Намаляване на прекомерно адвокатско възнаграждение, определено от адвокатски съвет

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 386
                          гр. София, 17.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Мария Иванова
                            Членове:     Даниела Стоянова
                                         Иво Дачев

при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело №
20258002101814 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на [община], чрез адв. С., срещу
решение № 465 от 15.12.2025 г. по гр. д. № 742/2024 г. на Окръжен съд –
Пазарджик. С атакуваното въззивно решение е потвърдено решение № 255 от
08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 380/2024 г. на Велинградския районен
съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че
Общината дължи на адвокат Г. Х. Б. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36,
ал. 3 от Закона за адвокатурата сумата 9024.86 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено с решение № 386 от 13.09.2023 г. на Адвокатски
съвет [населено място] за извършени от него правни действия по ч. гр. д. №
590/2015 г. по описа на Районен съд – Велинград, ведно със законната лихва,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 176/2024 г. на Районен съд - Велинград.
В касационната жалбата на           [община] са изложени оплаквания за
неправилност по чл. 281, т.3 ГПК поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на въззивното решение
и постановяване на друго, с което да се присъди справедливо адвокатско
възнаграждение на ищеца.
Ответникът по касация Г. Х. Б., чрез процесуалния си представител адв. С.,

                                     1
оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока
по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се
представляват.
С определение № 156 от 15.01.2026 г. касационното обжалване е допуснато на
основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото
процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да даде отговор
на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички
доводи и възражения на страните.
По правния въпрос, обусловил касационното обжалване:
По изведения процесуалноправен въпрос е формирана последователна
съдебна практика, като още в т.8 на Постановление на Пленума № 1/1953 г. на
ВС е указано, че за да бъде убедително, решението на второинстан-ционния
съд трябва да отговаря ясно и определено, точно и категорично на всички
сложени по делото въпроси, като мотивировката следва да съдържа кратко
изложение на доводите на страните. С т.1 на Постановление на Пленума №
2/1967 г. на ВС също са дадени указания, че съдът е длъжен да обсъди
направените от страните доводи и възражения, които имат съществено
значение за правилното решаване на делото. Посочените постановки са
доразвити в мотивите към т.19 на Тълкувателно решение № 1/2001 г. по т. д.
№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, относно предмета на проверката във въззивното
производство, и в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
където изрично е посочено, че въззивният съд е длъжен да разгледа в
мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и
да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки
процесуалните преклузии. Тези задължения на съда произтичат от
изискванията на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Необсъждането на
всички наведени доводи от значение за правилното решаване на спора и
непроизнасянето по всички своевременно противопоставени възражения е
съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и постоянната
съдебна практика на ВКС, израз на която са решение № 22 от 24.02.2015 г. по
гр. д. № 4581/2014 г. на ВКС, І г.о., решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. д. №
1499/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и мн. др., която напълно се споделя и от
настоящия съдебен състав.
По същество на касационното производство:
С оглед отговора на поставения въпрос, обжалваното решение се явява
частично неправилно, защото въззивният съд в нарушение на
съдопроизводствените правила и цитираната задължителна практика по
тяхното прилагане не е обсъдил своевременно противопоставеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е от
значение за правилното решаване на спора.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният по реда
на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв е
уважен изцяло, въззивният съд е приел, че ответната               [община] е
упълномощила ищеца Г. Б. в качеството му на адвокат да я представлява по ч.
гр. д. № 590/2015 г. на Районен съд – Велинград, с което между страните са


                                      2
възникнали мандатни отношения по договор за адвокатски услуги, който е
винаги възмезден. Тъй като възнаграждението за адвокатската работа не е
било уговорено, същото е определено с решение № 386 по Протокол № 20 от
заседание, проведено на 13.09.2023 г. на Адвокатският съвет към Адвокатска
колегия - Пловдив, в която адвокатът членува, по реда на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, в
размер на 9024.86 лв. с вкл. ДДС. Според въззивния съд, така определеното
адвокатско възнаграждение се дължи от ответната Община в пълен размер,
защото предприетите от адвоката действия, с оглед и на етапа на
производството към момента на упълномощаването му (след влизане в сила на
заповедта за изпълнение и издаден изпълнителен лист), са били реални,
своевременни, използвани са били всички възможни правни способи и от тях
представляваният е извлякъл полза, доколкото на 10.12.2019 г. между „Е. Т.“ Е.
и [община] е било постигнато споразумение, по силата на което дружеството
се е съгласило да опрости част от дълга на общината в размер на 500 000 лв.
при условие, че тя валидира издадените в негова полза заповеди за
изпълнение по общо тридесет и три заповедни производства, сред които и
процесното. От друга страна въззивният съд е посочил, че ответната община
не е оспорила определеното адвокатско възнаграждение като прекомерно и
необосновано нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба.
В действителност, още с отговора на исковата молба ответната [община] е
противопоставила възражението, че претендираното за плащане адвокатско
възнаграждение, определено от Адвокатския съвет към Пловдивската
адвокатска колегия на адв. Б., не е съразмерно с действията, извършени от
адвоката, с оглед конкретната фактическа обстановка и правния им ефект за
представлявания. Общината не е твърдяла, че действията на упълномощения
от нея процесуален представител не са били реални или че са били изцяло
безполезни за нея, а че размерът на възнаграждението за тях не съответства на
естеството, броя и вида им. Въпросът какво възнаграждение се дължи за тях,
повдигнат едновременно с твърдението за завишения му размер, очертава
белезите на възражението за прекомерност, което не е разгледано нито от
първоинстанционния съд, нито от въззивния съд, въпреки направеното в
жалбата оплакване в този смисъл.
Тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия,
на основание чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от
касационната инстанция.
Възражението е основателно. Ищецът адв. Б. е бил упълномощен да
представлява [община] в заповедното производство, предмет на ч. гр. д. №
590/2015 г. на Районен съд – Велинград, в момент, към който издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК срещу общината е влязла в сила и въз основа на изпълнителния лист
е било образувано производство по индивидуално принудително изпълнение
срещу нея. Действията, извършени от адвоката, се свеждат до депозиране пред
заповедния съд на молба за обезсилване на влязлата в сила заповед за
изпълнение (и уточнение към нея), подаване на частна жалба срещу
разпореждането, с което молбата е била оставена без разглеждане, както и
подаване на друга частна жалба, която е била оттеглена от кмета на общината.


