Отговорност при ПТП в затворен за ремонт участък с разместена сигнализация

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 36
                              гр. София, 20.01.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                Председател: Надежда Трифонова
                                Членове:     Петя Колева
                                             Пламен Дацов

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев
като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20258002200986 по описа за 2025 година
      Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подсъдимия
П. Г. П., подадена чрез защитника му адв.Г. П., срещу решение № 128 от 21.08.2025г.
постановено по ВНОХД №169/2025г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив, с релевирани
касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Съществени процесуални нарушения
защитата намира в игнорирането на свидетелски показания относими към фактическите
изводи за възможността да се навлезе в затворения участък от пътя, както и в
доказателствен дефицит относим към фактите свързани с техническите характеристики на
управлявания от подсъдимия автомобил. Възразява срещу изводите на съда относно
обективната и субективна страна на деянието като посочва, че временната организация на
движението в пътния участък не е отговаряла на нормативните изисквания, подсъдимият е
бил заблуден и фактически не е препятствана възможността му да се движи в платното, в
което е започнал ремонтът. Правят се алтернативни искания към касационния съд- да отмени
решението на апелативната инстанция и да оправдае подсъдимия или да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
      Недоволна от решението е останала и частния обвинител С. К., която чрез повереника
си адв.М. атакува въззивния съдебен акт, представяйки аргументи относими към
касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 НПК. Нарушение на материалния закон


                                           1
намира в оправдаването на подсъдимия по отношение нарушението по чл.20, ал.2, изр.1
ЗДвП, а явната несправедливост на наказанието извежда от неправилната преценка на съда,
че са налице предпоставките на чл.55 НК при индивидуализирането му. Иска отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се оценят
правилно отегчаващите отговорността обстоятелства, което да доведе до увеличаване
размера на наказанието „лишаване от свобода“ и „лишаване от право“ да се управлява МПС,
както и да се изпълни ефективно лишаването от свобода.
         В съдебно заседание пред касационната инстанция, повереникът на частния
тъжител С. К.- адв.Т. заявява, че поддържа касационната жалба с изложените в нея доводи.
Подробно аргументира съображенията си относно несправедливо определеното наказание,
като поставя акцент на изминалото време от деянието, което не следва да се преценява
единствено в полза на подсъдимия, като смекчаващо отговорността му обстоятелство, но
трябва да се обсъжда и като факт, от който пострадалата е черпила неблагоприятни
последици. Оспорва касационната жалба на подсъдимия като подчертава, че не са допуснати
посочените в нея процесуални пропуски, които да се от категорията на съществените.
      Защитниците на подсъдимия- адв.П. и адв.П. поддържат касационната жалба,
подадена от името на подсъдимия. Представят аргументи в подкрепа на тезата си за липса
на виновно поведение от страна на подсъдимия, изхождайки от твърденията, че временната
организация на движението по ремонтирания участък от пътя не е била изпълнена
законосъобразно.
        Представителят на Върховна прокуратура счита и двете касационни жалби за
неоснователни. Не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения
от страна на въззивния съд, нито е съгласен с тезата, че е допуснато нарушение на
материалния закон. Подчертава, че освен разместените бализи на пътя е имало поставени
други знаци, които достатъчно ясно са обозначавали започналия ремонт на пътното платно и
са задължавали водачите да преминат в насрещното платно за движение. Обстоятелството,
че подсъдимият не се е съобразил с тях, е в пряка причинно-следствена връзка с причинения
съставомерен резултат. Предлага решението на апелативния съд да се остави в сила.
      ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди
доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и на частния обвинител,
становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания
въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
        С присъда № 1 от 16.01.2025г. постановена по НОХД № 532/2022г, на ОС-
гр.Хасково, I с-в, подс. П. Г. П. е признат за виновен в това, че на 22.10.2018г. на път I -5, при
изхода на гр.Хасково, в участък км.300+520 при управление на МПС – л.а. „Фолксваген“ с
рег. № * **** ** е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, изр.1, чл.57,
ал.3 ППЗДвП пътен знак Ж 16, чл.51, ал.2 ППЗДвП- пътен знак Г-10 и по непредпазливост
причинил смъртта на С. Б., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1
НК, вр. чл. 55 НК му е определено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода изтърпяването, на което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години. На

