ВКС потвърди присъдите за измама с европейски субсидии и източване на ДДС

Текстът на акта

Ключови фрази

Укриване и неплащане на данъчни задължения * Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * необоснованост * правомощия на касационната инстанция * липса на мотиви * съизвършителство * позоваване на предположения * отказ от събиране на доказателства * погасителна давност на гражданския иск в наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

гр. София, 26 март 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Петя Маринова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 407/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.В., защитник на подсъдимия Т. Д. П., адв.И., защитник на подсъдимия А. Г. В. и от адв.Г., защитник на подсъдимата А. И. В., срещу решение №172 от 10.12.2023 г., постановено по внохд №289/2022 г. на Варненски апелативен съд, НО.

В касационната жалба на процесуалния представител на подсъдимия П. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с: 1.лишаване на подсъдимия от възможността да сочи доказателства на досъдебното производство и неоснователен отказ от събирането на такива от разследващите органи; 2. отказ на съдилищата да назначат експертиза, която да установи цената на линията за пелети от офертата на /фирма/, с която В. е кандидатствала; 3. отказ на въззивния съд да проведе очни ставки между подсъдимите и свидетелите Ф. и К.; 4. нарушение на принципа на чл.14 от НПК, тъй като взетото решение от контролираната инстанция не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото; 5. постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения. На следващо място се твърди, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения, приетите за установени фактически изводи се явяват необосновани, а в резултат на това, материалният закон е приложен неправилно. Оспорват се редица подробно изброени фактически констатации, възприети от въззивната инстанция. В заключение се моли, атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимия Т. П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, което според защитника е недоказано, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия А. В. също са наведени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Подкрепящите основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК доводи касаят на първо място липса на мотиви на въззивното решение досежно: гражданските искове; обстоятелствата- кога, в кой момент или период е осъществено престъплението по чл.256 от НК от подсъдимия В.; направените възраженията от страните, които са останали без отговор; противоречията в показанията на св.Ф. и св.К. относно начина на водене на преговори между тях и придобиване на търговското дружество /фирма/. Следващите доводи във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални отношения са свързани с: 1. отказа на съда да назначи „нова техническа експертиза", доколкото е била оспорена компетентността на вещото лице по приетото експертно заключение и да проведе очна ставка между подсъдимия В. и св.Ф.; 2. постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения- че офертата е създадена с участието на единия от тримата съучастници; че наетото по договор хале няма необходимата енергийна мощност; че св.Н. е далечен роднина на подсъдимия П.; за ролята на подсъдимия В. в закупуването на дружеството /фирма/ от св.Ф.; че подсъдимият П. не е предал на св.Ф. сумата от 369 000 лв., а тя е останала в тримата подсъдими; 3. противоречие между диспозитив и мотиви на въззивното решение относно приложението на чл.23 от НК. Досежно касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се възразява срещу възприетия от съдилищата общ умисъл у тримата подсъдими за извършване на престъплението по чл.248а от НК. По отношение на престъплението по чл.256 от НК в жалбата се посочва, че съдът превратно е тълкувал доказателствената съвкупност и я е заменил с житейски предположения. Същевременно се оспорва обективната и субективна му съставомерност. В жалбата са изложени и възражения относно справедливостта на наложеното на А. В. наказание. В заключение се правят алтернативни искания- да се отмени обжалваното решение и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В жалбата и уточнението към нея, депозирани от адв.Г., защитник на подсъдимата А. В., се моли въззивното решение да бъде отменено / обезсилено/ с произтичащите от това законни последици, по следните съображения: 1. допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: - грубо ограничаване правата на подсъдимата, поради нарушения в „процеса на допускане на несъстоятелни и обратно на недопускане на съществени доказателства “ ; - нарушения при събирането, оценката и кредитирането на доказателствата; - липса на мотиви на въззивния съдебен акт, поради тяхната противоречивост, наличие на взаимоизключващи твърдения и логическа несвързаност между установената фактическа обстановка и правните изводи на съда, както и липса на мотиви досежно гражданските претенции; - неправилно кредитиране на „обясненията на заинтересован свидетел“ и липса на коментар на важни обяснения на подсъдимите; - не провеждане на очни ставки; - недопускане на „нова ССчЕ-за. 2. допуснато нарушение на материалния закон, по причини, че: -подсъдимата В. не е знаела, че подписва, респективно декларира документи, които са неистински; - неверността на документа не може да произтича от неговата неистинност; - налице е обективна и субективна несъставомерност на престъплението по чл.256 от НК.

По делото е постъпило писмено възражение от гражданския ищец /фонд/ срещу касационните жалби на подсъдимите и писмени бележки, последните депозирани в срока по чл.351 ал.4 от НПК, в които процесуални документи се оспорва основателността на касационните жалби и се твърди, че решението на апелативния съд е постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

В писмените бележки, изготвени от юрисконсулт М.Й., като процесуален представител на Министъра на финансите, се твърди, че не са налице претендираните от подсъдимите касационни основания, поради което моли жалбите на подсъдимите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, адв.В., защитник на подсъдимия П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Адвокат Г., защитник на подсъдимата А. В. също поддържа заявените в жалбата касационни основания. Посочва, че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения от апелативната инстанция е било накърнено правото на защита на подсъдимата; че съдът неправилно и превратно е тълкувал доказателствата по делото и е постановил осъдителна присъда на база показанията на един свидетел, който е следвало да бъде обвиняем. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане.

