Осъждане за опит за кражба на медни кабели и маловажност на деянието

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба в немаловажни случаи, извършена повторно * опит за кражба * квалифицирана кражба * неоснователност на касационна жалба * нова присъда във въззивното производство * случайно разпределение * незаконен съдебен състав * авторство на деянието * явна несправедливост на наказанието * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 396

гр. София, 08 юли 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Ат. Г., изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 277/2024 година и съобрази следното:

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите В. Б. П. и Ц. Й. М. срещу присъда № 172/10.11.2023г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 5440/23г. по описа на същия съд.

В касационните жалби и допълнението към тях се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Като абсолютно процесуално нарушение се заявява отсъствие на данни за спазване на принципа на случайния подбор при избора на съдебния състав, разгледал и решил въззивното производство. Оспорва се аналитичната дейност на градския съд, довела до неправилен извод, че авторството на деянието е установено по несъмнен и безспорен начин. Правилното приложение на закона се атакува с доводи за наличие на предпоставките по чл. 218 б от НК или чл. 9, ал. 2 от НК, като се поставя акцент на стойността на инкриминираното имущество.

При условията на алтернативност се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите; отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменение на присъдата с намаляване размера на наложените на подсъдимите наказания.

В съдебно заседание на касационната инстанция жалбоподателите В. П. и Ц. М., както и защитниците им, поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения.

Представителят на Върховна прокуратура моли въззивната присъда да бъде оставена сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда от 14.06.2019г., постановена по нохд № 20816/2017г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимите В. П. и Ц. М. били признати за невиновни и на осн. чл. 304 от НПК изцяло оправдани по обвинението да са извършили престъпление, както следва:

-подс. В. П. – по чл.195, ал.1, т. 3, 4 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;

-подс. Ц. М. - по чл.195, ал.1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК.

По протест на прокурор при СГП било образувано внохд № 5440/23г. по описа на СГС, финализирало с атакуваната понастоящем въззивна присъда.

С нея Софийският градски съд съд отменил постановената първоинстанционна присъда на СРС, като вместо това постановил:

- по отношение на подс. В. Б. П.:

а) признал го за виновен да е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание 3 (три) месеца лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието;

б) на осн. чл. чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от 1 (една) година, наложено на подс. П. по нохд № 12441/13г. по описа на СРС, като определил първоначален общ режим на изтърпяването му;

в) признал го за невиновен и го оправдал по първоначалното обвинение да е извършил деянието чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – относно квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК;

г) осъдил го да заплати разноски по делото.

- По отношение на подс. Ц. М.:

а) признал го за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.3,б.“б“ го осъдил на наказание 6 (шест) месеца пробация при пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител;

б) признал го за невиновен и го оправдал по първоначалното обвинение да е извършил деянието чрез използване на техническо средство и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – относно квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК;

в) осъдил го да заплати разноски по делото.

І. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

На първо място, неоснователно е възражението за наличие на процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – присъдата да е постановена от незаконен състав поради отсъствието на данни за определянето на съдебния състав чрез случаен подбор в нарушение на чл. 9 от Закона за съдебната власт. На л. 1 от внохд № 5440/23г. по описа на СГС е приложен "Протокол от избор на съдия - докладчик", от който е видно, по какъв ред е определен докладчика по делото, как е извършен избора и кой е съдията извършил разпределението. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗСВ принципът за случайния подбор и разработената от ВСС за прилагането му Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57/4.12.2014 г. (вж. чл. 1, б. "а" – б. "в") той се прилага по отношение на докладчика по делото чрез избора му по електронен път в рамките на колегиите (за ВКС) или отделенията (за съдебните органи, в които има специализиране по материи). Когато обаче делото се разглежда от колективен съдебен състав, включващ професионални съдии, определянето на останалите членове (извън докладчика) е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответните съдебни органи, която не е изрично регламентирана – нито в закона, нито в акт на ВСС. Допустими са различни практики, съобразно изработените от отделните съдебни органи вътрешни правила, като напълно достатъчно е техният избор да бъде извършен по начин, осигуряващ необходимите отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването.(вж. Р. №223/13.02.2017г. по н.д. № 760/2016г., ВКС, ІІ н.о.; Р. № 189 от 16.12.20г. по н.д. №879/20г., ВКС, І н.о.; Р. № 304 от 23.08.23г. по н.д. № №430/23г. , ВКС, І н.о.; Р.№ 442/23.11.23г. по н.д. № 641/23г., ВКС, ІІІ н.о.). Посочените основни положения са съобразени при сформирането на съдебния състав, ангажиран с разглеждането на въззивното производство по внохд № 5440/23г. по описа на СГС. Изборът на съдията-докладчик е проведен в съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗСВ, а този на останалите членове на съдебния състав е в съответствие с Вътрешните правила за случайното разпределение на делата в Софийски градски съд, публикувани на електронния сайт на съда.

