Доказване на документна измама с разписка в граждански процес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр.София, 18.10.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Кристина Първанова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4621/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 873/ 27.04.2023 г. по настоящето дело по жалба на М. Т. К. и М. Г. Н. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 854 от 17.08.2022 г. по гр.д.№ 1007/ 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г. иск, квалифициран по чл.124 ал.5 ГПК, за признаване за установено, че наследодателят на ответниците – Г. Н. Г., починал на 25.08.2019 г., е извършил престъпления по чл.315 ал.2 вр.чл.309 ал.1 НК - на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30 000 лв., склонил М. Т. К. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер; и че на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама - представил за подпис множество документи, измежду които разписка за платена сума в размер на 30 000 лв, склонил М. Г. Н. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния правен въпрос: при твърдение за извършено престъпление по чл.315 ал.2 НК, когато документът представлява разписка за платена сума, релевантно обстоятелство ли е фактът разполагал ли е платецът с означената в разписката като платена сума.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.124 ал.5 ГПК / срв. решение № 233/ 17.10.2017 г. по гр.д. № 4321/ 2016 г., ІV г.о. и цитираните в него/, обстоятелствата, които са от значение за разрешаването на даден гражданскоправен спор, но същевременно осъществяват състав на престъпление по НК, следва да са установени с влязла в сила присъда по реда на НПК. За съда, разглеждащ гражданското дело, съществува процесуална забрана да установява такива престъпни обстоятелства в рамките на същото, освен в случаите, изчерпателно посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК: наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2-5 от НПК, наказателното преследване е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от НПК или извършителят на деянието е останал неоткрит. Следователно принципът е, че престъпленията като факти се установяват по реда на НПК, а изключението от този принцип оправомощава в изчерпателно определени хипотези съдът да установи този факт в гражданско производство, развиващо се по реда на ГПК. Съдът обаче, независимо граждански или наказателен, има еднакви правомощия, от което следва, че в производството по иск за установяване на престъпни обстоятелства поради невъзможност това да стане в наказателен процес, той разполага освен с предвидените в ГПК способи за доказване и с целия доказателствен инструментариум по НПК. Релевантните факти също не могат да бъдат различни. Ограничаването на способите за доказване или на релевантните факти само поради това, че наказателното производство не може да се развие поради наличието на определени пречки, не може да бъде обосновано, тъй като установяващият факта орган е един и същ и естеството на установявания факт е едно и също.

Следователно когато се твърди извършено документно престъпление, състоящо се в измамливо склоняване на едно лице да подпише документ със съдържание несъответстващо на волята му и този документ представлява разписка за получена сума, фактът разполагал ли е платецът с означената в разписката като платена сума е релевантен като косвено доказателство както за авторството на деянието, така и за вината на дееца. Този факт може да се установява с всички допустими от ГПК и НПК доказателствени средства и не е допустимо съдът да го игнорира под предлог, че за съответното субективно право, за което е издадена разписката, е без значение разполагал ли деецът с посочената в нея сума.

В обжалваното въззивно решение на въпроса, по който обжалването е допуснато, е даден противоположен отговор. Въззивният съд е приел, че обстоятелството дали към 20.08.2013 г. Г. Г. е разполагал с достатъчно парични средства, за да изплати на ищците и на свидетеля П. посочените в разписките суми, както и /евентуално/ откъде е намерил тези пари, за да плати сумите, е ирелевантно. Изводът е направен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото фактът има отношение към твърденията за измамливо склоняване на ищците да подпишат разписки за суми, които не са получили и съставлява косвено доказателство в подкрепа на твърденията им. По отношение на обжалваното решение е налице касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК, а доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл.293 ал.3 ГПК/.

