Практика · Върховен касационен съд · 22 Юни 2026
Определяне на дисциплинарно наказание „порицание“ на нотариус
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието оспорва наложеното наказание „порицание“ на нотариус, пропуснал да извърши задължителни справки в регистрите при изповядване на сделка, като настоява за по-тежко наказание – глоба. Съдът приема, че липсата на настъпили вреди правилно е отчетена като смекчаващо вината обстоятелство. Жалбата е оставена без уважение и наказанието „порицание“ е потвърдено.
Какво приема съдът
При дисциплинарни нарушения, състоящи се в чисто бездействие, липсата на вредоносен резултат представлява релевантно смекчаващо обстоятелство при преценката за тежестта на наказанието.
Приложени разпоредби
- чл. 19, ал. 2 ЗННД
- чл. 25, ал. 2 ЗННД
- чл. 75, ал. 1, т. 1 ЗННД
- чл. 80 ЗННД
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
нотариусдисциплинарно наказаниепорицаниепроверка в регистрисмекчаващи обстоятелства
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. София, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове: Борис Р. Илиев
Яна Вълдобрева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело №
20268002101762 по описа за 2026 година
Производството е по чл.80 ЗННД.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение
от 20.02.2026 г. на състав на Дисциплинарната комисия на Нотариалната
камара на Република България (ДК НК) по дисциплинарно дело № 1/ 2026 г., в
частта му, с която по предложение на Министъра на правосъдието на нотариус
Н. Д. (рег.№ *) е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ на
основание чл.75 ал.1 т.1 ЗННД, за това, че на 03.12.2024 г.при нотариално
удостоверяване по нотариално дело (н.д.) № 142/ 03.12.2024 г. и издаване по
него на нотариален акт (н.а.) за дарение на недвижим имот № 161/ 03.12.20254
г., т.І, рег.№ 2696, преди съставяне на акта не е извършила проверка за наличие
на наложена обезпечителна мярка по ЗОНПИ, с което не е изпълнила
задължението си по чл.25 ал.2 ЗННД; и за това, че в същото нотариално
производство преди съставяне на н.а. не е извършила проверка в Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи
„Национален регистър на българските лични документи“ (НРБЛД) за явилите
се в производството лица, с което не е изпълнила задължението си по чл.25
1
ал.3 вр. чл. 19 ал.2 ЗННД.
Със същото решение не е уважено искането на Министъра на
правосъдието на нотариус Н. Д. да бъде наложено наказание за извършено
нарушение по чл.25 ал.3 ЗННД – за това, че на 29.10.2024 г.при нотариално
удостоверяване на подпис (рег.№ 2392) и съдържание (рег.№ 2393, т.2, акт №
12 от 29.10.2024 г.) на пълномощно, извършено от помощник-нотариус Б. Д.,
не е извършила справка в базата данни и фондовете по чл.19 ал.2 ЗННД –
Национална база данни „Население“ и НРБЛД. В тази част решението не е
обжалвано и поради това е влязло в сила.
Жалбоподателят оспорва решението в частта, в която на нотариус Д. е
наложено наказание „порицание“. Твърди, че наложеното наказание е явно
несправедливо и не съответства на тежестта на извършените нарушения.
Неправилно дисциплинарният състав се позовал на ненастъпили вредни
последици като смекчаващо отговорността обстоятелство. Независимо от
липсата на такива, нарушени били императивни законови изисквания,
приложими за всяко нотариално производство с предмет права върху
недвижим имот. Наказанието не било достатъчно за осигуряване на личната
превенция върху извършителя, както и да действа възпитаващо по отношение
на останалите нотариуси. Счита, че изискването на закона за налагане на
справедливо наказание ще бъде удовлетворено, ако на нотариуса бъде
наложено наказание „глоба“, без да конкретизира в какъв размер.
Ответната по жалбата страна нотариус Н. Д. я оспорва като поддържа, че
наложеното й наказание съответства на тежестта на нарушението. От
нарушението нямало настъпили вредни последици за страните в
производството. Вярно било, че наличието на такива последици не било
елемент от състава на нарушението, но също така било вярно, че липсата на
такива последици било обстоятелство, релевантно за определяне на по-леко
наказание. Моли решението на дисциплинарната комисия да бъде потвърдено,
а жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.
Съветът на нотариусите не взема становище.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, но разгледана
по същество – за неоснователна.
Дисциплинарното производство е образувано по предложение на
министъра на правосъдието и на Съвета на нотариусите на НК срещу
2
нотариус Д. за това, че на 29.10.2024 г.при нотариално удостоверяване на
подпис (рег.№ 2392) и съдържание (рег.№ 2393, т.2, акт № 12 от 29.10.2024 г.)
на пълномощно, извършено от помощник-нотариус Б. Д., не е извършила
справка в базата данни и фондовете по чл.19 ал.2 ЗННД – Национална база
данни „Население“ и НРБЛД и за това, че на 03.12.2024 г. при нотариално
удостоверяване по н.д. № 142/ 03.12.2024 г. и издаване по него на н.а. за
дарение на недвижим имот № 161/ 03.12.20254 г., т.І, рег.№ 2696, преди
съставяне на акта не е извършила проверка за наличие на наложена
обезпечителна мярка по ЗОНПИ и не е извършила проверка в НРБЛД за
явилите се в производството лица. С обжалваното в настоящето производство
решение на дисциплинарен състав към ДК НК фактическите обстоятелства по
втората част от предложението били приети за установени, като Н. Д. не е
обжалвала решението, поради което дали са извършени нарушенията не може
да се обсъжда. Спорът в настоящето производство е единствено относно
справедливостта на наложеното наказание.
Съставът на ДК НК, постановил обжалваното решение, е изложил в тази
насока съображения, че съставът на нарушението се изчерпва с неизвършване
от страна на нотариуса на предписаните в закона действия, без да изисква
вредоносен резултат, но че липата на такъв резултат следва да бъде отчетена
като смекчаващо дисциплинарната отговорност обстоятелство.
Дисциплинарното нарушение в случая не се отразило на стабилитета на
нотариалното удостоверяване и не е довело до издаване на нищожен или
недопустим акт на нотариуса. Нямало съществено накърняване на правата на
страните в нотариалното производство. Н. Д. практикувала като нотариус
повече от 25 години и нямала наложено нито едно дисциплинарно наказание.
Допуснатото нарушение представлявало изключение от цялостната й работа
като нотариус и налагането на по-тежко наказание от „порицание“ би било
несъразмерно тежко за извършеното.
Решението е правилно. Единственият довод в жалбата на Министъра на
правосъдието, с която се иска налагане на по-тежко наказание, е свързан с
отчитането от страна на дисциплинарния състав на липсата на вредоносен
резултат от нарушението като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Доводът е неоснователен. Когато нарушението се състои във формално
бездействие, вредоносният резултат от това бездействие не е елемент от
3
неговия състав. Именно поради това ако такъв резултат е настъпил, това би
утежнило отговорността на нарушителя, но ако такъв не е настъпил, това не е
ирелевантно, а облекчава отговорността на нарушителя. Същото е прието в
обжалваното решение, поради което няма основание то да бъде изменено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Министъра на правосъдието срещу
решение от 20.02.2026 г. на състав на Дисциплинарната комисия на
Нотариалната камара на Република България по дисциплинарно дело № 1/
2026 г. частта, в която на нотариус Н. Д. (рег.№ *) е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за извършени нарушения по чл.25 ал.2 и ал.3 ЗННД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.