Оправдаване при недоказано авторство на убийство чрез косвени доказателства

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 58
                          гр. София, 28.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Блага Иванова
                            Членове:     Мая Цонева
                                         Калин Калпакчиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Петя Маринова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно
дело от общ характер № 20258002200851 по описа за 2025 година
      Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК
по касационeн протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив
против присъда № 12 от 12.11.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 430/2023 г.
по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 2. въззивен състав.
      С касационния протест и допълнението към него се релевират
касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че
присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил цялостно и в тяхната
взаимовръзка доказателствените източници по делото, каквито са
изискванията на чл. 14 НПК, а проявил избирателен и едностранчив подход
при анализа на доказателства. В протеста се излага убеждението на
прокурора, че подсъдимият е автор на деянието, тъй като нанесъл побой над
жертвата в жилището си, а след това го извлачил до терасата, прехвърлил го
през парапета/или го избутал, вследствие на което жертвата паднала под
терасата и след това била извлачена от подсъдимия встрани от блока, където
било намерено тялото. Представителят на държавното обвинение счита: че
Апелативният съд неоснователно се е доверил на обясненията на подсъдимия;
че неоснователно е приел обвинителната теза за недоказана поради наличието
само на косвени доказателства, като за такива неправилно са приети
показанията на свидетелките П. -М. и С., които имали само слухови, но не и
зрителни възприятия; че безкритично въззивният съд е възприел


                                     1
заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза,
приета във въззивното съдебно следствие; че приетото заключение по
назначената от Апелативния съд комплексна експертиза е противоречиво по
отношение на механизма на причинените на починалия травми; че въззивният
съд неоснователно не е възприел заключенията на съдебномедицинските
експертизи, приети от първоинстанционния съд, които установяват механизъм
на нанасяне на травмите на починалия, които са в съответствие с
обвинителната теза. В протеста се поддържа алтернативно, че фактите по
делото сочат на квалификация по чл. 124 НК, тъй като подсъдимият нанесъл
най-вероятно с крак удар вдясно на главата на починалия и след това той се
придвижил по стълбите на блока, паднал, ударил се в бетонна стена отстрани
на блока и там получил травма отляво на главата. Прокурорът отправя искане
за отмяна на присъдата на Пловдивския апелативен съд и за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състава на съда.
      В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от
Върховната касационна прокуратура поддържа протеста на прокурор от АП –
Пловдив, като счита, че присъдата на Апелативен съд – Пловдив е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
Представителят на държавното обвинение счита, че съдът е проявил
едностранен подход при анализа на доказателствата, като е неглижирал онези
от тях, които подкрепят обвинителната теза. Счита, че по делото са налице
множество косвени доказателства, като показанията на свидетелите П. -М. и
С., които са чували шумове от горния етаж, които разгледани в съвкупност
установяват съпричастност на подсъдимия към извършеното деяние. Отправя
се искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.
      Пред касационния съд защитникът на подсъдимия М. моли да се остави
в сила присъдата на Апелативния съд като обоснована и законосъобразна.
Според защитника, съдът е провел самостоятелно съдебно следствие,
отстранил е пропуските на първата инстанция и е постановил правилен
съдебен акт.
      Подсъдимият Х. М. в лична защита и в предоставената му последна
дума изразява съгласие с казаното от защитника си и моли да се остави в сила
оправдателната присъда.

     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след
като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в
пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

      1. С присъда № 31 от 15.06.2023 г. по н.о.х.д. № 572/2022 г.
Старазагорският окръжен съд е признал подсъдимия Х. П. М. за виновен в
това, че на 11.11.2021 г., в /населено място, община, област/ умишлено
умъртвил В. Н. К., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 54 НК го
осъдил на седемнайсет години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. С присъдата съдът се е произнесъл по


