Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 05 Юли 2024

Нищожност на продажба на имот на деца поради накърняване на добрите нрави

Решение №543/2024 · Върховен касационен съд · 05 Юли 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Баща предявява искове от името на децата си за обявяване за нищожна на продажба на техен имот, извършена от майката със съдебно разрешение на цена под пазарната. ВКС прекратява делото за непълнолетния син, тъй като той отказва да потвърди действията на бащата, нямащ представителна власт след развода. За малолетното дете искът е разгледан, но отхвърлен, тъй като продажната цена не е нулева и сделката не противоречи на добрите нрави.

Какво приема съдът

Сделка не е нищожна поради противоречие с добрите нрави само заради нееквивалентност на престациите, освен ако насрещната престация не е сведена практически до нула. Обстоятелствата по получаване на съдебно разрешение за разпореждане с детски имот и евентуалното споразумяване във вреда на представлявания не съставляват накърняване на добрите нрави по смисъла на закона.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

накърняване на добрите нравинищожност на сделкапродажба на детски имотпредставителна властнееквивалентност на престациитеособен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 465

гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3894 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 543/2604.2023 г. по гр.д. № 1675/2022 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 260011/17.03.2022 г. по гр.д. № 472/2020 г. на Окръжен съд – Враца в обжалваните части, по исковете на децата И. П., ЕГН [ЕГН], и К. П., ЕГН [ЕГН], български граждани, предявени от баща им Й. П. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е прогласил за нищожен договора по н.а. № 53/24.02.2020 г., с който децата са продали на ответниците И. В. И. и П. С. Ц. един свой застроен имот в [населено място] и на основание чл. 34 ЗЗД е осъдил съпрузите И. И. и П. Ц. да върнат застроения поземлен имот, предаден им по нищожния договор.

Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, 2, пр. 2 ГПК, което задължава настоящият състав да се произнесе по неговата допустимост.

Исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 34 ЗЗД са предявени от Й. П., баща на ищците/на децата И. П. и К. П.. Бракът на родителите им е прекратен с развод по взаимно съгласие и упражняването на родителските права е предоставено на майката Т. Г. И. - акт № 1.943/17.09.2019 г. на нотариус в Атина. С предоставените на майката родителски права се запазват задълженията на бащата към двете му деца, български граждани, но действията по закрила, защита и представителство следва да извършва майката – ППлВС № 1/12.11.1974 т. по гр.д. № 3/1974 г. Същото се приема и в мотивите към т. 2 ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСГК на ВКС. Отчитайки, че правото на иск, макар и недопустимо упражнено от бащата, обслужва правата и интересите на децата, както и противоречието не техните интереси с този на майката – договорът по н.а. № 53/24.02.2020 г. е сключен с разрешение по чл. 130, ал. 3 СК, дадено по нейно искане с решение № 311017/31.12.2019 г. по гр.д. № 72295/2019 г. на Софийски районен съд, настоящият състав предостави правна помощ на децата под формата на процесуално представителство и назначи адв. Й. Й. за техен особен представител (чл. 29, ал. 4 ГПК, вр. чл. 15, ал. 8 ЗЗД). С потвърдените от него процесуални действия по исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД с обратна сила е поправен порокът на исковата молба на малолетната К. П., а са допустими въззивното и първоинстанционното решение в частта, с която тези искове са уважени. Нежеланието на непълнолетния И. П., изслушан от настоящата инстанция при условията по чл. 15 ЗЗД, да потвърди процесуалните действия по предявените и за него искове по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 34 ЗЗД от неговия баща без представителна власт, е пречка нередовната искова молба да се санира, а с това – и порокът на въззивното и на първоинстанционното решение в частта, с която тези искове са уважени – арг. от чл. 28, ал. 2 ГПК. Касационната инстанция е длъжна да обезсили двете решения и да прекрати производството по тях. Неоснователен е доводът на адв. Й., че отказът на непълнолетния да потвърди извършените процесуални действия е отказ от права и съгласно чл. 130, ал. 4 СК е нищожен. Непълнолетният не се разпорежда с правото си на иск. То е недопустимо упражнено от баща му. Не е относима и практиката на Върховния касационен съд, на която адв. Й. се позовава – определение № 55/28.01.2019 г. по ч.т.д. № 3015/2018 г., I-во ТО, и определение № 759/30.12.2010 г. по гр.д. № 654/2010 г., IV-то ГО. В нея е изяснено, че съгласно чл. 130, ал. 4 СК е нищожен отказ от иск от дете, практиката се базира на последиците по чл. 233, изр. 2 ГПК, близки до силата на пресъдено нещо. Практиката не е по чл. 28, ал. 2 ГПК.

