Отмяна на дисциплинарно уволнение на бременна учителка след ин витро процедура

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                          № 242
                                  гр. София, 16.04.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Жива Декова
                                    Членове:     Александър Цонев
                                                 Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002102398 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д., чрез адв. В., против решение №
2063/04.04.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II-ж въззивен състав.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено
в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
ищцата.
Ответното „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище
[населено място] чрез адв. Д. оспорва жалбата като развива в съдебно заседание
съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендира
разноски.
Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение с което след отмяна
на решение № 18188/09.10.2024 г. по гр. д. № 8600/2024 г. на Софийски районен (СРС), 60
състав, са отхвърлени предявените от Т. Л. Д. срещу „Частно основно училище Цар Симеон
Велики" ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване уволнението й на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл.
187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед № 166/15.12.2023 г. на
управителя на ответното дружество, поради наложено дисциплинарно наказание

                                                1
„уволнение“ за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като
„учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в училището и за присъждане
на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 3 464 лв. за времето
от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на исковата молба до изплащането.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил следната фактическа
обстановка: Страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата
на трудов договор № 194/22.02.2022 г., съгласно който ищцата е заемала за времето до
19.12.2023 г. длъжността „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в
ответното училище, при непълен работен ден - 4 часа от 8. 00 ч. до 12. 00 ч., с основно
месечно трудово възнаграждение от 1 732 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0. 6 % за всяка година, от 72. 74
лв.; с допълнително споразумение от 31.08.2022г. страните приели, считано от 01.09.2022 г.
ищцата да премине на непълно работно време от 6 часа - от 8. 00 ч. до 14. 00 ч., с основно
трудово възнаграждение в размер на 1 979 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 83. 12 лв. Ищцата уведомила своя
работодател за началото на ин-витро процедури през м. февруари 2023 г., които ще провежда
в болница „Бахчеджи“, [населено място], както и за фоликуларната пункция и за неуспешния
ембриотрансфер през м. март 2023 г., за предстоящия замразен ембриотрансфер през м. май
2023 г. и за неуспеха от тази процедура. С молби и уведомления (съответно с вх. №
93/18.07.2023 г., № 94/18.07.2023 г., № 95/18.07.2023 г.), както и с писмено искане (вх. №
96/18.07.2023 г.) до ответното училище, ищцата е представила болничен лист; уведомила е
ответника, че е в напреднал стадий на провеждано лечение ин-витро чрез методите на
асистирана репродукция в Клиника „Бахчеджи“, [населено място], за което посочила, че
представя обобщаващ доклад от лечението, издаден от тази клиника като компетентен
здравен орган; поискала е разрешаването на отпуск за изпълнение на граждански,
обществени и други задължения по чл. 157, ал. 2 КТ във връзка с провежданото лечение ин-
витро чрез методите на асистирана репродукция (като в същата молба ищцата е посочила, че
ще уточни в последствие периода на отпуск с допълнителна молба), както и предоставяне на
всички налични документи в трудовото й досие. В отговор на отправените към него
запитвания, работодателят с поредица от писма (изх. № 089/01.08.2023 г., изх. №
090/01.08.2023 г., изх. № 091/01.08.2023 г. и изх. № 092/01.08.2023 г.) е приел болничния
лист; изискал е да бъдат предоставени четливи заверени документи в превод на български
език, които да посочват еднозначно лечебното заведение, датата на издаването им,
лекуващия лекар (екип), датата на фоликуларната пункция, както и датата (прогнозна) на
ембриотрансфера; уведомил е ищцата, че молбата й за отпуск ще бъде разгледана;
предоставил е копие на документите съхранявани в трудовото й досие. На 14.08.2023 г.
ищцата е поискала да ползва отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ за изпълнение на граждански,
обществени и други задължения в периода 14.08.2023 г. - 02.09.2023 г., като представила 2
броя служебни бележки съответно от 25.07.2023 г. и 14.08.2023 г., носещи логото, подпис и