От фактическа страна по делото е установено, че ищците и наследодателят на ответниците – Г. Г. – били близки роднини, ищцата Н. била леля на Г. Г., а ищцата К. - първа братовчедка. Отношенията между тях били добри, ищците имали пълно доверие в Г., който упражнявал професия на адвокат. На 03.08.2011 г. при пътнотранспортно произшествие загинал съпругът на ищцата Н. и баща на ищцата К. – Т. Н., като виновния за произшествието водач се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ НК и бил наказан със споразумение, сключено по реда на НПК и имащо значение на влязла в сила присъда. Неговата гражданска отговорност била застрахована в ЗАД „В.“ АД, срещу което дружеството ищците /както и свидетеля П., син на починалия и на ищцата Н. и брат на ищцата К./ предявили претенции за обезщетяване на неимуществените вреди, които търпели от смъртта на наследодателя си. На 20.08.2013 г. ищците и свидетелят П. упълномощили адвокат Г. да ги представлява по делото, образувано въз основа на претенциите им срещу застрахователя, включително с право да преупълномощава други адвокати и да получи по своя адвокатска банкова сметка присъденото обезщетение. На същата дата, наред с пълномощните, ищците и свидетеля П. подписали и по две предварително изготвени от адвокат Г. разписки, в които били посочено, че всеки от тях получава суми в размер съответно от 10 000 лв и 30 000 лв, представляващи „пълния размер на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка със смъртта на Т. Н. при настъпило ПТП на 03.08.2011 г. в [населено място]“. Суми в размер на по 30 000 лв обаче ищците не получили реално, нито знаели, че подписват разписка за получаването на такива суми. Те разписали документите, предоставени им от адвокат Г., като набор, без да се вижда текста на всеки от тях, поради пълното доверие което му имали и защото ги бил убедил, че застрахователят е определил и изплатил именно по 10 000 лв като обезщетение за всеки от наследниците на пострадалия. Разписките са автентични документи – подписани от лицата, означени като техен издател, отпечатани са на техническо средство /принтер/ и са подписани след обективирането на текста им върху хартията. С решение от 27.02.2014 г. по гр.д.№ 1676/ 2013 г. на Софийски градски съд ЗАД „Виктория“ АД било осъдено да заплати на всеки от наследниците на Т. Н. застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди в размер на по 22 500 лв, ведно със законната лихва, а с решение № 1637/ 30.07.2014 г. по гр.д.№ 1958/ 2014 г. на Софийски апелативен съд това обезщетение било увеличено на по 60 000 лв. След като било постановено първото от тези решения, застрахователното дружество поискало от ищците банкови сметки, по които да бъде преведена присъдената от първата инстанция сума. На 10.07.2014 г. ищците оттеглили пълномощията на адвокат Г. и присъденото им обезщетение било заплатено по личните им банкови сметки. Адвокат Г. обаче поискал от всяка от ищците и от свидетеля П. да му платят по 40 000 лв от полученото от тях обезщетение като дължимо адвокатско възнаграждение. Само свидетелят обаче се съгласил да направи това и на 18.11.2014 г. превел по сметката на Г. Г. сумата 40 000 лв, представляваща адвокатско възнаграждение и извършени разходи от адвокат Г. и преупълномощените от него лица по горепосочените дела. Впоследствие адвокат Г. предявил искови претенции срещу ищците за връщане на сумата от по 40 000 лв, по които било образувано гр.д.№ 69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд. След получаване на препис от исковата молба всяка от ищците върнала на адвокат Г. по 10 000 лв, а за останалата част от сумата заявили в образуваното исково производство, че никога не са получавали суми в такъв размер и оспорили исковете. По делото е постановено и влязло в сила решение, с което ищците били осъдени да върнат на Г. Г. сумите от по 30 000 лв всяка, с които са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане. На 11.02.2015 г. ищците подали жалба до Районна прокуратура - Бургас за извършено от Г. Г. престъпление от общ характер спрямо тях, състоящо се в предоставяне за подпис на бели листи и кочан с адвокатски пълномощни, непопълнени, и представяне впоследствие по образуваното против тях дело на разписки за получени от тях суми, каквито те не са получавали. По жалбата било образувано досъдебно производство ДП № 291/ 2016 г. на ОД МВР – Бургас и срещу Г. Г. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.315 ал.2 вр. чл.309 ал.1 НК. На 27.05.2019 г.срещу него бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 2123/ 2019 г. на Бургаски районен съд, прекратено на 12.09.2019 г. поради смърт на дееца.

Съдът намира за доказани твърденията на ищците, че са се подписали върху вече изготвени документи /с печатен текст/, поради пълното доверие което са имали на Г. Г., без да се запознаят предварително с текста и без /поради начина на подаване за подпис на документите от страна на Г. Г./ фактически да са имали възможност да се запознаят със съдържанието на документите. Това следва от показанията на разпитаните по делото свидетели З. и П., които съдът възприема като обективни, кореспондиращи си и взаимно допълващи се, без съществени противоречия между тях. Действително, по отношение на тези свидетели са налице основанията по чл.172 ГПК, тъй като се явяват близки роднини на ищците, но предвид съответствието на съобщеното от свидетелите с писмените доказателства по делото, съдът не намира основание да счете показанията им за недостоверни. Съобщеното от свидетеля П., че са получили само по 10 000 лв, се потвърждава от сключеното между него и Г. Г. споразумение, с което свидетелят се задължава да даде 50 % от присъдената му като обезщетение за неимуществени вреди сума на адвоката като възнаграждение и разноски по водените дела. В това споразумение, както и заявява свидетеля при разпита си пред първоинстанционния съд, не става въпрос за „връщане“ на получена сума, каквито са били твърденията на Г.. Свидетелят заявява, че майка му и сестра му също са получили само по 10 000 лв, а това се потвърждава и от св.З., която макар да не е очевидец, е нормално да знае за събитията, явявайки се дъщеря на една от ищците и внучка на другата. Не е без значение и обстоятелството, че няма данни към 20.08.2013 г. адвокат Г. да е разполагал със сумата от 120 000 лв, която според твърденията му е предал на ищците. Към този момент той не е разполагал и с 1 000 лв по банковите си сметки, а показанията на свидетелката С., че Г. е разполагал с пари към онзи момент, са неясни и колебливи. Съдът не установява от показанията на тази свидетелка релевантни за спора факти, тъй като тя единствено възпроизвежда това, което й е казал адвокат Г.. Единственото значимо обстоятелство в показанията й е съобщеното от нея, че тя е изготвила разписките за сумите от по 30 000 лв, които Г. щял да предаде на ищците. Свидетелката обаче не може да потвърди нито че сумите действително са предадени, нито че ищците са били наясно какви документи им поднася за подпис Г.. Пак по разкази на адвокат Г. свидетелката съобщава, че сумата от 30 000 лв е била дадена на всеки от ищците в един ден, а сумата от по 10 000 лв – на следващия ден, понеже те поискали повече от 30 000 лв. Освен че тези показания са в пряко противоречие с показанията на свидетеля П., който за разлика от свидетелската С. е очевидец, те са в противоречие и с личното изявление на адвокат Г., обективирано в исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд. В нея адвокатът изрично заявява, че сумите са дадени на ищците в едни и същ ден. Като се има предвид и безспорния факт, че до 2014 г. ищците, свидетелят П. и адвокат Г. са били в близки родствени отношения, характеризиращи се с пълно доверие, съдът приема за доказани твърденията на ищците, че са били измамливо склонени да подпишат въпросните разписки, чието съдържание не съответства на тяхната воля. Предявените искове за установяване на това престъпно обстоятелство са основателни и следва да се уважат.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 854 от 17.08.2022 г. по гр.д.№ 1007/ 2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Т. К., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица] искове против Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [улица], вх.2, ет.3, ап.3, че Г. Н. Г., ЕГН [ЕГН], починал на 25.08.2019 г., е извършил престъпления по чл.315 ал.2 вр.чл.309 ал.1 НК - на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама склонил М. Т. К. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер; и че на 20.08.2013 г., в [населено място], чрез измама склонил М. Г. Н. да подпише частен документ - разписка за получена сума от 30 000 лв, със съдържание, което не съответства на волята й и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.69/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер.

ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], Д. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и Г. Г. Г., ЕГН [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [улица], вх.2, ет.3, ап.3 да заплатят на М. Т. К., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Н., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], [улица], сумата 9 075 лв /девет хиляди седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: