Отказ за отмяна на влязло в сила решение за погасен по давност иск за наследство

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 295
                                гр. София, 15.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                   Председател: Дияна Ценева
                                   Членове:     Теодора Гроздева
                                                Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело №
20258002103292 по описа за 2025 година



Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба от Б. Р. М. чрез неговия пълномощник адв. В. Д. за отмяна на
решение № 562 от 31.01.2024 г. по гр.д. № 14660/2021 г. на Софийски градски съд,
потвърдено с решение № 1023 от 15.10.2024 г. по гр.д. № 850/2024 г. на Софийския
апелативен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. Р. М. против Т. Р. М. в условията на
евентуалност искове: 1/ иск с правно основание чл. 42, б. „а“ от Закона за наследството /ЗН/,
с който се иска прогласяване на нищожност на саморъчно завещание от 10.09.2012 г., със
завещател С. М. Д. в полза на Т. Р. М. като извършено в полза на лице, което няма право да
получава по завещание; 2/ иск с правно основание 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал.1 ЗН, с който
се иска прогласяване на нищожност поради неспазена форма на завещанието, тъй като не е
написано собственоръчно и подписано от завещателя; 3/ иск за унищожаване на
завещанието, с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, поради това, че завещателят по време
на съставянето му не е бил способен да завещава поради влошено физическо състояние; 4/
иск за унищожаване на завещанието, с правно основание чл.43, ал.1, б.“б“ ЗН поради това,
че завещателното разпореждане е извършено поради упражнено психическо и физическо
насилие спрямо завещателя; 5/ иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на


                                              1
извършено от С. Д. М., починала на 01.10.2012 г., завещателно разпореждане, извършено със
саморъчно завещание от 10.09.2012 г. в полза на Т. Р. М. и възстановяване на запазената част
на наследника Б. Р. М. като погасен по давност.
Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че след влизане на
решението в сила са открити нови обстоятелства, които не са му били известни, а именно, че
саморъчното завещание не е било вписано в Агенцията по вписванията на 04.08.2016 г.,
както е приел съдът в двете инстанции, а е вписано на 07.04.2025 г.- след приключване на
делото и влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Поддържа, че това
обстоятелство е от съществено значение за решаващите изводи на съда за това дали в случая
искът по чл. 30, ал.1 ЗН е погасен по давност като предявен след изтичане на 5 години от
момента, в който насрещната страна Т. М. е упражнил правата си по завещанието. В
подкрепа на твърдението си молителят представя Справка чрез отдалечен достъп от Агенция
по вписванията № 789721 от 06.06.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода от 01.01.1991 г. до 06.06.2025 г. по партидата на Т. Р. М..
Ответникът по молбата за отмяна Т. Р. М. е починал след образуване на делото. На
основание чл. 227 ГПК като страни са конституирани неговите наследници по закон Б. Г. М.,
З. Т. М. и Х. Т. М., които поддържат, че молбата за отмяна е неоснователна.
 Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 562 от 31.01.2024 г. по гр.д. № 4660/2021 г. на Софийски градски съд е
отхвърлен като погасен по давност предявеният при условията на евентуалност от Б. Р. М.
против Т. Р. М. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на извършено от С. Д. М.
саморъчно завещание от 10.09.2012 г. в полза на Т. Р. М. и възстановяване на запазената част
от наследството на завещателката. С решение № 1023 от 15.10.2024 г. по в.гр.д. № 850/2024
г. на Апелативен съд- София първоинстанционното решение е потвърдено. Силата на
пресъдено нещо се формира от влязлото в сила решение на въззивния съд, поради което
настоящият състав приема, че предмет на молбата за отмяна е въззивното решение.
 За да направи извод, че искът по чл. 30, ал.1 ЗН е погасен по давност, въззивният съд е
посочил, че правото да се иска намаляване на завещанието и възстановяване на запазената
част се погасява на общо основание с изтичане на петгодишна давност, която започва да тече
от момента, в който заветникът упражни правата си по завещанието. Посочил е, че по всеки
конкретен спор относно това от кой момент тече погасителната давност за упражняване на
правото по чл. 30, ал.1 ЗН - дали от обявяване на завещанието или от неговото вписване,
следва да се държи сметка за това кога наследниците, на които се противопоставя
завещанието, са могли да узнаят за него. Когато няма данни обявяването на завещанието да е
било узнато от тях, следва да се приеме, че давностният срок тече от момента на вписването
му. Приел е, че в случая саморъчното завещание от С. М. е било обявено на 03.08.2016 г. и е
 вписано в СВ с вх. № 601 от 04.08.2016 г. Този входящ номер и дата са записани върху
приетото като доказателство в заверен препис писмо от нотариус А. Ш., с което същата
уведомява Службата по вписванията, че на 03.08.2016 г. е обявила саморъчното завещание
от С. М.. Тъй като исковата молба е постъпила в съда на 13.09.2021 г., въззивният съд е


                                             2
заключил, че същата е подадена след 5-годишния давностен срок, считано от датата на
вписване на завещанието, който е изтекъл на 04.08.2021 г.
С молбата за отмяна молителят представя Справка чрез отдалечен достъп от Агенция по
вписванията № 789721 от 06.06.2025 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода
от 01.01.1991 г. до 06.06.2025 г. по партидата на Т. Р. М., в която под № 11 е отразено
вписване, извършено на 07.04.2025 г. в Службата по вписванията - София, с номер от вх.
регистър 26996 от 07.04.2025 г., том 6, акт № 24, на препис от обявено саморъчно завещание
със завещател С. Д. М. и заветник Т. Р. М..
Това доказателство няма характер на „ново“ по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно
цитираната разпоредба отмяна на влязлото в сила решение може да се допусне, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страна не е
могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива обстоятелства, които са
съществували при разглеждане на делото в инстанциите по същество, но по обективни
причини страната не е могла да узнае за тях при полагане на дължимата грижа за водене на
делото, или такива писмени доказателства, подкрепящи твърдените от страната факти, които
са останали недоказани поради липса на писмени доказателства било защото страната не е
могла за узнае за съществуването на тези доказателства или по независещи от нея причини е
била възпрепятствана да ги представи пред съда.
В случая чрез представеното с молбата за отмяна писмено доказателство - Справка от
Агенцията по вписванията, молителят се домогва да установи, че към момента на
предявяване на иска по чл. 30, ал.1 ЗН /13.09.2021 г./ препис от обявеното саморъчното
завещание от С. М. в полза на Т. Р. М. не е бил вписан в Службата по вписванията, поради
което той не е могъл да узнае за завещателното разпореждане и за извършените от ответника
действия по приемане на наследството по завещание, които биха могли да поставят началото
на давностния срок за предявяване на иска по чл. 30, ал.1 ЗН.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по давност
на правото на ищеца по чл. 30, ал.1 ЗН да иска възстановяване на запазената си част от
наследството на С. М.. Посочил е, че завещанието е обявено на 03.08.2016 г. и е вписано в
службата по вписванията на 04.08.2016 г. Книгите за вписвания за публични /чл. 42 ПВ/ и
молителят е могъл своевременно да се снабди с писмена справка или удостоверение относно
наличието или отсъствието на вписване на препис от обявеното саморъчно завещание и да
ги представи пред съда, за да може съдържащата се в тях информация да бъде съобразена
при постановяване на решението. Пропускът на молителя да оспори твърдението на
ответната страна за вписване на препис от обявеното саморъчно завещание на посочената
дата и да ангажира доказателства за отсъствието на такова вписване не може да бъде
преодолян чрез производството по отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
 По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
 Водим от гореизложеното съдът



                                            3
Р Е Ш И:
 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Р. М. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
на влязлото в сила въззивно решение № 1023 от 15.10.2024 г. по в.гр.д. № 850/2024 г. на
Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 562 от 31.01.2024 г. по гр.д. №
14660/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност
предявеният от Б. Р. М. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН.
                                                  Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                             4