Доказване на доставка на стоки чрез осчетоводяване на фактури и търговска практика

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 134
                          гр. София, 27.05.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Росица Божилова
                            Членове:     Анна Ненова
                                         Татяна Костадинова

при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско
дело № 20258002901578 по описа за 2025 година
      Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      С Определение № 3270/19.11.2025 г. по жалба на „КОКА-КОЛА ХБК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ
КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) е допуснато касационно обжалване на Решение №
224/24.04.2025 г. по в.т.д. № 39/2025 г. на АС-София, с което е потвърдено
Решение № 260015/01.03.2022 г. по т.д. № 115/2020 г. на ОС-София за
отхвърляне на предявения от касатора срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
      Наведени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според
касатора въззивният съд не е обсъдил съвкупно събраните доказателства,
нарушил е материалната разпоредба на чл. 301 ТЗ и процесуалните норми на
чл. 161 и чл. 175 ГПК и така е стигнал до необоснования извод за липса на
извършени доставки по процесните фактури. Като несъобразен от съда
касаторът сочи безспорния (а и доказан) факт, че фактурите се предават
заедно със стоката и поради това осчетоводяването им съставлява признание
за получаване на фактурираните стоки. Заявява, че три от процесните фактури
са осчетоводени, а по две от тях са направени и частични плащания, но нито
това обстоятелство, нито данните за последващи препродажби на закупените
от ответника артикули са обсъдени от въззивния съд. Във връзка с
неосчетоводената фактура поддържа, че са налице косвени доказателства за
получаване на стоките, както например данните за складовата наличност на
ответника и за препродажбата от него на идентични с фактурираните
артикули. При тези съображения моли за отмяна на въззивното решение и
уважаване на иска.


                                     1
      Ответникът по касационната жалба „МАРИУС ГРУП“ ЕООД счита, че
въззивният съд правилно е отрекъл значението на осчетоводяването на
фактурите като признание на дълга, тъй като доставката се дължи след
издаването им. Намира за недоказано с други доказателства получаването на
процесните стоки от негов надлежен представител. Позовава се и на
извънсъдебно изявление на ищеца относно предстоящо сторниране на
фактурите.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни
основания, приема следното:
      Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
„КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишна фирма „КОКА-КОЛА
ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ“) срещу „МАРИУС ГРУП“
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за парично вземане в размер от 226 277,44 лв. - продажна цена по
договор за дистрибуция на алкохолни напитки съгласно четири фактури,
издадени на 05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г.
      Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че
задълженията по първите три фактури не произтичат от писмения договор от
10.07.2019 г., заявен като основание на претенцията, и че не е доказано
предаването на стоките по фактурата от 08.08.2019 г. Първият извод е отречен
от въззивния съд, който е счел, че задълженията по фактурите от юни 2019 г.
са възникнали по силата на съществувалото между страните неформално
договорно правоотношение, чието съдържание е било изрично уредено с
подписания впоследствие и посочен в исковата молба договор. Отчитайки
осчетоводяването им, ползването на данъчен кредит за тях и извършеното
частично плащане, съдът е стигнал до извод, че ищецът е изпълнил
задължението си да предаде стоките по тези фактури и че ответникът дължи
непогасената част от фактурираната с тях продажна цена. Споделил е обаче
извода на първоинстанционния съд за недоказаност на доставката по
фактурата от август 2019 г., като се е позовал на липсата на надлежно
подписани документи за предаване на стоката и на данни за заскладяването й.
В резултат е отменил частично първоинстанционното решение и е уважил
иска за цената по издадените през юни 2019 г. фактури в размер от 60 107,20
лв., а в останалата отхвърлителна част (за фактурата от 08.08.2019 г.) е
потвърдил обжалвания акт. По жалба и на двете страни въззивното решение е
допуснато до касационно обжалване и е отменено, а делото - върнато на
въззивния съд за ново разглеждане с указание за събиране на недопуснатите
при първото въззивно разглеждане гласни доказателствени средства, за
обсъждане в съвкупност на всички доказателства, вкл. данните за водената
между страните електронна кореспонденция и установената неавтентичност
на подписите, положени за ответника върху оспорените доставни документи,
както и за проверка на хода на досъдебното производство, образувано по
жалба на ищеца във връзка с измама, извършена от негов служител.
      Въззивният съд, комуто делото е върнато, е намерил за недоказано
възникването на правоотношение по доставка на стоките по фактурата от
08.08.2019 г., а за останалите фактури е мотивирал, че ползването на данъчен
кредит доказва възникване на правоотношение по фактурираните сделки, но
не и получаване на стоката. Посочил е, че осчетоводяването би било
признание за доставките само ако те предхождат или са осъществени

                                     2
едновременно с издаване на фактурите, но не и при предварително съставяне
на счетоводните документи, каквото твърдение е направено от ответника.
Счел е, че свидетелските показания описват по принцип начина на
извършване на доставките, но не съдържат конкретика за процесните стоки и
поради това не са годни да докажат предаването им, а показанията на
разпитания във въззивното производство свидетел А. са третирани дори като
опровергаващи ищцовата теза. При тези съображения съдът е потвърдил
изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение.
      По въпроса:
      Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за
преценка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по
въпроса длъжен ли е въззивният съд да даде в мотивите на решението си
отговор на въведените във въззивното производство релевантни доводи и
възражения, както и да обсъди всички относими за спора доказателства.
      При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд дължи да разреши спора в рамките на наведените оплаквания
и след съвкупен анализ на всички относими доказателства, надлежно събрани
в първоинстанционното и въззивното производство. Съгласно тълкувателната
и казуалната практика на ВКС, формирана по приложението на чл. 236, ал. 2,
чл. 269 ГПК и чл. 272 ГПК, въззивната дейност не е контролна, а решаваща, и
правилното й осъществяване предполага въззивният съд да мотивира
изчерпателно собствените си фактически изводи и правни доводи, когато те са
различни от възприетите от първоинстанционния съд. Ако пък споделя
съображенията      относно      фактите     и/или    правото,     изложени   в
първоинстанционния акт, въззивният съд може да препрати по реда на чл. 272
ГПК към тях, но в този случай е длъжен да даде отговор на всички наведени
от двете страни и релевантни за спора възражения (Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение №
141/27.05.2025 г. по к.т.д. № 660/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение №
78/20.03.2025 г. по к.т.д. № 1174/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение №
386/30.06.2025 г. по к.гр.д. № 2287/2024 г. на ВКС, ГК, І отд., и цит. там).
      По съществото на касационната жалба:
      1. Предмет на иска са вземания за продажна цена по издадени от ищеца
фактури № № 4617/05.06.2019 г., 9163/17.06.2019 г., 3333/26.06.2019 г. и
1200/08.08.2019 г., в които като купувач е посочен ответникът. От писмените
доказателства и от показанията на свидетелите, разпитани в
първоинстанционното производство, се установява, че и преди 2019 г. между
страните е съществувало неформално правоотношение, разкриващо
признаците на договор за продажба на движими вещи с периодично
изпълнение (многократни заявки и доставки), условията на което по-късно (на
10.07.2019 г.) са обективирани в писмено съглашение. Именно това
продажбено отношение е въведено от ищеца като основание на иска. В
исковата молба то е индивидуализирано посредством писмения договор от
10.07.2019 г., но доколкото последният само установява формално условията
на вече възникналото (преди издаване на процесните фактури)
правоотношение, произнасянето по дължимостта на цената по предхождащите
подписването на договора доставки, посочени изрично в исковата молба, не е
в нарушение на диспозитивното начало, каквото оплакване е било заявено от
ответника.
      2. Фактурите, издадени през юни 2019 г., са за продажба на следните

                                      3
стоки: уиски „Феймъс Граус“-0,7 л (1 080 бр. по фактура № 4617/05.06.2019 г.
и 420 по фактура № 9163/17.06.2019 г.), ликьор „Йегермайстер“-0,7 л (960 бр.)
и водка „Финландия“-1 л (960 бр.) по фактура № 3333/26.06.2019 г. Те, както и
съпровождащите стоката документи, не са подписани за ответника от лице с
доказана надлежна представителна власт, но са осчетоводени от него.
Въззивният съд е счел, че това действие обективира съгласие за възникване на
отношение по фактурираните доставки, но не доказва самото им извършване,
защото няма данни страните да са договорили стоките да се предадат преди
или едновременно с издаване на фактурите. Този извод обаче е формиран без
съвкупен анализ на събраните доказателства, вкл. на свидетелските показания,
и без отчитане на възраженията на ищеца относно доказателственото значение
на фактурата в светлината на установените факти относно търговската
практика между страните.
      Свидетелят С. – служител в логистичен склад, където се съхраняват
стоки на ищеца, описва следния обичаен процес на доставка: складовият
служител получава от ищеца заявка за подготвяне на стоката за предаването й
на конкретен купувач; след потвърждение, че стоката е в готовност за
предаване, ищецът издава фактура; тя се разпечатва от складовия служител и
заедно със сертификат и товарителница се предава на получателя на стоката
(или на натоварено за получаването лице) при взимането й. Достоверността на
показанията на С. не е разколебана от нито едно доказателство, сочещо на
друга установена между страните обичайна практика за предаване на стоките,
а напротив – засилена е заради качеството на лицето като странично на
правния спор. И тъй като от тези показания категорично може да се заключи,
че по волята на страните стоките, заявявани по процесното правоотношение,
са се предавали на купувача заедно със счетоводния документ за тях, то
държането от ответника на издадените през юни процесни фактури
(установено чрез осчетоводяването им) косвено доказва получаване на
вещите. В тази връзка следва да се посочи, че дори конкретните фактури в
отклонение от установената между страните практика да са били
осчетоводени от ответника авансово, то неполучаването на стоката е следвало
впоследствие да се отрази в счетоводството чрез взимане на съответната
(обратна) счетоводна операция, което, като не е сторено от ответника,
допълнително затвърждава извода за получаване на стоките по
осчетоводените фактури.
      Изложеното не се опровергава от показанията на свидетелите И. и Д. –
служители на ответника, работещи в неговия склад и заприходяващи стоката.
Те сочат, че основните стоки, доставяни от ищеца, са безалкохолни напитки, а
алкохолните са изключение и в малки количества – „четири-шест кашона
максимум“ и на стойност „до 1 000 лв.“. Това твърдение може да е вярно по
отношение на стоките, заприходявани в склада, в който работят свидетелите,
но от него не може да се направи обобщаващият извод, че ответникът по
принцип не търгува с количества алкохол като описаните в процесните
фактури. Напротив, тъкмо обратното се установява от данните в Приложение
№ 1 на втората допълнителна счетоводна експертиза, според които в различни
моменти ответникът е закупувал от ищеца алкохолни напитки на стойност,
значително надхвърляща посочената от свидетелите (напр. по фактура №
9623/23.05.2019 г. – 20 421,50 лв., по фактура № 4638/05.06.2019 г. – 13 780,80
лв.). Разминаването между свидетелските показания и данните от
счетоводната експертиза се обяснява с обстоятелството, че ответникът е
използвал и друг начин на получаване на стоките. За него свидетелства А. –

                                      4
служител на дружество, закупувало алкохолни напитки от ответника („ВИН-
КОМЕРС 05“ ЕООД). Той сочи, че е получавал стоките директно от служител
на ищеца (П. И.), който обаче му ги е предавал от името на ответника („с
фактура от „МАРИУС ГРУП“ ЕООД към „ВИН-КОМЕРС 05“ ЕООД“). Това
доказва, че са извършвани и т.нар. транзитни продажби, при които стоки,
които ответникът е закупувал от ищеца, не са заскладявани от него, а направо
са доставяни от служител на ищеца в склада на последващия купувач и
ответникът единствено е фактурирал препродажбата им.
      Получаването от ответника на част от стоките по фактурата от
05.06.2019 г. и на всички стоки по фактурата от 17.06.2019 г. е установено и в
производството по гр.д. № 6713/2021 г. на СРС, образувано по предявен от
настоящия ответник иск за предаването им, който е отхвърлен. Косвено извод
за получаване на стоките по фактурата от 26.06.2019 г. пък може да бъде
формиран и на база данните за складовата наличност при ответника относно
фактурираните с тази фактура напитки ликьор „Йегермайстер“-0,7 л и водка
„Финландия“-1 л, представени във второто допълнително счетоводно
заключение. Според вещото лице продадените от ответника на трети лица
артикули са повече на брой от заскладените (0 бр. заскладени и 21 бр.
препродадени – за ликьор „Йегермайстер“-0,7 л, 123 бр. заскладени и 537 бр.
препродадени – за водка „Финландия“-1 л), като този извод е направен без
отчитане на стоките по процесните фактури. Тоест ответникът е бил в
държане на незаскладени стоки именно от вида, посочен в осчетоводената
фактура.
      Като не е обсъдил горепосочените доказателства, въззивният съд е
стигнал до грешния извод, че не е доказано предаването на стоките по
фактурите, издадени през юни 2019 г., а оттук – че не е възникнало
задължение за плащане на фактурираната цена, както следва: 22 550,40 лв. по
фактура № 4617/05.06.2019 г., 8 769,60 лв. по фактура № 9163/17.06.2019 г. и
39 571,20 лв. по фактура № 3333/26.06.2019 г. (а не 39 787,20 лв., както е
посочено в исковата молба). По първата фактура е извършено частично
плащане в размер от 11 000 лв., съобразено от ищеца преди предявяване на
иска, и към момента на устните състезания е дължим изцяло претендираният
остатък от 11 550,40 лв. Задължението по фактура № 9163/17.06.2019 г. е
платено в цялост, който факт се признава от ищеца в писмената защита пред
първоинстационния съд, в касационната жалба пред настоящия състав и в
производството по гр.д. № 6713/2021 г. на СРС, поради което на ищеца не
следва да се присъжда цената по тази фактура. По фактура № 3333/26.06.2019
г. няма доказано погасяване и цялата й стойност от 39 571,20 лв. е дължима.
      3. Според графическата експертиза фактура № 1200/08.08.2019 г., както
и придружаващите стоката документи, не са подписани от законния
представител на ответника. Не се доказва подписите за ответника върху тези
документи да са положени от друго упълномощено лице. Това налага да се
изследва въпросът дали купувачът е обвързан от заявката на фактурираните
стоки при условията на чл. 301 ТЗ, съгласно който действията от името на
търговец, извършени без представителна власт, се смятат потвърдени, ако
търговецът не им се противопостави веднага след узнаване за тяхното
извършване.
      Като момент на узнаване ищецът сочи момента на получаване от
ответника на електронни писма от 14.08.2019 г. и от 27.08.2019 г., в които
фактурата от 08.08.2019 г. е изброена заедно с други фактури като източник на

