Отлагане на изпълнението на наказанието за отглеждане на канабис

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 147
                           гр. София, 17.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Спас Иванчев
                            Членове:     Светла Букова
                                         Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора К. Н.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно
наказателно дело от общ характер № 20258002201087 по описа за 2025
година
     Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
       Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея на а. П. –
упълномощен защитник на В. Г. В., против въззивна присъда №32/08.07.2025
г. по в.н.о.х.д. № 112/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в частта й, в
която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354в, ал. 1 НК.
     В двата документа, сезиращи касационната инстанция, са релевирани
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди се, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като новата
въззивна присъда е постановена в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5
НПК. Като порок в процесуалната дейност на решаващия орган се сочи
предоверяването на показанията на полицейския служител А. П., които не
били подложени на критичен анализ и по отношение на които не било
преценено, че изхождат от предубедено лице. Възразява се срещу подхода на
съда да кредитира показанията на посочения свидетел, без да отчете

                                      1
приобщаването им от досъдебното производство без съгласие на подсъдимия
и на неговия защитник. Отбелязва се, че присъдата почива изцяло на спорните
показания и на оперативна информация без доказателствено значение в
наказателния процес. Порок в процесуалната дейност на съда защитникът
вижда и в отказа на съда да се довери на защитните доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите Т. Д. и П. Т.. В нарушение на правилата за
равнопоставеност на страните защитникът твърди, че тези свидетели не са
били разпитани непосредствено от въззивния съд, за разлика от свидетеля на
обвинението А. П.. Според защитата неправилното приложение на
материалния закон е резултат от порочната процесуална дейност на съда,
коментирана по - горе. Явната несправедливост на наказанието касаторът
обосновава с високия размер на отмереното ефективно наказание и с
неправилното позоваване върху осъждане с дългогодишна давност. Отправени
са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото
на предходната инстанция, респективно за намаляване на определеното
наказание.
     В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият В. Г. В., нередовно
призован, не се явява.
     Поради отказ от защитника В. П. в това производство е назначен
служебен защитник в лицето на адв. Й. П.. Тя поддържа касационната жалба и
допълнението към нея по изложените в тях съображения, както и отправените
искания.
      Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира, че
касационната жалба е неоснователна. Твърди, че въззивната присъда е
постановена при съблюдаване на изискванията на процесуалния закон, че
материалният закон е бил приложен правилно, а доколкото личността на
подсъдимия е със завишена степен на обществена опасност наказанието му е
било отмерено правилно.


     Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка
по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:


     С присъда №117 от 15.10.2024 г. по н.о.х.д.№ 2496/2023 г. по описа на


                                    2
РС-Плевен подсъдимият В. Г. В. е признат за невиновен и оправдан, че е
извършил:
      - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК: за това, че от неустановена
дата до 04.06.2021 г. в село Бреница, Плевенска област, ул. „Васил Коларов“
№ 14, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества, разпределени в два обекта марихуана, с общо тегло 6,486 грама, на
обща стойност 38, 91 лева и
     - престъпление по чл. 354в, ал. 1 НК: за това, че в периода от
неустановена дата до 04.06.2021 година, в землището на село Бреница,
Плевенска област е засадил и отглеждал 129 броя растения от рода на конопа
(марихуана) с общо нето тегло след изсушаване 2,168 килограма на обща
стойност 13 008 лева.
     Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при РП-Плевен, въз
основа на който в ОС-Плевен е било образувано в.н.о.х.д. №112/2025 г.
      По това дело, след проведено въззивно следствие, ОС - Плевен е
постановил въззивна присъда, с която подсъдимият В. В. е признат за виновен
в това, че от неустановена дата до 04.06.2021 г. в землището на с. Бреница,
обл. Кнежа, в нарушение на установените в ЗКНВП правила, е отглеждал 93
броя растения от рода на конопа - марихуана с общо нето тегло след
изсушаване 1.472 килограма, на обща стойност 8 832 лв., поради което и на
основание чл. 354в, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на търпимо при общ режим
наказание от три години лишаване от свобода, както и на наказание глоба в
размер на пет хиляди лева.
       С въззивната присъда подсъдимият е оправдан за това да е засадил
горепосочените растения от рода на конопа, като е потвърдена
първоинстанционната присъда в останалите части.
       Осъдителната част на въззивната присъда е предмет на настоящата
касационна проверка – първа по своя ред.


     Касационната жалба на защитника е допустима като подадена в срок, от
активно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на
глава двадесет и трета от НПК.



                                      3
     Разгледана по същество тази жалба е частично основателна.


    1.   По твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила
     1.1. На първо място, несъстоятелен е доводът на защитата, че окръжният
съд е постановил осъдителна присъда, основавайки се на недопустим
доказателствен източник – оперативна информация.
     Оперативната информация представлява сведения, събрани от органите
на МВР в рамките на оперативно-издирвателната им дейност по реда на
Закона за МВР, които насочват към възможно извършване на престъпление
или към евентуална съпричастност на определено лице към престъпна
дейност. Тези сведения могат да произтичат от различни източници (сигнали,
оперативни разработки, наблюдения и др.) и по своята правна природа не са
доказателства по смисъла на НПК. Оперативната информация няма
самостоятелна доказателствена стойност в наказателното производство и не
може да служи за установяване на факти от предмета на доказване,
включително за извода, че подсъдимият е извършил престъпление. Нейното
значение се изчерпва с това, че може да послужи като фактическо основание
за предприемане на последващи процесуални действия – например за
извършване на проверка, за отправяне на мотивирано искане до съд за
разрешаване на претърсване и изземване и пр.
     В тази насока са и разсъжденията на касатора, които поради принципния
им характер, няма как да не бъдат споделени. Неправилно обаче е
възражението на защитата, че фактическите изводи на въззивния съд са
основани на оперативна информация. Позоваване на оперативната
информация като доказателствен източник в съдебния акт не е направено. В
мотивите към въззивната присъда (л. 4) окръжният съд единствено е посочил,
че оперативната информация е послужила като основание да се наблюдават
две места в землището на с. Бреница, за които е имало предварителни
сведения, че са засети и отглеждани растения от вида на конопа. Оттам
насетне последващите фактически и доказателствени изводи на съда са
формирани въз основа на установеното по време на полицейското наблюдение
конкретно поведение на подсъдимия и на откритото на място, но не и на
оперативна информация, както твърди защитникът.

                                     4
      1.2. Несподеляемо е възражението на касатора, че процесът е
компрометиран поради това, че фактите по делото са основани на разказаното
от свидетеля А. П., който като служител на реда, участващ в конкретната
полицейска операция, е заинтересован от изхода на делото, тъй като би могъл
да получи „служебна похвала“ и „кариера“.
      На първо място, това, че свидетелят П. е служител на МВР не го прави
автоматично заинтересован от изхода на делото. Служебното положение не е
основание за априорно недоверие към свидетелските показания, още повече
когато те са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
обективно установени факти, както е било в случая. Защитната теза за
евентуална „служебна похвала“ или „кариера“ на свидетеля остава в сферата
на предположенията и не е подкрепена с данни, които да поставят под
съмнение достоверността на показанията.
      Конкретната полицейска операция не е била инициирана от св. П., нито
е ръководена лично от него, като последният е участвал в нея в качеството си
на редови служител, изпълняващ възложени служебни задачи. Това
обстоятелство изключва тезата на защитата, че свидетелят е имал възможност
или мотив самостоятелно да формира насочеността и съдържанието на
полицейските действия с оглед постигане на определен процесуален резултат.
      От друга страна, осъдителните изводи не се основават единствено на
показанията на св. П., а на цялостна и вътрешно съгласувана доказателствена
съвкупност. Показанията на този свидетел са били преценени от ръководно-
решаващия орган в съпоставка с останалите доказателствени източници и са
кредитирани именно доколкото се подкрепят от тях. От съществено значение в
тази връзка е обстоятелството, че подсъдимият е бил установен в района на
обособено и изчистено пространство в горски пояс, на което в редици и в
пластмасови кофи е имало засадени растения от вида на конопа, намиращи се
в различен стадий на развитие и за които обективно, видно и от заключението
на агробиологическата експертиза на л. 147 и сл. от д.п., са били полагани
системни грижи. Площта е била разположена в близост до водоизточник –
фактор с ключово значение за отглеждането на растения от този вид, както и
отдалечена и встрани от пътя със затруднен достъп за случайни лица, но лесно
откриваема за тези, които предварително са знаели точното й
местонахождение. Изрично следва да се посочи, че тези обективни


                                     5
характеристики на местопроизшествието са установени чрез оглед и иззети по
време на него веществени доказателства (вж. протокол на л. 39 и сл. от д.п.) и
не зависят от субективното възприятие или интерпретация на свидетеля П..
      Разказът на свидетеля П. не е останал изолиран и от другите гласни
източници, каквито са се явили показанията на участващите в същата
полицейска операция служители – свидетелите А. П. и Д. К.. Последните,
макар и възприели различен етап от инкриминираните събития, еднопосочно
и последователно потвърждават показанията на П..
      Поведението на подсъдимия преди и към момента на задържането му
също е представлявало инкриминиращ комплекс от факти, които не са могли
да бъдат обяснени с невинно присъствие на това място. Той е напуснал дома
си и се е отправил към инкриминираната площ в тъмната част на
денонощието, носейки на лицето си машинно плетена черна текстилна маска
с отвор и гумирано покритие, при това на дата 04.06.2021 г. и в сезон, които
обективно не е предполагал това. Подсъдимият е носел раница, в която е
имало спринцовка, измервателни уреди, както и шишета и пособия с етикети с
обозначено предназначение за измерване на киселинност, наторяване,
подхранване, стимулиране на растежа и цъфтежа на растения – предмети,
които по своя характер и функционална насоченост са пряко свързани с
отглеждането на растения от вида на конопа. Тези факти са установени чрез
годни и допустими доказателствени средства – протокол за оглед и изземване,
веществени доказателства и експертни заключения, и самостоятелно
обосновават извода за съзнателно и целенасочено поведение на подсъдимия,
насочено към отглеждане на инкриминираните растения.
      Що се отнася до прочитането на показанията на св. П. от досъдебното
производство, то е извършено при наличие на законовите предпоставки за
това, с цел съпоставка с дадените пред въззивния съд показания и проверка за
вътрешна последователност и непротиворечивост. Това процесуално действие
не е довело до ограничаване правата на защитата, доколкото последната е
имала възможност да участва в разпита, да поставя въпроси, да прави
възражения и да излага съображения относно доказателствената стойност на
показанията. Следва да се посочи, че при всичките си разпити в съдебната
фаза показанията на св. П. са били еднопосочни с това, което е казал и на
досъдебното производство, що се отнася до повода за конкретната полицейска


                                      6
операция, човекът, който е бил задържан в инкриминирания район
(подсъдимия В. В.) и действията, които последният е извършвал на място,
свързани с поливане на засадените растения. Това, че показанията на св. П. от
досъдебното производство са приобщени на основание чл. 281, ал. 4 НПК - без
съгласие на подсъдимия и защитника, не е компрометирало решението на
въззивния съд да основе осъдителните си мотиви върху тези показания.
Решението на окръжния съд не е било в колизия с нормата на чл. 281, ал. 8
НПК, тъй като прочетените показания не са били единствените, на които се е
основало осъждането на В..
     1.3. Не е нарушена обективната страна на вътрешното съдийско
убеждение, както твърди защитата, с решението на въззивния съд да откаже да
кредитира с доверие показанията на свидетелите П. Т. и Т. Д.. В съдебната
фаза – и при първото, и при второто първоинстанционно разглеждане на
делото, тези свидетели са предложили теза, съответна на обясненията на
подсъдимия. Според разказите им в процесната вечер подсъдимият е
пристигнал на процесното място, за да им помогне да отстранят техническа
неизправност на автомобила, с който те самите са стигнали дотам.
      На л. 14-15 от мотивите показанията на двамата свидетели са обсъдени
от въззивния съд. Това е сторено в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, без показанията да са изопачени, превратно тълкувани
или останали несъпоставени едни с други или извън контекста на останалата
доказателствена маса. Вярно е било преценено, че двамата свидетели са в
приятелски отношения с подсъдимия, което макар да не прави разказът им
недостоверен априори, налага по-внимателното негово обсъждане. С
основание въззивният съд е проследил вътрешната последователност и
съгласуваност в показанията на двамата свидетели и е акцентирал върху това,
че те излагат противоречиви факти за посоката на движение на подсъдимия –
към тях или встрани; за времето, в което са се развили събитията – в светлата
или тъмната част на денонощието; за разстоянието, от което са наблюдавали
случващото се – 100 или 200 метра. В съответствие с изискванията на
процесуалния закон и във връзка със задължението му да вземе решение по
вътрешно убеждение, основано на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, въззивният съд е преценил показанията на
свидетелите Т. и Д. през призмата на останалата доказателствена маса –
показания на свидетелите П., П. и К., протокол за оглед от 05.06.2021 г. и

                                     7
иззети при следственото действие веществени доказателства. Извършеният от
въззивния анализ и съпоставка на доказателствената съвкупност показва, че са
били спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на
вътрешното убеждение на въззивния съд и решението му по отношение на
показанията на Т. и Д. е взето в съответствие със закона.
      1.4. Окръжният съд не е нарушил, както твърди касаторът, принципът за
равнопоставеност на страните. Според защитата това се е случило, тъй като
въззивният съд е взел решение да разпита непосредствено основен свидетел
на обвинението – А. П., но не е сторил това по отношение на свидетелите П. Т.
и Т. Д., подкрепящи защитната теза.
     На първо място, следва да се подчертае, че принципът на
равнопоставеност на страните не означава формално тъждествено третиране
на всички доказателствени искания, а осигуряване на реална и ефективна
възможност на всяка от страните да участва пълноценно в доказването и да
защитава процесуалната си позиция. Освен това, въззивният съд е длъжен да
събира и проверява доказателства само доколкото това е необходимо за
изясняване на обективната истина, а не механично да провежда наново всички
доказателствени действия, извършени в първата инстанция.
      В конкретния случай въззивният съд е разпитал непосредствено св. А.
П., тъй като неговите показания са имали ключово значение за изясняване на
фактическата обстановка и са били залегнали в основата на протеста, дал
основание за образуване на въззивното производство. Отчитайки това и
важността на тези показания, изхождащи от свидетел очевидец, въззивният
съд е упражнил правомощието си по чл. 327, ал. 3 НПК да извърши повторна
проверка на доказателствата чрез непосредствен разпит на св. П.. По този
начин той е засилил, а не е отслабил гаранциите за справедлив процес.
      Съществено е и обстоятелството, че защитата не е била лишена от
възможността да направи доказателствени искания за повторен разпит или
приобщаване на показанията на свидетелите Т. Д., но такива искания не са
били формулирани, респ. не са били необосновано отхвърлени от въззивния
съд. При липса на отказ от съда да събере поискано от защитата относимо и
допустимо доказателство не може да се приеме, че е налице процесуално
неравенство между страните. Различният подход на въззивния съд при
проверката на отделните свидетелски показания се дължи на тяхната различна

                                     8
доказателствена значимост и степен на оспорване, а не на предпочитание към
обвинението или ограничаване правата на защитата.


     2.   По доводите за нарушение на материалния закон


     Защитата релевира това оплакване, смятайки че при изтъкнатата от нея
порочна процесуална дейност въззивният съд е направил погрешни изводи за
частична доказаност на деянието по чл. 354в, ал. 1 НК. Касационната
инстанция вече изложи съображенията си за неоснователността на критиката в
жалбата относно начина, по който въззивният съд е формирал вътрешно
убеждение за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване
по чл. 102 НПК. Предвид гореизложеното, в пределите на очертаната и
доказана конкретика по казуса, предмет на разглеждане, въззивният съд
правилно е приложил и материалния закон.


     3.   По твърденията в касационната жалба за явна несправедливост на
наложеното наказание
     Този довод е частично основателен.
     Въззивният съд е определил на подсъдимия В. В. наказание лишаване от
свобода в размер на три години и глоба от пет хиляди лева.
      Част от съображенията на въззивния съд при индивидуализацията на
санкцията не могат да бъдат споделени, тъй като се основават на неправилна
оценка на релевантни факти или на включване на такива, които по своята
правна същност не следва да бъдат отчетени като утежняващи отговорността
на дееца.
      На първо място, неправилно в ущърб на подсъдимия като отегчаващо
обстоятелство е било отчетено обремененото му съдебно минало. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че преди осъществяване
на процесното деяние В.ов е бил осъждан два пъти - с присъда по н.о.х.д. №
584/2000 г. на ОС-София и с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.
№336/2013 г. на РС-Червен бряг за деяния, извършени съответно през 2000 г. и
през 2013 г. При преценката на значението на тези осъждания въззивният съд
не е съобразил правното значение на института на реабилитацията. Съгласно

                                     9
чл. 85 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. С настъпването
на реабилитацията осъждането престава да поражда неблагоприятни правни
последици за лицето и то се счита за неосъждано по отношение на
съответното престъпление, освен ако в някое отношение със закон или указ е
установено противното. Доколкото спрямо подсъдимия такива изключения не
са налични, реабилитираното осъждане не може да се използва като
основание за утежняване на наказателната му отговорност, както е сторил
окръжният съд, коментирайки осъждането по н.о.х.д. №336/2013 г. по описа на
РС-Кнежа. Включването на това осъждане като утежняващо отговорността
обстоятелство противоречи на правното действие на реабилитацията и на
целта на този институт – да възстанови правния статус на осъдения като на
лице без предходна съдимост, след като той е доказал с поведението си, че се е
поправил.
     Неоснователно като утежняващо обстоятелство е било отчетено и това,
че деянието е било извършено през нощта. Сам по себе си този факт не
увеличава обществената опасност на деянието и дееца, доколкото нощното
време обективно не води до по-голяма степен на обществена опасност на
конкретното деяние. Отглеждането на растения от рода на конопа е
продължителен процес, който предполага системно полагане на грижи за
растенията, без да е обвързан с определена част от денонощието. Ето защо
поддържането на насажденията в тъмната част на денонощието не обуславя
по-висока степен на обществена опасност на деянието и не може да се
възприеме като обстоятелство, което утежнява наказателната отговорност на
подсъдимия.
      При преценката на смекчаващите обстоятелства въззивният съд
правилно е отчел периода от време, изминал от извършване на деянието до
приключване на наказателното производство – близо пет години. Това
съображение е вярно, тъй като делото не се отличава с фактическа или правна
сложност, която да обоснове продължителност на наказателното преследване.
Забавянето на производството се дължи, включително на исканията за
промяна на подсъдността по чл. 43, т. 3 НПК и на еднократната отмяна и
връщане на първоинстанционната присъда от въззивния съд поради
процесуални нарушения – причини, които са извън процесуалното поведение
на подсъдимия.

                                     10
      Едновременно с това въззивният съд е пропуснал да отчете като
смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият следва да бъде третиран като
лице с необременено съдебно минало, поради настъпилата реабилитация
по предходните му осъждания. Това обстоятелство има съществено значение
за преценката на личната обществена опасност на дееца и представлява
фактор, който смекчава наказателната отговорност.
      Въпреки извършената от касационната инстанция корекция на
обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието,
определеният от въззивния съд размер на наказанието лишаване от свобода от
три години не се явява несъразмерно тежък. Той се намира в долната част на
предвидения от закона наказателен диапазон (предвиденото за съответното
престъпление наказание е лишаване от свобода от две до пет години) и
съответства на обществената опасност на деянието, изразяваща се в броя
отглеждани растения - 93, в количеството на полученото наркотично вещество
-1.472 кг. и в неговата оценъчна стойност – 8 832 лева, която надхвърля
значително размера на минималната работна заплата към инкриминирания
период. Поради това основание за намаляване на размера на наказанието не е
налице.
     Касационната инстанция намира обаче, че е неправилен изводът на
въззивния съд, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно.
      На първо място, по отношение на този съществен елемент от
индивидуализацията на наказанието въззивният съд не е изложил задълбочени
и убедителни мотиви. В съдебния акт липсват конкретни съображения, които
да обосновават извода, че целите на наказанието по чл. 36 НК не биха могли да
бъдат постигнати без реално изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Подобен извод не може да се основава единствено на абстрактната
тежест на престъплението, а следва да бъде резултат от цялостна оценка на
личността на дееца и на всички релевантни обстоятелства по делото.
     В случая подсъдимият следва да бъде третиран като лице с
необременено съдебно минало; деянието не се отличава от другите
престъпления от този вид; то е само едно, като количеството на отглежданите
растения от вида на конопа не е чрезвичайно високо. Тези обстоятелства сочат,
че степента на обществена опасност на дееца не е такава, че да налага

                                     11
неговото изолиране от обществото чрез ефективно изтърпяване на
наказанието.
      Прилагането на института на условното осъждане в конкретния случай е
в съответствие и с трайно установените критерии в съдебната практика,
съгласно които отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода е оправдано тогава, когато личността на дееца и конкретните
обстоятелства по делото позволяват да се направи обоснована прогноза, че той
ще се въздържа от бъдещи престъпни прояви и без да бъде поставян в
условията на пенитенциарна изолация. Условното осъждане съчетава в най-
пълна степен възпиращия ефект на наказанието с възможността деецът да се
поправи в естествената социална среда, без да бъде подлаган на
неблагоприятните последици от изолацията в местата за лишаване от свобода.
      С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че
прилагането на института на условното осъждане представлява справедлива и
съразмерна наказателноправна реакция спрямо извършеното престъпление и
личността на подсъдимия. То осигурява баланс между необходимостта от
защита на обществото от подобни деяния и принципа за индивидуализация на
наказателната отговорност.
     Предвид размера на наложеното наказание и необходимостта от по-
продължителен период на контрол върху поведението на подсъдимия,
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с максималния
предвиден в закона изпитателен срок от пет години. Този срок е достатъчно
продължителен, за да осигури необходимото възпиращо и поправително
въздействие върху подсъдимия, като същевременно съчетава превантивната
функция на наказанието с възможността деецът да остане в обществото и да
докаже чрез поведението си, че може да спазва правния ред.
     Условното наказание лишаване от свобода, ведно с кумулативно
определената от въззивния съд санкция глоба в размер на 5 000 лева, ще
способстват за пълноценното изпълнение на целите по чл. 36 НК.
      По изложените съображения касационната инстанция намира, че
въззивната присъда следва да бъде изменена единствено в частта относно
начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като
изпълнението му бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок
от пет години.

                                    12
     Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 НПК Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение



                               РЕШИ:

     ИЗМЕНЯ въззивна присъда №32/08.07.2025 г. по в.н.о.х.д. № 112/2025г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, като с приложение на чл. 66 НК ОТЛАГА
изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ
години.
    ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата част.


    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.


                                        Председател: _______________________

                                           Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                   13