Отговорност на електроразпределително дружество за вреди от скъсан проводник

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 474
                               гр. София, 10.07.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско
дело № 20258002102254 по описа за 2025 година


Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищцата К. И. Р. чрез пълномощника й адвокат А. П. и
на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат А. М.
против решение № 224 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2024 г. на
Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 190 от 27.03.2024 г. по
гр. д. № 526/2022 г. на Окръжен съд - Велико Търново за осъждане на
„Електроразпределение Север“ АД да заплати на К. И. Р. на основание чл. 49 ЗЗД сумата 60
000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на
26.06.2021 г., причинена от служители на ответното дружество, поради допуснато
нарушение на предписани правила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като искът по чл. 49 ЗЗД
е отхвърлен за разликата от уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000
лв. и изцяло е отхвърлен предявения от К. И. Р. против „Електроразпределение Север“ АД
иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв. от същото събитие на
основание чл. 50 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на увреждането. Решението е
постановено при участие на ЗК „Уника“ АД като трето лице-помагач на ответника
„Електроразпределение Север“ АД.


                                            1
Ищцата К. И. Р. атакува въззивното решение в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е
отхвърлен, като твърди неправилност при определяне размера на обезщетението и на
приетия процент съпричиняване, както и в частта, с която е разгледан и отхвърлен
алтернативно съединения иск по чл. 50 ЗЗД с довод за процесуална недопустимост.
Ответникът „Електроразпределение Север“ АД атакува въззивното решение в частта, с която
е уважен искът по чл. 49 ЗЗД с доводи за неправилност на изводите на съда.
Страните взаимно оспорват касационните си жалби.
С определение № 1157 от 10.03.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК
за преценка дали при уважаване, макар и частично на един от алтернативно предявените
искове (в хипотеза като настоящата, когато е предявено едно и също материално право – за
заплащане на деликтно обезщетение за неимуществени вреди от едно събитие – но на две
алтернативни правни основания, приложението на всяко от които правната норма свързва с
различни факти) е процесуално допустимо съдът да разгледа и другия алтернативно
съединен иск.
Данните по делото са следните:
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т.,
настъпила на 26.01.2021 г., в резултат на токов удар от скъсан фазов проводник, в размер на
200 000 лв. на основание чл. 49 ЗЗД, алтернативно на основание чл. 50 ЗЗД.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 26.06.2021 г. в гр. Златарица, в
резултат от силна буря, придружена със силен вятър, гръмотевици и проливен дъжд се е
скъсал един фазов проводник (фаза R) на електрическата разпределителна мрежа,
собственост на ответното електроразпределително дружество („оператор на
разпределителна мрежа“ по смисъла на § 1, т. 34б ДР на ЗЕ и собственик на процесната
въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр. Златарица), по линия „В“ от трафопост №
15 между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. "Северно сияние", като проводника откъм стълб № 7,
падайки надолу се допира до другия фазов проводник фаза S и по този начин се „офазява“, и
след хващането му от сина на ищцата С. М. Т. с дясната му ръка, който е бил и със скъсани и
мокри обувки, настъпва смъртта му в резултат от действието на електрически ток с високо
напрежение (смъртта се дължи на спиране на сърцето и дишането в резултат от действие на
ток с високо напрежение, преминал между дясна китка, гърдите и долни крайници-мокри
стъпала и обувки).
Във връзка със спора дали са налице предпоставките за отговорността на ответното
дружество и ако са налице дали тя е като възложител на работа на основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД или алтернативно - отговорността му като собственик на вещта, на основание чл. 50
ЗЗД, съдът е възпроизвел съдържанието на заключението на съдебно електротехническата
експертиза, на справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал гр.
Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Веилико Търново, на показанията на
свидетелите Й. К., К. Й., Н. Ш., С. С. и Н. Т. и на Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 31.05.2022 г. (влязло в сила на 20.06.2022 г.) по сл. д. №
50/2021 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Велико Търново, с което


