Оставяне в сила на присъда от осем години затвор за катастрофа със смъртен случай

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 143
                           гр. София, 16.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Блага Иванова
                             Членове:     Невена Грозева
                                          Бонка Янкова

при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Калин Софиянски
като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20268002200120 по описа за 2026 година
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по
касационна жалба на адв. В. –защитник на подс. С. Д. Й. срещу решение № 91
от 31.10.2025 г. по внохд № 120/25 г. на Апелативен съд- Бургас.
      В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1,т. 1 и т.
3 от НПК. В нея се изразява несъгласие със съда, който отчел само чистото
съдебно минало като смекчаващо отговорността обстоятелство, без да се
съобрази с наличието на критично отношение към стореното и изразеното
съжаление за настъпилия резултат. Освен тях съдът не е взел предвид
възрастта на подсъдимия, който към датата на деянието е бил 28 годишен –
възраст, при която все още липсвал житейски опит, както и отказал да се
довери на съобщеното от жената, с която той живее на съпружески начала, че
подсъдимият е баща на нейните три деца. Всички тези обстоятелства, наред с
трудовата ангажираност на подсъдимия, дават основание да се приеме
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които
въззивният съд е пропуснал да констатира, поради което определеното от него
наказание- близко до максималния размер 15 години, а именно 12 години
лишаване от свобода е явно несправедливо и не отчита реално степента на
обществена опасност на деянието към 2022 г.Ето защо с жалбата се настоява
за неговото намаляване до девет години, като с редукцията на чл. 58 а от НК
то следва да бъде шест години лишаване от свобода.

                                      1
       В съдебно заседание пред ВКС подс. Й. се яви лично и с упълномощения
си защитник адв. В., която поддържа касационната жалба с всички развити в
нея доводи и настоява за изменение на съдебното решение и намаляване на
наложеното наказание.
       Подс. Й. в последната си дума изразява съжаление за случилото се.
       Частните обвинители Я. К., М. К., Г. К., С. Ч. и Я. М. К. действащ чрез
своя баща и законен представител М. К. редовно призовани не се явиха. Не се
явиха поверениците на първите трима- адв. Ж. и адв. К.. В писмени бележки
изпратени по делото възразяват срещу основателността на касационната
жалба на подс. Й. и изразяват становище, че атакуваното въззивно решение е
справедливо и следва да остане в сила.
       Представителят на ВКП пледира за неоснователност на касационната
жалба, тъй като не са налице визираните в нея оплаквания срещу въззивния
съдебен акт, в който правилно са били отчетени всички обстоятелства имащи
значение за наказателната отговорност на подс. Й.. Намира оплакването за
неправилно приложение на материалния закон за формално правилно, оглед
действаща редакция на чл. 343, ал. 3 от НК към датата на деянието и счита, че
пропускът е технически и не влияе по никакъв начин на реда, по който следва
да се определи наказанието с минимум от три години. Това е така защото
вторият съд изцяло се е съгласил с първия, който вярно е посочил
приложимата правна норма действаща към 17.12.2022 г. Доводите в жалбата за
по- леко наказание намира за неоснователни, тъй като освен настъпилата
реабилитация, подсъдимият Й. не разкрива други обстоятелства, които да са в
негова полза. Изброените от предходните съдебни инстанции отегчаващи
отговорността обстоятелства са както многобройни , така и „смущаващо“
тежки по характер, което показва, че определената санкция е на границата да
се превърне в несправедливо лека.
       ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на
страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и
поискания касационен контрол, намери следното :
       Жалбата на подс. С. Й. е неоснователна.
       С присъдата № 18 от 8.04.2025 г. постановена по нохд № 220/25 г.
Окръжен съд Бургас е признал подс. С. Д. Й. за виновен в това, че на
17.12.2022 г. в /населено място/ на ул. /улица/ пред дом /номер/ при
управлението на МПС л. а. /марка/ с /рег. номер/ нарушил правилата за
движение по пътищата по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил
смъртта на И. Г. К. , като е управлявал МПС в пияно състояние 1,85 промила
алкохол, без да има необходимата правоспособност и е избягал от
местопроизшествието , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, пр. 3,
пр. 4 , б. Б, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК / в редакцията на ДВ бр. 95/2016
г./ и във вр. чл. 58а, във вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание осем години
лишаване от свобода, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
определил първоначален общ режим на изтърпяване.
       На основание чл. 59 от НК приспаднал времето, през което Й. е


