Доказване на частична трансформация на лично имущество при придобит по време на брак имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50112

София 14.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3155/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. М. С. чрез нейния пълномощник адв. Й. С. срещу въззивно решение № 178 от 17.05.2021 г. по в.гр.д. № 655/2020 г. на Великотърновския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът не е посочил как достига до извод, че при сключване на окончателния договор в нотариалния акт е посочена продажна цена, по-ниска от договорената. Сочи, че съвместното участие на съпрузите в договора за продажба и удостоверяването, че цената е платена от купувачите, има характер на декларация на двамата съпрузи, с която те взаимно признават помежду си и спрямо трети лица равния си принос, включително брачния произход на средствата за закупуване на имота. Поддържа, че в случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че средствата, получени от продажба на негов наследствен имот, са вложени в придобиването на процесния.

Ответникът Й. С. С. не е взел становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 260012 от 08.07.2020 г. по гр.д. № 275/2020 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. С. С. против К. М. Й. иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за разликата над 2 500/8 000 ид. части от обема на индивидуално придобитото право на собственост до 7 500/8 000 ид. части, и в тази част е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на К. М. С. на основание чл. 23, ал.2 СК, че Й. С. С. в резултат на частично преобразуване на лично имущество е придобил още 5 000/8000 ид. части /общо 7500/8000 ид. части/ от правото на собственост върху поземлен имот № ..... в кв. 24 по плана на [населено място], с площ на поземления имот 804 кв.м, заедно с построената в него къща, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....., т.VІІ, дело № 947/2008 г., който поземлен имот е с идентификатор ...... по КККР на [населено място], в който попада сграда с идентификатор ....... със застроена площ 80 кв.м. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата над 7 500/8000 ид. части.

По делото е установено и не е било спорно между страните, че по време на брака си същите са закупили от С. П. М. недвижим имот - дворно място и къща, в [населено място]. Договорът за покупко-продажба е сключен с нотариален акт № ....., т.VІІ, дело № ..... от 21.07.2008 г. на нотариус Д. Д.. В него е посочено, че продажната цена на имота е 5 263.10 лв., която продавачката е получила от купувачите напълно преди сключване на договора в нотариална форма.

Установено е също, че на 30.11.2000 г. между С. М. като продавач и Й. С. С. и К. М. С. като купувачи е сключен предварителен договор за продажба на посочения имот. Според отразеното в него, продажната цена на имота е 8 000 лв., от които в деня на подписването му купувачите са заплатили сумата 500 лв., а разликата от 7 500 лв. е следвало да заплатят на равни месечни вноски от по 500 лв. или равностойността на 500 д.м. по курса на деня най-късно до 01.04.2001 г.

Твърдението на ищеца е било, че цялата уговорена цена за придобиване на имота е заплатена от него с изцяло лични средства, част от които били дарени от неговата майка, а другата част - получени от продажбата на наследствен имот, извършена през 2001 г. В подкрепа на това свое твърдение е представил нотариален акт № ....., т.І, дело № 133 от 18.05.2001 г., видно от който ищецът Й. С. С. и неговият брат М. С. С. продали на трето лице съсобствения си недвижим имот, придобит по наследство, представляващ апартамент в [населено място], с площ 54.09 кв.м, ведно с принадлежащото му избено помещение и съответните общи части от сградата и от правото на строеж, за сумата 8 720 лв. Изслушан в първото по делото заседание, ищецът е заявил, че действителната продажна цена на жилището в [населено място] била 13 000 щ.д., с които е заплатил на вноски цената на процесното жилище, като последната вноска от 1 000 лв. била платена със средства, които получил от своя брат от продажба на лек автомобил.