                                                2
основание чл.343г, вр. чл.343 НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от четири години, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред.
      Със същата присъда подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото
обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.2 ЗДвП и по чл.47,
ал.3 ППЗДвП.
      Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства по делото
и направените разноски.
       С решение № 128 от 21.08.2025г. постановено по ВНОХД №169/2025г. по описа на
Апелативен съд- гр.Пловдив присъдата е изменена, като подсъдимият П. е признат за
невиновен за нарушаване правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП. В останалата
част присъдата е потвърдена.
      Относно касационната жалба на подсъдимия:
       Касаторът счита, че аналитичната дейност на въззивния съд е била опорочена от
игнориране на гласни доказателствени средства, както и от липсата на всестранност при
разследването. Прегледът на мотивите към атакуваното решение не разкриват недостатъци,
които твърди подсъдимия. Без да посочва кои точно гласни доказателствени средства са
пренебрегнати, е изразено недоволство от направените фактически изводи относно
временната организация на движението в участъка, в който се е случило пътното
произшествие. В голяма част от касационната жалба на подсъдимия се излагат съждения
касаещи въпросната временна организация, като се акцентира на обстоятелството, че към
момента на произшествието тя е била нарушена. Обсъждайки оплакванията, следва да се
отбележи, че дейността на въззивния съд по обсъждане и интерпретиране на
доказателствата не бележи недостатъци, които да я опорочават. Въз основа на правдив и
всеобхватен доказателствен анализ, са направени изводите на съда по фактите, срещу които
касаторът в принципен план няма възражения, въпреки че ги възприема като установени при
игнориране на определени доказателства. Въззивният съд е възприел фактическа
обстановка, която не се различава от тази, която и защитникът на подсъдимия смята, че е
правилна. Няма спор, че в района на произшествието, на пътя от кръговото движение в
южната част на гр.Хасково по републикански път I -5 по посока на движение към
гр.Кърджали към датата на деянието -21.10.2018г., е била въведена временна организация на
движението, по повод ремонт на дясното платно посока гр.Кърджали. Движението и в двете
посоки се е извършвало в лявото платно за движение, посока гр.Кърджали, което било от
две ленти. На 19.10.2018г. комисия установила, че изпълнената временна организация на
безопасността на движението на въпросния участък отговаря на одобрения проект. В
същото време, съдът е приел, че в деня на произшествието- 22.10.2018г. сутринта, е имало
разместване на бализите - знаците С 4.2, преграждащи дясното пътно платно, така че между
тях е било възможно преминаване на автомобил. Това е позволило на подсъдимия да
навлезе в ремонтиращия се участък от пътя, който е бил затворен за движение. За да приеме
тези факти за установени, не са игнорирани доказателствени източници. Правдиво са

                                            3
обсъдени данните от протокола за оглед на местопроизшествие, албума към него,
показанията на св.А., заключенията на експертизите. Така че не може да се сподели
възражението на касатора за пороци в доказателствения анализ.
      Без значение за верността на крайните фактически изводи на съда са данните за
техническите характеристики на автомобила, управляван от подсъдимия. При липсата на
установени повреди по фаровете му, изводите на експертите за осветеността пред
автомобила, направени въз основа на информация за същия модел и марка превозно
средство, не се явяват компрометирани.
         Правейки възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, защитникът всъщност атакува правните изводи на съда, възразявайки срещу
заключението, че е осъществен съставът на чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК.
Пропуските в организацията на движението на място, обозначено с временна сигнализация,
касаторът определя като изключващи отговорността на подсъдимия за нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Възраженията му всъщност се съсредоточават
единствено върху посоченото раздалечаване на бализите, без да се вземе предвид цялостната
временна маркировка, която е била поставена, за да регулира временно движението в пътния
участък. В началото на същия са били поставени табели с указание по чл.57, ал.3 Ж 16
ППЗДвП „Преминаване в платното за насрещно движение“, имало е табели и със знак по
чл.51, ал.2 Г -10 ППЗДвП в началото на включването и една в края му, който е - пътен знак
със задължително предписание. Именно несъобразяването на подсъдимия с тези налични
знаци на пътя, поставени за да маркират временната организация на движение и
задължението на водачите, намиращи се в дясното платно да преминат в насрещното ляво, е
дало основание на съдилищата да приемат, че са нарушени правилата за движение,
наложени с описаните знаци. Подсъдимият е имал възможност да възприеме описаните
знаци преди мястото на поставяне на знаците С4.2, които са били разместени.
       Подреждането на знаците С 4.1 и С 4.2 на определена гъстота имат своето значение
във временната организация на движението, доколкото като други средства за сигнализация
по глава 11 от ППЗДвП са едно допълнително препятствие срещу навлизането на пътни
превозни средства в ремонтиращия се участък. Широкото разстояние между тях в
конкретния казус е направило фактически възможно преминаването на управлявания от
подсъдимия автомобил в дясната лента, което обаче не го прави законосъобразно.
Впоследствие при индивидуализиране на наказанието това правилно е отчетено като факт в
полза на подсъдимия.
        За това и нарушението на задълженията за подсъдимия, произтичащи от пътните
знаци свързани с временната организация на движенето, е в пряка причинна връзка със
съставомерния резултат – навлизайки неправомерно в затворения пътен участък, той е
предизвикал сблъсък с пострадалия в района на дясната, затворена за движение, пътна
лента .
      Законосъобразно установените факти са довели и до правилното приложение на
материалния закон с ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено


                                           4
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК . С нужната аргументация
въззивният съд е защитил изводите си, че подсъдимият е имал обективната възможност да
възприеме знаците преди включването в лявото платно за движение, а те са указвали
временната организация на движението- имало е знак, който е задължавал водачите да
преминат в лентата за противоположно движение- Ж 16 и знаци със задължително
предписание- Г 10- преминаване от ляво на знака. Ако същите са били спазени, независимо
от неправилно раздалечените бализи, подсъдимият е нямало да се окаже в пътното платно,
подлежащо на ремонт и затворено за движение. Раздалечаването на бализите е направило
възможно преминаването между тях, но не е отменило действието на поставените преди
това знаци, задължаващи водачите да преминат в лявото платно, нито е разрешило
навлизането в затворената за движение пътна лента.


      Относно жалбата на частното обвинение:
      Възраженията за нарушения на материалния закон се защитават с доводи срещу
решението на въззивния съд да оправдае подсъдимия досежно нарушението на чл.20 ЗДвП.
          Правните аргументи на въззивната инстанция са подробно мотивирани и
съответстват на закона и съдебната практика. На първо място трябва да се отбележи, че
внесеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК е
свързано с нарушаване правилата за движение по чл.21 ЗДвП, чл.57, ал.3 ППЗДвП, чл.51,
ал.2 ППЗДвП, като първият съд е оправдал подсъдимия относно нарушението на правилата
по чл.21 ЗДвП, но го е признал за виновен в нарушаване правилата за движение по чл.20,
ал.2, изр.1 ЗДвП
       Правилни са изводите, че след като правилата за движение по пътищата съгласно чл.1
и чл.2 ЗДвП се отнасят за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, то
ограничението на скоростта до 40 км/ч, относимо за лявата лента, в която се е извършвало
двупосочното движение, не може да се отнесе към дясната пътна лента, затворена за
движение поради ремонт. Същото се отнася общо до правилата за скоростта, тъй като те са
относими към движението по пътища, отворени за ползване. А отворен за обществено
ползване е всеки път, условията за използване, на който са еднакви за всички участници в
движението и не е установено изключението по чл. 2, ал.3 ЗДвП - други правни разпоредби
или от собственика, или администрацията, управляваща пътя да е определено друго , за да се
прилагат правилата за движение и за пътищата, които не са отворени за обществено
ползване. Това е било най-силното основание, с което въззивният съд е отхвърлил
възможността да се ангажира отговорността на подсъдимия за нарушение на чл.20, ал.2,
изр.1 ЗДвП.
      В принципен план не е процесуално невъзможно преквалифициране на нарушение
на правилата, от такова по чл.21 ЗДвП в нарушение на чл.20 ЗДвП, доколкото превишената
скорост се явява несъобразена с определени пътни условия. Но подобен процесуален
подход не е бил възможен, доколкото въпросният пътен участък не е бил отворен за
движение и аргументите, изложени вече имат същото значение. Не на последно място

                                            5
правилно е посочено, че не са били изложени факти, които да обусловят такова обвинение.