                                        2
задържан под стража по ЗМВР и по НПК.
       На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. С. Й. да заплати в полза
на държавата направените по делото разноски в размер на 6 773,31 лв. по
сметка на ОД на МВР – Бургас, както и направените от частните обвинители
Я. П. К., М. И. К., Г. И. К. и Г. И. К. разноски в размер на 2 250 лв. за
заплащане на възнаграждение на повереник.
       Произнесъл се е по веществените доказателства по делото.
         Присъдата е атакувана пред АС- Бургас с въззивна жалба на адв. В.-
защитник на подс. Й. с искане за намаляване на размера на наказанието. С
решение № 91 от 31.10.2025 г. постановено по внохд № 120/25 г. АС- Бургас
потвърдил изцяло присъдата на Окръжен съд Бургас.
          По релевиранато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК.
       В съдебния акт, в съдържателен план позицията на съда по приложимата
правна норма с оглед приложимото материално право е ясно защитена и тя не
поражда никакви съмнения относно законосъобразния начин, по който съдът
е формирал вътрешното си убеждение при индивидуализация на наказанието
с обсъждания минимум на наказанието от три години лишаване от свобода.
       Въззивният съдебен състав не е допуснал нарушение на материалния
закон поради това, че на л. 26, абзац 2 е посочил, че приложимата редакция на
нормата на чл. 343, ал. 3 от НК, действаща към датата на деянието е съгласно
ДВ бр. 61/2025 г., в сила от 29.07.2025 г. вместо тази в ДВ бр. 74/2015 г., тъй
като се касае за технически пропуск, който по никакъв начин не може да
обоснове наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1от НПК.
Соченото от защитата противоречие в мотивите / за приложимата материална
норма/ няма отношение към съставомерните признаци от състава на
престъплението, а има единствено отношение към размера на предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ в неговия минимум и максимум. На този
въпрос въззивният съд е отделил подчертано внимание, с оглед настъпилите
изменения в редакцията на чл. 343, ал. 3 от НК, като на л. 24 от съдебния акт
/л. 99/ е установил, че до влизане на присъдата в сила са настъпили изменения
в материалната нормата с оглед датата на извършване на деянието 17.12.2022
г. и действието на чл. 2, ал. 2 от НК. Съдът е възприел тезата на първия съд,
който е приложил най- благоприятния закон за дееца, със специален минимум
от три години лишаване от свобода, което не компрометира волята на съда и
не дава основание за намеса на касационната инстанция.
      По оплакването за явна несправедливост на наказанието
       Изложените в жалбата доводи срещу справедливостта на наложеното на
подс. Й. наказание не изпълват със съдържание касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 3 от НПК. Аргументите на съда, с които е прието, че наказанието
на подс. Й. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК , а не по
чл. 55 от НК, поради това, че не са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а напротив – налице са многобройни
отегчаващи такива са юридически прецизни. Верен е извода на въззивния съд,

                                      3
че в случая поведението на подс. Й. изпълва три квалифициращи признака от
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК- „в пияно състояние“, „
управление     на    МПС       без    правоспособност“     и    „бягство   от
местопроизшествието“. Всяко от тях самостоятелно притежава относителна
тежест и значение, а обсъдени комплексно, индикират на по- висока степен на
обществена опасност на конкретното деяние, в сравнение с типичните случаи
на пътнотранспортни произшествия, при които е загинал един човек.
Независимо, че са част от съставомерните признаци от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК, те очертават личността на подсъдимия
в негативна светлина и засилват нуждата от по - сериозно въздействие срещу
него. Отделно от тях, съдържащата се информация в приложената справка от
КАТ /л. 67- л. 68/ установява наличие на трайна и устойчива негативна
тенденция към нарушаване на правилата за движение по пътищата. Подс. Й. е
санкциониран над 25 пъти по административен ред от 2013 година до днес, в
това число и два пъти с приложението на чл. 78 а от НК за престъпление
срещу транспорта. Срещу него са издадени 18 наказателни постановления и 9
фиша, за извършени разнообразни по своя вид нарушения на ЗДвП, от които се
открояват тези по чл. 21 от ЗДвП, чл. 20 от ЗДвП. Прилагани са принудителни
мерки – „временно спиране движението на МПС“ и „прекратяване на
регистрацията на МПС“, последните от 2022 г. и 2023 г., което обуславя
закономерния извод, че упражнената срещу подс. Й. държавна принуда чрез
налагане на административни наказания „глоби“ и „принудителни мерки“ не е
изиграла превантивен и възпиращ ефект върху личността му. Подс. Й. не е
заплатил нито една от наложените му глоби, демонстрирайки по този начин
пренебрежение към установените правопорядки в страната. Установеният
алкохол в кръвта на подс. Й. от 1,86 промила, с който е управлявал процесното
ППС, многократно надхвърля законовия минимум от 0,5 промила, което
самостоятелно правилно е третирано като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
      Несправедлив е упрека към съда, че е отчел отегчаващи отговорността
обстоятелства, без те да са били налични по делото и по този начин е наложил
несъразмерно тежко наказание. Не би могло да не бъдат споделени като
отегчаващи отговорността обстоятелства проявеното равнодушие на
подсъдимия към жертвата, оставяйки я да лежи безпомощно върху тротоара,
докато събира отломки от автомобила си и отдалечаването му от
местопроизшествието със спукана гума, с автомобил, в който са пътували още
пет човека, поставяйки по този начин в опасност и техния живот.
      На следващо място възражението в жалбата, че освен чистото съдебно
минало са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които
въззивният съд е пропуснал да отчете и които по см. на чл. 55 от НК са
„многобройни“ и предполагат определяне на по- ниско по размер наказание не
намира опора в материалите по делото. Въззивният съд е обсъдил всички
правно значими обстоятелства при определяне на дължимото наказание,като
от тях са откроени възрастта на подсъдимия, направеното самопризнание и
твърдението, че е баща на три деца. Нито едно от тях не представлява
аргумент в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наказанието и