                                             2
печат на турската клиника в [населено място] и удостоверяващи, че Д. се намира в
напреднал етап на лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция; че лицето е
провеждало лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция, без обаче в
представените документи да е посочена дата на фоликуларната пункция, както и прогнозна
дата на ембриотрансфера.
С обобщаващ доклад от лечението, издаден от турската клиника като компетентен здравен
орган е отразен периода на лечение ин витро на ищцата – от 18.03.2023 г. до 07.04.2023 г. С
молба вх. № 131 от 04.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя да й разреши ползването
на 18 дни платен годишен отпуск за времето от 04.10.2023 г. до 27.10.2023 г., на основание
чл. 155, ал. 1 КТ, вкл., при условията на евентуалност – на основание чл. 157, ал. 2 КТ като
отпуск за изпълнение на граждански, обществени и др. задължения в периода 04.10.2023 г. -
23.10.2023 г., при условията на евентуалност като отложен полагаем се платен годишен
отпуск за 2022 г. на основание чл. 176, ал. 3 КТ. Ползването на платен годишен отпуск по чл.
155, ал. 1 КТ е било разрешено, като служителят е следвало да се яви на работа на 30.10.2023
г. С писмено становище, вх. № 150/25.10.2023 г. при ответното училище, ищцата е поискала
трудоустрояване на подходяща работа с оглед продължителното ин - витро лечение,
проведено в периода м. март – м. август, в резултат на което организмът й бил изтощен и
изключително податлив на инфекции.
С оглед на дадените й медицински предписания, е отправила искане да й бъде разрешено да
престира труда си изцяло онлайн и в облекчени условия изключващи стресови ситуации и
претоварване. Заявила е също изрично, че поради бездействието на ответника, което счита
за мълчалив отказ, ще бъде принудена да откаже да извършва какъвто и да е труд по
сключения трудов договор. Във връзка с продължаващото ин-витро лечение и предстоящите
през м. ноември 2023 г. манипулации ищцата е изразила намерение да прекрати трудовите си
правоотношения с ответника. Няма спор по делото, че в периода от 30.10.2023 г. до
07.11.2023 г., вкл. ищцата не се явила на работа при ответника, за което били съставени 6
броя констативни протоколи, удостоверени с подписи на двама служители на ответника. На
08.11.2023 г. на ищцата е била връчена нотариална покана от работодателя за предоставяне
на писмени обяснения относно причините за отсъствието й от работа в периода 30.10.2023 г.
- 02.11.2023 г., и за периода от 14.08.2023 г. до 02.09.2023 г. (за последния е бил поискан и
съответно разрешен отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ). С поканата работодателят е поискал и
информация дали се извършват медицински манипулации на ищцата през въпросния
времеви период, респ. на коя дата и с каква продължителност ще бъдат те, като е посочил
необходимостта да бъдат представени медицински документи за тези обстоятелства. На
25.11.2023 г. на ищцата е била връчена нова нотариална покана за даване на писмени
обяснения във връзка с неявяването й на работа за времето от 03.11.2023 г. до 25.11.2023 г.
С нея ответникът е разяснил на служителката, че отсъствието от работа без основание в
продължение на два последователни работни дни представлява нарушение на трудовата
дисциплина, за което може да й се наложи дисциплинарно уволнение. На ищцата е
предоставен 3 - дневен срок, считано от получаване на поканата, да представи исканите
писмени обяснения във връзка с отсъствието си. В този срок писмени обяснения не са


