Обезсилване на решение заради неясна искова молба за нарушено авторско право

Текстът на акта

Ключови фрази

Други искове за нарушения на авторски права * Обезсилване на решение

7

РЕШЕНИЕ №146

30.09.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1603 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Нотфоркидс“ ЕООД срещу решение от 13.06.2023 г. , постановено по в. т. д. № 944/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в, с което е потвърдено решение № 718/13.06.2022 г., постановено по т. д. № 1639/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което изцяло са уважени предявените от А. Р. М. срещу „Нотфоркидс“ ЕООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1, т. и т. 3 ЗАПСП и чл. 95 ЗАПСП, както следва: 1) за признаване за установено, че „Нотфоркидс“ ЕООД е нарушило притежаваното от А. Р. М. авторското право върху фотография, заснета от нея в 19,33 ч. на 22.08.2017 г., представляваща цветна снимка на жена в народна носия, приседнала на т. нар. „Завой“ на яз. „Кърджали“ в Р., България, част от авторски проект „България в сърцето“, чрез използване на фотографията от DJ 89 [БРАТЯТА], без авторско съгласие и разрешение, за онагледяване на видеоклип на DJ 89 & Boryana Vasileva - ОТ Р. |ОТ RODOPA [BALKAN TRAP II]| БРАТЯТА] в продължение на 3,13 м., публикуван в канала на ответника в Youtube: DJ 89 [ВRАТЯТА] на 08.08.2020 г.; 2) за преустановяване на нарушаването на авторските права на А. Р. М. върху по-горе описаното фотографско произведение; 3) за разгласяване за собствена сметка на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника - вестник „Сега“ и вестник „Телеграф“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон от 17,30 ч. до 19,30 ч. и 4) за заплащане на сумата от 3000 лв. (частично предявен иск от общия претендиран размер от 5479,20 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушаването на авторските ѝ права върху по-горе описаното фотографско произведение.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост – макар и в доклада по делото по чл. 146, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд правилно да е възложил на ищеца процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на правнорелевантното обстоятелство, че ответникът е извършил твърдяното нарушение на авторските права върху процесното фотографско произведение, без този правнозначим факт да е доказан чрез събраните по делото доказателствени средства, незаконосъобразно – при липса на признание от ответника за този неизгоден за него факт, въззивният съд е счел, че търговското дружество не е оспорило фактическото твърдение на ищеца, че то е извършило релевантното нарушение на авторските права върху процесното фотографско произведение. В този смисъл, поддържа, че с оглед на разпределената доказателствена тежест и без изрично признаване на факта на нарушение заявеното с въззивната жалба оспорване на твърдяното в исковата молба нарушение на авторските права на ищцата не е преклудирано, до който незаконосъобразен правен извод е достигнал въззивният съд. Твърди, че в процеса на доказване не е установено нито че ищцата е носител на авторското право върху релевантното фотографско произведение, нито неговото накърняване от ответника. Счита, че в исковата молба не са изложени фактически твърдения, които да обосноват връзката между заявеното нарушение на авторското право и ответното търговско дружество – „Самата А. М. твърди, че процесната снимка е използвана в Youtube канала на DJ 89 [BRATЯТА], който поради абсолютни неизвестни причини се твърди, че е на „НотФорКидс“.

В писмения отговор на касационната жалба А. Р. М., чрез своя процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилния правен извод, че ответникът притежава надлежна пасивна материална легитимация по предявените срещу него кумулативно обективно съединени искове.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че в обективната действителност са осъществени всички материални предпоставки, обуславящи твърдяното нарушение на авторското право на ищцата върху процесното фотографско произведение - 1) съществуването на обекта на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право и на закрила и 3) ответникът да използва или да е използвал произведението обект на авторско право без съгласието на носителя на авторското право. Изяснил е, че тази фотография притежава несъмнен художествен характер, поради което представлява и годен обект на авторско право – тя попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП, резултат е от творческа фотографска дейност (в този смисъл е заключението на вещото лице), поради което е обект на защита по този закон. Въззивният съд е приел за установено, че автор на фотографското произведение е ищцата. В случая несъмнено било доказано, че А. М. притежава оригиналния RAW файл (суров файл) на процесната фотография, която е използвала в нейните профили в социалните мрежи „Facebook“ и „Instagram“, като този файл легитимира ищцата като автор на това фотографско произведение. Макар и от заключението на приетата СТЕ да се изяснявало, че кадрите са заснети от трето лице, от една страна, този фактически извод на вещото лице не е категоричен (от наличната в метаданните информация не е изследван въпросът кой конкретно режим на действие на фотоапарата е използван), а от друга, от показанията на свидетеля Л. П. се установявало, че А. М. сама е направила процесната фотография, поради което именно тя е неин автор. Но дори и да се възприеме твърдението на ответника, че трето лице е снимало ищцата, това обстоятелство не опровергавало фактическия извод, че тя е автор на процесното фотографско произведение – съобразно концепцията на авторство в художествената фотография. Авторът може да бъде лице, което участва активно в целия процес на създаване на изображението, но също така може и да събере визуални елементи от различни източници, да ги комбинира и да ги преработи в ново изкуствено творение. Този процес може да включва избор на мотив, композиция, осветление, цветови корекции и други елементи, които допринасят за финалния резултат. В такива случаи творецът става автор на фотографията чрез своето творческо решение и представяне, въпреки че самият той фактически не е използвал фотоапарата. Авторството е свързано със съзидателния процес и не е ограничено само от механичното действие върху бутона на фотографското устройство. В този смисъл, дори и трето лице да е участвало по някакъв начин в експонирането на процесната фотография, то това обстоятелство не може да обоснове фактическия извод, че ищцата не е неин автор.

Апелативният съд е достигнал до правния извод, че в процеса на доказване е установено твърдяното нарушение на авторското право - ответникът е ползвал фотографията като изображение в направен и разпространен от него видеоклип на песен. За да обоснове това правно съждение, въззивният съд е счел този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване съобразно правната норма, уредена в чл. 153 ГПК. Солидаризирайки се с правното становище на първоинстанционния съд и прилагайки разпоредбата на чл. 35 ЗАПСП, апелативният съд е приел, че произведението, обект на авторското право, може да се ползва само с разрешение на неговия автор, освен когато законът предвижда друго. Изключителното право на автора да ползва своето произведение и/или да разрешава ползването му от други лица е уредено в чл. 18, ал. 1 ЗАПСП, като в ал. 2 от разпоредбата са описани способи на използване на произведението по смисъла на закона, като в т. 6 е уредено публичното показване на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. Прието е за безспорно обстоятелството, че именно ответникът е излъчил видеоклипа в интернет пространството чрез канала „Youtube“, при което е било осигурено показването на фотографията на неограничен брой лица, т.е. разпространението на процесната фотография в широко използван уеб канал за излъчване на кратки видео материали, но без надлежно разрешение от автора за това, като по този начин се е достигнало до нарушение на релевантното авторско право. Апелативният съд е счел за неоснователно наведеното от въззивника възражение за недоказаност на неговата пасивна материалноправна легитимация с твърдението, че той нямал връзка със заявените от ищцата факти и нарушение – ответното търговско дружество нито създавало, нито разпространявало каквото и да било музикално произведение, а още по-малко използвало процесната фотография. За да достигне до това правно съждение, въззивният съд е приел, че това възражение е преклудирано, тъй като за първи път е наведено с въззивната жалба, поради което е недопустимо да бъде разглеждано във въззивното производство.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи апелативният съд е счел за основателен както иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, така и обусловените от него искове по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП (за преустановяване на нарушаването на авторските права на ищцата върху процесната фотография), по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП ( за разгласяване за собствена сметка на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника - вестник „Сега“ и вестник „Телеграф“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон от 17,30 ч. до 19,30 ч.), както и по чл. 95 ЗАПСП (за заплащане на сумата от 3000 лв. (частично предявен иск от общия претендиран размер от 5479,20 лв.), представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на нарушаването на авторските ѝ права върху процесното фотографско произведение.

С определение № 846/05.04.2024 по т. д. № 1603/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд въз основа на самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, във връзка с тълкувателните постановки по т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за проверка дали обжалваното решение е вероятно недопустимо с оглед на поддържания в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правен довод за нередовност на исковата молба - неизлагане в исковата молба на фактически твърдения относно връзката между DJ 89 [БРАТЯТА], които били използвали процесната фотография в създаден от тях видеоклип, и ответното търговско дружество, което е извършило твърдяното нарушение на авторското право върху релевантното произведение.

Всеки иск, с който се претендира от съда да предостави защита на накърнено материално право – арг. чл. 2 ГПК, се индивидуализира чрез страните, правопораждащите предявеното спорно материално право юридически факти (основанието на иска – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), както вида и обема на търсената съдебна защита (петитума на иска – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК). В случай че предметът на иска е индивидуализиран, възниква процесуалната легитимация на страните, като съдът е длъжен да разгледа предявената молба за защита на предявените материални права. Именно по отношение на наведените с исковата молба правопораждащи предявеното материално право юридически факти, заявения обем и вид на съдебна защита, както относно насрещните страни в процеса (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, който урежда диспозитивното начало в гражданския процес) ще се формират обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 1 ГПК).

За да се породи обаче установителното и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо, както ответникът, така и съдът трябва да са наясно с предмета на правния спор, конкретизиран с посочване на страните с надлежна процесуална легитимация, правопораждащия предявеното спорно материално право фактически състав и конкретното искане за предоставяне на съдебна защита. Следователно, ищецът е длъжен в исковата молба да очертае предявеното материално право с неговите индивидуализиращи признаци. Само при редовна искова молба би била обезпечена правната възможност на ответника да упражни в цялост своите процесуални права на защита (при приложение на основните принципи на гражданския процес – състезателно начало и равенство на страните, уредени в чл. 8 ГПК и чл. 9 ГПК), а съдът би могъл служебно да упражни своите правомощия да изясни в доклада по делото по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК правния спор, за правилното решаване на който страните ще релевират своите процесуални искания, материалноправни възражения, оспорвания и правни доводи (при проявлението на принципа на законност и служебното начало – чл. 5 и чл. 7 ГПК).

За да обоснове предявените кумулативно обективно съединени искове, ищецът в настоящото исково производство е навел фактическо твърдение за нарушение на притежаваното от него авторско право върху процесното фотографско произведение – чрез включването (интегрирането) му в друго аудио-визуално произведение, което е онагледено на видеоклип на DJ 89 & Boryana Vasileva - ОТ Р. |ОТ RODOPA [BALKAN TRAP II]| БРАТЯТА], публикуван в канала на ответника в Youtube: DJ 89 [ВRАТЯТА] на 08.08.2020 г., но не и изяснено нито каква е връзката между създателите на това нова аудио-визуално произведение и ответното търговско дружество, нито как то се идентифицира със съответния канал в Youtube (не са посочени съответните индивидуализиращи данни за този интернет канал, свързващи ответното търговско дружество с този канал), в случай че не е налице връзка между него и създателите. Макар и ищецът да не е навел фактическо твърдение дали процесното ново музикално аудио-визуално произведение е създадено от лицата, които се отъждествяват с наименованието DJ 89 & Boryana Vasileva, по възлагане на ответното търговско дружество – при породено правоотношение (напр. ответникът да е действал като продуцент по смисъла на чл. 62, ал. 3 ЗАПСП или като техен работодател – арг. чл. 41, ал. 2 ЗАПСП), или ответникът без тяхното предварително съгласие го е използвал по твърдения начин, тези обстоятелства не обуславят редовността на исковата молба, а основателността на исковете, за установяването на която е съществено дали ответникът чрез своите органни представители, служители или лица, на които е възложил определена работа, е нарушил твърдяното от ищеца авторско право върху релевантното фотографско произведение.

Установената от касационния съд нередовност на исковата молба не е била констатирана нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, като тя не е била изправена и с последяващите уточнителни молби на ищеца. Както в отговора на исковата молба, така и в хода на първоинстанционното производство ответникът не е признал, че новото музикално аудио-визуално произведение, в което по твърдение на ищеца се съдържа процесното фотографско произведение, обект на авторската защита, е предоставено от него за излъчване на видеоклипа в интернет пространството чрез канала Youtube, до който фактически извод е достигнал първоинстанционният съд. Този правнорелевантен факт не е бил обявен в доклада по делото за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните (арг. чл. 143, ал. 1, т. 3 ГПК). Напротив, в устните състезания пред СГС процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не е наясно защо исковете за защита на твърдяното авторско право са предявени срещу „Нотфоркидс“ ЕООД, тъй като „дружеството… по никакъв начин не е свързано с казуса“.

По същество с това изявление ответникът е релевирал довод, поддържан и във въззивната жалба, за нередовност на исковата молба, поради което първоинстанционният и въззивният съд, вкл. и служебно е следвало да я констатират и да дадат съответни указания на ищеца да я отстрани, а именно да изясни каква е връзката между създателите на новото музикално аудио-визуално произведение, в което се твърди, че е включено процесното фотографско произведение, обект на авторската защита, и ответното търговско дружество, или как то се идентифицира със съответния канал в Youtube (с посочване на съответните индивидуализиращи данни за този интернет канал, свързващи ответното търговско дружество с този канал), в случай че не е налице връзка между него и създателите. Тъй като неуточняването на тези факти в исковата молба, които биха обосновали предявените искове за защита на твърдяното накърнено авторско право (основанието на иска), обуславят не основателността, а редовността на исковата молба, не може да се приеме, че неоспорването им в отговора на исковата молба е тъждествено на тяхното признание, респ. че е настъпила процесуална преклузия за тяхното оспорване, до който неправилен правен извод е достигнал въззивният съд. Само за пълнота трябва да се изясни, че, принципно, за разлика от материалноправните възражения, чрез които в процеса се предявяват насрещни субективни материални права, оспорванията, чрез които се навеждат диаметрално противоположни фактически твърдения на заявените от ответната страна в процеса, не се преклудират - правопораждащите предявените материални права юридически факти подлежат на доказване от страната, която ги е заявила, а не от тази, която оспорва тяхното възникване (в случай че тези субективни права не се основават на законни презумпции, при които би се разместила доказателствената тежест).

Тъй като и въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, постановеното от него решение е недопустимо, поради което съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 5 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, то трябва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг съдебен състав от същия съд за предприемане на процесуални действия по отстраняване на констатираната от касационната инстанция нередовност на исковата молба.

В случай че в дадения срок ищецът приведе исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, съобразно релевираните в уточнителната молба фактически твърдения въззивният съд трябва да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти, кому принадлежи процесуалното задължение да ги установи и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за това.

При новото разглеждане на делото по аргумент от чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в настоящото производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 13.06.2023 г. , постановено по в. т. д. № 944/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 15 с-в.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд при съобразяване на дадените указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.