                                     4
не предполага изменение на съдебния акт в наказателно -осъдителната му
част.
      На първо място - направеното самопризнание на фактите, описани в
обвинителния акт, правилно не е третирано като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като то е направено в процедурата по чл. 372, т. 2 от НПК и
съгласно ТР№ 1/2009 г. не може да бъде отчитано самостоятелно като
смекчаващо отговорността обстоятелство, сочещо на принос на подсъдимия
към разкриване на престъплението. То би било налице, ако още в хода на ДП
поведението на подсъдимия е било ориентирано към това да съдейства за
своевременното разкриване на обективната истина по делото. В конкретния
случай, фактите сочат на обратното - подсъдимият укрил автомобила и
материалните следи от сблъсъка с тялото на пострадалия, посочил друго лице
като водач на МПС, попълвайки декларация по чл. 188 от ЗДвП, а след това
поддържал версията, че това лице е неговата сестра.
      На следващо място, неоснователна е претенцията на касатора за това, че
съдът е следвало да отчете възрастта на подс. Й. като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Извършеното от него не се дължи на младежко
лекомислие, характерна за младата възраст, не е инцидентна проява, а е
упорито и трайно състояние на несъобразяване с правилата за движение по
пътищата. В случая - управление на МПС със скорост от 79 км.ч. при
разрешена от 50 км.ч. и надценяване на собствените си възможности за
правилна реакция при спукване на гума по време на движение, което
несъмнено се дължи и на това, че той не е взел теоретико практически изпит за
правоспособност. Подсъдимият е бил 28 годишен, което е немалък житейски
опит, изграден на базата на преживяното, десет години след навършване на
пълнолетие. Тази възраст го е задължавала да може да прави трезва и
адекватна преценка за рисковете от собственото си противоправно поведение
и да се съобразява с установените правила за движение по пътищата.
Обстоятелството, че е оставил пострадалия да лежи на тротоара все още жив,
е факт, който се конфронтира с изразеното пред съда съжаление за случилото,
поради което „съжалението“ е прието като декларативно изявление, което не
разкрива     подсъдимия в по- благоприятна светлина, именно поради
показаното от него отсъствие на състрадание и човечност.
      На трето място, твърденията, че подсъдимият е баща на три деца и че е
трудово ангажиран са недоказани по делото, поради което няма как да бъдат
обсъждани в поисканата от касатора насока за смекчаване на определеното
наказание. Приложените три броя удостоверения за раждане на деца от 2014 г.,
2015 г. и 2020 г. /на л. 71, 72, 73 по нохд № 220/22 г./ не установяват
юридическия факт на бащинството на подсъдимия, тъй като в тях той не
фигурира като баща. Показанията на св.А. Й. в тази насока /дори и да се
кредитират/ не допринасят за смекчаване на наказанието, тъй като
евентуалното наличие на биологична връзка на подсъдимия с децата, не може
да се цени приоритетно сред кръга обстоятелства по чл. 54, вр. чл. 58 а от НК.
      Всичко изложено до тук мотивира ВКС да остави жалбата на подс. Й.-
депозирана чрез адв. В. без уважение, а решението на Апелативен съд –


                                      5
Бургас в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо.
     С оглед, на което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
     ВКС, трето наказателно отделение

                                  РЕШИ:
    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 31.10.2025 г. постановено по внох
№120/25 г. по описа на Апелативен съд- Бургас.
    Решението е окончателно.



                                            Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                       6