Практика · Върховен касационен съд · 13 Юли 2026
Премахване на дървета, засадени в нарушение на отстоянията от съседен имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът иска от съседите си да отсекат три клена, засадени твърде близо до имотната граница в нарушение на закона. Долната инстанция отхвърля иска, приемайки, че ищецът не е доказал конкретни пречки за ползването на имота си. Върховният касационен съд отменя това решение и нарежда премахването на дърветата.
Какво приема съдът
Засаждането на дървета в нарушение на законовите отстояния по чл. 52 ЗС поначало представлява неоснователно действие, създаващо пречки за собствеността, и за уважаване на иска за премахването им не е необходимо ищецът допълнително да доказва конкретно смущаване на ползването.
Приложени разпоредби
- чл. 109 ЗС
- чл. 52 ЗС
- чл. 94, ал. 2 Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ
- чл. 290 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
негаторен искчл. 109 ЗСотстояния на дърветачл. 52 ЗСпремахване на дърветаимотна граница
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 480
гр. София, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гълъбина Генчева
Членове: Гергана Никова
Соня Найденова
при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско
дело № 20258002100774 по описа за 2025 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г. срещу решение № 260507 от 02.10.2024 г. по в.
гр. д. № 11541/2020 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав, в частта, с която след частична
отмяна на решение № 72596/14.04.2020 г. по гр. д. № 71396/2018 г. на Софийски районен
съд, 41 с-в, е отхвърлен предявеният от Г. С. Г. срещу Й. К. П. и Л. И. Г. иск по чл.109 ЗС за
премахване на намиращите се в имота на ответниците три броя широколистни дървета от
вида клен, разположени до имота на касатора на материализираната на място ограда по
запад-югозападна граница, с височина на дърветата: първото - 10.20 м., на разстояние 8 см.
от границата, второто - 3.5 м., на разстояние 8.10 см. от границата и третото с височина 3 м.
Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е приложил чл.109 ЗС, вр. чл.52 ЗС,
като не съобразил и приетото в мотивите на т.3 на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС, че нарушение по чл.109 ЗС е налице в определени хипотези,
включително когато с действията на ответника са нарушени строителни или санитарно-
хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на
възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение.
Ответниците Л. И. Г. и Й. К. П. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е
правилно. Позовават се на онази част от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС, в която се сочи, че ищецът трябва да докаже с какво неоснователното
1
действие ответникът по чл.109 ЗС му пречи да упражнява правото си на собственост.
С определение № 592 от 09.02.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли
ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС да доказва кои са действията на ответника,
които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, при установено
нарушение на нормативно предвиденото отстояние за засаждане на три дървета от вида
полски клен по чл.52 ЗС, във вр. с чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на МРРБ за
правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба,
настоящият състав на ВКС приема следното:
Въззивният съд е приел, че искът по чл.109 ЗС е неоснователен, тъй като по делото не е
установено, че засаждането на процесните 3 броя кленове в имота на ответниците, макар и
в нарушение на отстоянията по чл.52 ЗС, създава пречки за използването на съседния имот
на ищеца. Основателността на исковата претенция по чл.109 ЗС изисква доказване по
делото на противоправно поведение на ответниците, което да създава пречки на ищеца,
собственик на съседния имот, да упражнява пълноценно и в пълен обем своето право на
собственост. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ищеца.
Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.52 ЗС собственикът на един недвижим имот не
може да посажда дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите
дървета, 1,5 м. за средните и 1 метър за ниските. Като борави с понятията, „високи, средни и
ниски дървета“, законът не дава легална дефиниция на същите. Отговор на въпроса кои
дървета са високи, средни и ниски, се съдържа в чл.94, ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Ниски дървета са тези с височина до 2,5 м., средни - тези с височина до 5,0 м., а високи
дървета - тези с височина над 5,0 м., т. е. по отношение на процесните широколистни
дървета очевидно нормативно предвидените в чл.52 ЗС отстояния не са спазени. Това
обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обоснове необходимост от премахването им по
реда на чл.109 ЗС. Негаторният иск дава правна защита срещу неправомерните действия на
трети лица, с които се създават пречки за осъществяване правомощията на собственика
спокойно, необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. С оглед на
това, за да са налице предпоставките за уважаване на този иск, следва по делото да се
установи наличие на неоснователно действие и това именно действие да пречи на ищеца да
упражнява пълноценно своето право на собственост. От друга страна защитата на
собствеността по чл.109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с
искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои
неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Ето защо
в обстоятелствената част на исковата молба ищецът, предявил иска по чл.109 ЗС, следва да
посочи какви са извършените от ответника действия, с какво те смущават неговото право на
собственост и в рамките на това основание, както и на формулирания петитум, съдът е
длъжен да даде защита на спорното право. В настоящия случай ищецът, чиято е била
доказателствената тежест, не е установил при условията на пълно и главно доказване, че
2
засаждането на дърветата в имота на ответниците накърнява правото му на собственост и
създава обективни пречки за пълноценното ползване на собствения му съседен имот. Самият
факт на неспазване на нормативно установените отстояния в чл.52 ЗС не обуславя извод за
смущаване на правото на собственост на ищеца, доколкото по делото не е доказано
неоснователното въздействие върху вещта да има реален израз на препятствие за
упражняване на вещното право. Противно на доводите на ищеца, от съвкупната преценка на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства не се установяват
неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите му правомощия,
които да оправдаят премахване на процесните дървета.
Решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – ТР № 4 от 06.11.2017 г. по
тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
812/2021 г., II г. о., решение № 60 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7375/2013 г., II г.о.
В мотивите на т.3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК е прието, че за уважаването на иска по
чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените - чл.50
ЗС. Същевременно е прието, че понякога естеството на извършеното от ответника
нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в
пълен обем. Един от дадените примери е за действия на ответника, които са в нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона единствено с
оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по
предназначение. Няма съмнение в практиката на ВКС, че предвидените в чл.52 ЗС
задължителни отстояния, които следва да се спазват при засаждане на дървета в близост до
границата към съседен имот, са именно такива нормативни изисквания, осигуряващи
възможност за пълноценното ползване на съседния имот. Това се приема в двете решения на
ВКС, посочени по-горе. Приема се, че поначало засаждането на дървесни видове в
нарушение на нормативно предвидените отстояния винаги представлява неоснователно
действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което
същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на особена закрила.
Приема се също, че ако дърветата са разположени на нормативно установеното отстояние,
но клоните им се разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него,
собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност да
поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези клони и
корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му на собственост
и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване на самите дървета.
Въззивният съд не се е съобразил с тази практика на ВКС.
В настоящия случай не се касае за дървесни видове, които са под особена закрила на закона
– чл.34 ЗОСИ, или които са под разрешителен режим за отсичането им – чл.63 ЗУТ, вр. чл.19
от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност. Местоположението на процесните кленове е в нарушение на нормативно
установените отстояния по чл.52 ЗС и ищецът може да иска премахването им по реда на
чл.109 ЗС, без да е необходимо да доказва със свидетели, че те засенчват двора му и с това
3
пречат на пълноценното упражняване на правото му на собственост.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено и предявеният
иск по чл.109 ЗС за премахване на дърветата – уважен.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по
делото за всички инстанции съобразно уважаването на иска с правно основание чл.109 ЗС за
отсичане на кленовите дървета.
За първата инстанция жалбоподателят е направил разноски по този иск в размер на 744 лв.
/380,40 евро/, от които 20 лв. държавна такса, 424 лв. за вещи лица и 300 лв. адвокатско
възнаграждение /1/3 от 900 лв./. За въззивната инстанция разноските са 310 лв. /158,50 евро/,
а за касационната – 547,08 евро. Общият размер на дължимите разноски е 1085,98 евро.
Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която жалбоподателят Г. С. Г. е
осъден да заплати на Й. К. П. и Л. И. Г. разноски в размер на 410 лв., съответстващи на
отхвърления в това производство иск по чл.109 ЗС за премахване на дърветата, т.е. в частта,
с която са присъдени разноски за разликата над 1163,33 лв. до 1573, 33 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260507 от 02.10.2024 г. по в. гр. д. № 11541/2020 г. на Софийски
градски съд, ІІІ-В състав, в частта, с която след частична отмяна на решение №
72596/14.04.2020 г. по гр. д. № 71396/2018 г. на Софийски районен съд, 41 с-в, е отхвърлен
предявеният от Г. С. Г. срещу Й. К. П. и Л. И. Г. иск по чл.109 ЗС за премахване на
намиращите се в имота на ответниците три броя широколистни дървета от вида клен, както
и в частта, с която Г. С. Г. е осъден да заплати на Й. К. П. и Л. И. Г. разноски над 1163,33 лв.
до 1573,33 лв., т.е. за 410 лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Й. К. П. и Л. И. Г., двамата от [населено място], С. о.,
[улица], да преустановят неоснователните действия, с които пречат на Г. С. Г. от [населено
място],[жк], [жилищен адрес] да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот
с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 908 кв. м.,
съставляващ УПИ *-* в кв. 88 по плана на [населено място], местност „с.В.“, като премахнат
намиращите се в имота им с идентификатор *** и с административен адрес [улица] три
броя широколистни дървета от вида клен, разположени до имота на ищеца на
материализираната на място ограда по запад-югозападна граница: първото от тях с височина
10, 20 м., на разстояние 8 см. от оградата; второто от тях с височина 3, 5 м. и на разстояние
8, 10 см. от оградата и трето от тях с височина 3 м. на разстояние 8 см. от оградата.
ОСЪЖДА Й. К. П. и Л. И. Г., двамата от [населено място], С. о., [улица], да заплатят на Г. С.
Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски по предявения иск по чл.109 ЗС за
премахване на дървета в размер на 1085,98 евро /хиляда и осемдесет и пет евро и деветдесет
и осем евроцента/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.