Увеличаване на обезщетението от Гаранционния фонд за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 121
                            гр. София, 05.05.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Бонка Йонкова
                              Членове:     Петя Хорозова
                                           Иванка Ангелова.

при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова
като разгледа докладваното от П. Хорозова Касационно търговско дело №
20258002900087 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
     Производството е по реда на чл. 290 ГПК.


      Образувано е по касационна жалба на П. В. Н., с ЕГН **********,
подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 143 от
01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 93/2024 г. по описа на
Великотърновския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и
частично потвърждаване на решение № 355 от 04.10.2023 г. по гр. д. №
441/2022 г. на Плевенски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 439 от 19.11.2023 г., постановено по същото дело, като краен
резултат е отхвърлен искът на П. В. Н. срещу Гаранционен фонд за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на
26.09.2021 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените
25 000 лв. до 65 000 лв. от частично предявената претенция, цялата в размер
на 180 000 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, както и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху посочената разлика, считано

                                       1
от 18.02.2022 г.
      В касационната жалба се излага, че въззивното решение в обжалваната
част е неправилно – материално и процесуално незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди въззивният съд не е изпълнил задължителните указания
на ППВС № 4/1968 г.; изброил е формално задължителните критерии, които
трябва да бъдат отчетени за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, но реално
не е съобразил всички факти и обстоятелства, за които по делото са събрани
писмени и гласни доказателства; горното е довело до определянето на
занижен размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени
вреди. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на въззивното
решение в обжалваната част и за постановяване на друго по същество, с което
исковата претенция да бъде уважена, чрез присъждане на още 40 000 лв.
(разлика над 25 000 лв. до 65 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от
18.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените
разноски. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа, като се моли
за нейното уважаване.


      Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от Гаранционен
фонд, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на
жалбата, което се поддържа и в публичното съдебно заседание. Претендират
се разноски.
      Третото лице – помагач на страната на ответника по касация М. В. Г. не
изразява становище по касационната жалба.
     Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1
ГПК по обобщения правен въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД и
критериите, които съдът следва да съблюдава при определянето на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, с оглед спазване
на принципа за справедливост.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в
съответствие с чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
      За да достигне до атакувания краен резултат по спора относно размера


                                     2
на дължимото обезщетение, въззивният съд на първо място и въз основа на
неоспореното заключение на комплексната експертиза е приел, че в резултат
на пътнотранспортното произшествие на 26.09.2021 г. ищцата П. Н. е
получила навяхване на шията – временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; счупване на горното рамо на дясната лонна кост – обуславящо
трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за около месец и
половина - два при нормално протичане на оздравителния процес; счупване на
кръстната кост – обуславящо трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за около пет - шест месеца при нормално протичане на
оздравителния процес. Ищцата е била транспортирана с линейка от
местопроизшествието до лечебно заведение, прегледана и освободена; но на
28.09.2021 г. е била хоспитализирана в клиниката по ортопедия и
травматология на УМБАЛСП „Н. И. Пирогов“, където е престояла до
05.10.2021 г. Осъществена е оперативна интервенция на 30.09.2021 г. – ръчно
наместване (мануална репозиция) на счупването на кръстеца, фиксация с два
метални винта на хълбочната кост и кръстеца; проведено е медикаментозно
лечение. Няма документи за последвали консултации и лечение. Според
експертното заключение П. Н. е функционално възстановена от получените
травми и е в добро общо състояние, без функционални ограничения от
получените увреждания; при прегледа през 2023 г. съобщава за болки в
мястото на операцията; няма документи за медицински консултации по повод
тези оплаквания, като с оглед вида на травмата и обстоятелството, че
металните импланти не са отстранени, е възможно да изпитва дискомфорт и
болезненост, включително и в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице е
пояснило, че ищцата е получила две счупвания в областта на таза – на горното
рамо на дясната лонна кост и лявото крило на кръстната кост, а болката, за
която съобщава пострадалата при прегледа, извършен от експерта, може да се
обясни с начина на лечение – трайно поставен имплант, който няма да се
отстрани с оглед характера и мястото на счупване; възможно е П. Н. и
занапред да изпитва болки в областта на таза при физическо натоварване.


      От показанията на св. Н. съдът е приел, че непосредствено след
инцидента ищцата плачела, не можела да мръдне, оплаквала се от болки в таза
вляво, а при изписването      от лечебното заведение след извършената
оперативна интервенция била неподвижна, плачела и се притеснявала; преди

                                     3
катастрофата тя била весела, а към момента е отчаяна и изнервена. Съдът не е
кредитирал свидетелските показания в частта относно невъзможността на
ищцата да се навежда и да се изправя и за съществуването на проблеми с
придвижването поради отичане на крака, тъй като е счел, че същите се
опровергават от заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно
заседание. От показанията на св. Благоева въззивният съд е приел, че след
оперативната интервенция около два месеца пострадалата била на легло, не
можела да става; свидетелката я крепяла, за да ходи до тоалетна; след това
приблизително месец се придвижвала с проходилка; през този период от три
месеца ищцата изпитвала силни болки, приемала обезболяващи, поставяли
инжекции за разреждане на кръвта, била отчаяна, а свидетелката била плътно
до нея, за да я облича и помага; към момента ищцата се движи, но се оплаква
от болки в крака и таза, а при по-голямо натоварване се подува кракът.
      От правна страна съдът е взел предвид, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начинът на извършване
на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и
продължителност, възраст и социално положение на съответното лице, които
следва да се преценят в съвкупност и с оглед общественото разбиране за
справедливост. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически
условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент (минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. към
26.09.2021 г., а минималната работна заплата за страната е била 650 лв.).
      В конкретния случай съставът на въззивния съд е посочил, че
съобразява: възрастта на П. Н. към момента на инцидента (56 години); начина
на извършване на деликта; степента на уврежданията; конкретните данни за
тежестта, интензитета и продължителността на претърпените страдания;
извършената оперативна интервенция; периода на оздравителния процес;
настъпилото функционално възстановяване; възможността ищцата да изпитва
дискомфорт и болезненост в областта на операцията и за в бъдеще с оглед
естеството на травмата; фактът, че металните импланти в областта на тазовите