По касационната жалба от ответниците И. И. и П. Ц. по допустимите части от решението настоящият състав намира, че въззивният съд правилно е установил следната фактическа обстановка: с предварителния договор от 05.11.2019 г. майката на ищците, като техен законен представител, и ответниците си обещават да сключат окончателен, с който децата, малолетни към онзи момент, да им продадат един свой имот в [населено място] от 543 кв.м., застроен с жилищна сграда на разгърната площ 246 кв. м. на цена 100 000 лв., платима по банкови сметки на децата. С друг договор от същата дата майката се задължава да продаде на ответниците съоръжения, оборудване и мебели в сградата, подробно описани в договора, на цена 320 000 лв., платима по банковата й сметка. С анекс от 11.11.2019 г. страните по втория договор се съгласяват майката да се откаже от правото си на ползване на имота. Това право тя си е запазила, респ. й е било учредено с договора по н.а. н.а. № 16/16.02.2017 г., с който родителите на децата са им дарили застроения имот в [населено място]. По искане на майката с решението от 31.12.2019 г. районният съд дава разрешение децата да сключат окончателния договор, така както е обещано по предварителния договор от 05.11.2019 г. с декларация от 24.02.2020 г. с нотариална заверка на подписа майката се отказва от правото на ползване. Обещанието, поето с предварителния договор, е изпълнено с договора по н.а. № 53/24.02.2020 г. Двете деца са прехвърлили право на собственост в пълен обем (неограничено от права на трети лица или тежести) и ответниците са превели цената 100 000 лв. по банковите им сметки. Към 24.02.2020 г. пазарната стойност на застроения имот е 365 000 лв.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е заключил, че договорът по н.а. № 53/24.02.2020 г. е нищожен като накърняващ добрите нрави. Основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е мотивирал с това, че въпреки даденото разрешение по чл. 130, ал. 3, пр. 1 СК, действията на майката, законен представител на децата, са в явно нарушение на принципите на справедливост и добросъвестност. Това е така, защото на една и съща дата – 05.11.2019 г., тя е сключила два договора – предварителния, в изпълнение на който с обещания договор по н.а. № 53/24.02.2020 г. двете деца получават от ответниците цената 100 000 лв., и втория договор, по който майката е уговорила да получи от ответниците за съоръженията, оборудването и обзавеждането в сградата, част от които оборудване и съоръжения са неотстраними без съществено увреждане на сградата, т.е. са нейни принадлежности, цена от ответниците три до четири пъти по-висока от цената за нейните деца, уговорена с договора по нотариалния акт. Тези действия на майката демонстрират, че още към 05.11.2020 г. нейното поведение е недобросъвестно, насочено към облагодетелстване за сметка на децата и в противоречие с техните интереси. Подобно поведение е в нарушение на моралното задължение, въздигнато в нормативно, всяка майка да се грижи за правата и интересите на своите деца. Въззивният съд е добавил, че тези мотиви не са по основанието за нищожност на договора по чл. 40 ЗЗД – такива искове децата са предявили, но са били отхвърлени с влязлата като необжалвана част от първоинстанционното решение, а по основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Приел е, че с уговорената цена - три до четири пъти по-ниска от пазарната, и при такова поведение на майката, достига до извода, че по своето съдържание, цели и начин на извършване сключеният договор по н.а. № 53/24.02.2020 г. е в явно и грубо нарушение на правилата на морала. Исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и по чл. 34 ЗЗД са уважени, включително предявените от К. П..

Основателни са оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно поради необоснованост, а с това – и в нарушение на материалния закон. За да уважи иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е изложил мотиви, релевантни за основанието по чл. 40 ЗЗД, и е спестил необходимите мотиви по основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Касационната инстанция е длъжна да отмени решението в частта по неправилно уважените искове на К. П. и да реши спора по същество. Касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

