Практика · Върховен касационен съд · 09 Март 2026
Собственост и придобиване по давност на невключен в ТКЗС имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищците предявяват иск за собственост върху реални части от имоти, като се позовават на реституция по ЗСПЗЗ в стари реални граници. Ответниците се защитават с твърдението, че са придобили имота по давност още преди десетилетия въз основа на предварителен договор и съдебна спогодба, тъй като земята никога не е влизала в ТКЗС. Върховният касационен съд отменя решението на долната инстанция и отхвърля исковете, приемайки, че имотът не е подлежал на земеделска реституция и е придобит по давност от ответниците.
Какво приема съдът
Земеделски имот, който не е бил фактически включван в блок на ТКЗС, не е отнеман и е запазен в реалните си граници, остава частна собственост и за него не се прилага забраната за придобиване по давност, нито подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Приложени разпоредби
- чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 86 ЗС
- чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ
- чл. 365, ал. 1 ЗЗД
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ревандикационен искпридобивна давностТКЗСреституция по ЗСПЗЗпредварителен договор
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. София, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско
дело № 20258002100564 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. чрез пълномощника
им адвокат В. И. против решение № 4461 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13245 по
описа за 2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20154641 от
9.07.2021 г. по гр. д. № 70912/2015 г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения
от Р. И. В., Е. Г. Д. (починал на 23.08.2022 г., в чиито права са конституирани Р. Е. Д. и Г. Е.
Д.), И. Г. В. и Б. С. Б. (починала на 12.10.2024 г., в чиито права е конституиран С. Л. Б.)
против С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. ревандикациони искове по отношение на 490 кв. м.,
представляващи реална част от УПИ *, целият с площ от 741 кв. м,, кв.2, местност в. з. „К.-
I.”, по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД -50-09-
76/16.03.1990 г. на кмета на СО Район „В.“, при съседи на частта: УПИ *, улица, УПИ *, и
южната част на УПИ * и при съседи на целия урегулиран поземлен имот: УПИ *, улица,
УПИ *, УПИ * и УПИ *; означена с букви и цифри А-Г-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-Д-Е-А по скица
на вещото лице, неразделна част от решението и по отношение на 714 кв.м., представляващи
реална част от УПИ *, целият с площ от 771 кв. м, квартал 2, местност в. з „К.-I.“, по
регулационния план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-50-09- 76/16.03.1990 г.
на кмета на СО - Район „В.“, при съседи на частта: УПИ *, УПИ *, улица, УПИ * и при
съседи на целият урегулиран поземлен имот: УПИ *, улица, УПИ *,УПИ * и УПИ *,
означена с букви А-Б-В-Г-А по скица на вещото лице, неразделна част от решението.
1
Р. Е. Д., Г. Е. Д., Р. И. В. (лично и като правоприемник на И. Г. В., починал на 23.01.2026 г.) и
С. Л. Б. чрез пълномощника си адвокат Д. М. оспорват касационната жалба.
Страните претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 4980 от 3.11.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК
с цел преценка при приетите за установени факти по делото (предварителен договор между
наследодателката на ищците и наследодателите на ответниците от 1958 г. и съдебна
спогодба между тях от 1968 г. относно владението; договор за делба от 1965 г., с които
легитимира права праводателката на ищците) дали не е очевидно неправилен извода на
съда, че е неотносимо възражението, че процесния имот не е бил включен в ТКЗС, тъй като
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата независимо дали земите са били
включени в ТКЗС. Преценката следва да се извърши с оглед тълкуването в практиката на
ВКС (например решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г.о., решение №
210/14.12.2023 г. по гр.д. № 4866/2022 г. на ВКС, I г.о.), че когато имоти или части от тях,
застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни места, са
останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по силата на ПМС
216/1961 г., е могло да запазят селищния си характер, когато не са били включени в блок на
ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са били отнети от
лицата, които ги владеят, те не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Данните по делото са следните:
Ищците са основали правата си на наследство от В. Д., починала на 17.11.1993 г. и
реституция по ЗСПЗЗ.
Исковете са били предявени против Н. С. В. и С. В. В., които са ги оспорили с твърдения, че
ищците не са собственици, тъй като делбеният протокол по гр. д. № 3680/1965 г. не е вписан
в книгите за вписване и имотите не са индивидуализирани с планоснимачен номер, граници,
квартал и др. индивидуализиращи белези; липсва идентичност между процесните имоти и
имотите, описани в представените от ищците документи за собственост; не са налице
предпоставките за реституция, тъй като имотите са законно застроени, а и не са били
включени в ТКЗС. Заявили са възражение за придобивна давност, като със съдебна спогодба
от 28.05.1968 г. по гр.д. № 1248/68 г. са признати за изключителни владелци на процесните
имоти.
Н. С. В. е починал на 10.08.2020 г. и по делото са конституирани правоприемниците му М.
Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В..
Въззивният съд е възпроизвел съдържанието на събраните по делото доказателства и какво
установяват.
По отношение легитимацията на ищците е обсъдил: нотариален акт за доброволна делба
между братята Б., А. и Н. И. М. на общ недвижим имот, придобит по наследство и покупка,
находящ се в землището на [населено място], С. № 181 от 20.04.1927 г., н. д. № 736/1927 г.;
протокол от 18.12.1965 г. по дело № 3680/1965 г. на Софийски народен съд 6 р., I. уч., че В.
А. Д. и Е. Г. Д. са получили в дял нива в м. „*“ от 3 дка, при граници Г. К., Ив. Р. и Г. Г.; нива
в м. „*“ от 2 дка, при граници: П. М., Л. И. и Г. К.; нива от 3 дка в м. „*“, при граници Н. М.,
2
Т. К. и П. П. и нива от 2 дка в м. „К.“ при граници: Сн. И., Б. И. и К. В.; Решение №
6897/16.12.2010 г., влязло в сила на 11.04.2011 г., ОСЗ - „Овча купел“ по заявление вх. №
В564 от 04.02.1992 г., с което на наследници на В. А. Д. (чиито наследници са ищците по
делото) и Е. Г. Д. е възстановено в стари реални граници правото на собственост на нива от
2,377 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], местността „*“, имот №
* к. лист, № 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г., при граници: н-ци Г. К., Ив. Р.
и Н. И. и нива от 1,940 дка, находящ се в строителните граници на [населено място], м. „*“,
имот № *, к. лист 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г. при граници: Г. М., Л. И.
и Г. К., като от имот № * к. лист № 616 от кадастралния план, изработен през 1960 г.,
възстановяването е както следва: от им. № * - 714 кв. м., а от им. № * - 490 кв. м.; скица №
99006831/08.10.20 г. на СО-р-н „В.“, установяваща площта от имот пл. № * по плана от 1960
г. спрямо имотите по действащия план; заповед № РД-09-208/12.07.2010 г. кметът на р-н
„В.“ на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и удостоверение изх. № 94006831/08.12.2010 г. по
чл. 13 ал. 5 ППЗСПЗЗ на СО-р-н „В.“.
По отношение легитимацията на ответниците съдът е обсъдил: предварителен договор от
20.12.1958 г., с който С. и П. М., В. А. Д., Й. А. М., Е. Г. Д., С. С. М., С. Т. М., П., Т. и А. Т.
М. продават на В. и Н. С. В. владението на наследствено място от около 1 600 кв.м.,
находящо се в землището на [населено място], м. „*“, при съседи: Н. И. М., Г. К., Л. И. и н-
ци Б. по нот.акт, а сега А. Г. П., ТКЗС-блок и Ж. Ж.; протокол от 28.05.1968 г. СНС, К. район,
2 уч., по гр.д. № 1248/1968 г. е одобрил съдебна спогодба между В. С. В., Н. С. В. и В. А. М.,
с която страните са признали, че В. С. В. и Н. С. В. са изключителни владелци на дворното
място, находящо се в [населено място]-Б. с пространство от 1 365 кв.м., представляващо
парцел *, отреден за имот пл.№ * от кв. 2 по плана на [населено място], м. Б.-К. I., м. „*“,
при съседи: Н. И. М., Г. К., Л. И. и наследниците Б. и улица, заедно с жилищна сграда, като
ответницата В. А. М. се е задължила да не извършва нищо без съгласието на В. С. В. и Н. С.