                                     4
кости не подлежат на премахване; обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на произшествието; преобладаващата съдебна практика
при сходни случаи. В резултат на гореизложеното е приел, че справедливото
обезщетение за причинените вследствие на уврежданията от реализираното на
26.09.2021 г. ПТП неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв., която сума
кореспондира с интензивността на болките и страданията, търпени от ищцата,
съответства на икономическите условия в страната към момента на
увреждането и е съобразена с критериите за справедливост, съгласно ППВС
№ 4/23.12.1968 г.
     По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, ръководна
роля имат задължителните за съдилищата постановки на ППВС № 4/1968 г.,
доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. и на
настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в
нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги предпоставено от редица
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на
телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на
увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и
осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите
обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура към момента на
увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за
справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и на
съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите.
Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението
факти, но не е формирал оценъчен извод за техния принос спрямо вида и
обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за
справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.


    С оглед отговора на правния въпрос, решението в обжалваната част се
преценява като частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано.
    Съставът на въззивния съд не е обсъдил достатъчно задълбочено
релевантните за определяне на обезщетението установени по делото факти, в
резултат на което и оценъчният му извод за обема на вредите е неточен. При
постановяване на решението съдът не е отчел адекватно броя на сериозните


                                     5
травматични увреждания (а именно наличието на две счупвания на таза на
различни места) и тяхната тежест, в резултат на което е била засегната
двигателната активност и на двата крака на пострадалата; не е съобразил в
нужната степен сложността на проведената оперативна интервенция в
областта на таза, наложила болничен престой в продължение на 8 дни, и в тази
връзка - обясненията на вещото лице, че премахването на двете киршнерови
игли в областта на тазовите кости е високо рисково, поради опасност от
неовладяно кървене; не е отдал нужното значение на дългия период на
възстановяване от счупването конкретно на кръстната кост, довела до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за около пет - шест
месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Формално е и
позоваването на икономическата конюнктура към съответния момент на ПТП
като отправна точка за определяне на справедливо по смисъла на закона
обезщетение за неимуществени вреди, като определеното от въззивния съд
такова категорично не съответства на обема на понесените вреди, основно с
оглед голямата продължителност на лечебно-възстановителния процес, с
всички съпътстващи го болки, страдания, битови неудобства и негативни
психически изживявания.
    При съобразяване на всичко тук изложено, настоящият съдебен състав
намира, че определеното от въззивния съд обезщетение е необосновано
занижено, като надлежното по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
понесените на П. Н. неимуществени вреди следва да възлиза на 45 000 лв., т. е.
касационната жалба се явява основателна за сумата от 20 000 лв. (равностойни
на 10 225.84 евро). В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с
което в полза на касаторката да се присъди сумата от 10 225.84 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението. В останалата обжалвана част – за разликата над
45 000 лв. до 65 000 лв. - решението като краен резултат е правилно и следва
да бъде оставено в сила.
    С оглед този краен резултат по спора, ответникът по касация следва да
бъде осъден да заплати следните суми – дължимата държавна такса за всички
инстанции в размер на 818 евро и разноски в полза на насрещната страна –
1 242 евро. Касаторката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната
страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

                                      6
    Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение

                                   РЕШИ:


      ОТМЕНЯ решение № 143 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 93/2024 г. на
Великотърновския апелативен съд, в частта, с която след частично
потвърждаване на решение № 355 от 04.10.2023 г. по гр. д. № 441/2022 г. на
Плевенски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 439
от 19.11.2023 г., е отхвърлен искът на П. В. Н. срещу Гаранционен фонд за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на 26.09.2021 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените
25 000 лв. до 45 000 лв. от частично предявената претенция, цялата в размер
на 180 000 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, както и акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от
18.02.2022 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:


      ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати на П. В. Н. с ЕГН
********** сумата 10 225.84 евро (равностойни на 20 000 лв. и съставляващи
разликата над присъдените 25 000 лв. до дължимите 45 000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
настъпило на 26.09.2021 г. ПТП по вина на водача М. В. Г. (трето лице –
помагач на страната на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД), на основание чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 242 евро.


       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 93/2024
г. на Великотърновския апелативен съд в останалата обжалвана част.
     ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД да заплати по сметка на Върховен
касационен съд държавна такса за производството в размер на 828 евро.
      ОСЪЖДА П. В. Н. с ЕГН ********** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН

                                       7
ФОНД сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение.
     Решението е окончателно.


                                      Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                1. _______________________

                                                2. _______________________




                                  8