                                      5
все още непогасено задължение. Въззивният съд е аргументирал, че няма
данни писмата да са получени от ответника, но не е обсъдил възражението на
ищеца относно принадлежността на електронната поща, до която те са
адресирани, а същевременно неправилно се е позовал на липсата на изрично
потвърждаване от ответника на салдото по писмата, макар разпоредбата на чл.
301 ТЗ да включва във фактическия си състав не активно поведение
(потвърждаване), а напротив – бездействие на търговеца след уведомяването
му.
      От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства, оспорени от ответника само за относимост, се установява, че
същият е посочил в своята интернет страница и в регистър към Държавната
комисия по стоковите борси и тържищата като свой електронен адрес именно
този, на който са изпратени горепосочените писма. Възражението на купувача,
че електронната поща фактически не се ползва (е „неактивна“), е неотносимо
към извода, че изявлението на продавача юридически е достигнало до него,
тъй като неполагането на дължимата грижа за запознаване със съдържанието
му е в тежест на получателя на изявлението. Въпреки това фактическият
състав на чл. 301 ТЗ е недовършен, защото от изпратеното от ищеца до
ответника писмо от 14.11.2019 г. може да се заключи, че между страните са
водени разговори по повод фактурата и в частност – че е било коментирано
нейното сторниране, което е косвено доказателство за предшестващо писмото
противопоставяне. Това се подкрепя и от съдържанието на жалбата на ищеца,
по повод която е образувано досъдебното производство – в нея той е посочил,
че негов служител (П. И.) е подавал заявки от името на някои съконтрагенти,
вкл. ответника, и всички те (тоест и ответникът) са отрекли получаване на
стоките.
      Независимо от противопоставянето на купувача обаче, ако се установи,
че същият е приел стоката (като я е заскладил или се е разпоредил на свой ред
с нея в полза на трето лице), това последващо действие би го обвързало със
задължение да я плати. В случая обаче такова предаване също не се доказва
при условията на пълно доказване. Предмет на процесната фактура са
алкохолни напитки водка „Финландия“-0,7 л и 1 л и ликьор „Йегермайстер“-
0,7 л и 1 л. Два от тези продукта – водка „Финландия“-1 л и ликьор
„Йегермайстер“-0,7 л са доставени на ответника и по фактура №
3333/26.06.2019 г., като разликата в бройките между заскладените и
препродадените на трети лица артикули от горепосочения вид без отчитане на
процесните фактури е значително под броя на доставените по фактурата от
26.06.2019 г. стоки. Следователно тази разлика не е достатъчна сама по себе си
да обоснове извод, че ответникът е бил в държане на повече стоки от
получените по фактурата от 26.06.2019 г., а оттук да се аргументира, че
вероятно е получил и стоките по следващата фактура – от 08.08.2019 г.
      Другите две стоки - ликьор „Йегермайстер“-1 л и водка „Финландия“-
0,7 л, са предмет само на фактурата от 08.08.2019 г. За ликьора експертизата
не установява заскладяване, а по отношение на водката не е формирала
експертен извод в писменото заключение. Следователно от изрично
изследваните от експерта данни за складова наличност не следва пряко, че
ответникът е получил стоки от тези два вида. Такъв извод не може да бъде
направен и от показанията на свидетеля А., които действително потвърждава,
че „ВИН-КОМЕРС 05“ ЕООД е купувало от ответника водка „Финландия“ и
допуска да е купувало ликьор „Йегермайстер“, но не уточнява дали се касае
до бутилки 0,7 л или 1 л, нито колко броя, а както беше посочено, такива