                                              3
депозирани пред работодателя. Със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното
училище е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – тъй като не се е явила на работа в течение на два и повече
от два последователни работни дни. Фактическото основание за уволнителната заповед е
неявяването на ищцата на работа в периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. вкл., без да е
уведомен работодателя за предстоящото отсъствие и без да са представени документи за
причините за неявяване на работа. Трудовото правоотношение е прекратено на 19.12.2023 г.,
когато е връчена на ищцата заповедта за уволнение. В обжалваното решение са обсъдени
представените в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства относно
процедурата на предприетото през м. ноември 2023 г. в турската болница „Бахчеджи“
лечение ин - витро на ищцата: че на 11.11.2023 г. е започнала подготовката за замразен
ембриотрансфер, осъществен е контролен преглед на 21.11.2023 г., а на 28.11.2023 г. е
извършена самата процедура по трансфера. На 13.12.2023 г. бременността на ищцата била
потвърдена от български лекар, а на 08.08.2024 г. тя е родила момиченце. Съобразени са и
показанията на разпитаните свидетели (чиято доказателствена стойност е ценена по
правилото на 172 ГПК) относно фактологията на провежданото лечение ин - витро, неговата
продължителност, вкл. в относимия за спора период от края на м. октомври и през м.
ноември 2023 г., когато ищцата е отсъствала от работа, както и за липсата на уведомяване на
работодателя за отсъствието и причините за това.
При горните фактически установявания второинстанционният съд е приел, че
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата с
едностранно изявление, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за
конкретно вмененото нарушение на трудовата дисциплина, е съществувало и надлежно
упражнено. Затова и прекратяването на трудовоправната връзка се явява законно. На първо
място, в обжалваното решение е разгледано твърдението за опорочаване на уволнението
поради наличие за предварителна закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 2 КТ (изискваща в
хипотезата на дисциплинарно уволнение да се даде предварително разрешение на
инспекцията по труда), каквато в случая не е преодоляна – доколкото към момента на
уволнението ищцата е била в напреднал етап на лечение ин - витро (отречено е
задължението на съда да се произнася по иска за признаване на дисциплинарното уволнение
за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищцата се ползвала от предварителната
закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 1 КТ, тъй като е била бременна към момента на уволнението
– защото такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба).
Разяснено е, че по смисъла на § 1, т. 13 ДР на КТ „работнички и служителки в напреднал
етап на лечение ин - витро“ са всички онези от тях, които са в етап на лечение чрез методите
на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до
ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Направен е решаващ извод, че ищцата не е
изпълнила задължението си по чл. 313а КТ във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 5, предл.
2 КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си. Така последният е бил в
неизвестност за него към датата на връчване на уволнителната заповед - 19.12.2023 г. (когато


                                               4
здравните органи са удостоверили, че ищцата е била бременна).
 Обосновано е становище, че поведението й е недобросъвестно, тъй като не е представила
документи, с които да удостовери пред работодателя състоянието си в отговор на двете
нотариални покани (връчени й съответно на 08.11.2023 г. и 25.11.2023 г.) в хода на
дисциплинарното производство, както и към момента на връчване на заповедта за уволнение
- 19.12.2023 г., а е притежавала такива и е могла да ги представи. Така тя е осуетила
упражняване на правата й по чл. 157, ал. 2 КТ (на отпуск) и на предварителна закрила по чл.
333, ал. 5 КТ. Прието е, че знание на работодателя за релевантното състояние, предоставящо
на ищцата горните права, не е установено в хода на проведеното дисциплинарно
производство. В тази връзка е аргументирано виждане, че уведомяване на работодателя за
това, че ищцата заминава за Турция, респ. че се намира в напреднал етап на лечение ин -
витро след неуспешните преди това процедури, не е извършено и с молбата на служителя от
25.10.2023 г. до ответното училище. Изложени са доводи, че заповедта за уволнение е
мотивирана според критериите по чл. 195, ал. 1 КТ, а с оглед тежестта на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното в случая
дисциплинарно наказание се явява съответно. Прието е да е спазена установената при
дисциплинарно санкциониране процедура - уволнението е извършено след изискани във
връзка с констатираното нарушение обяснения и при съобразяване на всички относими
факти и обстоятелства, известни към момента на налагане на наказанието и установими от
събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства.

С определение № 5082/06.11.2015 г. по делото е допуснат касационен контрол на основание
чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради съмнение за очевидна неправилност на обжалваното
решение. Обжалването е допуснато с оглед на липсата на изложени мотиви относно
критериите по чл. 189 1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание, доколкото такива
са изтъкнати само декларативно, установимо от съдържанието на съдебния акт.