В. и което би представлявало нарушение на владението им; нотариален акт № 99, н. д. №
1308/92 г., с който Н. С. В., С. А. В. и С. В. В. са признати за собственици по давност на
недвижим имот, придобит по давност, първият на 1/2ид.ч., втората и третия-на по 1/4 ид.ч.
от: 1. дворно място с площ от 1 600 кв. м., съставляващо парцел * от кв. 2 по плана на
София, м. „К. I. ч.“, с площ 785 кв.м., при съседи: [улица], А. П., И. Н. и П. К. и В. и парцел
* от кв. 2 по плана на София, м. „К. I. ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С.,
И. Н. и В., при съседи на цялото място: [улица], Х. Н., И. Т., И. Н., П. К. и А. П.; договор за
доброволна делба от 13.08.1992 г., сключен с нотариална заверка на подписите между Н. С.
В., К. М. В., С. А. В. и С. В. В., по силата на който Н. С. В. и съпругата му К. М. В. са
получили реален дял и собственост дворно място, съставляващо парцел *от кв.2 по плана на
София, м. „К. I. ч.“, с площ от 785 кв.м., при съседи: [улица], А. П., И. Н. и П. К. и В., а С.
А. В. и С. В. В. са получили в общ дял дворно място, съставляващо парцел * от кв. 2 по
плана на София, м. „К. I. ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С., И. Н. и В.;
договор за доброволна делба от 07.05.1993 г., оформен с нотариална заверка на подписите,
по който С. В. В. е получил в реален дял дворно място, съставляващо парцел * от кв. 2 по
плана на София, м. „К. I. ч.“, с площ 760 кв.м., при съседи: улица‚ Х. Н., И. С., И. Н. и В.,
3
като за уравнение на дела съделителката С. А. В. си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота; В. С. В. е починал на 14.08.1979 г. и е оставил за свои
наследници по закон С. А. В.-съпруга и С. В. В.-син; С. А. В. е починала на 01.12.1996 г. и е
оставила за наследник по закон С. В. В.; К. М. В. е починала на 28.05.2014 г. и оставила за
свои наследници по закон Н. С. В.,съпруг, М. Н. В.-Б.,дъщеря и Н. Н. В.-В.,дъщеря.
Съдът е посочил, че в писмо изх.№ ПО-15-5038-1/21.04.21 г. ОСЗ-З. е посочила, че в архива
й не се съдържа документ, удостоверяващ датата на приключване на масовизацията на
ТКЗС-с.Б.. В сроковете по чл. 11, ал. 1 и 2 ЗСПЗЗ няма подадени заявления от Н. С. В., С. А.
В. и С. В. В.. Видно от протокол № 4 от 17.02.1958 г. ИК на К. РНС е утвърдил извършената
масовизация на ТКЗС-Б. в началото на 1958 г.
Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че имот пл. № * е включен в регулация
през 1964 г., като по действащия план са отредени УПИ * от кв. 2 (поземлен имот с
идентификатор *) и УПИ * от кв. 2 (поземлен имот с идентификатор ***), в който
съществува масивна вилна сграда, построена въз основа на разрешение за строеж №
28/19.05.1993 г., проследил е и второстепенното застрояване, за което в кадастралната карта
има самостоятелни идентификатори. Възприел е извода на вещото лице за идентичност на
имотите с тези описани в старите документи за собственост на ищците, решението на ОЗС и
скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСЗЗ, както и имотът по документите и
нотариалните актове на ответниците. Посочил е, че в съдебно заседание вещото лице е
заявило, че не му е известно дали местностите „*“ и „*“ са една и съща местност, както и че
към 1927 г. липсват графични данни и заключението за идентичност е въз основа на
съответно съпоставяне по съседи по протокол за спогодба и по самото решение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е възприел мотивите на
първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК - процесните
имоти са възстановени на ищците с решение на ОСЗ - Овча купел в съществуващи или
възстановими на терена стари реални граници и се владеят от ответниците. Решението на
ОСЗ има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта
/земеделска земя/, така и по отношение на субекта и е годно придобивно основание съгласно
чл. 77 ЗС. Представени са и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ.
Установена е и идентичността на възстановените имоти с представените пред ОСЗ
документи за собственост. В исковото производство по спор за собственост на лицата, които
се позовават на реституция по ЗСПЗЗ може да се противопоставят само собствени права,
които изключват реституцията и документите на наследодателите на ответниците за
придобиване на имота след образуване на ТКЗС, не пораждат права за наследниците.
Договорът за продажба от 1958 г. не е окончателен и поражда само облигационно действие
между страните по него. Процесните имоти не са застроени към м. март 1991 г., поради
което представените строителни книжа от ответниците не установяват правоизключващата
реституция на бившите земеделски имоти, визирана в чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като тя
изисква съществуване на законен стоеж, който да е започнал преди 01.03.1991 г., която
хипотеза не е установена по делото. Затова не е установено наличието на годно правно
основание за упражняваното от ответниците владение.
4
Въззивният съд изрично е посочил, че са неоснователни доводите на ответниците за
недопустимост на исковете, тъй като не са били предявени против наследниците на К. М. В..
За неотносимо е приел възражението, че процесния имот не е бил включен в ТКЗС, тъй като
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ се възстановяват правата независимо дали земите са били
включени в ТКЗС. Посочил е, че масовизация е приключила през месец февруари 1958 г.,
когато процесните имоти са били извън регулация, поради което и правото на собственост
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Този статут на имота е пречка по смисъла на чл. 86
ЗС за придобиване по давност, като приложение намира и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
Въззивното решение е процесуално допустимо. Неоснователни са доводите, че
първоинстанционното производство е образувано при неучастие на задължителни
необходими другари, а именно М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. като наследници на К. М. В.,
починала на 28.05.2014 г. Съсобствениците, както и съпрузите не са задължителни
необходими другари – Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГК
на ВКС.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че при приетите за установени факти е
неотносимо дали процесните имоти са били включени в ТКЗС. В практиката на ВКС
(например решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г.о., решение №
210/14.12.2023 г. по гр.д. № 4866/2022 г. на ВКС, I г.о.) е дадено тълкуване, че когато имоти
или части от тях, застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като
дворни места, са останали извън регулационния план или пък са били изключени от него по
силата на ПМС 216/1961 г. е могло да запазят селищния си характер, когато не са били
включвани в блок на ТКЗС, не са били причислени към държавния поземлен фонд или не са
били отнети от лицата, които ги владеят. Подобни имоти не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ. С решение № 101 от 3.10.2018 г. по гр.д. № 4402/2017 г., II г.о. е дадено тълкуване, че
имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото собствениците им не са
станали членове на ТКЗС или ако са били членове на ТКЗС са запазили собствеността в
реални граници до размера и при условията, определени в Примерния устав на ТКЗС и тези
имоти не са били отнети фактически, те са запазили характера си на частна собственост и
реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Това тълкуване е приложимо и при фактите по настоящото дело, които установяват, че
земеделският имот, заснет с пл. № * през 1956 г. и пл. № * и пл. № * по плана от 1975 г.
(като експертизата установява идентичността на този имот с имота, описан в
предварителния договор от 20.12.1958 г., в съдебната делбена спогодба от 18.03.1965 г. за
дела на В. А. Д. и Е. Г. Д., в договора за доброволна делба от 13.02.1992 г. между купувачите
по предварителния договор и от 7.03.1993 г.) не е бил включван в ТКЗС, не е бил отнеман и
е запазил реалните си граници, като основателни са доводите в касационната жалба за
необсъждане на релевантни доказателства. Според приетото от въззивния съд масавизацията
на земеделските земи в [населено място] е извършена в началото на 1958 г. Видно от
удостоверение № 157 от 20.03.1992 г. на ТКЗС „Г. К.“, кв. Суходол, София продавачите и
купувачите по предварителния договор от 20.12.1958 г. не са членове на ТКЗС и имоти * и *
5
не влизат в блок на ТКЗС (като неоснователен е доводът на ищците, че това удостоверение
не касае процесния имот, тъй като не е посочен номера на договора и страните по него,
доколкото имотите са индивидуализирани с кадастралните им данни към 1992 г., а
експертизата установява, че са част от имота, за който е сключен предварителния договор
между праводателката на ищците и ответниците). Липсват данни същият имот да е заменен
по реда на ЗТПС с оглед включването му в блок на ТКЗС. Съдебната спогодба от 28.06.1968
г. по гр. д. № 1248/1968 г. на Софийски народен съд между наследодателката на ищците В.
А. М. (Д.) (която към този момент е придобила заедно с Е. Г. Д. собствеността на имота в м.
„*“ въз основа на съдебната делбена спогодба от 18.12.1965 г. по гр. д. № 3680/1965 г. на
Софийски народен съд) и наследодателите на ответниците В. С. В. и Н. С. В. има
предвиденото в чл. 365, ал. 1 ЗЗД действие и обвързва настоящите страни с установеното, че
Н. и В. В. са владелци на парцел * от кв. 2 по плана на [населено място], местност Б.-К. ІІІ,
„“. Липсват данни владението да е било прекъсвано (с оглед на което и неотносимо е
твърдението на ищците за неустановяване на идентичността на местностите „*“ и „*“).
От горните факти следват следните изводи: съсобствениците на процесния имот в
местността “*“, включително и наследодателката на ищците са предали владението на
наследодателите на ответниците с предварителния договор от 20.12.1958 г. След като
страните по предварителния договор не са били член-кооператори и имотът фактически не е
включван в блок на ТКСЗ, а е запазено владението му в реални граници, то той е
продължил да бъде частна собственост и за него не се прилага забраната за придобиване по
давност на социалистическа собственост по чл. 86 ЗС, редакция Изв., бр. 92 от 1951 г.
Давността в полза на В. С. В. и Н. С. В. е била изтекла към влизане в сила на ЗСГ, поради
което спрямо имота не се прилага забраната по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗСГ (т. 6 на ППВС 4/77 г.),
като същите са вписани като собственици и в разписния списък към кадастралния план от
1975 г. Като частна собственост имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и решенията
на ОЗС, на които ищците основават правата си, не ги легитимират като собственици. В. А.
Д. е загубила правото си на собственост, тъй като заедно с останалите съсобственици е
предала владението на наследодателите на ответниците с предварителния договор от
20.12.1958 г. и последните са придобили собствеността по давност, като са легитимирали
правата си с позоваване на давността и снабдяването с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 99, том VІІІ,, н. д. № 1308/92 г.
Само за пълнота следва да се отбележи, че доводът на ответниците, че съдебната делбена
спогодба от 1965 г. не е вписана, поради което им е непротивопоставима, е неоснователен.
Релевантно е дали са се притежавали правата, предмет на съответния разпоредителен акт и
съответно дали са били придобити от правоприемника, а не дали акта е бил вписан.
Вписването на актове за разпореждане с вещни права има само оповестително действие и не
е част от фактическия състав на придобивното основание. Само в хипотезата на чл. 113 ЗС
вещните права се придобиват от лицето, което първо е вписало акта си, но тази хипотеза
касае случаите, на правоприемство въз основа на правни сделки за един и същ имот от един
и същ праводател и е неотносима към фактите по делото.
С оглед изложеното въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на
6
съдопроизводствените правила поради необсъждане на релевантни доказателства и в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се
постанови друго за отхвърляне на предявените искове.
С оглед изхода на делото ищците следва да възстановят на ответниците направените по
делото разноски. Дължат сумата 591.91 евро, равностойност на 1167,68 лв., заплатени от
ответниците такси за 5 броя съдебни удостоверения и депозит за вещо лице в
първоинстанционното производство и държавни такси за въззивното и касационно
обжалване.
По възражението (направено във всяка от инстанциите) за прекомерност на заплатеното от
ответниците или претендирано при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение:
Ищците са предявили самостоятелна искова молба за всеки от процесните имоти. По иска за
УПИ * е образувано гр. д. № 71815/2015 г., по което е подаден отговор на исковата молба с
приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 2200 лв. с ДДС. По
иска за УПИ* е образувано гр. д. 70912/2015 г. по което ответниците са подали отговор на
исковата молба с приложени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 2200
лв. с ДДС. Независимо, че исковете са за реална част от двата имота и по двете дела съдът е
приел, че цената е в размер на данъчната оценка на съответния имот или 43 367.20 лв. за
УПИ * и 38 968 лв. за УПИ *, по която цена е внесена държавната такса и която не е
оспорена в срока по чл. 70, ал. 1, изр. второ ГПК, поради което се е стабилизирала.
Ползваните като ориентир минимални размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа в редакцията от 2016 г. определят минимален размер в
зависимост от цената на иска в размер на 1831.02 лв. без ДДС за първия имот и 1699.04 лв.
без ДДС за втория имот. Заплатеното адвокатско възнаграждение е по 1833.33 лв. без ДДС за
всяко от двете дела. Същевременно спорът за всеки от имотите е с висока фактическа и
правна сложност – на изследване подлежат факти, осъществени в периода от 1927 г. до
момента на предявяване на всеки от исковете и съответно приложимата към тях нормативна
уредба и тълкуването й в съдебната практика, което обуславя и немалко време за проучване
и подготовка на защитата по всяко от делата. Отчитайки посочените обстоятелства, както и
че единствено от волята на ищците е зависило дали ще предявят иск за всеки от имотите при
условията на обективно съединяване (доколкото всяка от претенциите се основава на едни и
същи факти) или в отделни производства, съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното от ответниците в първоинстанционното производство
адвокатско възнаграждение.
Във въззивното производство М. Н. В. е заплатила адвокатско възнаграждение от 2200 лв. с
ДДС, а С. В. В. е бил представляван от адвокат И. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
След присъединяване на делата цената на иска е 87 335;20 лв. Ползваните като ориентир
минимални размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в
редакцията от 2016 г. определят минимален размер в зависимост от защитавания интерес
3159.06 лв. без ДДС и 3780.07 лв. с ДДС. Претенцията е на М. В. да се възстанови сумата
2200 лв. и при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат И. да се определи възнаграждение от
2200 лв. с ДДС за процесуалното представителство на С. В. или се претендират разноски за
7
адвокатско възнаграждение от 4400 лв. с ДДС. Пред въззивния съд делото е продължило да
бъде с висока фактическа и правна сложност, доколкото са оспорени както фактическите,
така и правните изводи в първоинстанционното решение, като доводите са обосновани с
анализ на многобройните писмени доказателства (за доказателственото значение на част от
които е съществувал спор между страните) и заключението на техническата експертиза със
съответната правна обосновка. Затова независимо, че във въззивното производство е
проведено едно съдебно заседание и не са събирани нови доказателства, претендираните
разноски общо в размер на 4400 лв. с ДДС не могат да се приемат за прекомерни.
В касационното производство адвокат И. е представлявала и тримата касатори (ответници
по исковете) при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ГПК, като претендира определяне на
възнаграждение в размер на 2200 лв. с ДДС за всеки или 6660 лв. с ДДС за касационното
производство. Фактическата и правна сложност на делото е продължила да бъде висока с
мотивиране на конкретни факти и доказателствата, които ги установяват, които не са
обсъдени от въззивния съд и следващото към тези факти правно разрешение, като е
проучена и многобройна практика на ВКС, с която са обосновани поставените като
основание за допускане на касационно обжалване правни въпроси, което обуславя и немалко
време за изготвяне на касационната жалба и изложението към нея, като е осъществено и
процесуално представителство в открито съдебно заседание. Същевременно към момента на
иницииране и развитие на касационното производство служещите като ориентир размери на
адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа в редакцията от 2022 г. при защитаван интерес от 87 335.20 лв. е 7636.82
лв. без ДДС и 9164.18 лв. с ДДС. При фактическата и правна сложност на делото и
извършената работа по процесуалното представителство претендираното възнаграждение от
6600 лв. с ДДС не е прекомерно.