                                     2
приложението на чл. 59 НК и за веществените доказателства.
       С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по
делото разноски – в полза на ОДМВР – Стара Загора сумата от 6897.20 лева –
разноски от досъдебното производство и 3260.14 лева в полза на ОС – Стара
Загора – разноски от съдебното производство.
       По жалба на защитника на подсъдимия М., пред Пловдивския
апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 430/2023 г., приключило с
присъда № 12 от 12.11.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил присъдата на Окръжния съд и вместо
това признал подсъдимия М. за невиновен и на основание чл. 304 НПК го
оправдал по обвинението по чл. 115 НК, разпоредил се с веществените
доказателства, а разноските постановил да останат за сметка на държавата.
     Касационният протест е допустим – подаден от процесуално
легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в
законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на
касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.
     Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.
     С оглед посочените в протеста възражения, ВКС разгледа първо доводите
на прокурора, които се отнасят до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 НПК, а след това и тези, които засягат основанието по чл. 348, ал.1, т. 1
НПК.

     2. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила
по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК:
     В протеста на прокурора се навеждат доводи за допуснати от втората
инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, които могат да
бъдат обобщени до несъгласие с оценката на доказателствата и твърдения за
нарушения в тази дейност на въззивния съд – сочат се нарушения на чл. 14
НПК, тъй като доказателствата не били обсъдени в цялост, а избирателно и
едностранчиво; твърди се, че въззивният съд неправилно се е доверил на
обясненията на подсъдимия, а не на веригата от косвени доказателства,
установяващи авторството на престъплението и конкретно показанията на
свидетелките П. -М. и С., които имали само слухови, но не и зрителни
възприятия; настоява се, че безкритично въззивният съд е възприел
заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза,
допусната във въззивното съдебно следствие, въпреки че това заключение е
противоречиво по отношение на механизма на причинените на починалия
травми; че въззивният съд неоснователно не е възприел заключенията на
съдебномедицинските експертизи, приети от първоинстанционния съд, които
установяват механизъм на нанасяне на травмите на починалия, които са в
съответствие с обвинителната теза.
     В посочената от прокурора последователност този състав на ВКС
разгледа отделните възражения:


                                       3
     2.1. В касационния протест най-общо се поддържа, че при формиране на
вътрешното си убеждение по фактите втората инстанция е допуснала
нарушение на чл. 14 НПК, като не е оценила в цялост доказателствата по
делото, а анализът е избирателен и едностранчив.
     Възражението е неоснователно.
     Вътрешното убеждение на инстанцията по фактите намира израз в
суверенното й право и задължение да изгради констатациите си за
фактическите обстоятелства на основата на надлежно събраните и проверени
доказателствени материали при стриктно съблюдаване на предвидени в
процесуалния закон правила за това. При касационната проверка се установи,
че въззивният съдебен състав не е допуснал нарушения на процесуалния закон
при допускане, събиране и проверка на отделните доказателствени материали.
     Въззивният съд е подложил на оценка доказателствата, приобщени от
досъдебното производство, тези събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, провел е въззивно съдебно следствие, при което е
осъществил допълнителен разпит на свидетелите Р. П. - М. и С. М.;
допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебномедицинските
експертизи на труп и по писмени данни – Т., П. С.; допуснал и приел
заключението на комплексната и допълнителна съдебномедицинска и
физическа експертиза от вещите лица С., Б., Я., К., Н.; допуснал и приел
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза от вещите лица К., П. и Д.; извършил оглед на
местопроизшествието по реда на чл. 285 НПК, вр. с чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 156,
ал. 2 НПК; предоставил възможност на подсъдимия да даде допълнителни
обяснения.
     Оценката на отделните доказателствени материали, осъществена от
Апелативния съд е била подчинена на изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК за
обективност, пълнота и всестранност – не се констатират при касационната
проверка логически грешки или изопачаване на съдържанието на отделните
доказателства. Самото твърдение за едностранчивост и избирателност на
доказателствената оценка е общо заявено от прокурора, което затруднява
конкретната му проверка.

    2.2. Непредубеденото запознаване с доказателствения анализ, осъществен
от Апелативния съд, показва, че отделните доказателствени материали са
тълкуване според собствения им смисъл, както и във взаимовръзка помежду
им:
    - показанията на свидетелите С. И. (съдържателка на магазина за
хранителни стоки, от които подсъдимият и жертвата често си купували
алкохол), А. В. (полицейският служител, който проучил записите от
видеокамерите, проследяващи пътя на М. и К. от магазина за алкохол към
дома на подсъдимия), Д. К. (съседка на подсъдимия, от чийто телефон
подсъдимият се обадил на свидетелката П. Г., за да закупи ракия),
свидетелката П. Г., от която М. закупил алкохол и взел пари на заем, за да


                                       4
почерпи своя гост, Р. П. - М. (снаха на подсъдимия, съпруга на един от братята
му), С. (майка на подсъдимия), са анализирани в логическата им взаимовръзка
и според действителното им съдържание;
     - обясненията на подсъдимия М., пред втората инстанция относно факта
за присъствието на К. в дома му, са обсъдени наред с протокола за оглед на
местопроизшествието, иззетите с него веществени доказателства и
заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране, като е изведен верен извод за
възприемането им в тази част (обясненията, дадени пред въззивния съд – л.
330 гръб – л. 333 от съдебното дело), в която признава, че К. е бил с него в
апартамента;
     Въззивният съдебен състав е подходил с особено внимание към
показанията на свидетелките П. -М. и С., които имали слухови, но не и
зрителни възприятия от случилото вечерта на 11.11.2021 в жилището на
подсъдимия, тъй като по това време те са се намирали в апартамента, който
бил разположен непосредствено под апартамента на М..

     2.3. Въз основа на цялостния собствен анализ на събраните от първата
инстанция доказателства, както и след проведеното въззивно съдебно
следствие, включващо извършен от съдебния състав оглед на
местопроизшествието, допълнителен разпит на свидетелите Р. П. - М. и С. М.,
допълнителен разпит на вещите лица, изготвили съдебномедицинските
експертизи на труп и по писмени допуснал – Т., П. С., допускане и приемане
на заключението на комплексната и допълнителна съдебномедицинска и
физическа експертиза от вещите лица С., Б., Я., К., Н., допускане и приемане
на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза от вещите лица К., П. и Д., Пловдивският апелативен съд приел
друг механизъм за причиняване на телесните увреждания по тялото на
починалия, който изключва причиняването им от подсъдимия:
     - Апелативният съд внимателно е изследвал психичната годност на
подсъдимия, анализирал е двете заключения от досъдебното производство, и
това, допуснато и прието във въззивното следствие, като обосновано е приел,
че към датата на деянието М. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си;
     - показанията на свидетелките С. и П. -М., включително приобщените от
досъдебното производство и в хода на въззивното следствие, са оценени
според действителното им съдържание. П. -М. е чула два-три пъти силен шум,
идващ от апартамента на подсъдимия, след това „тътрене и стържене“ по пода
и на два пъти падане на нещо от терасата, включително и шум от счупване на
стъкла. С., която била с поставен слухов апарат чула само шум от чупене и
падане на стъкла;
     - показанията на двете свидетелки са коментирани наред с останалите
гласни доказателства – показанията на свидетелката К., чието жилище се
намирало над това на подсъдимия, която не е чула никакъв шум; показанията


                                      5
на свидетеля Х., който открил сутринта на 12.11.2021 г. трупа на К. източна от
жилищния блок и сигнализирал на тел. 112; показанията на поемните лица при
огледа на местопроизшествието – С. и И.; показанията на Т. П. – майка на
починалия и М. А. – съдържател на посетената от подсъдимия на 12.11.2021 г.
сутринта баничарница; показанията на свидетеля С. М. – брат на подсъдимия;
     - в резултат ПАС е извел логически вярното заключение, че гласните
 доказателства не са от естество да установят авторството на деянието в
лицето на подсъдимия М.;

     2.4. Въззивният съд е анализирал обстойно заключенията на експертизите
– дактилоскопната за идентификация на трупа на починалия В. К.;
химическите за наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия и на починалия
К.; техническата, изследвала видеофайловете, изобразяващи М. и К. пред
магазин /име/ на 11.11.2021 г. и придвижването им през парк /име/ в района на
жилището на подсъдимия; съдебномедицинските експертизи по метода на
ДНК профилиране на веществени доказателства, иззети от дома на
подсъдимия, по които е установена кръв от починалия.
     Законосъобразен е изводът на Апелативния съд, че от заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по метода на
ДНК профилиране се установява, че К. е бил в дома на подсъдимия.

    2.5. За формиране на становището на ВКС, че доказателственият анализ
на ПАС е пълен и всеобхватен, а не избирателен и фрагментарен, служи и
осъществената съпоставка на показанията на свидетелките С. и П. -М. със
заключенията на отделните съдебномедицинските и комплексна
съдебномедицинска и физическа експертизи:
    - заключението на съдебномедицинската експертиза на подсъдимия,
извършено въз основа на преглед от 12.11.20211 г. не е установило по тялото
му наранявания, които да са с давност от 11.11.2021 г.;
    - заключението на съдебномедицинската експертиза на труп установява,
че причината за смъртта на К. е тежка черепно-мозъчна травма – охлузвания
и кръвонасядания по лицето и главата, кръвонасядания по меките черепни
покривки, счупвания на черепния покрив и основа, счупване на носните
кости, кръвоизливи под твърдата и в меките мозъчни обвивки, контузия на
мозъка; установено е при разпитите на вещите лица от тази експертиза пред
Окръжния и Апелативния съд, че травмите в двете плоскости на главата не
могат да се получат при еднократно падане от високо, че черепно-мозъчната
травма на починалия е в резултат на удари в две плоскости: вдясно -
челнотеменно и вляво - от двете страни; че травмите вляво са получени при
падане върху терена от втория етаж, а отдясно - в апартамента от твърд път
предмет; че върху лявата страна на трупа на починалия има следи от влачене;
    - заключението на петорната съдебномедицинска и физическа експертиза,
прието от ПАС в хода на въззивното следствие приема също, че причината за
смъртта на В. К. е черепно-мозъчната травма, като са установени подробно

                                      6
описаните в мотивите на въззивната присъда травматични увреждания
(двукратното им подробно възпроизвеждане в мотивите е ненужно и само
утежнява възприемането на съдебния акт) в областта на главата – в дясната
слепоочнотеменна област, в лявата челнослепоочна област, в областта на носа
и устата; в областта на гръдния кош – вляво и по горните и долни крайници –
вляво и вдясно;
     - според последното заключение травмите по лицето (нос и уста) на К. са
причинени преди черепно-мозъчната травма, поради липса на зацапване с
кръв по лицето в резултат на кръвотечението от носа и зацапвания с кръв по
горната дреха; травматичните увреждания на главата са причинени с голяма
сила с формиране на счупвания на черепните кости на свода и основата на
черепа двустранно и невъзможно да са причинени от удари с ръка;
счупванията на черепа имат характеристика на счупвания при падане върху
плоскост от ръст или от височина; че наличните в дома на подсъдимия следи
от кръв на жертвата са от носа и устните, които са единствените източници на
кървене от тялото в случая; след причиняване на тези травми починалият е
имал възможност да се движи; че счупванията на черепа не могат да се
получат при падане от балкона, тъй като терена долу е от мека пръст;
възможни са различни варианти за получаване на черепните травми,
включително и при падане в бетонната „яма“ вляво от блока, където е намерен
трупа на жертвата.

