Задължение на съда да събере служебно доказателства при режим на лични отношения с дете

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 302
                                 гр. София, 22.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Веска Райчева
                                   Членове:     Геника Михайлова
                                                Златина Рубиева

при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело
№ 20268002100187 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. К., чрез процесуалния й представител,
срещу решение № 260412 от 03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II
брачен въззивен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г., в частта, в която след отмяна на
първоинстанционното решение от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 79081/2018 г. от
Районен съд – София в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./ е постановено друго, с което е определен
режим на лични отношения на бащата С. И. Р. с детето П. С. Р., както следва:
Бащата има право да вижда детето в Детски контактен център в [населено място], кв. Х.,
 [улица], ет. ..., офис ..., всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и
всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа – общо дванадесет срещи;
след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от
10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа –
общо осем срещи; след това бащата има право да вижда и взима детето всяка първа събота и
неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и всяка трета събота и неделя
на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя - общо четири срещи; след това
бащата има право да вижда и взима детето всеки първи петък, събота и неделя на месеца от
18.00 часа в петък /или след приключване на учебните занятия на детето, ако те не са
приключили до 18.00 часа/ до 18.00 часа в неделя; всяка четна година от 10.00 часа на

                                               1
първия ден на есенната и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от
Министерство на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции; всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден на пролетната училищна
ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до 18.00 часа
на последния ден от тази ваканция; всяка година от 10.00 часа на първия ден на лятната
училищна ваканция на детето, определена от Министерство на образованието и науката до
19.00 часа на тридесетия ден на тази ваканция; всяка четна година от 10.00 часа на Разпети
петък до 18.00 часа на Светлия понеделник; всяка нечетна година от 10.00 часа на двадесет и
четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и седми декември; всяка четна година от 10.00
часа на двадесет и девети декември до 18.00 часа на първи януари; всяка четна година на
двадесет и трети юни /рожденият ден на детето/ - от 10.00 часа /или след приключване на
учебните занятия, ако денят е учебен/ до 20.00 часа.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част. Сочи се, че същото не е съобразено в най-пълна степен с
интереса на детето. Релевира се довод, че в своята практика Върховен касационен съд
последователно приема, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението да обсъди
всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване
на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет
има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Поддържа се оплакване, че съдът
на няколко пъти е дал „последна“ възможност на социалните служби да посетят жилището
на бащата, за да отразят обстановката, в която живее той с неговите родители. Релевира се
довод, че решаващият съд не е съобразил възражението на ищцата срещу социалния доклад
на Дирекция „Социално подпомагане“ - „Възраждане“, че при задължение да посети
жилището на бащата социалният работник е отбелязал само, че данни за дома на бащата са
взети от самия него, без да бъде посетено жилището. В касационната жалба се сочи, че
детето живее в България от 2020 г., поради изтичане срока на паспорта му и поради
пандемията, но бащата не е проявил никакъв интерес да го вижда, нито инициатива да
изпълнява предходния режим, постановен му съда. Релевира се довод, че постановеният
разширен режим за лични отношения с детето не съответства на настоящия казус, нито на
взаимоотношенията на бащата с детето. Прави се искане за отмяна на решението, като
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Ответникът по касационната жалба - С. И. Р., чрез процесуалния си представител, е подал
отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба.
С определение № 1414 от 20.03.2026 г. настоящият касационен състав е допуснал жалбата до
разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по повдигнатите и преформулирани
въпроси:
За служебните задължения на въззивния съд да събере доказателства, когато това е
необходимо за прилагане на императивна норма, съгласно указаното в т. 1 ТР № 1/2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. ОСГТК при преценката си относно определяне на режим на лични
отношения на родител с дете по предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. с чл.
59, ал. 9 СК /в редакцията до 30.12.2025 г./.