По делото са представени и 12 бр. вноски бележки, доказващи извършено плащане в полза на продавачката по договора С. М. съобразно уговорките в предварителния договор.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че цената на закупеното от страните жилище в [населено място] е 8 000 лв., колкото е била уговорена в предварителния договор, а не посочената в нотариалния акт сума от 5 263 лв. В подкрепа на този извод е посочил, че представените по делото вносни бележки доказват извършено плащане на продавачката С. М. в размер на 8 100 лв. Приел е, че от тази сума 2 500 лв. са заплатени с лични средства на ищеца, от които 1 500 лв. дарени от неговата майка, с които са направени вноските от 31.01.2001 г., 06.03.2001 г. и 03.04.2001 г. - преди извършване на продажбата на имота в [населено място], а останалите 1 000 лв., платени на 19.05.2001 г. - с получените от него средства от продажбата на наследственото жилище, извършена на 18.05.2001 г.

Намерил е за недоказано твърдението на ищеца, че действителната продажна цена на наследственото жилище в [населено място] е била 13 000 щ.д. Затова е приел, че същото е продадено за посочената в него цена от 8 720 лв., от която ищецът е получил половината в размер на 4355.95 лв. От тази сума е платил на продавачката С. М. 1 000 лв. на 19.05.2001 г., а за останалата част е съдът приел за недоказано да е била вложена в закупуване на процесното жилище. С тези мотиви първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от Й. С. установителен иск, като е признал за установено, че на основание трансформация на лични средства същият е собственик на 2 500/ 8 000 ид. части от закупения по време на брака имот в [населено място], и е отхвърлил предявения иск за разликата над този размер от 5 500/8000 ид. части.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вложените от ищеца лични средства в придобиване на жилището са в размер общо на 7 500 лв. Приел е за правдоподобно твърдението на ищеца, че получената при продажбата на жилището в [населено място] цена е 13 000 щ.д., а не обявената в нотариалния акт цена от 8 720 лв. Мотивирал е този извод с обстоятелството, че посочената в нотариалния акт цена надхвърля само с 8 лв. данъчната оценка на имота, което несъмнено било проява на масово практикуван обичай при продажбите с цел да се избегнат по-високи такси и данъци, както и с обстоятелството, че посочената в нотариалния акт цена била далеч от осреднената пазарна цена на недвижимите имоти в градове с големина на Г., Велико Т. и др. Позовал се е и на показанията на св. Т. П. - майка на ищеца, която е заявила пред съда, че с половината от получената от продажбата на жилището в [населено място] сума другият й син също си закупил жилище за около 6 000 лв, като тя му помогнала с „малко пари“. Според въззивния съд, ако действително жилището в [населено място] е било продадено за сумата 8 720 лв., която двамата братя са си поделили поравно, то сумата, която другият син е получил, не би покрила цената на закупения от него имот, а помощта на майката предполагала някаква съразмерност.

Въззивният съд е приел също, че представените по делото 12 бр. вносни бележки, с които е заплатена на продавачката С. М. цената на процесното жилище, доказват, че плащането е било извършено с лични средства на ищеца, защото преводите били направени от неговата банкова сметка, а по начало средствата по нечия банкова сметка принадлежат на титуляра на сметката и е „житейски логично да се предполага както че постъплението им по нея е правомерно, така и че е от собственик източник на финансиране“. В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищецът е доказал цената на закупения през време на брака недвижим имот да е покрита с негови лични средства в размер на 7 500 лв., част от които дарени от неговата майка, а другата- получени от продажба на лично имущество, поради което е признал за установено, че в резултат на преобразуване на лично имущество ищецът е индивидуален собственик на общо 7 500/8 000 ид. части от имота.

С определение № 231 от 27.05.2022 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за подлежащите на доказване факти и тежестта за доказването им при искове с правно основание чл. 23, ал.1 и 2 СК за установяване на пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака на недвижим имот. По този въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, според която основателността тези искове е предпоставена от доказването на две обстоятелства : притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг, и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. Ако с оглед твърденията на страните и събраните доказателства е установено, че съпругът-ищец е притежавал лични средства, от съществено значение е да се установи, че те са вложени при придобиване на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение. В тежест на ищеца е да докаже придобивната стойност на имота според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; размерът на вложените от него средства, които имат личен произход; влагането на тези средства при придобиването на имота.

В противоречие с тази практика и в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал изводите си относно релевантните за спора факти не на събраните по делото доказателства, а на житейски разсъждения и предположения. Цената на недвижимите имоти в определени региони не е ноторно известен факт и съдът не може да се позовава на него, още по - малко сам да определя действителната пазарна цена на един имот и то при положение, че съществува свобода на договаряне и страните по договора за продажба могат свободно да определят цена на имота, без да са обвързани от някакви нормативни или средни пазарни цени. Твърдението на ищеца, че наследственият му имот е продаден за сумата 13 000 щ.д, а не за сумата 8 720 лв., посочена в нотариалния акт, по естеството си представлява твърдение за симулация в цената, и е едно от обстоятелствата, на които се основава претенцията му за трансформация /пълна или частична/ на лични средства, за които той носи доказателствената тежест. Ищецът е страна по договора за продажба на жилището в [населено място], поради което твърдяната от него симулация в цената не може да се доказва със свидетелски показания по аргумент от чл. 164, ал.1, т.6 ГПК, освен при условията на ал.2 - при изрично съгласие на другата страна, или на чл. 165, ал.1 или ал. 2 ГПК, които в случая не са налице.

С оглед на изложеното, необосновано и в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че жилището в [населено място] е продадено за сумата от 13 000 щ.д. с левова равностойност от около 20 000 лв., от която ищецът като съсобственик е получил половината, която е достатъчна за покриване стойността на процесния имот.

Необоснован е и изводът на въззивния съд, че представените по делото 12 бр. вносни бележки доказват плащане на вноските за имота с лични средства на ищеца. На първо място, внимателният прочит на отразеното в тези платежни документи сочи, че сумите са внасяни в брой на каса, а не са превеждани от банковата сметка на ищеца, както е приел въззивния съд. На следващо място, в периода 2001-2002 г., когато са извършвани плащанията, е бил в сила СК от 1985 г., сега отменен, а съгласно чл. 19, ал.1 от същия паричните влогове, придобити през време на брака при презюмиран съвместен принос /чл. 19, ал.3/, се включват в обхвата на съпружеската имуществено общност, т.е. заплащането на цената със средства от влога на единия съпруг не доказва личния произход на средствата.

В обобщение, като е приел, че ищецът е доказал влагането на лични средства в придобиване на процесния имот над размера на сумата 2 500 лв. до 7 500 лв., и е признал същия за собственик общо на 7 500/8 000 ид. части от имота, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като искът на Й. С. С. за признаване на право на собственост за разликата над 2 500/8 000 ид. части до 7 500/8 000 ид. части от процесния имот на основание частична трансформация на лични средства, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 178 от 17.05.2021 г. по в.гр.д. № 655/2020 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на К. М. Й., че Й. С. С. е собственик поради преобразуване на лично имущество за разликата над 2 500/8 000 до 7 500/8 000 ид. части от поземлен имот № ..... в кв. 24 по плана на [населено място], с площ на поземления имот ..... кв.м, заедно с построената в него къща, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....., т.VІІ, дело № 947/2008 г., който поземлен имот е с идентификатор ...... по КККР на [населено място], в който попада сграда с идентификатор ...... със застроена площ 80 кв.м., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. С. С. против К. М. Й. иск с правно основание чл. 23 ЗС за установяване, че Й. С. С. е собственик поради преобразуване на лично имущество на разликата над 2 500/8 000 до 7 500/8000 ид. части от поземлен имот № ..... в кв. ..... по плана на [населено място], с площ на поземления имот 804 кв.м, заедно с построената в него къща, подробно описани в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....., т.VІІ, дело № 947/2008 г., който поземлен имот е с идентификатор ...... по КККР на [населено място], в който попада сграда с идентификатор ...... със застроена площ 80 кв.м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: