поземлен
имот с идентификатор *** с площ 1 934 кв.м., находящ се в [населено място], СО, район
„П.“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***;
2. имот № * с площ 1 631 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план,
изработен 2004 г., при граници: имоти с планоснимачни номера *, *, *, *, който е част от[жк],
разположен върху нереализирана [улица] - о.т. *, УПИ * и УПИ * от квартал 23 по плана на
[населено място], местността „Л. - З. Г“, съгласно Заповед № РД-09-50-360 от 28.03.2006 г. и
Заповед № РД-09-50-1442 от 23.11.2006 г., съставляващ, съгласно скица № 15-210437 от
11.03.2019 г. на СГКК по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с последно
изменение със Заповед № 18-6410 от 30.08.2017 г. на Началника на СГКК – София, поземлен
имот с идентификатор *** с площ 1 632 кв.м., находящ се в [населено място], СО, район
„П.“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***;
3. имот № * с площ 2 020 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план,
изработен 2004 г., при граници: имоти с планоснимачни номера *, *, *, *, който е част от[жк],
разположен върху нереализирана [улица] - о.т. *, УПИ *, УПИ * и УПИ * от квартал 23 по
плана на [населено място], местността „Л. - З. Г“, съгласно Заповед № РД-09-50-360 от
28.03.2006 г. и Заповед № РД-09-50-1442 от 23.11.2006 г., съставляващ, съгласно скица № 15-
210430 от 11.03.2019 г. на СГКК по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-4 от 09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК и с последно
изменение със Заповед № 18-6410 от 30.08.2017 г. на Началника на СГКК – София, поземлен
имот с идентификатор *** с площ 2 069 кв.м., находящ се в [населено място], СО, район
„П.“, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
и на основание чл. 108 ЗС
ОСЪЖДА „Техноресурс“ ООД, ЕИК 814192127, със седалище и адрес гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Вазов“ № 3 и „Хидротурс - 94“ ООД, ЕИК 831902729, със седалище и адрес гр.
София, ж.к. „Левски - зона Г“, бл. 40, вх. Б, офис 6 ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху
описаните по-горе имоти на Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН [ЕГН], П. П. К. с ЕГН
[ЕГН], К. П. К. с ЕГН [ЕГН], Д. П. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. С. Я. с ЕГН [ЕГН], Я. Т. М. с ЕГН
[ЕГН], Е. С. Я. с ЕГН [ЕГН], З. Д. И. с ЕГН [ЕГН], В. В. В. с ЕГН [ЕГН], Ц. Д. Ц. с ЕГН
[ЕГН], Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН [ЕГН], В. В. Р. с ЕГН
[ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН], И. А. Н. с ЕГН
[ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН].

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН


                                             15
[ЕГН], П. П. К. с ЕГН [ЕГН], К. П. К. с ЕГН [ЕГН], Д. П. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. С. Я. с ЕГН
[ЕГН], Я. Т. М. с ЕГН [ЕГН], Е. С. Я. с ЕГН [ЕГН], З. Д. И. с ЕГН [ЕГН], В. В. В. с ЕГН
[ЕГН], Ц. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН], Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН
[ЕГН], В. В. Р. с ЕГН [ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН
[ЕГН], И. А. Н. с ЕГН [ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН], срещу
„Хидротурс - 94“ ООД, ЕИК 831902729, със седалище и адрес гр. София, ж.к. „Левски - зона
Г“, бл. 40, вх. Б, офис 6, че на основание реституция по ЗСПЗЗ ищците са собственици на
следния недвижим имот:
1. имот № * с площ 2 522 кв.м., нанесен в кадастрален лист № 275 от помощен план,
изработен 2004 г., при граници: имоти с планоснимачни номера *, *, улица, *, който е част
от[жк], разположен върху нереализирана [улица] - о.т. *, УПИ * и УПИ * от квартал 23 по
плана на [населено място], местността „Л. - З. Г“, съгласно Заповед № РД-09-50-360 от
28.03.2006 г. и Заповед № РД-09- 50-1442 от 23.11.2006 г., съставляващ част с площ 2 499
кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], СО, район „П.“,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг
вид застрояване, която част е ограничена между буквите АБВГИЙКЛА съгласно
комбинирана скица – Приложение № 6 (л. 894 от гр.д.№ 3347/2013 г. на СГС, І-14 състав)
към заключение (допълнително_2) с вх.№ 307521 от 16.04.2021 г., изготвено от в.л. инж. В.
Я., която комбинирана скица е приподписана от състава на ВКС, І г.о. и представлява
неразделна част от настоящото решение.
На основание чл. 108 ЗС ОСЪЖДА „Хидротурс - 94“ ООД, ЕИК 831902729, със седалище и
адрес гр. София, ж.к. „Левски - зона Г“, бл. 40, вх. Б, офис 6 ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО
върху описания по-горе имот на Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН [ЕГН], П. П. К. с ЕГН
[ЕГН], К. П. К. с ЕГН [ЕГН], Д. П. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. С. Я. с ЕГН [ЕГН], Я. Т. М. с ЕГН
[ЕГН], Е. С. Я. с ЕГН [ЕГН], З. Д. И. с ЕГН [ЕГН], В. В. В. с ЕГН [ЕГН], Ц. Д. Ц. с ЕГН
[ЕГН], Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН [ЕГН], В. В. Р. с ЕГН
[ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН], И. А. Н. с ЕГН
[ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА „Техноресурс“ ООД, ЕИК 814192127, със седалище и адрес гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Вазов“ № 3 и „Хидротурс - 94“ ООД, ЕИК 831902729, със седалище и адрес гр.
София, ж.к. „Левски - зона Г“, бл. 40, вх. Б, офис 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТЯТ направените от ищците разноски за защитата им пред трите съдебни инстанции,
както следва:
общо на Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН [ЕГН], П. П. К. с ЕГН [ЕГН], К. П. К. с ЕГН
[ЕГН], Д. П. К. с ЕГН [ЕГН], Ц. С. Я. с ЕГН [ЕГН], Я. Т. М. с ЕГН [ЕГН], Е. С. Я. с ЕГН
[ЕГН], З. Д. И. с ЕГН [ЕГН], В. В. В. с ЕГН [ЕГН], Ц. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН], Б. С. Н. с ЕГН
[ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН [ЕГН], В. В. Р. с ЕГН [ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН
[ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН], И. А. Н. с ЕГН [ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН
[ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 5 898 (пет хиляди осемстотин деветдесет и осем) лева;
общо на Н. К. Н. с ЕГН [ЕГН], Ц. П. К. с ЕГН [ЕГН], П. П. К. с ЕГН [ЕГН], К. П. К. с ЕГН
[ЕГН] и Д. П. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 4 500 (четири хиляди и петстотин) лева;

                                           16
на Ц. С. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 930 (деветстотин и тридесет) лева;
на Я. Т. М. с ЕГН [ЕГН] сумата 930 (деветстотин и тридесет) лева;
на Е. С. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 930 (деветстотин и тридесет) лева;
на З. Д. И. с ЕГН [ЕГН] сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева;
на В. В. В. с ЕГН [ЕГН] сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева;
на Ц. Д. Ц. с ЕГН [ЕГН] сумата 680 (шестстотин и осемдесет) лева;
общо на Н. В. К. с ЕГН [ЕГН] и В. В. Р. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 050 (хиляда и петдесет) лева;
на Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 575 (хиляда петстотин седемдесет и пет) лева;
общо на И. А. Н. с ЕГН [ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 2 475
(две хиляди четиристотин седемдесет и пет) лева;
общо на Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и С. М. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 575 (хиляда петстотин
седемдесет и пет) лева;
общо на Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН] и Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 050 (хиляда и петдесет) лева;
общо на Б. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Я. С. Н. с ЕГН [ЕГН], Н. В. К. с ЕГН [ЕГН], В. В. Р. с ЕГН
[ЕГН], Л. Г. К. с ЕГН [ЕГН], С. М. С. с ЕГН [ЕГН], Е. И. Т. с ЕГН [ЕГН], И. А. Н. с ЕГН
[ЕГН], И. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] и С. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН] сумата 8 270 (осем хиляди двеста и
седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           17