Поради изложеното ищците дължат на ответниците за първоинстанционното производсктво
2249.68 евро с ДДС, равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 4400 лв. с
ДДС; на М. Н. В.-Б. 1124.84 евро с ДДС, равностойност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от 2200 лв. с ДДС за въззивното производство и на адвокат В. И. сумата
1124.84 евро с ДДС, равностойност на определеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
адвокатско възнаграждение от 2200 лв. с ДДС за процесуално представителство на С. В. В.;
на адвокат В. И. сумата 3374.53 евро с ДДС, равностойност на определеното на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждение от 6600 лв. с ДДС за процесуално представителство на С. В.
В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. в касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4461 от 23.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13245 по описа за 2021
г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. В., Р. Е. Д. и Г. Е. Д. (последните двама правоприемници на
Е. Г. Д., починал на 23.08.2022 г),, И. Г. В. и С. Л. Б. (последният правоприемник на Б. С. Б.,
починала на 12.10.2024 г.) против С. В. В., М. Н. В.-Б. и Н. Н. В.-В. ревандикациони искове
8
по отношение на 490 кв. м., представляващи реална част от УПИ *, целият с площ от 741 кв.
м, кв. 2, местност в. з. „К.-I.” , по регулационния план на [населено място], одобрен със
заповед № РД-50-09-76/16.03.1990 г. на кмета на СО Район „В.“, при съседи на частта: УПИ
*, улица, УПИ *, и южната част на УПИ * и при съседи на целия урегулиран поземлен имот:
УПИ *, улица, УПИ *, УПИ * и УПИ *; означена с букви и цифри А-Г-1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-Д-
Е-А на комбинирана скица № 3 на вещото лице към заключение вх. № 25171877 от
23.11.2020 г. по гр. д. №70912/2015 г. на Софийски районен съд (лист 142), неразделна част
от решението и по отношение на 714 кв.м., представляващи реална част от УПИ *, целият с
площ от 771 кв.м, квартал 2, местност в.з „К.-I.“, по регулационния план на [населено
място], одобрен със Заповед № РД-50-09- 76/16.03.1990 г. на кмета на СО - Район „В.“, при
съседи на частта: УПИ *, УПИ *, улица, УПИ * и при съседи на целият урегулиран поземлен
имот: УПИ *, улица, УПИ *,УПИ * и УПИ *, означена с букви А-Б-В-Г-А по комбинирана
скица № 3 на вещото лице към заключението вх. № 5078842 от 11.05.2018 г. по гр. д. №
70912/2015 г. на Софийски районен съд (лист 159), неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН [ЕГН], Р. Е. Д., ЕГН [ЕГН] и Г. Е. Д., ЕГН [ЕГН] и С. Л. Б., ЕГН
[ЕГН] да заплатят на С. В. В., ЕГН [ЕГН], М. Н. В.-Б., ЕГН [ЕГН] и Н. Н. В.-В., ЕГН [ЕГН]
разноски за съдебното производство в размер на 3417.56 евро.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН [ЕГН], Р. Е. Д., ЕГН [ЕГН] и Г. Е. Д., ЕГН [ЕГН] и С. Л. Б., ЕГН
[ЕГН] да заплатят на М. Н. В.-Б., ЕГН [ЕГН] разноски за въззивното производство в размер
на 1124.84 евро.
ОСЪЖДА Р. И. В., ЕГН [ЕГН], Р. Е. Д., ЕГН [ЕГН], Г. Е. Д., ЕГН [ЕГН] и С. Л. Б., ЕГН
[ЕГН] да заплатят на адвокат В. И., САК, личен № [ЕГН], служебен адрес: [населено място],
[улица], ет. 3 възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 4499.37 евро.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
9
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.