                                      6
продукти, но съответно в разфасовка от 0,7 л за ликьора и 1 л за водката, са
били получавани от ответника по предходната фактура (от 26.06.2019 г.) и
съответно същите биха могли да са предмет на препродажба, вкл. на сочената
от свидетеля. Действително, от Приложение № 2 към допълнителната
експертиза е видно, че в периода след издаване на процесната фактура (август
2019 г.) ответникът е продавал на трети лица водка „Финландия“-0,7 л, но
незначителни количества – 3 бр. на „ДЖАФИ-19“ ЕООД и 3 бр. на „ВАС ОЙЛ
КЪМПАНИ“ ЕООД. Същевременно обаче не са събрани категорични данни
дали той не е заскладявал в предходни периоди стока от този вид - в писменото
заключение липсват каквито и да е данни за този артикул, а при разпита
вещото лице сочи, че няма заскладяване на водка „Финладия“-0,7 л, но не е
уточнява кои точно документи е анализирал (допълнително предадените от
ответника преди или след изготвяне на експертизата), нито е обективирал
писмено извода си, за да бъде подложен той на преценка за кредитиране от
гледна точка на обосноваността му. Поради това не може да се заключи, че
препродадените от ответника артикули от водка „Финландия“-0,7 л, за които
има данни в заключението на експертизата, са част от стоките по фактура от
08.08.2019 г. Извод за това не може да бъде направен и при условията на чл.
161 ГПК, тъй като макар да е предоставял изисканите документи на части и
несвоевременно, ответникът не е създал пречки пред тяхното изследване.
      Поради изложеното, независимо че е формиран без пълен анализ на
събраните доказателства, изводът на въззивния съд за недоказаност на
заявяването и получаването от ответника на стоките по фактурата от
08.08.2019 г. е правилен. От това следва, че последният не дължи заплащане
на фактурираната цена.
      С тези аргументи въззивното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска относно
остатъчното задължение по фактура № 4617/05.06.2019 г. и цялото по фактура
фактура № 3333/26.06.2019 г., като искът за тези вземания бъде уважен.
      По разноските:
      На страните се дължат разноски съобразно изхода от делото и според
представените доказателства за извършването им във всяка инстанция.
      Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо
търговско отделение,

                                   РЕШИ:
      ОТМЕНЯ Решение № 224/24.04.2025 г. по в.т.д. № 39/2025 г. на АС-
София В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 260015/01.03.2022 г. по
т.д. № 115/2020 г. на ОС-София за отхвърляне на предявения от „КОКА-КОЛА
ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу „МАРИУС ГРУП“ ЕООД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 11 550,40 лв.
– остатък от дължимата цена по фактура № 1301374617/05.06.2019 г. и за
сумата от 39 571,20 лв. – дължима цена по фактура № 1301383333/26.06.2019
г.
      ОСЪЖДА „МАРИУС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 175385447, да заплати на
„КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131032463, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 5 905,63 евро – остатък от
дължимата цена по фактура № 1301374617/05.06.2019 г. и сумата от 20 232,43

                                        7
евро – дължима цена по фактура № 1301383333/26.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2020 г. до погасяването.
     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 224/24.04.2025 г. по в.т.д. № 39/2025 г. на
АС-София в останалата част.
     ОСЪЖДА „МАРИУС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 175385447, да заплати на
„КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131032463, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 6 698,11 евро разноски за всички инстанции и за
уважената част от иска.
     ОСЪЖДА „КОКА-КОЛА ХБК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131032463, да
заплати на „МАРИУС ГРУП“ ЕООД, ЕИК 175385447, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 17 335,52 евро разноски за всички инстанции и за
отхвърлената част от иска.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                       Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                 1. _______________________

                                                 2. _______________________




                                   8