                                      3
По делото не са ангажирани доказателства по какъв начин така очертаните
действия са спомогнали за постигане на споразумението между общината и
нейния кредитор „Е. Т.“ Е. за опрощаване на сумата от 500 000 лв. Тъй като
упълномощаването за осъществяване на процесуално представителство по
конкретното дело е извършено след неговото приключване, за определяне на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение не може да бъдат
  меродавни нито фактическата и правна сложност на самото заповедно
производство, нито материалният интерес на заявлението, по което то е било
образувано. Своевременно противопоставеното възражение за прекомерност
следва да бъде съобразено и в светлината на решението на Съда на
Европейския съюз по дело С-438/2022, според което при определяне размера
на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, при констатиране на
противоречие между нея и правото на Европейския съюз. При съпоставяне на
действителната фактическа и правна сложност, от една страна, с положените
от адвоката труд и усилия за осъществяването на защитата на
представлявания, от друга, се налага изводът, че за така очертаните по-горе
действия на адв. Б. справедливият и обоснован размер на дължимото му се
възнаграждение възлиза на 300 лв., към който следва да бъде начислен и
дължимия ДДС от 20 %. С оглед на това, определеният от Адвокатския съвет в
[населено място] размер от 7520.72 лв. се явява прекомерен. Вземане в такъв
размер не е дължимо от [община]. Ето защо, искът по чл. 422 ГПК за
установяване на вземането от 9024.86 лв., включващо 7520.72 лв. адвокатско
възнаграждение и 1504.14 лв. ДДС, е основателен само до размера от 300 лв.
за възнаграждението и 60 лв. за ДДС върху него. Тъй като вземане в полза на
адв. Б. за разликата над този размер не съществува, искът за разликата над 360
лв., равняващи се на 184.07 евро, до пълния предявен размер от 9024.86 лв.,
следва да бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част, с която искът е уважен за сумата от 360 лв.,
равняващи се на 184.07 евро, ведно със законната лихва от 13.02.2024 г.,
решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Г. Б. следва
да заплати на [община] направените от нея разноски по делото, включващи
заплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси, които общо за
трите съдебни инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска възлизат на
849.48 евро. Същевременно, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на пълномощника
на ищеца Г. Х. Б. – адв. С. С., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство, в размер на 554.05 евро с ДДС, също за трите съдебни
инстанции.
     Водим от горното Върховният касационен съд, Трето гражданско
отделение,

                                 РЕШИ:
     ОТМЕНЯ решение № 465 от 15.12.2025 г. по гр. дело № 742/2024 г. на

                                      4
Окръжен съд – Пазарджик В ЧАСТТА, с която е признато за установено по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че [община] дължи на адвокат Г. Х. Б. на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 36, ал. 3 от ЗАдв сумата 8664.86 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено с решение №
386/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], за извършени правни
действия по ч. гр. д. № 590/2015 г. на Районен съд – Велинград, ведно със
законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
176/2024 г. на Районен съд – Велинград, както и В ЧАСТТА за разноските, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
       ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. Х. Б. с ЕГН-
[ЕГН] срещу [община] с [ЕИК] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
36, ал. 3 ЗАдв за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 8664.86
лв., представляваща разликата над 184.07 евро /360 лв./ до пълния предявен
размер от 9024.86 лв. - адвокатско възнаграждение, определено с решение №
386/13.09.2023 г. на Адвокатски съвет [населено място], за извършени правни
действия по ч. гр. д. № 590/2015 г. на Районен съд – Велинград, ведно със
законната лихва, за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
176/2024 г. на Районен съд - Велинград.
       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 15.12.2025 г. по гр. д. № 742/2024
г. на Окръжен съд – Пазарджик в останалата му обжалвана част.
      ОСЪЖДА Г. Х. Б. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на [община] с [ЕИК] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 849.48 евро, представляваща съдебни
разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.
      ОСЪЖДА [община] с [ЕИК] да заплати на адв. С. И. С. с адрес:
[населено място], [улица], ет.1, на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 554.05
евро, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство пред трите съдебни инстанции, с включен
ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.

                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     5