По касационната жалба.
Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за органа на дисциплинарната власт и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не
съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата
е правилно извършена – доколкото се установява съответствие между извършеното
нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложената дисциплинарна санкция и извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, респ. относно това дали работодателят преди налагането на
наказанието е извършил преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя като изложи своите фактически и правни доводи относно нейната
правилност, респ. неправилност (така решение № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. на
ВКС, III г. о., както и решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. на ВКС, IV г. о.,


                                              5
решение № 167/14.05.2013 г. по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение №
227/29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 408/26.06.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2360/2023 г., III г. о.). Мотивирането на съдебното решение относно горното
релевантно съответствие е задължение на инстанцията по същество, вкл. и на въззивния съд,
чиято дейност е решаваща и се подчинява на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК. Това
задължение не е изпълнено когато съображенията на съда са изложени декларативно и
лаконично. Липсата на мотиви в този смисъл се отразява на обосноваността на съдебния акт
и води до извод, че съответният съдебен контрол относно изпълнението на задължението за
преценка на обстоятелствата по чл. 189 КТ, не е бил практически осъществен.

Ищцата е въвела няколко основания за незаконност на уволнението си:
- че е проведено без да бъде преодоляна предварителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, от
която тя се е ползвала, тъй като се е намирала в напреднал етап на лечение ин – витро (като
причина за отсъствие от работа – предстоящо посещение през м. ноември 2023 г. на Р
Турция за трета репродуктивна процедура и е уведомила за това своевременно работодателя
си);

- че дисциплинарното уволнение е наложено в нарушение на чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 189,
ал. 1 КТ – изискващи съобразяването му с тежестта на нарушението; с обстоятелствата, при
които е извършено и с поведението на служителката (в случая подложила се на трета, след
две неуспешни, ин – витро процедура в чужбина, за което ответникът е бил уведомен), при
което не се явява съответно на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.


- че в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ ответникът не е събрал и оценил всички доказателства - в частност молбите на
ищцата, отправени до работодателя й преди това;

В случая не е имало основание за прилагане на предварителната закрила при уволнение по
чл. 333, ал. 5 КТ, тъй като нито към 11.11.2023 г., когато е започнала подготовката за
замразен ембриотрансфер, нито към 21.11.2023 г. когато е осъществен контролен преглед, а и
към 28.11.2023 г., когато е извършена самата процедура по трансфера, е извършено
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, поради наложено дисциплинарно
уволнение. Такова не е било осъществено и към 13.12.2023 г., когато бременността на
ищцата била потвърдена от български лекар. Прекратяването на трудовия договор е
настъпило с връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение (тогава, съгласно чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ е момента на получаване на писменото изявление за прекратяването,
инкорпорирано в заповедта) на 19.12.2023 г., който е релевантния момент за прилагане на
предварителната закрила – чл. 333, ал. 7 КТ. Съгласно §1, т. 13 от ДР на КТ легалното
определение на понятието „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-
витро“ ги определя като работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите
на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до


                                             6
ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.
При данни за осъществен ембриотрансфер на 28.11.2023 г., когато приключва релевантния
период по см. на §1, т. 13 от ДР на КТ, е несъмнено, че към датата на връчване на заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ (което е обусловило прекратяване на
трудовия договор с ищцата), тя не е сред твърдяния кръг от лица, попадащи в приложното
поле на чл. 333, ал. 5 КТ, а именно да е „в напреднал етап на лечение ин-витро“.
Служителката не е била в това състояние и към момента на установяване на
дисциплинарното нарушение – датиращо от 30.10.2023 г. и следващите работни дни в самото
начало на м. ноември 2023 г. Ето защо, след като не била в напреднал етап на лечение „ин –
витро“ към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение (а е била бременна),
поради налагане на дисциплинарно уволнение, в каквато е фактическото твърдение на
ищцата, е без значение за спора дали тя е уведомила, кога и по какъв начин работодателя си
по реда на чл. 313а КТ за това състояние, за да ползва правото си на предварителна закрила
по чл. 333, ал. 5 КТ - след като удостовери статуса си с надлежен документ на компетентния
здравен орган. Релевираните в тази насока оплаквания са неоснователни.