Защитникът на подсъдимия А. В.- адв.И. поддържа касационната жалба по аргументите, отразени в нея. Акцентира на оплакването, свързано с отказа на въззивната инстанция до попълни делото с нови доказателства, а именно да проведе очна ставка между В. и единия от свидетелите, както и да допусне изготвянето на нова оценъчна експертиза. По-нататък посочва, че съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика/ППВС/ относно невъзможността и недопустимостта да се твърди, че е налице невярно деклариране, след като документа е неистински, защото няма как при един неистински документ да има вярно деклариране. По отношение престъплението по чл.256 от НК твърди, че липсват каквито и да е било преки доказателства за деятелност на подсъдимия В., още повече, че деянието- подаване на справка декларация е осъществено преди да има каквато и да е негова деятелност . Присъединява се към искането на адв.Г. за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на трите касационни жалби, разглеждайки наведените в тях аргументи по отделно. Не намира основания да се приеме, че въззивната инстанция е допуснала заявените от касаторите съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. В заключение предлага да се потвърди решението на апелативната инстанция.

Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият Т. П. заявява, че не е виновен и моли да бъде постановено решение, съобразно мотивите, изложени в касационната му жалба.

Подсъдимият А. В. също твърди, че не е виновен по възведените му обвинения и моли делото да бъде върнато за преразглеждане.

Подсъдимата А. В. посочва, че се е опитала да направи нещо, но не е успяла, че не е искала да ощети държавата и моли да бъде оправдана.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, постъпилите писмени възражения и бележки от гражданските ищци, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №15 от 25.07.2022 г., постановена по нохд №139/2012 г., Окръжен съд- Търговище е признал подсъдимите А. И. В., А. Г. В. и Т. Д. П. за виновни в това, че в периода 2014 г. - 2016 г. в [населено място] и в [населено място], в съучастие, подсъдимата В. в качеството си на управител на /фирма/, като извършител, а подсъдимите В. и П. като помагачи, чрез фондация /фондация/- [населено място], представили пред /фонд/- [населено място] на 11.09.2014 г. неверни сведения: неистинска оферта от 27.08.2014 г. от името на /фирма/, неистински договор от 01.09.2014 г. за доставка от /фирма/ и умишлено завишени данни за стойността на „Автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени палети“ в Заявление за подпомагане с идентификационен №РД 50-150/13.10.2011/123-2014 от 11.09.2014 г. и получили на 12.09.2015 г. сумата от 153 627, 45 лв. от фондове, принадлежащи на ЕС- от Европейски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл.248а ал.5 във вр.с ал.2 и ал.3 във вр.с чл.20 ал.2 за подсъдимата В. и във връзка с чл.20 ал.4 от НК за подсъдимите В. и П. им е наложил следните наказания:

- на подсъдимата А. В. три години лишаване от свобода;

- на подсъдимия А. В. три години лишаване от свобода;

- на подсъдимия Т. П.- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимите А. В. и А. В. за признати за виновни в това, че за времето от 14.04.2015 г. до 26.02.2016 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители – подсъдимата В. като представляващ /фирма/, а В. като пълномощник на същото дружество, чрез използване на документи с невярно съдържание: два броя справки декларации и неистински документи: пет броя фактури с доставчик /фирма/, включени в СД по ЗДДС, направили опит да получат от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери- 61 600 лв., представляваща деклариран за възстановяване ДДС, от които реално получили 10 600 лв., поради което и на основание чл.256 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК ги е осъдил на по две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 2500 лв.

На основание чл.23 от НК на подсъдимите А. В. и А. В. е било наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно по три години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години спрямо двамата.

На основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимата В., съдът е кумулирал наказанието й по настоящото дело с това, наложено по нохд №37/2019 г. на ОС-Търговище, като е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от пет години, към което е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2500 лв., на основание чл.25 ал.1 във вр.с чл.23 ал.3 от НК.

Подсъдимите А. В. и Т. П. са били осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец /фонд/ обезщетение за имуществени вреди в размер на 153 627,45 лв. в следствие престъплението по чл.248а ал.5 от НК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите А. В. и А. В. са осъдени да заплатят солидарно на държавата, представлявана от министъра на финансите сумата от 10 600 лв.- обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл.256 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 26.02.2016 г. до окончателното й изплащане.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски.

По въззивен протест на Окръжна прокуратура – гр. Търговище и въззивни жалби на подсъдимите, пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №289/2022 г., приключило с решение, с което първоинстанционната присъда е била изменена, като във връзка с престъплението по чл.248а ал.5 от НК подсъдимите са били оправдани за периодите на неговото извършване: 2014 г. до 12.09.2015 г. и от 13.09.2015 г. до 2016 г.; наказанията на подсъдимата А. В. са били намалени на две години лишаване от свобода за престъплението по чл.248а ал.5 от НК и на две години лишаване от свобода за престъплението по чл.256 от НК, като определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо наказание е било намалено на две години лишаване от свобода, с изпитателен срок от четири години на основание чл.66 ал.1 от НК, към което е било присъединено наказанието глоба в размер на 2500 лв. На основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК са били кумулирани наказанията на подсъдимата В., наложени по настоящото дело и по нохд №37/2019 г. на ОС-Търговище, като е било определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на две години, чието изтърпяване е било отложено за четири години на основание чл.66 ал.1 от НК и е било присъединено наказанието глоба в размер на 2500 лв. На основание чл.23 ал.1 и ал.3 от НК на подсъдимия А. В. е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет години, към което е било присъединено наказанието глоба в размер на 2500 лв. В останалата част, присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На първо място е необходимо да се отбележи, че част от доводите, отразени в касационните жалби касаят оспорване на приетата за установена фактическа обстановка от въззивната инстанция, твърдения за нейната неподкрепеност от събраните доказателства, като в жалбата на адв.В., защитник на подсъдимия П., почти в цялост са възпроизведени обясненията на този подсъдим като подкрепящи такива факти, каквито адвоката счита, че следва да се приемат по делото. Всички тези оплаквания са свързани с необоснованост на атакувания съдебен акт. Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК, поради което и ВКС не дължи произнасяне по него.

