Съдебен контрол върху определения от Адвокатски съвет адвокатски хонорар

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 456
                          гр. София, 06.07.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Мими Фурнаджиева
                           Членове:     Борис Р. Илиев
                                        Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело
№ 20258002104849 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 290 ГПК.
      По касационната жалба на Община Велинград, представлявана от кмета
К. К., с определение № 1392 от 19.03.2026г., постановено по делото, до
касационно обжалване е допуснато решение № 289 от 27.06.2025г. по
в.гр.дело № 369/2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, І граждански състав. С
това решение, след потвърждаване на решение № 16/20.01.2025г. по гр.дело №
692/2024г. на РС-Велинград, е признато за установено, на основание чл.422,
ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗАдв, че Община
Велинград дължи на адв.Г. Х. Б. от Адвокатска колегия-Пловдив сумата 10
914 лева, като адвокатско възнаграждение за извършени в полза на общината
правни действия по изп.дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., определено с
решение №147 от 13.03.2024г. на Адвокатския съвет-Пловдив по протокол №7
от 13.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед №213/19.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№384/2024г. на
РС-Велинград.
      Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1
ГПК по процесуалноправните въпроси, уточнени от касационната инстанция,
съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР 1/19.02.2010г. по тълк.дело
№1/2010г. на ОСГТК на ВКС в следния смисъл: За задълженията на въззивния
съд да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в

                                     1
тяхната съвкупност, да обсъди доводите и възраженията на страните, както и
да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба.
      По въпросите е налице многобройна и непротиворечива съдебна
практика, включително и задължителна - ППВС № 1/1953г., т. 19 от ТР №
1/4.01.2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР №
1/9.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, а също и решение №
264/18.12.2013г. по гр. д. № 915/2012г. на ІV ГО, решение № 228/1.10.2014г. по
гр. д. № 1060/2014г. на І ГО, решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. №
2040/2014г. на ІV ГО, решение № 86/6.07.2020г. по т. д. № 761/2019г. на ІІ
ТО, решение № 243 от 15.01.2021г. по гр. д. № 481/2020г. на ІV ГО, решение
№ 291/14.05.2026г. по гр.д. № 3361/2025г и решение № 314/28.05.2026г. по
гр.д. № 2511/2025г. и двете на ІІІ ГО на ВКС и др. Съгласно цитираната
практика задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал.2
от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно
разрешаване на спора. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на
тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава.
Поради това, въззивният съд, като инстанция по съществото на спора е
длъжен в мотивите към решението да обсъди всички релевантни
доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при
изграждане на своите фактически и правни изводи. Давайки собствено
разрешение по спорния предмет на делото въз основа на извършената
самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, е длъжен да
даде и самостоятелен отговор на всички заявени и поддържани от страните
възражения и доводи, въведени в производството, когато имат отношение към
предмета на спора.
      Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите
на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.
290, ал. 2 ГПК, намира следното:
      Ищецът адв. Г. Б. е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.36, ал.3 ЗАдв, за дължимост на сумата 10 914 лева
- адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е за осъществено от него
процесуално представителство в полза на ответника Община Велинград по
изп. дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., въз основа на пълномощно от
27.02.2017г., дадено от общината, чрез кмета К.К. Възнаграждението на
адвоката е определено с решение №147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет-
Пловдив по протокол №7 от 13.03.2024г. За процесната сума, адв. Б. се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.дело № 384/2024г. на РС-Велинград против Община Велинград.
Производството по иска по чл.422 ГПК е образувано след подаване на
възражение от длъжника Община Велинград в срока по чл. 414 от ГПК, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед.
      С отговора на исковата молба ответната община е оспорила
съществуването на задължението, като е поддържала, че възнаграждение се
дължи само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите
са в интерес на доверителя. Според ответника съдът не е обвързан с
определения от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал.3 ЗАдв размер на

                                      2
възнаграждението на адвоката, а е длъжен да направи преценката е ли той
обоснован и справедлив, с оглед извършените по изпълнителното дело от адв.
Б. процесуални действия. Общината се е позовала и на постановеното от СЕС
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 , според което съдът не е длъжен да
съобразява и не е обвързан от размерите, утвърдени в Наредба №1/2004г.
      Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 422 ГПК.
      Във въззивната жалба Община Велинград е поддържала изложените в
отговора на исковата молба доводи и възражения. За да потвърди
първоинстанционното решение за уважаване на иска, въззивният съд е приел,
че е налице хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв, поради липсата на договор, сочещ
размера на адвокатското възнаграждение, а липсващата воля по договарянето
размера на възнаграждението е заместена от Адвокатския съвет-Пловдив с
решението от 13.03.2024г. С него за извършените правни действия и
осъщественото процесуално представителство на Общината в производството
по изпълнително дело №695/2021г. на ЧСИ М. Ц. на адв. Б. е определено
възнаграждение в размер 10 914 лева с ДДС. Посочил е, че не е в
правомощията на съда да определя размера на възнаграждението по едно
правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на
договаряне. Предвид това съдът е счел, че процесното вземане е установено
по размер, а до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд
възнаграждението не е платено. По направените от ответника в отговора на
исковата молба и във въззивната жалба възражения, че възнаграждението се
дължи за реално извършени от адвоката действия и доколкото те са в интерес
на Общината; възнаграждението е за положения труда и размерът му трябва
да е справедлив и обоснован и че съдът не е обвързан с посочените в Наредба
№ 1/2004г. размери, въззивният съд е дал следния отговор: Адвокатът Б. е
извършил реално необходимите процесуални действия в изпълнение на
поръчката; те са били изцяло в интерес на доверителя; утвърдените с Наредба
№1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързваща за съда
сила, но в случая липсва основание за намаляване на възнаграждението,
защото при определяне на размера му Адвокатският съвет е съобразил
извършените от адв.Б. множество правни и фактически действия, които са
своевременни и са постигнали положителен за представлявания ефект в чисто
правен и финансов аспект, отчел е защитавания материален интерес и
обичайните размери на договорени възнаграждения за защита по същия вид
други дела.
      С оглед дадения отговор на процесуалноправните въпроси, обусловили
допускане на касационното обжалване, въззивното решение е постановено в
отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателни са касационните
оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка
с обсъждането на доводите на страните. Въззивният съд е приел, че
предприетите от адвоката действия са компетентно и своевременно
извършени, т.е. че договорът за адвокатска услуга е изпълнен от ищеца, но не
е обсъдил в пълнота доводите на ответника, направени още в отговора на
исковата молба, поддържани и във въззивното производство, че с оглед
положения от адвоката труд и вида и обема на предоставените от него услуги,

                                     3
размерът на възнаграждението е несправедлив и необоснован. В резултат на
тези нарушения, въззивният съд е постановил частично неправилно решение.
Допуснатите нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови
съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което
спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
      От фактическа страна по делото е установено следното: Община
Велинград е длъжник по изп.дело № 695/2016г. по описа на ЧСИ М.Ц. за
сумата 833 850,40 лева, с взискател „Евинис” ООД в несъстоятелност.
Осъдителното решение на Пловдивския апелативен съд от 09.02.2018г., въз
основа на което е издаден изпълнителния лист за присъдената на „Евинис“
ООД (н) сума и е образувано изп.дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., е отменено
с решение №183/16.11.2017г. по търг.дело № 2624/2016г. на ІІ ТО на ВКС и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на апелативния съд. Предвид
решението на ВКС с постановление на ЧСИ от 23.01.2017г., на основание
чл.245, ал.2 ГПК, производството по изпълнителното дело е спряно. С
пълномощно от 27.02.2017г. Общината, чрез кмета К. К., упълномощила
ищеца адв. Б. да осъществява процесуално представителство в
изп.производство до окончателното му приключване, включително на всички
законови процедури в изпълнителния процес. На 28.02.2017г. адв. Б. подал
молба, с която се заявил като пълномощник на общината, посочил се като
съдебен адресат и поискал след влизане в сила на изготвеното от ЧСИ
разпределение постъпилите суми да бъдат преведени за погасяване на
публични задължения на общината, за които било образувано изпълнително
производство по реда на ДОПК. С решение №47 от 09.02.2018г. по т.д. №
695/2017г. на АС-Пловдив е отхвърлен предявеният от „Евинис“ ООД- в
несъстоятелност иск срещу Община Велинград. Това решение е влязло в сила,
поради което, с постановление от 26.03.2019г. ЧСИ М. Ц. е прекратила
производството по изп.дело № 695/2016г. С молба от 10.04.2019г. адв.Б.
поискал информация от ЧСИ относно постъпилите по изп.дело суми и заявил,
че издаденият в полза на взискателя „Евинис” ООД в несъстоятелност
изпълнителен лист е обезсилен.
      Между Община Велинград и адвокат Г. Б. договор за правна помощ и
съдействие по изпълнителното дело липсва. С протокол №7 от 13.03.2024г. от
заседание и решение № 147/13.03.2024г. на Адвокатския съвет-Пловдив, на
основание чл.36, ал.3 от ЗАдв, във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.
Г. Б. е определено възнаграждение в размер 10 914 лева (с данък добавена
стойност) за извършената правна защита и процесуално представителство на
длъжника Община Велинград по изпълнителното дело. В решението си
Адвокатският съвет-Пловдив е приел, че за осъщественото в полза на
длъжника        процесуалното        представителство      в     изпълнението,
възнаграждението на адвоката следва да се определи според чл.10, т.2, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба № 1/2004г. (в действащата й редакция към
датата на упълномощаването), т. е въз основа на материалния интерес и на
база ½ от претендираната в изпълнителното производство сума или в размер
9 095 лева без ДДС, а след начисляване на ДДС, съгласно чл. § 2а от Наредба

                                      4
№ 1/2004г. в размер 10 914 лева.
      При така установеното, касационната инстанция намира за правилни
изводите на въззивния съд по основния факт, че на адвоката се дължи
възнаграждение за извършената работа, налице са и предпоставките на чл. 36,
ал. 3 ЗАдв - сезираният Адвокатски съвет-Пловдив да упражни
изключителната си компетентност, като определи възнаграждението.
      Защитата на длъжника в изпълнителния процес е комплекс от правни
способи, чрез които се оспорват вземанията на кредитора или действията на
съдебния изпълнител. Тя може да бъде насочена както срещу основанието на
дълга (материалноправна), така и срещу начина на провеждане на
принудителното изпълнение (процесуалноправна). Адвокатската защита е
вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с
фактическата и правна сложност на делото, в обема на дължимото правно
разрешение на повдигнатите за разрешаване правни въпроси по него.
Установената практика на ВКС съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ
разбиране за връзка на пропорционалност между използваните средства и
целите, които трябва да бъдат постигнати. Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (с
ново наименование Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа) не намира обвързващо за съда приложение поради
противоречие на нейните разпоредби с общностното право - Решение на СЕС
от 25 януари 2024г. по дело C-438/22. Съдът дължи преценка за
съответствието на определеното по чл. 36, ал. 3 ЗАдв възнаграждение с
изискванията на закона. Тази преценка не се изразява и по същество не се
изчерпва с проверка правилно ли е била приложена цитираната Наредба №
1/2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението за
конкретния случай, а се основава на съчетаното, самостоятелно прилагане на
принципа за достъпност до адвокатска защита, на възмездния характер на тази
защита, намерил законодателен израз в чл.36 ЗАдв, според който
възнаграждение е дължимо за положения от адвоката труд и следва да е
обективно и справедливо. (В този смисъл и цитираните вече решения на ІІІ
ГО на ВКС по гр.д. № 3361/2025г. и по гр.д. № 2511/2025г.)
      В случая овластяването на адвоката да представлява длъжника в
изпълнението е извършено на 27.02.2017г., т. е. след като изпълнителното
дело е било спряно, на основание чл. 245, ал.2 ГПК, защото общината вече е
предоставила на ЧСИ отменителното решение на ВКС. С подадените от адв.
Б., като процесуален представител на длъжника две молби не се търси, нито
може да бъде постигната защита на длъжника против материалното право на
кредитора по същество, нито пък се атакуват действия на съдебния
изпълнител. Предвид това и с оглед вида и обема на извършената от адв Б.
работа във връзка с приключилото изп.дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц. и при
съобразяване на решението на СЕС от 25.01.202г. по дело С-438/22, този
състав на ВКС намира, че дължимото възнаграждение е 360 лева с ДДС или
184,07 евро.
     Поради изложеното, въззивното решение като неправилно следва да бъде
отменено в частта, с която е уважен иска за разликата над 360 лева

                                    5
(равностойни на 184,07 евро) до 9 469,14 лева. Вместо това следва да бъде
постановено решение, с което искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 36, ал. 3 ЗАдв бъде отхвърлен в тази му част, ведно със законната лихва от
27.03.2024г. до окончателното плащане на вземането. Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца
разноски за държавна такса за първоинстанционното и заповедното
производство за разликата над 14,40 лева (7,36 евро), както и в частта, с която
общината е осъдена да плати на адв. Е. С. Х. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв за заповедното, първоинстанционното и въззивно
производство за разликата над 125,40 лева (64,12 евро). В останалата
обжалвана част, тази с която искът е уважен за сумата 360 лева или 184,07
евро, ведно със законната лихва от 27.03.2024г. до окончателно плащане,
въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
      При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора-
ответник по иска се дължат сторените от него разноски за държавна такса за
въззивното и за касационното производство, съразмерно с отхвърлената част
от иска в общ размер 230,82 евро. На общината се дължат и сторените
разноски за адвокатско възнаграждение за първата и въззивната инстанция,
съобразно отхвърлената част на иска в общ размер 593,30 евро, както и сумата
580,20 евро - разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производство, съразмерно отхвърлената част от иска. Касаторът дължи на
процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение за
безплатно процесуално представителство за касационното производство по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв, което съобразно оставената в сила част от решението е в
размер 20 евро, с включен ДДС.
      Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

                                  РЕШИ:
      ОТМЕНЯ решение № 289 от 27.06.2025г. по в.гр.дело № 369/2025г. на
Пазарджишкия окръжен съд, І граждански състав в частта, с която
предявеният от Г. Х. Б. иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
36, ал. 3 ЗАдв против Община Велинград е уважен за разликата над 360 лева
(184,07 евро) до пълния предявен размер 10 914 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за извършени в полза на Община Велинград правни действия
по изп.дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., определено с решение
№147/13.03.2024г.     на    Адвокатския      съвет-Пловдив      по     протокол
№7/13.03.2024г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед №213/19.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№384/2024г. на
РС-Велинград; в частта, с която Община Велинград е осъдена да плати на Г.
Х. Б. разноски за държавна такса за първоинстанционното и заповедното
производство за разликата над 14,40 лева (7,36 евро), както и в частта, с
която Община Велинград е осъдена да плати на адв. Е. С. Х. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за заповедното, първоинстанционното и


                                       6
въззивно производство за разликата над 125,40 лева (64,12 евро) и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
      ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗАдв, предявен от Г. Х. Б.-адвокат от Адвокатска
колегия-Пловдив, против Община Велинград за разликата над сумата 360
лева (184,07 евро) до пълния предявен размер 10 914 лева-адвокатско
възнаграждение за извършени в полза на Община Велинград правни действия
по изп.дело № 695/2016г. на ЧСИ М. Ц., определено с решение №147 от
13.03.2024г. на Адвокатския съвет-Пловдив по протокол №7 от 13.03.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024г. до окончателното плащане
на вземането за тази разлика, за което е издадена заповед №213/19.02.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№384/2024г. на
РС-Велинград.
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289 от 27.06.2025г. по в.гр.дело №
369/2025г. на Пазарджишкия окръжен съд, І граждански състав в останалата
обжалвана част.
      ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Г. Х. Б. с ЕГН ********** и с
адрес: гр.П., бул. „*“ №*, ет.*, офис * да плати на Община Велинград с ЕИК
000351580 и с адрес: гр.Велинград, бул. „Хан Аспарух“№35 сумата 1 404,30
евро разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, за държавна такса за
въззивното и касационно производство и за адвокатско възнаграждение за
всички съдебни инстанции.
      ОСЪЖДА Община Велинград с ЕИК 000351580 и с адрес:
гр.Велинград, бул. „Хан Аспарух“№35 да плати на адв.С. С. от АК-Пловдив
сумата 20 евро-възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство в касационното производство по чл.38, ал.2 ЗАдв.
      Решението не подлежи на обжалване.

                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      7