      Относно оплакването за явно несправедливост на наказанието:
       Аргументите на повереника се отнасят по-скоро към касационното основание по
чл.348, ал.1,т.2 НПК доколкото се твърди, че съдът не е изложил мотиви за наличието на
основанията по чл.55 НК. Те са били поставени на вниманието на апелативния съд и във
въззивната жалба. Въззивната инстанция е отчела в решението си, както наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, приети за многобройни, така и се е спряла на
втората предпоставка на чл.55 НПК, която касаторът твърди, че е пропусната, а именно, че и
най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. В мотивите си въззивният
съд не е игнорирал нито едно от обстоятелствата относими към справедливото определяне
на санкцията.        Необремененото      съдебно минало на подсъдимия, добрата му
характеристика, влошеното здравословно състояние, нарушената сигнализация на
временната организация на движението, съпричиняването от страна на пострадалия,
изминалия продължителен период от време от датата на деянието, са адекватно определени
като многобройни смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства. За пълнота трябва да
се отбележи, че не могат да се споделят изводите на въззивния съд, че като отегчаващо
отговорността обстоятелство трябва да се оцени завишената степен на обществена опасност
на деянието, с което е засегнат човешкият живот. Причиняване на смърт по непредпазливост
при пътно-транспортно произшествие, резултат от виновно нарушаване на правилата за
движение по пътищата, е съставомерно обстоятелство на по-тежко наказуемото
престъпление по чл.343, ал.1,б.“в“ НК и не следва да се оценява като отегчаващо
отговорността обстоятелство / чл.56 НК/.
      Защитен е изводът, че в конкретната хипотеза и най-лекото наказание е
 несъразмерно тежко, тъй като би се явило като прекомерна репресия спрямо личността на
подсъдимия и тежестта на стореното от него.
      Не могат да се споделят оплакванията на касатора, че са игнорирани отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като например това, че в района на
произшествието имало застрашени от шофирането му работници, както и че подсъдимият е
възприел временната организация на движението, когато се е движил преди това в обратна
посока. Същите са обсъдени от въззивния съд и мотивирано са отхвърлени след обективен
и правдив доказателствен анализ, който не търпи критика. Това, че производството е
протекло по общия ред, а не по диференцирана процедура не може да се определи като
отежняващо отговорността на подсъдимия, както желае повереникът. Изборът на
подсъдимия да предпочете провеждане на съкратено съдебно следствие носи определени
позитиви за него, които се отразяват на начина, по който се индивидуализира наказанието
му. Имайки друго процесуално поведение, а именно избор да се проведе съдебното
производство по общия ред не следва да отежнява отговорността му, като се интерпретира в
негова вреда. Същите изводи са относими и към отсъствието на изказано съжаление за
случилото се.

                                            6
      Изминалото време от датата на деянието има своето отражение и върху правата на
пострадалото лице, конституирано като частен обвинител. Но интерпретирайки този факт в
светлината на съществено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, не е
дисбалансирало интересите на двете страни, най-малко защото този факт е преценен не като
изключително, а като едно от множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства .
        По изложените съображения, касационния съд намира, че жалбите на подсъдимия и
на частния обвинител са неоснователни. Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно с ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК, а
наказанието е индивидуализирано справедливо, поради което решението следва да се остави
в сила.
         Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен
съд, второ наказателно отделение


                                      РЕШИ:
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 21.08.2025г. постановено по ВНОХД
№169/2025г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив .
      Решението не подлежи на обжалване.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           7