                                             2
По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд,
състав на ІV г.о намира следното:
При предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, въззивният съд следва да
съобрази указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС
във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното
начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. При произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ограниченията в дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат, а въззивните
функции се осъществяват и в защита на публичен интерес. Според правилото на чл. 3, т. 3 от
Закона за закрила на детето и във връзка с основното начало за поставянето на децата под
закрилата на държавата и обществото (чл. 14 от Конституцията на Република България),
закрилата се основава на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето.
Въззивният съд не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им
поведение и не само следва да прецени твърдение на страна или направено възражение, но и
в съответните производства е длъжен да отстрани пропуските на първоинстанционния съд
по въпроси от служебна компетентност. Въззивният съд е длъжен да прояви активност при
събиране на доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
които следва да бъдат подложени на решаваща преценка с оглед интереса на детето в спора
между родителите, като служебно прецени и съответното доказателствено средство.
Изготвените от специализираните държавни органи по Закона за закрила на детето
становища и доклади са важно средство за попълване на делото с информация, необходима
на съда при отчитане интересите на детето. Въззивният съд е длъжен в мотивите на
решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи
мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и
родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. В
случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури участие на
съответната дирекция „Социално подпомагане“ към АСП като специализиран орган в хода
на съдебното производство по реда на ГПК, или е приел непълен социален доклад по реда на
чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, то въззивният съд следва да изпълни служебните
си задължения, да възложи на специализираните органи ново проучване.
Предвид отговора на поставения правен въпрос, касационната жалба е основателна.
В случая по настоящото дело, въззивният съд, като изходна позиция, е посочил
необходимостта да изясни най-добрия (висшия) интерес на детето според установените по
делото обстоятелства. Тази необходимост е декларирана, но не е проведена до край.
Въззивният съд не е проявил дължимата активност. В приложения пред първата инстанция
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“
„Възраждане“ от 28.11.2019 г. липсва информация за близкото обкръжение на бащата,
неговата социална среда и материалните му възможности. Безспорно вземането на детето и
преспиването му в дома на родителя, на когото не са предоставени родителските права, са
неразделна част от поддържането на лични отношения. От изключително важно значение, с
оглед защита интереса на децата, е при какви условия ще се осъществяват тези отношения. В

                                             3
приложените и в двете инстанции социални доклади няма ангажирано становище и
свидетелстваща информация на социалния работник относно социалното обкръжение и
материалните възможности на бащата. Въпреки възраженията на въззиваемата В. К. за
липсата на преки данни по тези въпроси, социалният работник е отбелязал, че данните за
жилището на бащата са взети от самия него, без да е посетил дома му. Въззивният съд е
следвало да прояви дължимата активност и да съблюдава вмененото задължение на
социалния работник дали е изпълнено. От съществено значение, при конкретните
обстоятелства, е в каква социална среда ще бъде възпитавано детето и как ще се развива то.
Липсата на становище на АСП - Дирекция София, район „Възраждане“ по тези въпроси не
отменя, а обуславя в завишена степен служебната активност на съда, чиято решаваща
преценка е скрепена с императивни правни норми в закона, изискващи необходимостта
винаги да бъде в интерес на детето. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да
попълни делото с информация необходима при отчитане интересите на детето и едва след
събиране на тези данни да определи режим на лични отношения на бащата с детето.
Неизпълнението на това задължение и постановяване на въззивно решение по съществото
на спора, обуславя неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С оглед основателността на това релевирано в касационната жалба оплакване, е
безпредметно да бъдат обсъждани останалите касационни оплаквания за необоснованост на
решението. Въззивното решение в допуснатата до обжалване част следва да бъде отменено,
а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да
предприеме указаните по-горе процесуални действия относно попълването на делото с
факти.
При този изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят – В. К., която заявява
претенция за присъждането им и прилага списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал.1
ГПК ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата
от 527.12 евро – разноски пред касационната инстанция, включващи адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на IV г.о.
                                                             Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 260412/03.11.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II
брачен въззивен състав, по в. гр. д. № 1007/2021 г. в частта, в която след частична отмяна на
първоинстанционното решение от 20.12.2019 г., постановено по гр. д. № 79081/2018 г. от
Районен съд – София по предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК /в редакцията
до 30.12.2025 г./ е постановено друго, с което е определен режим на лични отношения на
бащата С. И. Р. с детето П. С. Р..
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане в посочената част от друг състав.
ОСЪЖДА С. И. Р., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, да заплати на В. К. К. сумата от 527.12
евро – разноски пред касационната инстанция.


                                              4
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




5