Основният въпрос за авторството на деянието също е получил законосъобразен отговор от въззивният съд. Възраженията на жалбоподателите, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на процесуалните правила без да е постигната несъмнена доказаност на обвинението, не намират опора в съдържащите се по делото доказателствени материали, а към аналитичната дейност на решаващия съд не могат да се отправят съществени и решаващи за съдбата на производството упреци. Градският съд е извършил цялостна проверка на атакувания съдебен акт, като с основание е счел, че по делото са събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства и ги е подложил на повторна, внимателна и всеобхватна проверка. При отсъствието на преки доказателства за авторството на престъплението е изпълнил задължението си обстойно и комплексно да анализира всеки един от доказателствените източници - свидетелските показания, обясненията на подс. П., експертните заключения и съдържанието на протоколите за оглед на местопроизшествието и на веществени доказателства, протоколът за изземване от лекия автомобил на подс. П.. От данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Б. и С., интерпретирани добросъвестно, съдът е извел фактическите си констатации за местонахождението на двамата подсъдими в нощта на инкриминираното деяние, точният час ( 3,00 ч. след полунощ), местоположението им и опита им да се укрият, както и местоположението на приготвените за изнасяне медни кабели от електрическата инсталация. Съдът е съпоставил така установените чрез свидетелските показания обстоятелства с факта, че автомобилът на подс. П. е намерен в близост до разхлабен лист на оградата на изоставената сграда, а достъпът до нея е бил поначало ограничен, тъй като вратата на сградата е била заключена с верига и катинар. С необходимото внимание са отчетени и данните, че в автомобила е намерена ножица за рязане на арматурно желязо; че до приготвените на две купчини медни кабели също е открита ножица за рязане на арматурно желязо, както и че други неустановени лица не са били забелязани в периметъра на сградата; системата на СОТ не се е задействала в по-ранен момент, а подсъдимите са били открити и задържани няколко минути след задействането й, след като са се опитали да се укрият на таванското помещение на сградата и при вече осъществяващо се наблюдение на сградата от служителите на СОТ и полицейските служители, пристигнали на мястото по техен сигнал. По този начин решаващият съд е мотивирал обстойно решението си, че посочената верига от косвени доказателства сочи на единствения възможен извод за авторството на престъплението от двамата подсъдими.

Софийският градски съд е отделил внимание и на обясненията на подс. П. и изложена от него версия за събитията през нощта на престъплението, като е изложил съображения защо я намира за недостоверна. Обсъдил е и възраженията на защитата и ги е отхвърлил като неоснователни с аргументи, които тази инстанция споделя изцяло. Обстоятелството, че от задействането на СОТ до пристигането на полицейските служители е минало кратко време, в порядъка на няколко минути, не изключва авторството на подсъдимите, установено от съда въз основа на обективния и пълен анализ на останалите доказателства по делото. Фактите по делото сочат, че се касае до неголямо като количество и тегло кабели, част от които са били изскубнати от стената, охранителната система не е сигнализирала в предходни периоди за проникване в сградата, което изключва хипотезата въпросните кабели да са били приготвени за изнасяне в по - ранен момент от неизвестни лица. Съвкупността от косвени доказателства разкрива по несъмнен и категоричен начин предмета на доказване и отхвърля изцяло твърденията на жалбоподателя П. за друга цел на проникването им в изоставената сграда. Позоваването на липсата на дактилоскопни следи върху ножицата за рязане на кабели, намерена на местопрестъплението, не изключва използването й от подсъдимите. Върху нея изобщо не са констатирани дактилоскопни следи, което може да е резултат на много причини - специфика на контактните повърхности, съхраняване, техника на изследване, поради което свързването на този отрицателен факт с твърдението, че посочената вещ не е докосвана от подсъдимите, е логически и доказателствено неприемлив. Релевантните за наказателния процес факти се установяват с всички доказателствени средства. В конкретния случай отсъствието на пръстови отпечатъци от подсъдимите на местопрестъплението не компрометира останалите косвени доказателства, тъй като не им противостои по начин, изключващ връзката им с основния факт. Ето защо настоящият състав отхвърля и това оплакване за съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствената съвкупност.

ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Твърди се, че случаят е маловажен по чл. 93, т. 9 от НК (за подс. М.) или алтернативно – че е малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Изтъкнатите съображения не могат да се споделят, защото те акцентират само на един от критериите, значими за преценката дали един случай е маловажен или не, а именно стойността на предмета на престъплението – 212, 80лева. Обективно деянието е останало във фазата на опита, но поради намесата на полицейските органи и задържането на касаторите на местопрестъплението. Съгласно т. 7 на ППВС № 6/71 г., по-ниската степен на обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата се определя не само с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици, но и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Дори и при малка стойност на откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, ако с оглед личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, може да се направи заключение за по-висока обществена опасност от обикновените случаи, кражбата не представлява маловажен случай. Извън стойността на предмета на престъплението и незначителните вредни последици, на съдебна преценка за наличието на маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК значими се явяват и обстоятелствата за време, място, начин на осъществяване, участващи лица, използвани средства, индивидуализиращи предмета на посегателство белези, причинен вредоносен резултат, и данните за личността на извършителя.(вж. Р. № 145 от 15.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 103/2013 г., III н. о., НК).

С оглед на тези принципни положения, неоснователно се претендира, че деянието е с по - ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на кражба, поради което извършеното престъпление се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Касае се са съвместна престъпна дейност, което завишава степента на обществената му опасност. Обстоятелствата, които не са инкриминирани, но обективно характеризират деянието и дейците - осигуряването на автомобил и технически средства, начинът на проникване в сградата, също не позволяват на настоящия касационен състав да приеме, че извършеното е маловажно по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Като последица - преценката за степента на обществената опасност на конкретното деяние изключва приложението на чл.9, ал. 2 от НК

Поради това, независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, не са налице предпоставките за преквалификация на деянието по чл.194, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и осъден подс. М. в чл. 194, ал. 3 от НК, а оттук и до обсъждане на хипотези за отпадане на наказателната му отговорност, вкл. по чл. 218б, ал. 1 от НК.

ІІІ. По доводите за несправедливост на наложеното наказание.

В жалбите конкретни аргументи в подкрепа на посоченото касационно основание не са заявени, поради което настоящата инстанция не намира за необходимо подробно да се спира на това възражение. Наложените наказания на подсъдимите (на подс. П. – 3 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване; на подс. М. – 6 месеца пробация при пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК) са отмерени при условията на чл. 55, ал.1 от НК в размер, близък до абсолютния минимум и не се налага допълнителното им редуциране. Допълнителните санкционни последици за подс. П. произтичат също от приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, с което е активирано наложеното му по нохд № 12441/13г. на Софийски районен съд наказание от 1 (една) година лишаване от свобода, които не само не са били предмет на оспорване в касационната жалба, но и по същество са законосъобразни, тъй като касаторът П. е осъществил инкриминираната престъпна дейност в изпитателния 3 – годишен срок на предходното си осъждане.

Предвид изложените съображения касационната инстанция прие, че атакуваната присъда на Софийски градски съд е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния и материалния закон, както и че на подсъдимите не са наложени явно несправедливи наказания, поради което на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение:

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 172/10.11.2023г., постановена по ВНОХД № 5440/23г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: