Отмяна на влезли в сила решения за отнемане на имущество след решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 39
                               гр. София, 22.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Владимир Йорданов
                                 Членове:     Димитър Димитров
                                              Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско
дело № 20258002102667 по описа за 2025 година
      Производството е по чл.307, ал.2 вр. чл.303, ал.1, т.7 ГПК.
         Образувано е по молба на Р. А. Р. и Д. И. Р. за отмяна на основание чл.303, ал.1,
т.7 ГПК на влезлите в сила решения № 279/20.11.2009 г. по гр.д. № 108/2008 г. на
Шуменския окръжен съд, № 57/19.05.2010 г. по в.гр.д. № 35/2010 г. на Варненския
апелативен съд и № 552/13.01.2012 по гр.д. № 1780/2010 г. на Върховния касационен
с ъ д , I V г.о., с които срещу молителите са уважени искове на Комисията за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), сега с
наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с
правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на
имущество.
      Молителите твърдят, че с решение от 21.05.2024 г., в сила от 23.09.2024 г., на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело по тяхна жалба №
46024/12, е признато, че по отношение на молителите е било допуснато нарушение на
чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (ЕКПЧ). Молителите твърдят, че решението на ШОС и решенията на Варн.АС
и ВКС, с които е потвърдено, са неправилни, т.к. с решението на ЕСПЧ е прието, че
съдилищата не са доказали убедително причинно-следствената връзка между


                                            1
престъпното поведение на Р. Р. и имуществото, което подлежи на отнемане. Вместо
това са се позовали на презумпцията за престъпния характер на активите по чл.4, ал.1
от Закона от 2005 г., с което съдилищата са приложили същия погрешен подход, който
е критикуван от Съда (ЕСПЧ) по дело Тодоров и др. (срещу България), където е
установено нарушение на правата на жалбоподателите. Тези съображения са били
достатъчни на Съда (ЕСПЧ) да заключи, че в случая Р.и отнемането на имуществото
не отговаря на чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ, следователно, че е нарушен чл.1 от
Протокол № 1 от ЕКПЧ.
      Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество оспорва основателността на молбата и твърди, че не са налице основания
за отмяна на влязлото в сила решение.
      Прокуратурата на Република България не оспорва основателността на молбата
за отмяна.
      По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение №
4189/18.09.2025 г. по делото.
       В решение № 552/13.01.2012 по гр.д. № 1780/2010 г. на I V г.о. на Върховния
касационен съд, с което е оставено в сила решение № 57/19.05.2010 г. по в.гр.д. №
35/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №
279/20.11.2009 г. по гр.д. № 108/2008 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната
част, съставът на ВКС е приел от правна страна по съществото на спора следното:
      Установени са всички предпоставки на чл. 4 ЗОПДИППД. Нито едно от
твърденията на касаторите не е подкрепено със съответните доказателства, които да
дадат основание на съда да приеме за опровергани съответните законови презумпции.
Както се възприема в задължителната съдебна практика по чл.290 и сл. ГПК, дори
връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е
установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и
достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. Правилно и в
съответствие със задължителната съдебна практика е прието от съда, че придобитото
имущество е на значителна стойност предвид съответната реална пазарна цена към
момента на придобиване на съответния актив. Правилно съдът не е ценил
доказателства, съдържащи се в преписката пред комисията по ЗОПДИППД, след като
доводи по тях не са навеждани от заинтересованата страна в производството. Изводите
на съда предвид периода на придобиване на съответното имущество, са съобразени с
относимата съдебна практика – например решение № 1 по гр.д. № 697 за 2010 г. на ІV
ГО. Не може да се сподели тезата на касаторите, че върху комисията лежи тежестта за
доказване на липса на принос от страна касаторката за придобиването на съответното
имущество. Всяка от страните в производството съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК, е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.


                                         2
Върху касаторката в случая е възложено доказването на наличие на принос за
придобиване на имуществото, съпружеска имуществена общност. Касаторката не е
осъществила и пълно доказване на твърдяното обстоятелство за извършена пълна
трансформация на лични средства при придобиване на съответния недвижим имот.
       В мотивите на окончателно решение на ЕСПЧ от 21.05.2024 г. по дело Мъндеви
… Р.и и др. срещу България) по жалба № 46024 /12, постановено от трето отделение на
съда, заседаващо като камара, е прието за установено, че с решенията си Върховният
касационен съд, Варненският апелативен съд и Шуменският окръжен съд
(националните съдилища, постановили решенията срещу Р.и) не са доказали
убедително наличието на причинно – следствена връзка между предикатните
престъпления или друго престъпно поведение на Р. Р., от една страна и имуществото,
което подлежи на отнемане, от друга. Вместо това те се позовават на презумпцията за
престъпния произход на активите по чл.4, ал.1 от Закона от 2005 г. и на установената
от тях разлика между доходите на жалбоподателите от законни източници и техните
разходи. Съдът (ЕСПЧ) е приел, че по този начин националните съдилища прилагат
същия погрешен подход, който е критикуван от Съда (ЕСПЧ) в делата, разгледани в
Тодоров и други, където е установено нарушение на правата на жалбоподателите
(абзац 100 от решението). По тези съображения Съдът (ЕСПЧ) е заключил, че в случая
Р.и отнемането на имуществото на жалбоподателите не отговаря на изискванията на
Протокол № 1 от ЕКПЧ, по-специално както е установено в Тодоров и други (абзац
101).
      По изложените съображения ЕСПЧ с решението си е приел единодушно, че по
делото Р.и (жалба № 46024 /12) е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 по
отношение на отнемането на имуществото на жалбоподателите като облаги от
престъпна дейност (5. от решението).
       Настоящият съдебен състав, като взе предвид това решение на ЕСПЧ (от
21.05.2024 г.) намира, че са осъществени предпоставките на чл.303, ал.1, т.7 ГПК:
      Отмяната на влезлите в сила решение на Върховния касационен съд и на
оставеното с него в сила решение на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната част и възобновяването на
производството по делото и преразглеждането на въпросите за наличието на причинна
връзка между предикатните престъпления или друго престъпно поведение на Р. Р. от
една страна и имуществото, което подлежи на отнемане, от друга, след даване на
възможност на страните да сочат и представят доказателства и да правят
доказателствени искания за събиране на доказателства за наличието или липсата на
такава причинна връзка, е подходящо средство за отстраняване на последиците от
нарушението, установено от ЕСПЧ, поради което новото разглеждане на делото от
въззивната инстанция е необходимо по смисъла на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, а доводите за


                                         3
обратното са неоснователни – ЕСПЧ е преценил, че нито мотивите на инстанциите по
същество, нито тези на ВКС, съдържат достатъчно обосноваване на наличието на
причинна връзка между престъпната дейност и отнеманото имущество, поради което е
без значение твърдяното от КОНПИ, че мотивите на съдилищата следват формираната
към онзи момент съдебна практика (но именно поради това следва да бъде
предоставена възможност за събиране на доказателства).
      Поради изложеното настоящият съдебен състав намира молбата за отмяна за
основателна.
      Новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд следва да
започне от разглеждане на въззивната жалба в открито съдебно заседание по делото, на
което въззивният съд да докладва жалбата и отговора и да даде възможност на
страните да направят доказателствени искания във връзка с наличието или липсата на
причинна връзка между престъпно поведение на Р. Р. и имуществото, чието отнемане е
поискано. С решението си с оглед приетото с т. 4 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС
новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по искането за разноски в
настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение.
      Воден от горното и на основание чл.307, ал.2 ГПК съдът


                                     РЕШИ:
       На основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК по молба на Р. А. Р. и Д. И. Р. отменя
влязлото в сила решение № 552/13.01.2012 по гр.д. № 1780/2010 г. на Върховния
касационен съд, IV г.о. и оставеното с него в сила въззивно решение № 57/19.05.2010 г.
по в.гр.д. № 35/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №
279/20.11.2009 г. по гр.д. № 108/2008 г. на Шуменския окръжен съд в обжалваната
част.
       Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен
съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото, в което
след докладване на жалбата и отговора да бъде дадена възможност на страните да
направят доказателствени искания във връзка с наличието или липсата на причинна
връзка между престъпно поведение на Р. Р. и имуществото, чието отнемане е поискано.
      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________

                                          4
5