     2.6 В протеста на прокурора се съдържа довод, че Апелативният съд не е
аргументирал причините, поради които се е доверил на заключението на
петорната съдебномедицинска и физическа експертиза от въззивното съдебно
следствие относно механизма на получаване на нараняванията на починалия,
за сметка на заключенията на съдебномедицинските експертизи от
досъдебното и първоинстанционното производство.
     Това възражение на прокурора е неоснователно.
     На първо място, заключенията на съдебномедицинските експертизи от
първоинстанционното и второинстанционното производство не се различават
в отговорите на всички въпроси. За причината за смъртта на В. К. и за
констатираните травматични увреждания по тялото му няма противоречие
между отделните експертни заключения. Няма противоречие и относно факта,
че следите от кръв в жилището на подсъдимия са оставени от травмите в носа
и устните на жертвата; че няма следи по тялото на починалия от влачене по
пода в жилището на М..
     Апелативният съд не се е доверил на заключенията на
съдебномедицинските експертизи от първата инстанция относно становището
им, че тялото на починалия е било изхвърлено от втория етаж, което се е
базирало на травматичните увреждания на трупа, локализирани вляво.
     На л. 479 – л. 481 от въззивното съдебно дело са изложени аргументите на
ПАС, за възприемане на заключението на петорната съдебномедицинска и
физическа експертиза:


                                     7
     - вещите лица от състава на тройните съдебномедицински експертизи не
са разполагали с конкретни разстояния и височини, за разлика от експертите
от петорната експертиза, които са се позовали на параметрите на
местопрестъплението, отбелязани в извършения от ПАС оглед на
местопроизшествието;
     - теглото и ръста на подсъдимия и жертвата, изключват механизъм, при
който М. прехвърля тялото на К. през парапета на балкона, а изхвърлянето му
през стъклената част на терасата намалява височината на падане и би довело
до друг характер на травматичните увреждания, каквито в случая не са
установени по тялото на жертвата;
     - влаченето на тялото на починалия по тревната площ е изключено,
поради липсата на минимално зеленикаво зацапване и оцветяване по дрехите
и кожата на починалия;
     - в състава на вещите лица от петорната експертиза са участвали и
физици, което с оглед механизма на причиняване на смъртта, описан в
обвинителния акт, е от решаващо значение;
     - вещите лица от петорната експертиза са разполагали с по-голям обем от
доказателствен материал и са използвали разработен от тях физико-
математически модел за уврежданията при височинна травма, с всички
възможни хипотези при съобразяване с конкретните параметри на
местопроизшествието.
     При тези аргументи ВКС приема, че въззивният съд аргументирано е
обосновал причините, поради което възприема заключението на петорната
съдебномедицинска и физическа експертиза относно механизма на
причиняване на увреждания на починалия.
     При извършения цялостен и обективен анализ на доказателствата,
Апелативният съд е достигнал до правилния извод, че авторството на
престъплението и неговия механизъм не са доказани по начин, изискуем от чл.
303, ал. 2 НПК, поради което постановяването на оправдателната присъда е
единствения законосъобразен изход от делото на основание чл. 304 НПК.

    ВКС приема, че въззивната инстанция е оценила внимателно както
поотделно, така и при съпоставка помежду им, всички доказателствени
материали по делото, от които с особена значимост – показанията на
свидетелките С. и П. -М. за шума, който са чули от жилището на подсъдимия;
следите от кръв на жертвата в жилището на подсъдимия; обективните
находки, установени при огледите на местопроизшествието; заключенията на
техническите и съдебномедицинските и физически експертизи, като е
достигнала до законосъобразния извод, че липсват преки доказателства за
авторството, а наличните косвени не служат за построяване на непрекъсната
логическа верига, която да води до еднозначен и несъмнен извод за това
подсъдимия М. да е извършил престъплението, което му е инкриминирано по
делото.



                                     8
    3. По възражението в протеста за нарушение на закона – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК
    Тъй като авторството на деянието е недоказано, лишено от логика е
възражението на прокурора да се обмисля в конкретния казус приложението
на закон за по-леко наказуемо престъпление и конкретно наличието на
правната квалификация по чл. 124 НК.
    Поради това ВКС прие довода в протеста за допуснато от въззивния съд
нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за несъстоятелно.

     В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност
и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания
акт на Апелативен съд – Пловдив по в.н.о.х.д. № 430/2023 г.
     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение,

                                РЕШИ:
         ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 12 от 12.11.2024 г., постановена по
в.н.о.х.д. № 430/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Наказателно
отделение, 2. наказателен състав
         Решението не подлежи на обжалване и протестиране.


                                        Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                    9