На следващо място е невъзможно постановяването на оправдателна присъда от касационната инстанция, поради недоказаност на обвинението /изключение е хипотезата по чл.354 ал.5 пр.2 от НПК, каквато не е налице/, както претендира защитника на подсъдимия П.. Това е така, защото съгласно правомощията на ВКС, разписани в чл.354 ал.1 т.2 пр.2 от НПК, оправдаването на подсъдим е възможно само при условията на чл.24 ал.1 т.1 от НПК, когато деянието не е извършено или не представлява престъпление и то при фактите, установени от решаващите съдилища. Още по-малко касационната инстанция по наказателни дела може да обезсилва съдебен акт, в какъвто смисъл е налице искане от защитника на подсъдимата В..

По-нататък, настоящият касационен състав счита, че с приоритет следва да разгледа направеното възражение за липса на мотиви на въззивното решение, доколкото този недостатък представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и наличието му неизбежно води до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Съдържанието на решението на апелативната инстанция не обосновава извод за наличието на такъв порок. То отговаря на стандарта, заложен в чл.339 ал.1 и 2 от НПК за съдържание- описана е фактическата обстановка, такава, каквато е била приета за установена от въззивния съд, направен е анализ на доказателствения обем, на базата на който е изведена фактологията по делото, налице са изводи по правото, наказанието и гражданските искове и е отговорено на възраженията на страните. Двама от касаторите твърдят, че липсват мотиви относно уважените от първата инстанция гражданските претенции. Действително в тази част въззивните мотиви са кратки, но това не означава, че страдат от съдържателен дефицит. От решението е видно, че контролираният съд е извършил служебна проверка на присъдата в гражданската й част, която не е установила неправилност при приложението на правните норми от първата инстанция, определения размер на обезщетенията и дължимите законни лихви. Споделил е и съображенията на окръжния съд досежно предявената претенция от защитниците на подсъдимите за изтекла погасителна давност, които съображения е намерил за убедителни. Впрочем, ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения /напр. Р №181 по н.д.486/2012 г. на ВКС, І н.о.; Р по н.д. №1062/2018 г. на ВКС, III н.о./, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Това се отнася не само до анализа на доказателствения материал и преценката му за неговата допустимост, относимост и достоверност, но и до други въпроси, решени с присъдата, в т.ч. и досежно гражданския иск, тъй като основанието му в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.

Не се споделя твърдението, че в решението липсват мотиви относно обстоятелствата- кога, в кой момент или период е осъществено престъплението по чл.256 от НК от подсъдимия В.. При описанието на релевантните факти, съдът е посочил конкретните действия в рамките на инкриминирания период, осъществени от подсъдимите В. в общата им престъпна дейност по чл.256 от НК. Същевременно на л.60-62 от въззивните мотиви отново е детайлизирал конкретното поведение на двамата съизвършители, като началото на дейността на подсъдимия В. ясно е посочено, а именно след като дружеството /фирма/ е било продадено на св.С. и тя го е упълномощила с права по управлението на неговата дейност и с опериране с банковите му сметки. Както е известно при съизвършителството е възможно разпределение на ролите, като дейността може да бъде извършвана последователно, даже с известен интервал от време, стига да е налице предварителен общ умисъл, какъвто е установен по настоящото дело. Ето защо, независимо, че фактическите действия на подсъдимия В. са стартирали в един по-късен момент в сравнение с тези на В. /но все в рамките на инкриминирания период/, то това обстоятелство не изключва качеството му на съизвършител, още повече, че престъплението по чл.256 ал.1 от НК е довършено с получаването на неследващата се парична сума. По-нататък, във връзка с оплакването за липса на мотиви на въззивния съдебен акт, в жалбата на адв.Г. се сочи, че това абсолютно процесуално нарушение е налице, поради „противоречивост, наличие на взаимоизключващи твърдения и логическа несвързаност между установената фактическа обстановка и правните изводи на съда“. Този довод е заявен твърде общо и не носи конкретна информация за това, кои са противоречията в мотивите и взаимно изключващите се твърдения и защо защитата приема, че е налице логическа несвързаност между установените от съдилищата факти по делото и взетите правни решения. А и последното твърдение по-скоро би следвало да се отнесе към касационното основание за нарушение на материалния закон. Но така или иначе, непълноти, неясноти и противоречиви фактически изводи в мотивната част на обжалваното решение, не се набелязват. Порокът в мотивите води до отмяна на съдебния акт, само доколкото е съществен и в този смисъл е константната съдебна практика. „Непълнотата“ на мотивите се свързва с необосноваване на всички или някои съществени за правилното решаване на делото изводи на съда, „противоречието“ трябва да е налице в схващанията на съда, а не само в отделни изрази, а „неяснотата“ е необходимо да е такава, че да е затруднено разбирането на действителната воля на решаващия орган. Когато съдът е последователен в своите изводи, диспозитивът произтича логично от съобразителната част на решението и изводите по отношение на отделните подсъдими са логично свързани и не противоречат един на друг, какъвто е настоящия случай, изобщо не може да се приеме, че липсват мотиви. Тук е мястото да се отбележи и, че претендираното противоречие между диспозитив и мотиви на съдебното решение относно приложението на чл.23 от НК по отношение на подсъдимия В., не се открива. В подадения въззивен протест, прокуратурата е поискала на основание чл.23 ал.3 от НК да се присъедини кумулативното наказание глоба в размер на 2500 лева, по отношение на подсъдимия В., което е било наложено за едно от престъпленията /по чл.256 от НК/ в съвкупността, и в този смисъл първоинстанционния съдебен акт е бил коригиран. Това недвусмислено е посочено на л.66 от мотивите на въззивното решение, след което е обективирано и в диспозитива. Така че, за противоречие между отделните части на съдебното решение на апелативния съд, изобщо не може да се говори.