За да се приеме, че договорът за покупко-продажба по н.а. № 53/24.02.2020 г. е нищожен само поради нееквивалентност на престациите, е необходимо престацията на купувачите/на ответниците към продавача/към ищеца К. П. да е сведена практически до нулева стойност. При двустранните възмездни договори, включително при покупкопродажбата, еквивалентността поначало се преценява от страните според техния интерес. Обяснението е в договорната свобода (чл. 9 ЗЗД). Договорът по н.а. № 53/24.02.2020 г., сключен от майката на малолетния продавач К. П. с разрешението по чл. 130, ал. 3 СК, е на цена 100 000 лв. или 50 000 лв. за дела на този ищец. Цената е три до четири пъти по-ниска от пазарната към момента на сключения договор, т.е. формалното му съдържание не извежда явна, очевидна нееквивалентност, при която престацията на купувачите е сведена практически до нулева стойност. От друга страна, в преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не е ограничен до формалното съдържание на сделката, а поради естеството на порока – нищожност поради накърняване на добрите нрави, е необходимо да съобрази съпътстващите сключването й обстоятелства и дали нейните краен резултат и последици са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Настоящият състав намира за недопустимо да третира като съпътстващи сключването на договора в изяснения смисъл обстоятелствата, при които майката е поискала и получила разрешението по чл. 130, ал. 3, пр. 1 СК. Първо, договорът попада в действията, които малолетният ищец може да извърши с разрешение на съда – арг. чл. 130, ал. 3, пр. 1 СК, а разрешението е дадено. Второ, при твърденията, че е нищожен, без значение са действията на майката в охранителното производство, по което разрешението е било издадено, включително ако са били престъпни – обратно, доводите и твърденията в исковата молба. С изключеното участие на заинтересовани лица и/или на прокурора в охранителното производство и неоспоримост на даденото разрешение по чл. 130, ал. 3 СК по реда и условията по чл. 546, ал. 3 ГПК, законът отчита, че третите лица е необходимо да му се доверят. Такива трети лица са и ответниците/купувачите по договора по н.а. № 53/24.02.2020 г. Те са се доверили на разрешението по чл. 130, ал. 3, пр. 1 СК, а обстоятелствата, при които майката на децата го е получила, не следва да се обсъждат по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Касационният състав намира за неотносимо по така въведеното основание на иска да обсъжда поведението на майката с двата договора от 05.11.2019 г. и по н.а. № 53/24.02.2020 г. според това, дали тя и ответниците са се споразумели във вреда на децата/на представляваните. Уговорената цена – три до четири пъти по-ниска от пазарната, вторият договор от 05.11.2019 г., с който майката продава на ответниците „само“ обзавеждане и оборудване в сградата, една част от което неотделимо от сградата, срещу цена три до четири пъти по-висока от цената по нотариалния акт със задължението ответниците да я платят по нейна сметка, са все обстоятелства, релевантни за основанието за нищожност по чл. 40 ЗЗД – в установяване, респ. изключване на неговите обективен и субективен елемент (т. 3 ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС) и по иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Първоинстанционното решение като необжалвано обаче е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 40 ЗЗД. Настоящият състав е длъжен да зачете задължителното му действие (чл. 297 ГПК), а иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство не е предявен.

Касационният състав намира, че след като формалното съдържание на договора по н.а. № 53/24.02.2020 г. не свежда практически до нулева стойност цената 100 000 лв., която ответниците са се задължили и платили на продавачите по договора по н.а. № 53/24.02.2020 г., в т.ч. на К. П. по банковата й сметка, а по делото не са установени други обстоятелства – съпътстващи сключването на договора или свързани с неговия резултат и последици, които да са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, искът по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен, а с това – и искът по чл. 34 ЗЗД.

На особения представител адв. Й. Й. се дължи възнаграждение за предоставената правна помощ и представителство на двете деца/на ищците пред касационната инстанция – чл. 15, ал. 8 ЗЗД и чл. 29, ал. 4 ГПК. Остойностявайки неговия труд по писмените становища, в откритото съдебно заседание и писмената защита, съдът го определя за сумата 1 000 лв., и според изхода на делото го поставя в тежест на майката – законния представител на децата (ППлВС № 1/12.11.1974 г.), интересите на която с техните са противоречиви - чл. 29, ал. 4, изр. 2, пр. 2 ГПК.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 543/26.04.2023 г. по гр.д. № 1675/2022 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260011/17.03.2022 г. на Окръжен съд - Враца в частта по исковете, предявени от И. П. от [населено място], кв. Б., [улица], ЕГН [ЕГН], срещу И. В. И. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 6, ЕГН [ЕГН], и П. С. Ц. от [населено място], общ. Враца, [улица], ЕГН [ЕГН], по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора по н.а. № 53/24.02.2020 г. в частта, с която И. П. продава на И. И. и П. Ц. своите 1/2 ид. части от един поземлен имот от 543 кв.м. в [населено място], застроен с жилищна сграда с разгърната застроена площ 246 кв.м., по чл. 34 ЗЗД за връщане на владението на 1/2 ид. части, получено по този договор.

ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. П. от [населено място], кв. Б., [улица], ЕГН [ЕГН], срещу И. В. И. и П. С. Ц. с правна квалификация съответно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора по н.а. №53/24.02.2020 г. в частта, с която е продала на И. И. и П. Ц. своите 1/2 ид. части от един поземлен имот от 543 кв.м. в [населено място], застроен с жилищна сграда с разгърната застроена площ 246 кв.м. и чл. 34 ЗЗД за връщане на владението на 1/2 ид. части, получено по този договор.

ОПРЕДЕЛЯ на адв. Й. Д. Й. от САК на основание чл. 29, ал. 4, ал. 1 ГПК и чл. 15, ал. 8 ЗЗД сумата 1 000.00 лв. – възнаграждение за защитата и представителството на децата И. П. и К. П. по делото, и на основание чл. 29, ал. 4, изр. 2, пр. 2 ГПК осъжда Т. Г. И. от [населено място], кв. Б., [улица], ЕГН [ЕГН], да го заплати.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.