                                            2
наказателното производство образувано по случая е прекратено на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е констатирано
действие или бездействие на конкретно длъжностно лице, с което последното да не е
изпълнило свое конкретно правно регламентирано задължение и което да е в причинна
връзка с настъпилия резултат – смъртта на С. Т., поради което не са осъществени елементите
на престъпление по чл. 115 НК и на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
Апелативният съд се е позовал на разясненията в ППВС № 7/29.12.1958 г. и ППВС №
4/30.10.1975 г. и е посочил предпоставките за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 49
ЗЗД. Проследил е нормативната уредба по Закона за енергетиката (чл. 88, чл. 89, т. 4, чл. 113,
т. 1), както и по приложимите съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЕ Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за
техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и по специално чл. 109, чл.
767, чл. 770, чл. 774, ал. 3, чл. 115 от същата и Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството
на електрическите уредби и електропроводните линии.
Направил е извод, че е безспорно установено противоправно бездействие на служители на
ответното дружество, които не са извършили основен ремонт на въздушната
електропроводна мрежа „ниско напрежение“ в гр. Златарица, област Велико Търново,
каквото нормативно задължение за ремонт най-малко на 12 години имат според чл. 774, ал. 3
от действащата Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически
централи и мрежи. Бездействието е попречило на служителите на „ЕРП – Север“ АД да
констатират, че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата „ниско напрежение“
между стълб № 6 и стълб № 7 на ул. "Северно сияние" в гр. Златарица, област Велико
Търново са много стари, монтирани преди 1944 г. (заключението на СЕлТЕ) и не са
изолирани. Всички свидетели, включително и тези на ответното дружество, установяват, че
скъсаните проводници са били в непосредствена близост до земната повърхност, на ул.
"Северно сияние" в гр. Златарица, а вещото лице от техническата експертиза установява, че
един от тях и бил под напрежение и по него е протичал ел. ток. В този момент по улицата
минавал пострадалият Т. и с дясната си ръка е хванал проводника, като същият бидейки със
скъсани мокри обувки през него е протекъл ел. ток. В резултат на това е налице спиране на
сърцето и дишането в резултат от действието на ток с високо напрежение. Доказателствата
по делото (писмени, гласни и експертно заключение) установяват, че ответното дружество
не е изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху
електроразпределителната мрежа, да извършва основан ремонт веднъж на 12 години.
Апелативният съд е споделил и препратил към изводите на първоинстанционният съд за
нарушение на разпоредбите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството
на електрическите уредби и електропроводните линии, като е счел, че макар да са изпълнени
законовите изисквания, предприетите от ответника действия не са достатъчни.
По отношение размера на определеното обезщетение въззивният съд е споделил изводите на
първоинстанционния съд, че сумата от 150 000 лв. отговаря на критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, отчитайки възрастта на пострадалия и на ищцата, факта, че са живеели заедно и
установените между тях близки отношения, начина, по който се е отразила внезапната смърт
на ищцата. Препратил е към изводите на първоинстанционния съд и относно наличието на


                                              3
съпричиняване (пострадалият С. М. Т. се спрял, огледа скъсания неизолиран проводник от
ВМНН и го е хванал с дясната си ръка, въпреки ясно видимото, че той е част от действаща
електроразпределителна мрежа и е напълно възможно по него да протича електрически ток с
високо напрежение, който може да причини смъртта му и така с поведението си
пострадалият е проявил нехайство по отношение на собствения си живот и здраве, без което
поведение на пострадалия, наред с допуснатото от служители на ответника възложител
нарушение на предписани правила, не би се стигнало до вредоносният резултат), като
действията на пострадалия в конкретния причинен процес, без които вредоносният резултат
не би настъпил и размера на действителния обем на участието му в причиняването на
вредата, води до извод, че приносът му в настъпването на вредоносния резултат е 60 %.
По тези съображения въззивният съд е счел, че следва да се потвърди първоинстанционното
решение по иска по чл. 49 ЗЗД, като се присъди сумата 60 000 лв. и искът се отхвърли за
разликата над уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.
По отношение иска по чл. 50 ЗЗД апелативният съд е посочил, че тази деликтна отговорност
на собственика на вещ е лична и обусловена от свойствата на вещта, като предпоставка за
ангажирането й е да има вреда, причинена от вещ, имаща опасни свойства и причинна
връзка между опасните свойства на вещта и вредата, без при ползването (притежанието) на
вещта да е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато е
допуснато нарушение и виновно поведение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД
при възлагане на работа. В случая смъртта на С. Т. е настъпила не пряко от свойствата на
вещта, а в следствие на допуснато нарушение на предписани правила, поради което искът по
чл. 50 ЗЗД следва да се отхвърли.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Правната теория разграничава три вида първоначално обективно съединяване на искове по
чл. 210, ал. 1 ГПК: кумулативно (при което съдът разглежда и може да уважи всеки от
съединените искове), евентуално (при което процесуална предпоставка за разглеждането на
евентуалния иск е отхвърлянето на главния иск) и алтернативно (при което съдът може да
уважи иска на едно от заявените конкуриращи основания).
Съдебната практика е дала тълкуване, че критерият за определяне вида на съединяването на
исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице
едновременно и независимо едно от друго, както и правните последици от уважаването на
всеки един от исковете. Правното основание на иска се определя от съда въз основа на
обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното
право и заявения от ищеца петитум. Част от служебните задължения на съда по правната
квалификация на иска е и преценката за вида на първоначалното обективно съединяване на
искове и затова съдът не е обвързан от изявлението на ищеца относно начина на
обективното съединяване на исковете, а следва да ги разгледа в поредност, следваща от
естеството на правоотношенията. Начина на първоначално обективно съединяване на искове
зависи от волята на ищеца само, когато съотношението между исковете не се определя от
естеството на материалните правоотношения, предмет на делото.
Първоначално обективно алтернативно съединяване на искове е допустимо, когато ищецът


                                            4
притежава няколко конкуриращи притезания или няколко основания за същото право, които
посочва в исковата молба. И в двата случая ищецът претендира един и същ правен резултат,
поради наличието на едно и също по съдържание субективно материално право с източник
различни факти (основания) или различни субективни материални права, които водят до
един и същ материалноправен резултат. В такава хипотеза изрично заявената воля на ищеца,
че предявява исковете алтернативно, т. е., че независимо кой от тях ще бъде уважен,
интересът му ще е изцяло удовлетворен, определя и вида на съединяване на исковете.
В правната теория се застъпват различни виждания относно задълженията на съда при
разглеждане на алтернативно съединени искове. Според едната теза съдът се произнася само
по иска, който приеме за основателен. Според другата теза съдът дължи разглеждане и
постановяване на диспозитив по всички искове, независимо, че уважава единия от тях.
Процесуалният закон не съдържа специални норми относно задълженията на съда при
алтернативно обективно съединяване на искове. Специални правомощия на съда не следват
и от същността на алтернативното обективно съединяване на искове в хипотезите, когато то
е процесуално допустимо. Следователно както и при кумулативното обективно съединяване
на искове, съдът дължи да разгледа и да постанови диспозитив по всеки от исковете и така да
обезпечи преустановяване на правния спор по предмета на делото чрез формиране на сила
на пресъдено нещо съгласно чл. 298 ГПК и непререшаемост съгласно чл. 299 ГПК.
Особеностите на алтернативното съединяване като вид първоначално обективно
съединяване на искове намират израз при определяне на държавната такса (защитава се един
интерес, поради което и държавната такса е една независимо от броя на алтернативните
искове – арг. от чл. 72, ал. 2 ГПК), при обжалване на съдебното решение (ищецът има
интерес от обжалване само ако всички алтернативни искове са отхвърлени; ищецът и
ответникът ако единият от тях е уважен частично, а ответникът ако един от тях е уважен
изцяло, като при постъпване на процесуално допустима жалба се запазва висящостта по
всички алтернативно съединени при условията на първоначално обективно съединяване
искове) и при присъждане на разноските (при уважаване на един от алтернативно
съединените искове на ищеца се дължат всички направени по делото разноски, а разноски на
ответника се дължат само при частично уважаване и частично отхвърляне на един от
алтернативно съединените искове).
С оглед посоченото тълкуване относно задълженията на съда при разглеждане на предявени
при условията на първоначално обективно съединяване алтернативни искове в хипотеза като
настоящата, когато е предявено едно и също материално право – за заплащане на деликтно
обезщетение за неимуществени вреди от едно събитие – но на две алтернативни правни
основания, приложението на всяко от които правната норма свързва с различни факти, то
въззивното решение, с което частично е уважен единия алтернативно съединен иск и е
отхвърлен другия алтернативно съединен иск е процесуално допустимо.
По основателността на касационните жалби:
Страните не оспорват фактическите изводи относно момента на настъпване и причините за
смъртта на С. М. Т., както и обстоятелствата, които са довели до тях.
Доводите са относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на


                                            5
ответното дружество и относно това дали отговорността е по чл. 49 ЗЗД или чл. 50 ЗЗД.
Основателни са доводите на ответното дружество за неправилност на изводите на въззивния
съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД, поради
неизпълнение от негови служители на задълженията по чл. 774, ал. 3 от Наредба № 9 от
9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи и за нарушение
на чл. 177 – 179 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии. Тези изводи са направени при превратно приложение на
материалния закон с оглед установените от доказателствата по делото факти.
Заключението на СЕлТЕ установява, че въздушна мрежа ниско напрежение (ВМНН) в гр.
Златарица е изградена през 1944 г. с неизолирани медни многожични проводници тип ПВО
16 кв. мм. и за мрежата липсва налична техническа документация. Мрежата отговаря на
техническите и нормативни изисквания, добре поддържана е, експлоатационните й
характеристики отговарят на изискуемите. При изграждане на мрежата по линия „В“ на
трафопост 15, вкл. и в района на стълб 7 са приложени мерки за защита от директен допир
(разполагане извън зоната на досегаемост – проводниците от ВМНН, които нормално се
намират под опасно за човека напрежение, се разполагат по такъв начин, че не е възможно
приближаването на хора на опасно разстояние или допиране до тези части без използване на
помощни средства, което съответства и на изискванията на сега действащата Наредба № 3
от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, чл.
178, ал. 1 и ал. 2, т. 4) и мерки за защита от индиректен допир (на неутралата, включително
повторни заземители по протежение на мрежата в местата с изнесени електромерни табла,
което е в съответствие и с изискванията на сега действащата Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, чл. 179, ал. 1, т. 1).
Вещото лице е установило, че ако като мярка за защита срещу директен допир е била
приложена мярката по чл. 178, ал. 2, т. 1 на сега действащата Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (основна изолация на
тоководещите части), това би предотвратило инцидента.
При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че е налице нарушение от служители на
ответника на нормите на чл. 177 – 179 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии. Приложното поле на посочената
наредба от 2004 г. е определено в чл. 3 от същата – не се прилага за заварените действащи
електрически уредби и електропроводни линии, освен за частите от тях, на които се
извършва реконструкция. Следователно за ответника, доколкото не е извършвал
реконструкция на електропроводната мрежа в гр. Златарица, не е съществувало нормативно
задължение да постави изолация на тоководещите части.
При установеното от вещото лице техническо и експлотационно състояние на ВМНН,
релевантно при преценка предпоставките на чл. 49 ЗЗД е дали служителите на ответното
дружество са спазили изискванията на Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи.
В исковата молба са били наведени твърдения, че приложените мерки за защита от директен
и индиректен допир са били недостатъчни, както и за недобре свършена работа по


                                             6
рехабилитация и поддържане на мрежата. Именно последното твърдение е относимо към
спазване изискванията на Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, поради което неоснователен е довода в касационната жалба
на ответното дружество, че разглеждайки спазването на тези изисквания, съдът е нарушил
диспозитивното начало в процеса.
Експертното заключение установява, че не е извършвана пълна или частична рехабилитация
на ВМНН на трафопост 15 Златарица. В периода 27.12.2006 г. – 1.01.2023 г. периодично са
извършвани обслужване и инспекции на трафопоста и ВМНН, инцидентно са отстранявани
аварии, а като планирана дейност е извършено изнасяне на електромерни табла. В
показанията на свидетелите липсват данни за установени или видени от тях неизправности
по ВМНН.
При така установените факти изцяло необоснован и при превратно приложение на
материалния закон е изводът на съда, че служители на ответното дружество чрез
бездействието си са допуснали нарушение на чл. 774, ал. 3 от действащата Наредба № 9 от
9.06.2004 г за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, като не са
констатирали, че въздушните медни неизолирани проводници от мрежата са много стари,
монтирани преди 1944 г. и дружеството не е изпълнило задължението си да извършва
основен ремонт веднъж на 12 години. Нормата на чл. 774 от Наредба № 9 от 9.06.2004 г за
техническата експлоатация на електрически централи и мрежи урежда реда за отстраняване
на констатираните при профилактичните проверки и измервания по чл. 767, т. 1 и чл. 770,
ал. 1 с обхвата по чл. 771, дефекти и неизправности, като ал. 2 изисква в зависимост от
характера на дефектите те да се отстраняват незабавно при техническото обслужване по чл.
768 и чл. 769 или при основен ремонт. Именно за дефектите и неизправностите, които са
констатирани и не подлежат на отстраняване при техническото обслужване ал. 3 на чл. 774
изисква извършване на основен ремонт най-малко веднъж на 12 години. Несъвместимо с
формалната логика е тълкуване, че правната норма на чл. 774, ал. 3 от посочената наредба
изисква основен ремонт на технически изправно и в добро експлотационно състояние
съоръжение, каквото тълкуване е направил въззивния съд.
Доколкото доказателствата по делото установяват, че ВМНН, трафопост 15 в гр. Златарица
отговаря на техническите изисквания и е била в добро експлотационно състояние, като
липсват данни по делото за наличие на дефекти и неизправности и за неизпълнение
задълженията на служители на ответното дружество по осъществяване на профилактични
проверки и измервания, то искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е неоснователен.
Въззивният съд е уважил частично иска по чл. 49 ЗЗД за сумата 60 000 лв. и го е отхвърлил
за разликата между уважения размер от 140 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.,
макар в мотивите да е посочил, че счита за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 150 000 лв. и присъжда 60 000 лв. с оглед приетите 60 %
съпричиняване от страна на пострадалия. Посочените несъответствия в обективираната воля
на въззивния съд обаче не са пречка за постановяване на касационното решение с оглед
извода на касационния съд, че искът по чл. 49 ЗЗД е изцяло неоснователен и тъй като
висящността е изцяло запазена с подадените въззивни и касационни жалби, поради което в


                                           7
тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго
за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Основателни са доводите в касационната жалба на ищцата, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по чл. 50 ЗЗД като собственик на
ВМНН.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и е за увреждане, което е последица от специфични
качества на дадена вещ, без връзка с действията или бездействията на лицето, което е неин
собственик и се ползва от ползите от веща или на лицата, под чийто надзор е тя.
ВМНН е съоръжение, за което дори да е изградено, поддържано и експлоатирано съобразно
нормативните изисквания, не съществува техническа възможност да пълно отстраняване на
опасността от вреди. Нормативната уредба (отменена и особено действащата) съдържа
подробни правила, включително и с оглед техническите изисквания с оглед достъпната и
финансово оправдана технология, за изграждането, експлоатацията, рехабилитацията и
поддържането и реконструкцията на електрическите мрежи и съоръжения. В тази
нормативна уредба не е заложена технология, която да гарантира въздушните
електропроводи от скъсване при екстремни природни явления, а само технология за защита
от директен и индиректен допир. Същевременно съвременна технология като основна
изолация на тоководещите части е предвидена като възможност само за мрежите, които за
изградени след влизане в сила на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии, както и за експлоатираните и изградени
преди влизането й в сила електропроводни мрежи, които се реконструират. Следователно
нормативната уредба допуска притежанието и експлоатацията на електропроводни мрежи,
които са технически изправни, но са изградени преди влизане в сила на Наредба № 3 от
09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и не
осигуряват възможните достъпни технически средства да защита, т. е. не осигуряват
възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. Същевременно от аналитичната
част на СЕлТЕ относно действието на вятъра, натоварването на проводниците, възникване
на вибрации на проводниците и достъпната защита, е видно, че липсва техническо средство,
което да предотврати скъсването на проводник, а само средства, които могат да намалят
риска от поражение от електрически ток.
Неоснователен е доводът на ответното дружество, че смъртта на С. М. Т. се дължи на
непреодолима сила и случайно събитие, поради което не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му.
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, т. е.
 безвиновна. Когато вредите са настъпили поради свойствата на самата вещ, независимо от
нейното пълно обезопасяване или поради невъзможност за пълното й обезопасяване с
достъпни с оглед развитието на науката и техниката методи, както и поради непредвидени
обстоятелства, свързани с естеството на вещта, които са извън действията на пострадалия, на
трето лице или на непреодолима сила, настъпваща при извънредни обстоятелства,
отговорността е по чл. 50 ЗЗД и се носи от собственика на вещта и/или от лицето, под чийто
надзор тя се намира. Случайното събитие изключва вината, поради което не може да


                                            8
изключи отговорността по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл решение № 50011 от 06.02.2023 г. по гр.
д. № 1364/2022 г., І г. о. на ВКС и цитираната в него практика на ВС и ВКС.
По отношение размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й, следва да се съобразят разясненията относно понятието „справедливост“
по чл. 52 ЗЗД в т. 11 и раздел ІІ от мотивите на ППВС № 4/1968 г. (понятието не е
абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който
най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера, като този критерий се основава и е свързан с редица
конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението), както и съдебната практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД (за да бъде справедливо обезщетението за неимуществени вреди следва да се
отчетат общите критерии – момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения – както и специфичните за
конкретния случай факти, при отчитане и на обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите).
Пострадалият С. М. Т. към датата на смъртта си при процесния инцидент е бил на 29 години,
като от писмо изх. № 19 от 11.01.2022 г. на „Център за психично здраве - Велико Търново“
ЕООД е видно, че е бил с умерена умствена изостаналост без данни за нарушение на
поведението. От показанията на разпитаните свидетели, вкл. Н. Ч. и С. С., служители на
ответника, които са познавали С. М. Т. и са имали лични впечатления от поведението му, се
установява, че пострадалият се придвижвал самостоятелно из града, по установен за деня
график (сутрин отива за хляб и се връща, след това слиза до центъра за храната от
патронажа, връща се, хапва, пуска си музика и към 17 часа пак излиза), не правил на никого
нищо лошо; когато обикалял пеел, викал, танцувал, забавлявал хората; играел с децата; бил
добър и весел; имал пространствена ориентация, знаел си пътя и можел сам да отиде и да се
върне, а когато пресичал път винаги се оглеждал; когато му кажели, че нещо е опасно, не го
правил; не се е поставял сам в опасност; помагал, когато го повиквали да свърши нещо, но
не работил и за него се грижила майка му, с която живеел в едно домакинство.
По отношение начина, по който ищцата е преживяла смъртта на сина си е установено от
представената медицинска документация, че още преди инцидента К. И. Р. е преживяла
инфаркт на миокарда, поставен й е коронарен ангиопластичен инплант и трансплантант,
била е на терапия за сърдечното заболяване, за което с експертно решение на ТЕЛК й е
призната 80 % трайно намалена работоспобност, като непосредствено след инцидента е
извършен амбулаторен преглед, поради оплаквания от напрежение, безсъние, потиснато
настроение, чувство на отпадналост, липса на желание да общува, чести кризи, тежест и
болка в сърдечната област. В анамнезата е отбелязано, че не може да говори и да се движи,
но чува и разбира. Установеното при прегледа обективно състояние е: контактна, правилно


                                            9
ориентирана, в ясно съзнание, емоционално лабилна, тревожна, правилен мисловен процес,
а съдържанието – астеновегатативни и хиподепресини изживявания, доминирани от
претърпяна загуба. Предписана е терапия с ксанакс (използван при лечение на тревожни
разстройства, панически разстройства и безсъние) и е препоръчана консултация с кардиолог
и такава е проведена, като е поставена основна диагноза други видове стенокардия с
придружаващи заболявания хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност,
лявокамерна недостатъчност и е предписана медикаментозна терапия.
От показанията на свидетелите К. Г., Н. Т. и Д. В., съседи, се установява, че ищцата е била
извикана от съседите си на мястото на инцидента преди да пристигнат полицията и
линейката; останала докато не взели сина й; на няколко пъти трябвало да я спират да не се
хвърли към него; три или четири пъти й прилошавало и трябвало да й дават валидол,
плачела и викала, при прилошаване жените й давали захар и вода да й помогнат. Ищцата
била близка със сина си С., с много грижи гледала децата си (едното от които също е с
умерена умствена недостатъчност, а другото непълнолетно). Инцидентът е станал по пътя,
по който ищцата трябва да мине до къщата си и тя пали свещичка на мястото, поставя
букети с цветя; здравословното й състояние много се влошило, налагало се съседите да викат
линейка; припадала на няколко пъти на връщане от гробището, не се хранила.
При така установените от доказателствения материал факти, неоснователни са доводите на
ответното дружество, че между ищцата и починалия при инцидента неин син не е
съществувала силна емоционална връзка, че ищцата не е полагала необходимите грижи за
него, въпреки заболяването му, тъй като обичайно пострадалият се е разхождал сам и без
надзор, просел е и чужди хора са му давали храна и облекло; не е установено след инцидента
здравословното състояние на ищцата да се е влошило.
Силната емоционална връзка на обич между ищцата и починалия й син се установява от
свидетелските показания, а е видна и от поведението на пострадалия, което свидетелите
описват – добър, весел, пеел и танцувал по улиците, забавлявал и играел с децата, никога не
правел нещо лошо на другите. Това поведение свидетелства и за грижите, които ищцата е
полагала. Установено е, че С. М. Т. е имал утвърден дневен график и маршрут, по който се
движи, бил е ориентиран в пространството, никога не се е губил, оглеждал се е при
пресичане на улица, без нарушение в поведението и при липса на данни от заведението, в
което се е водил на диспансерен отчет, че се нуждае от придружител, обстоятелството, че
самостоятелно се е придвижвал от града не обосновава направения от ответното дружество
извод, че ищцата не е полагала необходимите грижи. По делото липсват каквито и да е
данни пострадалият да е просил. В показанията на свидетелите са налице данни, че хората от
града давали храна на С. (съпругата на свидетеля Й. Ч. му давала нещо за ядене, когато
пострадалият излизал сутрин, вечерта преди инцидента свидетелят С. С. го хранил).
Показанията на свидетеля Д. В. установяват и че всяка сутрин когато С. отивал за хляб,
магазинерката му правила сандвич. Същият свидетел, който живее в къща-близнак с ищцата
и я познава от 1994 г., а съответно и най-добре познава и пострадалия С., обяснява, че той
мислел само да хапне и за музика, бил послушен и единственото, което пипал бил шкафа с
храната и си пускал музика. С оглед тези особености на характера и при поставената му