На следващо място, ВКС не споделя тезата на защитника на подсъдимия В., че почиват на предположения следните фактически обстоятелства- че офертата е създадена с участието на единия от тримата съучастници; че наетото по договор хале няма необходимата енергийна мощност; че св.Н. е далечен роднина на подсъдимия П.; за ролята на подсъдимия В. в закупуването на дружеството /фирма/ от св.Ф.; че подсъдимият П. не е предал на св.Ф. сумата от 369 000 лв., а тя е останала в тримата подсъдими. Първо, във фактологията, описана в решението на апелативния съд не е прието, че офертата /макар в жалбата да не е конкретизирано, вероятно става дума за офертата от дружеството /фирма/ е създадена с участието на единия от тримата подсъдими- съдът изобщо не е персонализирал лицето, което я е съставило /л.10-11 от решението/, нито пък е приел, че изтеглената от П. сума от сметката на /фирма/ е останала в подсъдимите. На л.45 от съдебното решение изрично е посочено, че „какво в действителност е направил този подсъдим с паричните средства, не може да намери категоричен отговор “, но това, което със сигурност е установено по делото е, че сумата не е предадена на св.Ф.. Последното е изводимо не само от показанията на този свидетел, но и от писмените доказателства- пет броя фактури и 13 броя приходни касови ордери, които съгласно графологическото изследване не са подписани от него. Второ, обстоятелството, че промишленото хале, в което е била поставена палетната линия не е имало необходимата енергийна мощност, е доказателствено обезпечено от показанията на св.К., потвърдени от данните, съдържащи се в разпита на св.Ц.; обстоятелството, че св.Н. е далечен роднина на подсъдимия П. дори не се отрича от самия него, а за ролята на подсъдимия В. в закупуването на дружеството /фирма/ са налице показанията на св.Ф., проверени от други доказателствени източници. Всъщност, фактическата обстановка, така както е приета от въззивната инстанция се базира на стабилна доказателствена основа и не почива на предположения.

На следващо място, действително съгласно разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да отговори на направените от страните възражения. ВКС не констатира въззивната инстанция да не е изпълнила това си задължение. Отговорите на част от възраженията се съдържат имплицитно в мотивите на контролирания съд във връзка с извършената проверка на доказателствената дейност на първата инстанция и при осъществения собствен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. На друга част от възраженията е отговорено изрично- напр. по отношение претенцията за „нова“ съдебно оценителна експертиза; за това, че подсъдимите са имали сериозни и добросъвестни търговски намерения; че подсъдимият П. не може да бъде помагач; че проверките на /фонд/ не са установили нарушения; досежно наличието или липсата на техническа грамотност у подсъдимата В.; относно обема на неверните сведения и редица други.

В заключение, настоящият съдебен състав приема, че отсъства порока липсва на мотиви, касаещ решението на апелативната инстанция, поради което счита направеното от касаторите оплакване в този смисъл, за лишено от основание.

Оплакването, релевирано в касационната жалба на защитника на подсъдимия П., че на досъдебното производство последният е бил лишен от възможността да сочи доказателства, както и че неоснователно му е било отказано събирането на такива от разследващите органи, не се споделя от касационния състав. Централната фаза на наказателното производство е съдебната и всички пропуски по доказателствата, допуснати на досъдебната фаза могат да бъда отстранени при разглеждане на делото пред съдилищата. Не случайно разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 от НПК регламентира изрично отстранимите съществени процесуални нарушения, допуснати в първата фаза на наказателния процес, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора и сред тях не се съдържат такива, свързани с отказ на разследващите органи да съберат конкретно поискани доказателства от обвиняемия или неговия защитник. Важното е, че правото на тези страни да искат събирането на доказателства и извършването на процесуални действия не е било ограничено от решаващите съдебни инстанции, видно от съдържанието на приложените по делото съдебни протоколи.

По-нататък в правомощията на касационната инстанция е да провери дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, оценката и проверката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и правилното приложение на закона в рамките на установените фактически положения. По настоящето дело не се констатират такива съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на апелативния съд, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение при изпълнение на задълженията му за всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. И тримата касатори твърдят, че поради отказа на съда да допусне „нова експертиза“ и проведе очни ставки между свидетелите К. и Ф. и подсъдимите, на последните е било нарушено правото им на защита. ВКС не възприема посоченото оплакване за основателно. Не всеки отказ на съда да се попълни делото с доказателства съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице само, ако вследствие пасивността на решаващия орган са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. По настоящото дело това не се констатира. Налице е обилен доказателствен материал, детайлно обсъден в логическата му връзка и съвкупност, който е позволил на апелативната инстанция да изясни релевантните обстоятелства, касаещи повдигнатите на подсъдимите обвинения. Очната ставка е способ на доказване, провеждането на която не е задължително, а по преценка на съда. Позитивна преценка би била необходима най –вече, когато съществените противоречията между показанията на свидетели и обясненията на подсъдими касаят факти, които не могат да бъдат проверени чрез други доказателства и доказателствени средства. По настоящото дело свидетелят Ф. е бил многократно разпитван /както на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд/ и неговите показания са били проверени в най-пълна степен от заключенията на изготвените по делото графологични експертизи, установили, че подписите в инкриминираните документи, не са били положени от него, а също така проверка е била извършена и чрез данните, съдържащи се в други гласни доказателствени източници, един от които са показанията на св.М.. Свидетелят К. също е бил разпитван неколкократно и във всичките си разпити е бил последователен по отношение на собственото си участие в проекта, с който дружеството /фирма/ е кандидатствало пред /фонд/, чрез посредника /фирма/ . Така, К. не е отрекъл, да е участвал във вземането на решение за изготвяне на проект по мярка 123, при избора на оферта на дружеството, което следва да достави автоматизираната линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети, във финансирането на дружеството чрез лични и на майка си средства и чрез обезпечаване на кредита, опуснат от Р. на /фирма/ , че е узнал за наличието на технически проблеми с машините, както и, че е продал дружествените си дялове на св.С.. Това, което свидетелят е отрекъл, е да е участвал във фактически действия по документалното и техническо обезпечаване, изпълнение и отчитане на проекта. Във връзка с последното, напълно правилно въззивната инстанция е приела, че нито едно от събраните доказателства не опровергава това му твърдение. И това е така, тъй като нито един от свидетелите, участвали в приемането на проекта, в обезпечаването на помещението, в което е била поставена линията за пелети, в договарянето й с /фирма/ , доставянето и инсталирането й, в сключването на редица договори и пр., не е посочил св.К., като лице, имащо отношение към горепосочените дейности. Отделно от това, обясненията на подсъдимите са били обект на подробен анализ от въззивния съд /л.44-52 от мотивите/, съпоставени са били с други източници на доказателства и с основание са били отхвърлени в преобладаващата си част. С други думи, по спорните между страните факти, извън обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите Ф. и К., е налице обилна доказателствена съвкупност, чрез която се проверява тяхната обективност и правдивост. Ето защо, в конкретния случай непровеждането на очните ставки, не е от такова съществено значение, каквото му придава защитата на подсъдимите и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Посоченото от касаторите, че съдът неправилно и превратно е тълкувал доказателствата по делото и е постановил осъдителна присъда на база показанията на един свидетел, който е следвало да бъде обвиняем, е лишено от конкретика /дори не е посочено за кой свидетел става дума/, което пък от своя страна лишава настоящият съд от възможността да обсъди идентифицирани недостатъци и да даде конкретен отговор. Но така или иначе, запознавайки се с мотивите на атакуваното съдебно решение ВКС не констатира интерпретиране на доказателствата не според действителното им съдържание, нито пък подценяване или надценяване на едни за сметка на други.

Относно отправения упрек към решаващите съдилища за това, че не са назначили „нова експертиза“, настоящият състав намира следното:

- в жалбата на адв.И., защитник на подсъдимия В. се твърди, че неоснователно съдът е отказал назначаването на „нова техническа експертиза“, при положение, че компетентността на вещото лице е било оспорена още пред първата инстанция;

- в уточнението към жалбата на адв.Г., защитник на подсъдимата В., се оспорва отказа на съда да назначи „нова ССчЕ“ , чрез която би се установила невинността на подсъдимата;

- в жалбата на адв.В. се твърди, че съдът е отказал да назначи експертиза, „ която да установи не цената на доставената машина на пристанище /държава/, а стойността на линията за пелети от офертата на /фирма/ , с която подсъдимата В. е кандидатствала“ .

На първо място следва да се отбележи, че НПК не борави с понятието „нова“ експертиза. Съгласно чл.144 ал.1 от НПК компетентният орган назначава експертиза, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото, са необходими специални знания и в този смисъл, чрез експертизата не може да се установява/неустановява вина. При посочените в чл.153 от НПК предпоставки се назначава повторна или допълнителна експертиза. Независимо от горните неблагополучия при формулиране на коментираното оплакване, ВКС, запознавайки се с първоинстанционното и въззивно производство, установи, че: В съдебното заседание на 13.12.2021 г., пред ОС-Търговище е било изслушано вещото лице, изготвило съдебно техническа оценителна експертиза /л.96-100, т.1 от д.п./, чието писмено заключение не е било оспорено от страните, включително и поради некомпетентност на изготвилия го експерт, като е било прието без възражения. В съдебното заседание на 16.05.2022 г. адв. И. е направил искане за назначаване на „нова оценъчна експертиза“, позовавайки се на обстоятелството, че св.С. М. е била разпитана в съдебното заседание и доколкото тя е единствения вносител на такива машини от /държава/, вещото лице следва да ползва нейните сведения, както и, че цената на пелетната линия е формирана спрямо пристанище /населено място/, а не спрямо доставката й в [населено място]. Едва след становището на прокурора, че не е необходимо назначаването на такава експертиза, защото не е оспорена компетентността на вещото лице, нито пък експертното заключение е пропуснало да отговори на някои въпроси, адв.И. и адв.В. са навели основанието за некомпетентност на експерта, без да го аргументират. С протоколно определение, съдът е оставил без уважение това доказателствено искане, като подробно е мотивирал причините за взетото решение / л.704, т.3 от нохд/. В съдебното заседание пред апелативния съд, проведено на 25.11.2022 г. е било подновено искането за назначаване на експертиза, която да установи каква би била цената на инкриминираната вещ , но не на франко пристанище в /държава/, а в България и то след като бъде извършен монтажа й, което отново е било отхвърлено като неоснователно. Във въззивното решение на л.32-33 , съдът е изложил подробни и допълващи съображенията на първия съд мотиви, с които е обосновал отказа си да назначи такава експертиза. Настоящият касационен състав напълно се съгласява с аргументите на решаващите инстанции и поради тяхната изчерпателност, не намира за нужно да ги преповтаря. Никъде, нито в първата, нито във въззивната инстанция е поискано назначаването на експертиза със задача, описана в жалбата на адв.В.. Ето защо, твърдението, че поради не допускане на такава експертиза, съдилищата са нарушили процесуалните права на подсъдимите, е некоректно.

На последно място, в жалбата на адв.Г. се твърди неправилно кредитиране на „обясненията на заинтересован свидетел“ . Липсата на персонализация на свидетеля, от една страна, поставя ВКС в ситуация сам да предполага за кого точно става дума, което е недопустимо, а от друга- решаващите съдилища притежават изключителна дискреция да кредитират с доверие или да отхвърлят като необективни изцяло или отчасти свидетелски показания, стига да изложат убедителни съображения за тази си преценка, да са ги обсъдили съобразно действителния им смисъл и в съвкупност с останалия доказателствен материал, събран по делото. Проследявайки аналитичната дейност на първата и апелативната инстанция, както беше посочено и по-горе, ВКС не установи нарушения при оценката на гласните доказателствени средства.

В обобщение, не се констатира наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Досежно оплакванията за нарушение на материалния закон във връзка с престъплението по чл.248а ал.5 от НК.

При правилно установените факти по делото, апелативната инстанция законосъобразно е осъдила тримата подсъдими за извършено престъпление по чл.248а ал.5 във вр.с ал.2 и ал.3 от НК, като подсъдимата А. В. е действала в качеството на извършител, а подсъдимите А. В. и Т. П.- като помагачи.

По настоящото дело е било инкриминирано предоставянето на неверни сведения пред /фонд/, а именно: неистинска оферта от 27.08.2014 г. от името на /фирма/ , неистински договор от 01.09.2014 г. за доставка от /фирма/ и умишлено завишени данни за стойността на „Автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“ в Заявление за подпомагане с идентификационен №РД 50-150/13.10.2011/123-2014 от 11.09.2014 г., като на 12.09.2015 г. е била получена сумата от 153 627,45 лв. от фондове, принадлежащи на Европейския съюз- от Европейски фонд за развитие на селските райони /ЕФРСР/. Предвид квалификацията по ал.5 на чл.248а от НК, престъплението е довършено с получаване на средствата от ЕФРСР, а не с предоставянето на неверните сведения. Както правилно е посочил апелативния съд, неверните сведения могат да бъдат неверни по произход и по съдържание. Те могат да бъдат писмени и устни. Понятието „неверни сведения“ по чл.248а от НК не следва да се отъждествява с понятията „неистински“ и с „невярно съдържание документи и в този смисъл препратката към ППВС №3/1982 г., е неудачна.

В конкретния случай Заявлението за подпомагане от 11.09.2014 г. съдържа неверни сведения, както по отношение на данните за стойността на Автоматизираната линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети, така и досежно офертата от 27.08.2014 г. от името на /фирма/ и договора от 01.09.2014 г. за доставка на автоматизираната линия, сключен с /фирма/ . Безспорно е установено по делото, че последните два документа /договора и офертата/ са неистински и те са създадени, за да се докаже пред /фонд/ съществуването на едно правоотношение, каквото в действителност няма. Това „правоотношение“ е удостоверено в самото заявление, което от своя страна обосновава категоричен извод, че заявлението за подпомагане съдържа неверни сведения. С други думи, подсъдимата В. в депозираното от нея заявление за подпомагане е заявила наличието на несъществуващи обстоятелства и правоотношения, за да получи безвъзмездна помощ от европейски фонд, което в крайна сметка е било реализирано. В този смисъл са и подробните и изключително пространни мотиви на ОС-Търговище, верифицирани от апелативната инстанция.

Касаторите поставят въпроса дали тримата подсъдими са знаели, че описаните и придружаващи заявлението за подпомагане документи са неистински. Отговорът на този въпрос е положителен. Както първостепенният съд, така и въззивният изключително детайлно са очертали всички конкретни фактически действия, извършени от подсъдимите от момента на подготвянето на документите, необходими за кандидатстване за отпускане на средства от еврофонд по мярка 123, до момента на получаване на неследващите им се парични средства. Всяко действие, извършено от тях е било насочено към създаване или снабдяване с документи, част от тях неистински, както и в намирането на подходящо оборудване на цена, значително по-ниска от залегналата в офертата и договора, за да бъде то показано на служителите от /фирма/ и от /фонд/, и чрез които техни действия да се обезпечи крайната цел- получаването на безвъзмездни средства. Обстоятелствата, че офертата от Б. Е. с предложена най-ниска цена за доставка на автоматизираната линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети, е неистинска, както, че е неистински договора за доставка, сключен със същата фирма, е невъзможно да не са били съзнавани от подсъдимата В., тъй като тя в нито един момент не е преговаряла със св.К. /към този момент управител на /фирма/ , а освен това е подписала договор за доставка на оборудване от името на възложителя, който договор носи подпис за доставчик на друго, различно от К. лице. Ако дружеството /фирма/ действително е имало намерение да изпълни доставката /макар, че това обективно е било невъзможно, доколкото същото не е извършвало дейност, не е разполагало с активи, а св.К. е подавал нулеви годишни справки декларации/, изобщо не е било необходимо то да бъде продавано на св.Ф., когото подсъдимият В. уговорил да го купи и който свидетел упълномощил подсъдимия П. по управление на дейността на дружеството, отново по искане на В.. Ако подсъдимият П. не е знаел за неистинската оферта и неистинския договор за доставка не е било необходимо още преди да бъде упълномощен от св.Ф., да търси пелетна линия на минималната възможна цена, за което провел разговори, включително и в присъствието на подсъдимите В., със св. М., последната като пълномощник на управителя на /фирма/ . Все в контекста на горното са и действията на Т. П. по представяне на неустановено лице /различно от св.К. и от св.Ф.- след 10.03.2015 г./ на св.М., което подсъдимият посочил за управител на дружеството /фирма/ , както и сключването на договор за доставка на „Инсталация за производство на пелети от дървени трупи“, подписан от неустановено лице, отново представено от подсъдимия П. за управител на дружеството възложител /фирма/ .

Сключването на договор за наем на промишлено хале, за което В. и П. знаели, че няма необходимата енергийна мощност, за да работи оборудването като единен механизъм; представянето от страна на подсъдимата В. пред ДФЗ на неистински документи- уведомително писмо от 25.02.2015 г., с което /фирма/ информирало /фирма/ за промяна на мощността на пелетната линия и споразумение от същата дата между дружествата; подписването на протокол /неистински/ за предаване на палетната линия от придружаващо подсъдимия П. неустановено лице, различно от св.Ф., който е бил управител на Б. Е. към този момент /не е имало пречки протоколът да бъде подписан от подсъдимия П. като пълномощник/; документалното оформяне на извършения монтаж на пелетната линия от /фирма/ , при все, че монтажът е бил осъществен от лица, нямащи връзка с това дружество, сред които е бил и подсъдимия В., и при обективната възможност монтажът да се извърши от доставчика /фирма/ с оглед сключения договор; осигуряването от подсъдимия П. на пет броя неистински фактури, подписани от неустановено лице, чрез които се „доказвала“ продажбата от /фирма/ на /фирма/ на пелет линия на стойност 308 000 лв. без ДДС и ДДС в размер на 61 600 лв.; последователното изтегляне от сметката на /фирма/ от подсъдимия П. на постъпващите в нея суми -до окончателния размер от 369 600 лв. и нейното закриване след последното теглене; осигуряване на неистински 13 броя приходни касови ордери за внасянето на парите в касата на /фирма/ от подсъдимия П.; продажбата на дружеството /фирма/ от св.Ф. на лицето К. Б. от [населено място] на 29.06.2015 г. /ден преди проверката, извършена от /фирма/ , със съдействието на подсъдимия В.- са все действия, осъществени с участието на тримата подсъдими, целящи документално и фактически създаването на „привидни“ условия, така, че /фонд/ да изплати сумата, съставляваща 50% от одобрения размер от 307 254,90 лв., с което и престъплението по чл.248а ал.5 от НК е било довършено. Цялостната престъпна дейност на подсъдимите, синхронизирането на техните действия и разпределението на ролите им в общата им престъпна дейност, независимо, че част от нея е осъществена след подаване на заявлението за подпомагане, води до извод за наличието на предварителен добре обмислен план за неправомерно получаване на средства от фонд, принадлежащ на ЕС. Именно по тази причина ВКС не се съгласява с доводите на касаторите за липса на субективна страна на престъплението по чл.248а ал.5 във вр.с ал.2 и ал.3 от НК. Изложените по-горе фактически данни недвусмислено квалифицират дейността на П. и В. като помагаческа, тъй като техния принос по документалното и фактическото подпомагане на подсъдимата В. да подаде заявление за подпомагане, в което да впише завишени данни за стойността на „Автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и дървени пелети“, ведно с неистински документи, да обезпечи оборудване на по-ниска цена, единствено с цел да премине проверката, осъществена от длъжностните лица от /фирма/ и /фонд/ и в крайна сметка да постигне целения резултат- получаване на средства от еврофондове, е несъмнен.

По-нататък в жалбата на защитника на подсъдимия В. се твърди, че поради оправдаването на подсъдимите за част от инкриминирания период, не ставало ясно за кои точно техни действия, апелативният съд ги е признал за невиновни. Следва да се отбележи, че направената корекция е единствено в периода на извършване на престъплението- от датата, на която е подадено заявлението за подпомагане от подсъдимата В. до датата на получаване на безвъзмездната помощ от ДФЗ, тъй като началото на съставомерните факти се свързва именно с подаване на документите за кандидатстване, но това не означава, че съдът е оправдал подсъдимите за предходната им деятелност.

С оглед изложеното и като взе предвид и подробните, убедителни и подчинени на формалната логика изводи на решаващите съдилища по правото, ВКС не намери да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК досежно престъплението по чл.248а от НК.

По отношение претенцията за нарушение на материалния закон във връзка с престъплението по чл.256 ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимата В. оспорва субективната страна на това престъпление, като твърди, че тя не е знаела, че включените в дневниците за покупки и справки декларации пет броя фактури, удостоверяващи продажбата на пелетна линия от /фирма/ на /фирма/ , са неистински. Същевременно в жалбата на защитника на подсъдимия В. се оспорва както обективната, така и субективната страна на това престъпление.

Както вече беше посочено в решението по-горе, досежно дейността на подсъдимия В., имаща отношение към обективната съставомерност на коментираното престъплението, първоинстанционният съд, а и въззивният са изложили прецизно подробни фактически обстоятелства, които се споделят от ВКС. Така, подсъдимата В. в качеството си на представляващ и управляващ /фирма/ до 16.10.2015 г. заявила за възстановяване ДДС по петте инкриминирани фактури, а подсъдимият В. като упълномощен представител на същото дружество направил опит да получи от държавния бюджет сума в размер на заявеното ДДС- 61 600 лева и реално получил част от нея- 10 600 лв. Обстоятелството, че подсъдимият В. не е съставил лично и подал двете справки декларации, с които е заявено искането за възстановяване на ДДС и петте неистински фактури, въз основа на които е поискано неследващото се ДДС, не изключва съставомерността на поведението му по чл.256 ал.1 от НК, стига той да е съзнавал неистинността на фактурите и неверността на отразеното в двете СД. А това безспорно е установено по делото. В настоящия казус субективната страна на престъплението „данъчна измама“, не следва да се разглежда извън фактическите обстоятелства, които са възприети от съдилищата във връзка с престъплението по чл.248а от НК, тъй като петте броя неистински фактури, включени в двете СД са били създадени, с цел документалното установяване на заплащането по доставката на пелетната линия от /фирма/ на /фирма/ .

Знанието на подсъдимите В. за неистинския договор за доставка на Автоматизирана линия за производство на гориво от биомаса и пелети между /фирма/ и /фирма/ , за ползването на редица други неистински документи, свързани с кандидатстването за подпомагане на дружеството /фирма/ пред /фонд/, за фактическото доставянето от /фирма/ на пелетна линия на цена, значително по-ниска от заявената по посочения неистински договор, за привидното документално оформяне на сделката между /фирма/ и /фирма/ чрез неистински договор за доставка от 04.03.2015 г, аргументират и знанието им, че фактурите са неистински. Освен това, и двамата подсъдими са знаели, че процесните фактури не са издадени от св. К., понеже той не е сключил договора за доставка на автоматизираната линия. Имали са знание и, че те не са издадени и от св.Ф., тъй като той не е участвал в преговорите със св.М. за доставка на оборудване на по-ниска цена, за разлика от В. и В., които са присъствали на част от срещите между тази свидетелка и подсъдимия П.. Нещо повече, продажбата на /фирма/ на 81 годишната св.С. не е било случайно, нито пък е било случайно упълномощаването на подсъдимия В. с всички права, свързани с дейността на дружеството. Твърдението, че се е явил проблем с пелетната машина, което е резултирало в невъзможност /фирма/ да изпълни задълженията си по тристранния договор, сключен с / /фирма/ и /фонд/ и това е наложило продажбата на дружеството, не може да бъде възприето, тъй като, ако това е вярно, то тогава не намира логично обяснение съгласието на подсъдимия В. да бъде упълномощен от св.С. за осъществяване на цялостната дейност на дружество, което не е в състояние да спази клаузите по договора и да произвежда заложената в него продукция. Именно това поведение на подсъдимия В. разкрива изначалното намерение на В. да се освободят от /фирма/ , но да продължат контрола върху дейността на дружеството до окончателното възстановяване на ДДС по фактурите от /фирма/ .

Изложените дотук съображения мотивират настоящият състав да приеме, че субективната страна на престъплението по чл.256 ал.1 от НК е установена и за двамата подсъдими, поради което и наведеното в тази насока оплакване от касаторите, е лишено от основание.

В заключение, ВКС не констатира допуснато нарушение на материалния закон във връзка с осъждането на подсъдимата А. В. и подсъдимия А. В. за престъплението по чл.256 ал.1 от НК.

По-нататък в касационните жалби е релевирано основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НК, но конкретни доводи, които да подлежат на преценка са изложени само в жалбата на подсъдимия В.. Обстоятелствата, че той е неосъждан и няма криминални прояви са били отчетени от решаващите съдилища. На осъщественото от него съдействие на досъдебното производство не може да се придава такова значение, каквото желае защитника, доколкото В. не е давал обяснения пред разследващите органи и по този начин не е спомогнал за разкриване на обективната истина. Нито в мотивите на въззивния съд, нито в тези на първостепенния, е прието като отегчаващо отговорността обстоятелство образованието и служебната ангажираност на подсъдимия В., преценени в контекста на личната му обществена опасност. Точно обратното, на л.60 от мотивите на ОС-Тръговище е отразено, че образованието на подсъдимите, професионалните им знания и опит се ценят като смекчаващи отговорността фактори. На следващо място, принципно не съществува пречка помагачите да понесат по-тежко по размер наказание, в сравнение с извършителя, като от значение е характерът и степента на тяхното участие. В конкретния случай фактите по делото сочат, че приносът на помагачите в общата престъпна дейност е значителен и в никакъв случай не по-малък от този на извършителя. Предвид изложеното, настоящият касационен състав не намира основания за смекчаване на наказанието, което подсъдимият В. следва да понесе.

Както беше посочено и по-горе, в касационните жалби на защитниците на подсъдимите П. и В. липсват конкретни доводи в насока явна несправедливост на наложените им наказания, които да бъдат предмет на обсъждане от ВКС.

Досежно уважените граждански искове за имуществени вреди, предявени от /фонд/ и от Държавата, чрез министъра на финансите, ВКС намира следното: оспорване основателността на гражданските искове е направено единствено в касационната жалба на защитника на подсъдимата А. В. и то е изведено на база твърдение за липса на престъпления по чл.248а ал.5 от НК и чл.256 ал.1 от обективна и субективна страна. Отделно от това се твърди, че е налице изтекла погасителна давност.

Доколкото подсъдимите В. и П. са признати за виновни и осъдени в извършване на престъплението по чл.248а ал.5 във вр.с ал.2 и ал.3 от НК, от което престъпление виновно са причинили вреди на ДФЗ, намерили израз в неоснователно изплащане на субсидия в размер на 153 627,45 лв., изводите на решаващите съдилища, касателно наличие на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за уважаване на гражданския иск, предявен спрямо двамата подсъдими, са основателни.

Досежно допустимостта на възражението за изтекла давност и неговата неоснователност, първоинстанционния съд е изложил убедителни съображения, който се възприемат от настоящата инстанция. Съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД, „за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца“. Производството по делото е било образувано на 10.05.2017 г. срещу неизвестен извършител, като на 08.07.2020 г. подсъдимата В., а на 07.07.2020 г. подсъдимият П. са били привлечени в качеството им на обвиняеми за престъпление по чл.248 а от НК. Посочените дати са и първоначалния момент, в който дейците са били открити по отношение на това престъпление, като оттогава е започнала да тече давността за вземането от непозволено увреждане. Гражданският иск на /фонд/ е бил входиран в ОС-Търговище на 01.02.2021 г., поради което към момента на неговото предявяване петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, не е била изтекла.

След като подсъдимата В. и подсъдимия В. са признати за виновни и в извършване на престъплението по чл.256 ал.1 от НК, от което виновно и противоправно са причинили вреди на държавата, изразили се в неоснователно получена от държавния бюджет под формата на възстановено ДДС неследваща се парична сума в размер на 10 600 лв., то гражданският иск за имуществени вреди в размер на посочената сума, е основателно уважен, с оглед разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Тъй като реално получената сума от държавния бюджет, преведена по сметка на подсъдимата В. е в размер на 10 600 лв., искът е бил уважен за нея, в съотвествие и с приетото изменение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, направено в хода на първоинстанционното производство от процесуалния представител на министъра на финансите като представляващ Държавата.

И за този граждански иск давността не е изтекла по съображенията, посочени по-горе.

Предвид изложеното, ВКС не констатира основания за промяна на въззивното решение, в частта, с която са били потвърдени уважените граждански искове.

И на края, по отношение претендираното от юрисконсулт М. А. като процесуален представител на/фонд/, заплащане на юрисконсултско възнаграждение, е необходимо да се посочи следното: правният режим на разноските по наказателни дела е уреден изрично в НПК. Съгласно чл.189 ал.3 от НПК на възстановяване подлежат разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, т.е законодателят е поставил като изискване разноските да са реално сторени. По настоящото дело, липсват доказателства за платени от гражданския ищец на главен юрисконсулт А. разноски за процесуално представителство пред ВКС, поради което искането не може да бъде уважено.

Като не намери да са налице претендираните касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, настоящият състав счете, че касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №172 от 10.12.2023 г., постановено по внохд №289/2022 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/