Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юли 2022

Родова подсъдност при иск за разваляне на договор за продажба на имот

Върховен касационен съд · 05 Юли 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищец завежда иск за разваляне на договор за покупко-продажба на имоти по отношение на 1/4 идеална част поради неплатена цена. Районният съд отхвърля иска, а окръжният съд потвърждава решението. Върховният касационен съд обезсилва решенията на двете инстанции, тъй като цената на иска надхвърля 25 000 лв. и делото е трябвало да започне пред окръжния съд.

Какво приема съдът

Цената на иска за разваляне на договор за продажба на недвижим имот се определя от данъчната му оценка, а когато тя надвишава 25 000 лв., спорът е родово подсъден на окръжния съд като първа инстанция, поради което решението на районния съд е недопустимо.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

разваляне на договорродова подсъдностцена на искаданъчна оценкаобезсилване на решение

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60197

гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Райна Пенкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3045 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Г. К., чрез адв.Е. Б. срещу решение № 188/06.07.2020 г. по в.гр.д.№ 281/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение на районен съд населено място, постановено по гр.дело № 1328/2016 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Г. К. против Ф. А. К. иск по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между продавачите Г. П. К. и нейния съпруг Г. А. К. и купувача Ф. А. К., обективиран в нотариален акт № 72 от 23.05.2013 г., поради неплащане в уговорения срок на цена на продажбата за размер на 1/4 идеална част.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е потвърдено решение на Районен съд Велинград, който не е родово компетентния съд да се произнесе по предявения иск с оглед цената на иска.

Ответникът по касационната жалба Ф. А. К., чрез адв.К. Г. в писмен отговор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Доводите в писмения отговор са доразвити в съдебно заседание.

С определение № 274/09.04.2021 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд на основание чл.280,ал.2,пр.2 ГПК за преценка вероятна недопустимост на въззивното решение във връзка с родовата подсъдност на спора.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № , том , рег. № , дело № 54/2013 г. от 23.05.2013 г. с продавачи Г. П. К. и съпругът й Г. А. К. и купувач Ф. А. К., поради неплащане в уговорения срок на цената на продажбата.

Прието е, че първоначално иска е предявен за разваляне на сделката изцяло – за всички недвижими имоти, предмет на посочения нотариален акт.

Прието е още, че в качеството си на собственик ищцата Г. К. и като наследници двамата ищци са легитимирани да заявят претенцията в пълен обем и районният съд е следвало да се занимае с преценка на предпоставките за родовата подсъдност на иска, съобразно нормата на чл.69, ал.1 т.4 от ГПК. Посочено е, че впоследствие ищцата Г. К., която като преживяла съпруга има права върху имота, съставляващ имуществена общност в размер на ѕ ид.части е направила отказ от иска. Приел е, че предмет на производството пред първоинстанционния съд е останал спора за разваляне на договора по предявения иск от А. К. с права като наследник върху 1/4 идеална част от имотите. Съдът е приел, че такава претенция е подсъдна на РС. В останалата част според съда, решението има пороци, но не може да се произнася служебно, тъй като по допустимостта, съдът се произнася само в обжалваната част. Посочено е, че в диспозитива на решението районният съд се е произнесъл по целия договор, че предмет на въззиввното производство е иска за разваляне само по отношение на 1/4 идеална част от него и поради това не се касае до недопустимо решение.

Извода на въззивния съд, че родово компетентен да разгледа спора е Районен съд Велинград с оглед цената на иска е неправилен.

В исковата молба ищците А. Г. К. и Г. П. К. са изложили твърдения, че на 23.05.2013 г. с нот.акт № / г. ответника Ф. А. К. е закупил от ищцата Г. К. и от нейният съпруг Г. К., починал на 05.09.2016год., оставил за наследници двамата ищци, следните недвижими имоти:

1. самостоятелен обект в сграда – приземен етаж, със застроена площ 135,00кв.м.

2. самостоятелен обект в сграда- първи жилищен етаж, със застроена площ 135,00кв.м.;

3. самостоятелен обект в сграда- мансарден етаж, със застроена площ 135,00кв.м. , които три етажа са част от масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж, със застроена площ от 135,00кв.м., построена в поземлен имот, съставляващ УПИ VIII-1274,1275, в кв.275 по регулационния план на населено място, целият с площ от 570кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с правото на собственост върху поземленият имот;

4. едноетажна масивна сграда - гараж, със застроена площ от 15,00кв.м., построена в североизточната част на поземлен имот, съставляващ УПИ VIII-1274,1275, в кв.275 по регулационния план на населено място.

5. едноетажна масивна сграда – складови помещения, със застроена площ от 67,00кв.м., построена в северозападната част на поземлен имот, съставляващ УПИ VIII-1274,1275, в кв.275 по регулационния план на населено място.

6. поземлен имот №095150, находящ се в землището на населено място, ЕКАТТЕ: 10450, община, в местността „О. б.” с площ от 2.774дка.

Ищците твърдят, че цената на сделката е 69 725,50 лева, която сума ответника купувач Ф. К. се задължил да изплати изцяло по банков път на продавачите в едногодишен срок от изповядване на сделката по банкова сметка на името на един от двамата продавачи, като се допуска и плащане на части в рамките на посоченият срок.

В исковата молба се съдържат твърдения, че едногодишният срок от изповядване на фиксираната сделката е изтекъл на 23.05.2014г., като в този срок, а и след него до настоящия момент, ответникът не е изпълнил задължението си да плати на продавачите сумата от 69725,50лева. Искането е да се развали сключения договор, поради неплащане на цената.

С влязло в сила определение, постановено в съдебно заседание на 28.03.2019 г. по гр.дело № 1328/2016 г. на Велинградския районен съд производството по делото е прекратено по отношение на ищцата Г. П. К., поради отказ от иска – чл.233 ГПК.

В настоящият случай предявеният иск е с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.

Ищецът А. Г. К. е наследник по закон - син на починалия на 05.09.2016 г. прехвърлител по договора Г. А. К.. Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници от 08.09.2016 г., издадено от община наследници по закон на Г. А. К. са Г. П. К. – съпруга и ищеца А. Г. К. - син. В удостоверението е вписан и син на наследодателя Ф. Г. К., починал на 03.06.1986 г. – несемеен, без деца. Като наследник по закон на починалия прехвърлител ищецът А. К. претендира разваляне на процесния договор за продажба на недвижими имоти в размер на 1/4 идеална част от имотите.

Съгласно чл. 68 ГПК , цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК , размерът на цената на иска за съществуването, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижима вещ, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава - пазарната цена на правото. При иск за разваляне на договор за продажба на недвижими имоти цената на иска се определя от данъчната оценка на недвижимите имоти, а ако няма такава от пазарната цена на имотите.

В настоящият случай съдът приема, че цената на предявения иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 ГПК, вр. т.2 ГПК. Цената на иска за разваляне на договор за продажба на недвижим имот е данъчната оценка на имота или пазарната стойност на вещното право. Видно от приложеното удостоверение за данъчна оценка от 28.12.2016 г., издадено от община данъчната оценка на недвижимите имоти, описани в п.п.1-ви до 5-ти в исковата молба е общо 107 107.20 лв. Според удостоверение за данъчна оценка от 28.12.2016 г., издадено от община данъчната оценка на недвижимия имот по п.6 от нотариалния акт –поземлен имот с площ от 2.774 дка в землището на населено място е 13 883.30 лв. С оглед обема на заявеното право от ищеца А. К. – разваляне на договора за продажба на недвижими имоти за 1/4 идеална част от имотите цената на иска е над 25 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.104,т.4 ГПК искове по граждански и търговски дела с цена над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. Основната родова подсъдност е на районния съд - чл. 103 от ГПК . Окръжният съд като първа инстанция е компетентен да разглежда само изрично предвидените в закона дела - чл. 104 от ГПК . Последиците от нарушаването на правилата за родовата подсъдност са различни в зависимост от това, кой съд е допуснал нарушението. Ако районният съд е разгледал по същество спор, който е родово подсъден на окръжен съд, решението му е недопустимо и подлежи на обезсилване - арг. от чл. 270, ал. 3 от ГПК . Ако окръжният съд е разгледал спор, родово подсъден на районен съд, решението му не може да бъде обезсилено само на това основание - чл. 270, ал. 4 от ГПК .

В случая Велинградския районен съд е разгледал по същество иск, който е родово подсъден на Пазарджишкия окръжен съд. Поради това решението на районния съд е недопустимо и подлежи на обезсилване. В хода на въззивното производство ищецът-въззивник е въвел възражение, че районният съд не е родово компетентният съд по предявения иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД, поради което постановеното първоинстанционно решение е недопустимо. Съгласно чл.119,ал.1 ГПК възражение за родова неподсъдност на делото може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда. С обжалваното решение въззивният съд неправилно е приел, че с оглед цената на иска спорът е родово подсъден на районния съд и се е произнесъл по съществото на спора. Предявеният иск от А. Г. К. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД е с цена на иска над 25 000 лв. и е родово подсъден на Пазарджишкия окръжен съд. С въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено недопустимо първоинстанционно решение. Поради това съдът намира, че въззивното решение следва да се обезсили, съответно и потвърденото с него първоинстанционно решение като недопустими. Делото следва да се върне на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Като взема предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Обезсилва въззивно решение № 188/06.07.2020 г., постановено по в.гр.дело № 281/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 14/20.01.2020 г. по гр.дело № 1328/2016 г. на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А. Г. К. ЕГН против Ф. А. К. ЕГН иск по чл.87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен между продавачите Г. П. К. ЕГН и нейния съпруг Г. А. К. ЕГН и купувача Ф. А. К., ЕГН , обективиран в нотариален акт № , том , рег. № ,н.д. № 54 от 23.05.2013 г.,поради неплащане в уговорения срок на цена на продажбата за размер на 1/4 идеална част и е осъден А. Г. К. да заплати на Ф. А. К. сумата 3950 лв. разноски по делото за първата инстанция, и е осъден А. Г. К. да заплати на Ф. А. К. сумата 1975 лв. разноски по делото за въззивната инстанция.

Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.