Основателен е обаче касационния довод за неправилност на въззивното решение, породи
необсъждане на правното значение на факта, че към датата на уволнението – 19.12.2023 г.
ищцата е била бременна (с оглед соченото наличие на бременност предвид представения
амбулаторен лист от 13.12.2023 г.), което обуславя приложението на чл. 333, ал. 5 КТ спрямо
нея – т.е. че се е ползвала от закрилата по този текст. Служителката е имала задължението по
чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя си за това обстоятелство, което е от значение за
съществуването на оспорваното негово потестативно право на уволнение в разглежданата
хипотеза. Наред с уведомяването законът изисква бременната служителка да удостовери
надлежно това си състояние с документ, издаден от компетентния здравен орган. За да
възникне обаче това задължение, бременната работничка/служителка е следвало да бъде
известена от работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права – в
този смисъл практиката на ВКС приема, че задължението за уведомяване по чл. 313а КТ е
условно, защото е свързано с личния характер на обстоятелството, подлежащо на
съобразяване от работодателя. Така той е следвало да извести ищцата, че предстои
прекратяване на трудовото й правоотношение, за да се ползва тя – предвид състоянието й на
бременна служителка, от предварителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ като го уведоми по
реда на чл. 313а КТ с представяне на нарочен документ от лекар за това. Вместо да извърши
известяване на ищцата в горния смисъл, работодателят е пристъпил към налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, обусловило и прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
При така упражненото потестативно право на уволнение ищцата, макар и бременна, е била
лишена от възможността да изпълни задължението си за уведомяване по чл. 313а КТ, вкл. с
представяне на документ от здравния орган за това състояние, преди да настъпи правното
действие на уволнението. То е попадало в приложното поле на чл. 333, ал. 5 КТ, поради
което за прекратяване на трудовия договор с ищцата на посоченото основание се е изисквало


                                             7
предварителното разрешение на Инспекцията по труда, каквото в случая няма. Само на това
основание извършеното по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата е незаконно и подлежи на отмяна. Не е налице и недобросъвестно упражняване на
правото на закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ от страна на ищцата, доколкото тя не е дала
обяснения по реда на чл. 193 КТ в хода на проведеното дисциплинарно производство.
Поведението й по време на тази процедура не е в отклонение с принципа по чл. 8, ал. 1 КТ.
Служителката е направила необходимото да уведоми работодателя, че през м. ноември 2023
г. ще продължи с процедурата ин – витро, каквато е започнала през същата година, но без
успех до момента; уведомяването й от ответното училище с нотариалната покана, че
отсъствието от работа съставлява нарушение на трудовата дисциплина и може да бъде
санкционирано с дисциплинарно уволнение, е изявление на работодателя за нормативното
предписание, но не отразява волята му да наложи такова – доколкото това е предоставено на
неговата суверенна преценка като орган на дисциплинарната власт.
Следва да се изтъкне също, че ищцата е била и в обективна невъзможност да реагира
своевременно на поканата, връчена й на 25.11.2023 г. тъй като 3-дневеният срок за отговор,
предоставен от работодателя, е изтекъл по време, когато е следвало да бъде в турската
клиника, а и е осъществен успешно ембриотрансфера на 28.11.2023 г.

Вън от горното, самостоятелно основание за признаване на уволнението за незаконно в
случая е установеното неизпълнение на задължението на съда за преценка на
обстоятелствата по чл. 189 КТ относно съответствието между наложената дисциплинарна
санкция и извършеното нарушение на трудовата дисциплина. При спор за законността на
уволнението, тази преценка е предмет на съдебен контрол и изисква излагане на мотиви и
съображения от решаващия състав, в които тя да бъде обективирана, вкл. чрез обоснован
анализ на релевантните обстоятелства по чл. 189 КТ според спецификата на случая. В
разглежданата хипотеза отсъствието на ищцата от работа е по причина на провеждана
процедура ин – витро за разрешаване на репродуктивните й проблеми, приключило успешно
с установена по надлежния ред нейна бременност, а в последствие и раждане на дете. Тази
процедура е била дълга и продължителна, а за ищцата и много изтощителна. За нейното
провеждане в чужбина работодателят е бил известен, още повече, че са налице два
предхождащи неуспешни опити за извършване на ембриотрансфер в турска клиника, за
което служителката е представила документи. Настоящият състав счита, че с писменото си
становище от 25.10.2023 г. тя е декларирала през работодателя намерението си за
продължаване на процедурата и през м. ноември 2023 г., поради което той е бил уведомен,
че предстои нейно отсъствие от работа в този период, макар да не е имал яснота за
конкретното време на подготовка и осъществяване на трансфера, както и за мястото
(клиниката), където това ще се извършва. Спецификата на случая, обусловена от
продължителността на процедурата, силния емоционален заряд, съчетан с тревожност,
притеснения и очакване, поставят ищцата в положение на голям емоционален стрес, при
което нейното поведение, довело до релевантното отсъствие от работа за повече от два
работни дни (в случая 36), при конкретните обстоятелства (вкл. да не се предприемат


                                            8
действия във връзка с отправените нотариални покани, съвпадащи с периода на подготовка,
временно отлагане реализирането на самия трансфер и на успешното му извършване, когато
стресът у пациента, тревожността и очакването му са в пик), не налага извод за съответствие
на наложеното наказание с извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 189,
ал. 1 КТ. Интересите на училището и учебния процес (тъй като се касае за продължително
отсъствие на учител), които са противопоставими на тези на ищцата и релевантни към
преценката за горното съответствие при настоящия правен спор, не дават основание за
определяне на нарушението с горните характеристики като такова, което оправдава
конкретно наложеното дисциплинарно наказание. Ето защо, проведеното дисциплинарно
наказване с налагане на най – тежката санкция е незаконосъобразно само на това основание
и подлежи на отмяна. С уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ са налице предпоставки
и за уважаване на обусловените от него претенции за възстановяване на ищцата на
предишната работа – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за обезщетение за принудителна безработица
в исковия период – по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, което е установено по размер.
При условията на чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ определеният размер на обезщетение от 3 464 лв.
ще следва да се присъди в евро, а именно сумата от 1 771. 12 евро.

Предвид на изложеното, обжалваното въззивно решение подлежи на отмяна като на
основание чл. 293, ал. 1 ГПК вместо него следва да се постанови решение за уважаване на
предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВКС сумата от 198. 30 евро, от които 121. 97 евро - държавна такса за
първоинстанционното производство и 76. 33 евро - държавна такса за касационното
производство.
Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, ВКС, III г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 2063/04.04.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II-
ж въззивен състав и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА уволнението на Т. Л. Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на „Частно
основно училище Цар Симеон Велики" ЕООД за НЕЗАКОННО и ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Л. Д. на предишната работа като „учител, общообразователен предмет
в прогимназиален етап“ в „Частно основно училище Цар Симеон Велики" ЕООД.

ОСЪЖДА „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище
[населено място] да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на Т.
Л. Д. сумата от 1 771. 12 (хиляда седемстотин седемдесет и едно евро и 12 цента) евро –
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за времето от 19.12.2023 г. до
15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба –


                                               9
15.02.2024 г. до изплащането.
ОСЪЖДА „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище
[населено място] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Върховен
касационен съд държавна такса в размер на 198. 30 (сто деветдесет и осем евро и 30 цента)
евро.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________

Особено мнение на съдията Филип Владимиров
       Не съм съгласен с мнозинството от състава, че въззивното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, а предявените искове за защита срещу незаконно уволнение –
уважени.
       Считам, че въведените от ищцата основания, поради който счита дисциплинарното си
уволнение, довело до прекратяване на трудовото й правоотношение с училището, за
незаконно и претендира отмяната му, не са установени по делото. Сред основанията, на
които се оспорва потестативното право на работодателя на уволнение, не попада
бременността на служителката. Тя единствено сочи този факт като такъв, с които е
приключила успешно процедурата ин – витро, която е надлежно заявена като основание (в
хипотезата на служителка в напреднал етап на лечение ин-витро), изискващо предварително
разрешение на Инспекцията по труда при прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – без предизвестие, поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ - с оглед на закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, каквато в случая се
твърди да не е преодоляна. Доводи за порочност на процесното уволнение поради
бременност към датата на осъществяването му няма и това дава основание да приема, че
ищцата не се е позовала на този факт, който самостоятелно (извън това, че се е намирала в
напреднал етап на лечение ин – витро) да обосновава незаконност и да води до отмяната му
по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. По тези съображения считам, че към датата на връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ – 19.12.2023 г., ищцата не
е била в „напреднал етап на лечение ин - витро“ (както твърди), тъй като успешното
осъществяване на ембриотрансфера е приключило в края на м. ноември 2023 г. и тя не
попада сред посочения кръг от лица, за които намира приложение предварителната закрила
при уволнение по чл. 333, ал. 5 КТ. Тя не е била в това състояние и към датата на
установените дисциплинарни нарушения, извършени в края на м. октомври 2023 г. и
първите дни на м. ноември 2023 г. Отсъства основание за касиране на обжалваното решение
и поради съмнението за очевидната му неправилност, свързана с изложените декларативно
мотиви за съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение, съгласно чл.
189, ал. 1 КТ. Решаващият състав на втората инстанция е обсъдил изискванията, релевантни
при определяне на наказанието и е приел, че то е съответно на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина. Намирам, че съдът е изпълнил задължението да извърши преценка
на обстоятелствата по чл. 189 КТ и е съобразил както тежестта на нарушението – отсъствие


                                            10
от работа за срок от 36 работни дни, без да бъде уведомен работодателя за конкретните за
случая обстоятелства, които го обосновават – период (с начален и краен момент) на
провеждане на процедурата „ин витро“, място на провеждане, нито е отговорила на
отправените й от работодателя двете нотариални покани. Освен това, поведението й в
случая, макар и да се е намирала в особено емоционално състояние и изпълнена с очаквания
от поредната трета процедура, е укоримо, доколкото е засегнат интересът на училището и са
създадени предпоставки за сериозни смущения в учебния процес. Неяснотата относно
причините за неявяване на ищцата на работа е още по – актуална, а завръщането й на работа
– с още по-голяма сила неизвестно в контекста на писмото й от 25.10.2025 г. до ответника,
завършващо с изразеното в края намерение да преустанови да престира труда си по правната
връзка с частното училище.
       Не се установява и дисциплинарното производство да се е развило и наказанието да е
наложено без да се съобразят от наказващия орган всички събрани в хода му доказателства
за обстоятелствата от значение за случая. Писмата на ищцата до работодателя й, подадени в
периода до м. октомври 2023 г. и сочени като относими по чл. 193, ал. 1 КТ, т. е. преди
налагане на наказанието в проведената дисциплинарна процедура, обаче не обективират
конкретни факти, които да послужат на съда в преценката му дали е извършено нарушение
на трудовата дисциплина и какво наказание да бъде определено. Те съдържат данни за
искания на страната във връзка с предхождащата неуспешна репродуктивна процедура и
разрешените й отпуски, поради ангажираността на ищцата с нея.
       В заключение намирам, че въззивното решение не страда от съществен порок, който
да го дисквалифицира като очевидно неправилно, поради липса на мотиви относно
преценката за съответствие на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 189 КТ, а по същество е правилно, предвид на гореизложените мотиви.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, какъвто е постановеният от въззивния съд
резултат.




                                            11