                                            10
диагноза, от обстоятелството, че С. М. е приемал всяка предложена му храна, не може да се
направи извод, че е просил или е бил пренебрегван в грижите за него от ищцата. Установено
е и че финансовото състояние на ищцата, която се е грижила и за трите си деца, дори и след
като две от тях са навършили пълнолетие, не е било добро (въпреки намалената с 80 %
работоспособност е работила сезонно и са се издържали от социални помощи и издръжка за
непънолетното дете), поради което помощта от хората с дрехи и обстоятелството, че в деня
на инцидента С. М. е бил със скъсани обувки, също не може да подкрепи тезата, че ищцата
не е полагала необходимите грижи, поради което пострадалият е трябвало да проси.
Представените към исковата молба медицински документи и свидетелските показания
установяват влошеното след инцидента здравословно, емоционално и психическо състояние
на ищцата. Обстоятелството, че същата се е отказала от поисканата с исковата молба
съдебно-медицинска експертиза е без правно значение, след като обстоятелствата са
установени от писмените и гласните доказателства, за чиято преценка не са необходими
специални знания. Следва да се посочи, че освен двамата свидетели, които са най-близки
съседи, останалите не са знаели за сърдечното заболяване на ищцата, т. е. симптомите му не
са били видни при обичайните им срещи и контакти. След инцидента обаче симтоматиката
рязко се е влошила и се е налагало и не близки съседи да помагат на ищцата или да викат
линейка. Депресивното й състояние след смъртта на сина й, безсънието, прилошаване,
отпадналост, „бодежи в гърдите“ са намерили отражение и в медицинската документация
при амбулаторния преглед и прегледа при кардиолог през месец юли 2021 г.
При определяне дължимото от ответното дружество обезщетение, следва да се отчете
установената силна емоционална връзка на ищцата със сина й С. М., когото въпреки
диагнозата му „умерена умствена недостатъчност“ е отгледала с много грижа, успявайки да
задоволи потребностите му, така че да стане добър и неагресивен, весел, с установен дневен
режим и в състояние да се придвижва сам из града, да се ориентира в пространството и да й
помага с купуването на хляб и носенето на храната от социалния патронаж, като се
предпазва от предвидимите опасности, за които е предупреден; обстоятелствата при
инцидента – ищцата с часове е стояла в емоционален и психически срив (намерил
отражение и във физическото й състояние), удържана от присъстващите и гледайки тялото
на сина си, докато са дошли и приключили работата на място полицейските служители и
медицинския екип; силната емоционална болка и психически срив, подсилвани от
необходимостта всеки ден да минава покрай мястото на инцидента, намерили отражения не
само с влошеното състояние от сърдечното заболяване, но и в необходимостта да поддържа
връзка чрез палене на свещ и поставяне на цветя на мястото на смъртта и посещения на
гроба. Макар с времето външните изяви на емоционалната болка да намаляват и
психическото състояние да се стабилизира, усещането за болка и загуба няма да изчезне
напълно до края на живота на ищцата. Предвид тези обстоятелства и социално-
икономическата конюнктура към 2021 г., ориентир за която са и лимитите на отговорността
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (като с КЗ е транспонирана
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009 г. относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и


                                           11
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия),
включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни
увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на
застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата),
която за 2021 г. е 1 000 000 лв. за всяко събитие с едно пострадало лице, претендираната от
ищцата сума от 200 000 лв. се явява справедлив еквивалент за обезщетяване на
претърпените и търпените в момента и за в бъдеще неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, основателни са
доводите в касационната жалба на ищцата, че съдът неправилно е приел съпричиняване в
размер на 60 %, съответно неоснователни са доводите в касационната жалба на ответното
дружество, че основният принос за настъпване на вредоносния резултат е на пострадалия.
Конкретното действие, с което С. М. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
е съзнателното пресичане на пътя към скъсания електропроводен кабел и хващането на
кабела с ръка. Безспорно това действие, както и фактът, че ищецът е бил мокър след дъжда
(вещото лице в устните си изявления е уточнило, че ток не би протекъл, ако човек е със суха
кожа и сухи обувки) е в пряка връзка с протичането на ток с високо напрежение през тялото
му, което е довело до спиране на сърдечната дейност и дишането и до леталния изход.
Същевременно вещото лице при устното изслушване на заключението е уточнило, че при
земно съединение, както е било в случая, има опасност от поражения от електрически ток в
радиус един-два метра, като всичко зависи от влажността на земята, дължината на падналото
парче и контакта с нея, така че има опасност дори и да се стъпи около проводника.
Експертизата е установила и параметрите, на които отговарят предпазителите в трафопоста
и които съответстват на нормативната уредба с цел изпълнение на законовите задължения на
ответното дружество като собственик на електропреносната мрежа и доставчик на
обществена услуга, както и времето и големината на протичащия ток за задействането им.
Установил е, че с оглед полученото земно съединение при аварията, интензитетът на
протичащия ток е бил по-нисък и не е задействал предпазителя. Тези факти установяват, че
преобладаващ принос за настъпване на вредоносния резултат са свойствата на
електропреносната мрежа, включително при увреждането й от редки, но не необичайни за
географския регион климатични явления.
Отчитайки посочените обстоятелства, както и че не е имало видими признаци, че скъсаният
проводник е под напрежение (свидетелят К. Г., който не е бил мокър, тъй като е излязъл след
утихване на бурята и дъжда, не е забелязал такива признаци и е получил токов удар при опит
да помогне на пострадалия), то съпричиняването, като обективен принос за настъпване на
вредоносния резултат, следва да бъде определено на 30 %.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която е отхвърлен иска по чл. 50 ЗЗД, като вместо него се постанови друго, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 71 589.75 евро (равностойност на 140 000 лв.), като за разликата до 102 271,29
евро (равностойност на 200 000 лв.) искът бъде отхвърлен.
По разноските за съдебното производство:


                                            12
С оглед частичната основателност на алтернативно съединения иск по чл. 50 ЗЗД
отговорността за разноски следва да бъде разпределена по правилото на чл. чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК.
Ищцата е освободена от такси и разноски по делото. На адвокат А. П., осъществил
безплатно процесуално представителство в триинстанционното производство, съдът
определя възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 23 284.23 евро
(равностойност на 45 540 лв.) с ДДС. При определяне размера на възнаграждението съдът
съобразно критериите по чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 3 ЗА съобразява, че с двата алтернативни
иска се защитава един материален интерес (поради което и възнаграждението е като за един
иск); размера, в който иска е основателен; над средната фактическа и правна сложност на
делото с многобройни възражения и доводи на ответника (поддържани и при въззивното и
касационното обжалване); броя на проведените съдебни заседания; размера на заплатеното
от ответното дружество адвокатско възнаграждение с ДДС за защита по жалбите на ищцата
в размер на 15 180 лв. за въззивното и касационното обжалване.
Ответното дружество е направило разноски за защита по иска в размер общо на 37 456 лв.
(7096 лв. за първа инстанция, от които 6636 лв. адвокатски хонорар, 210 депозит за
свидетели и 250 за експертиза и по 15 180 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за защита
по въззивната и касационната жалба на ищцата), от които с оглед неоснователната част от
иска в размер на 60 000 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да възстанови
11236.78 лв. или 5745.28 евро. На ответника не се дължат разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение по подадените от него въззивна и касационна жалба
Ответникът следва да заплати държавна такса съобразно основателната част от иска за трите
инстанции общо в размер на 5726.47 евро (равностойност на 11 200 лв.) и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС в размер на 84.36 евро (равностойност на 165
лв.).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
                                         Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 224 от 29.11.2024 г., постановено по гр. д. № 401 по описа за 2024 г.
на Апелативен съд - Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н
Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд.
адрес: гр. Велико Търново, ул. Рафаил Попов" № 14 на К. И. Р., ЕГН [ЕГН], [населено
място], ул. *, на основание чл. 50 ЗЗД, сумата 71 589.75 евро (равностойност на 140 000 лв.),
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.06.2021
г. в резултат от действието на електрически ток с високо напрежение, ведно със законната
лихва от 26.06.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 50 ЗЗД до
пълния предявен размер от 102 271.29 евро (равностойност на 200 000 лв.)
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул * против
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н Владислав
Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд. адрес: гр.


                                             13
Велико Търново, ул. Рафаил Попов" № 14 алтернативно съединен иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане сумата 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й С. М. Т., настъпила на 26.06.2021 г. в резултат от действието на
електрически ток с високо напрежение.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н
Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд.
адрес: гр. Велико Търново, ул. Рафаил Попов" № 14 да заплати на адвокат А. Г. П.,
БУЛСТАТ[ЕИК], адрес на дейността: [населено място], [улица], ет. 1 възнаграждение за
съдебното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 23 284.23 евро
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н
Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд.
адрес: гр. Велико Търново, ул. Рафаил Попов" № 14 да заплати по сметка на Върховния
касационен съд държавна такса за съдебното производство в размер на 5726.47 евро
(равностойност на 11 200 лв.).
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н
Владислав Варненчик, бул./ул. Варна Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд.
адрес: гр. Велико Търново, ул. Рафаил Попов" № 14 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд сумата 84.36 евро (равностойност
на 165 лв.).
ОСЪЖДА К. И. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. * да заплати на „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, п. к. 9009, р-н Владислав Варненчик, бул./ул. Варна
Тауърс - Е, бул. "Владислав Варненчик" № 258, съд. адрес: гр. Велико Търново, ул. Рафаил
Попов" № 14 разноски за съдебното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на
5745.28 евро (равностойност на 11236.78 лв.).
Решението е окончателно.
                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           14