Отмяна на влязло в сила решение поради нови обстоятелства и нередовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4882 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25002194/19.01.2023 г. на Л. Г. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийски районен съд, 88 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от нея срещу Н. И. Д. иск за собственост на апартамент № 113, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и иск по чл.59 ЗЗД за 193 лв.

Молителката счита, че са налице нови обстоятелства, от съществено значение за изхода на делото:

- ответницата Н. И. Д. продала на 06.07.2021 г. процесния имот и престанала да бъде собственик повече от година преди решението на съда;

- от лист № 25 по гр. д. № 54104/2019 г. на СРС било видно, че адвокатът на молителката /ищца по предявения иск/ е починал, но договорът с кантора Д. и партньори не бил прекратен. Призоваване на ищцата на съдебния адрес на кантората би довело до надлежно информиране, но такова липсвало в кориците на делото;

- в протокол от 31.02.2022 г. / вярната дата е 31.05.2022 г./ било дадено указание на съда да се осъществят само две посещения от страна на връчителя до адреса на ищцата, което било в противоречие с практиката на ВКС за мининум три посещения в рамките на един месец с интервал поне една седмица между тях.

- указанията за две посещения били изпълнени, но не е документирано да е имало трето посещение – лист 194;

- за последното ОСЗ, проведено на 05.07.2022 г., ищцата била нередовно призована, тъй като адресът бил посетен само два пъти.

Към молбата е приложен нотариален акт № 149/06.07.2021 г., пълномощно, удостоверение за семейно положение и документ за запор на трудово възнаграждение.

Ответницата Н. И. Д. е подала писмен отговор, приложен по ч. гр. д. № 818/2023 г., с който е оспорила молбата за отмяна. Изложила е доводи, че тя е недопустима, тъй като „новото обстоятелство“ – продажбата на имота с нот. акт № 149/06.07.2021 г., е обстоятелство по чл.226 ГПК, но не и такова, което се преценява при разглеждане на предявения иск за собственост по същество; ищцата има процесуалното качество на ищец и за нея не намира приложение чл.47 ГПК, съответно изискванията да бъдат извършени поне три посещения на адреса за връчване на призовка. Макар след първото проведено заседание съобразно чл.56, ал.2 ГПК да не се е налагало ново призоваване, съдебният състав положил дължимата грижа за гарантиране на участието на ищцата в делото, въпреки че тя никога да не е отваряла вратата за получаване на призовки.

С определение № 3873 от 04.12.2023 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното:

С атакуваното решение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийски районен съд, 88 състав, е бил отхвърлен предявеният от Л. Г. А. срещу Н. И. Д. положителен установителен иск за собственост на апартамент № 113, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] както и иск по чл.59 ЗЗД за 193 лв. Решението е влязло в сила на 03.10.2022 г.

Искът по това дело е предявен на 24.09.2019 г., а видно от приложения към молбата за отмяна нотариален акт № 149 от 06.07.2021 г. ответницата Н. И. Д. е продала в хода на процеса на сина си Б. Й. Д. притежаваните от нея права върху същия апартамент.

Установява се също, че исковата молба на Л. А. е подадена чрез адвокат И. Г. Д., който е разполагал с пълномощно за това от 23.09.2019 г. С определение от 25.08.2021 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийския районен съд делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 09.11.2021 г. На 05.10.2021 г. е постъпила молба, подписана лично от ищцата Л. А., за издаване на обезпечителна заповед, в която тя уведомява съда, че адвокатът й е починал. Съдът е постановил отказ по тази молба.

За първото съдебно заседание на 09.11.2021 г. ищцата е била нередовно призована и делото е отложено. В съдебно заседание на 22.03.2022 г. съдът е счел, че ищцата е редовно призована, видно от призовката на лист № 140. Според тази призовка ищцата е посетена на посочения в исковата молба адрес на 30.01.2022 г., 19.02.2022 г., 24.02.2022 г. и 04.03.2022 г., „живее на адреса, но не отваря“. Съдът е приел, че тя е редовно призована на основание чл.41, ал.2 ГПК, като в този случай не е необходимо предупреждение за последиците по чл.41, ал.1 ГПК и е дал ход на делото, като го е отложил за 31.05.2022 г. за събиране на доказателства. В заседанието от 31.05.2022 г. е прието, че ищцата е редовно уведомена, и е даден ход на делото. Предоставена е възможност на ищцата да води допуснатия й свидетел и делото е отложено за 05.07.2022 г., за която дата страните са редовно уведомени. Съдът е дал указания да се изпрати ново съобщение до ищцата, в което да се впише указание за водене на допуснатия свидетел в следващото заседание, в противен случай той ще бъде заличен. Съдът е разпоредил указанията му да се връчат на ищцата на посочения адрес, на който връчителят да направи 2 посещения, като едното да е в почивен ден. В следващото съдебно заседание на 05.07.2022 г. делото е гледано в отсъствие на ищцата, като е прието, че тя е редовно уведомена. След това е постановено атакуваното решение.

От тези данни следва, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по иска за собственост.

На първо място – обстоятелството, че в хода на висящото производство ответницата Н. И. Д. се е разпоредила в полза на сина си Б. Й. Д. с притежаваните от нея права върху спорния имот не се отразява на правилността на решението и следователно не е в кръга на обстоятелствата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на това решение. Съгласно чл.226 ГПК ако в хода на производството спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приобретателят може да стане страна при условията по чл.226, ал.2 ГПК, но във всички случаи решението съставлява пресъдено нещо и за него, с изключенията, предвидени в чл.226, ал.3 ГПК. Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот не е сред обстоятелствата, които съдът преценява при разглеждане на иска по същество, тъй като не влияе на неговата основателност, а само сочи кои лица ще бъдат обвързани от влязлото в сила решение. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК изисква новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото и да не са били известни при решаването му или пък страната да не е могла да се снабди своевременно с тях. В настоящия случай първата предпоставка не е налице – нотариалния акт за прехвърляне на спорното право няма никакво значение за изхода на спора за собственост и следователно не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, защото районният съд не е нарушил съдопроизводствените правила по призоваването на ищцата и с това да я е лишил от възможността да участва в делото. Адресът, който ищцата е посочила в исковата молба, е [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Именно на този адрес съдът е изпращал призовки до нея. Нито в исковата молба, нито по-късно ищцата не е сочила съдебен адрес. В съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС по прилагането му съдът е приел, че ищцата е била редовно призована за първото съдебно заседание на 09.11.2021 г. Разпоредбата на чл.41, ал.1, изр. 1 ГПК гласи, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Според чл.41, ал.2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал.1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В практиката на ВКС се приема, че ако ищецът отсъства повече от един месец от посочения в исковата молба адрес и не може да бъде намерен там, съобщението се прилага към делото и се счита връчено, като в този случай не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 1 ГПК , тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес - определение № 376 от 22.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2942/2014 г., IV г. о., определение № 559 от 16.07.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4222/2014 г., IV г. о. В съответствие с тази практика на ВКС и при отчитане на данните, че за съдебно заседание на 09.11.2022 г. ищцата е била търсена на посочения от нея адрес на датите 30.01.2022 г., 19.02.2022 г., 24.02.2022 г. и 04.03.2022 г., но не е намерена, съдът законосъобразно е приложил чл.41, ал.2 ГПК и е приел, че тя е редовно призована, като е дал ход на делото в нейно отсъствие. Съгласно чл.56, ал.2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Те са длъжни сами да следят за развитието на заседанието и за датата, на която делото е отложена. В съответствие с това правило районният съд законосъобразно е дал ход на делото в следващите две съдебни заседания на 31.05.2022 г. и 05.07.2022 г. Обстоятелството, че в предпоследното заседание съдът е разпоредил връчване на съобщение до ищцата за възможността да води свидетел, като е указал на връчителя да направи 2 посещения на адреса, едното от които да е в почивен ден, не се отразява на редовността на проведеното последно съдебно заседание, с оглед правилото на чл.56, ал.2 ГПК.

При този изход на делото на ответницата Н. И. Д. следва да се присъдят сторените разноски в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно разписка от 23.03.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 25002194 от 19.01.2023 г. на Л. Г. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 02.08.2022 г. по гр. д. № 54104/2019 г. на Софийски районен съд, 88 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: