Указания на съда и доказване на придобивна давност между сънаследници

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр. София, 19.09.2022 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2417 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решението от 5.02.2021 год. по гр. д. № 359/2020 год. Пернишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение № 67 от 26.07.2019 год., поправено с решение № 31 от 7.02.2020 год., двете по гр. д. № 385/2017 год. на районния съд, гр. Брезник, с което са отхвърлени предявените от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на С. С. Н. и О. П. Н., че ищците са собственици - първите двама на по 1/6 ид. ч., последната на 1/3 ид. ч. от дворно място с площ 1 135 кв. м., представляващо УПИ ** в кв. 1 по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 30 кв. м., гараж до сградата с площ 20 кв. м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв. м., на основание наследство и давностно владение от общия им наследодател Й. В. И., като е отхвърлено и искането им за отмяна на констативния нотариален акт № 168/2011 год.

Въззивното решение се обжалва в срок от К. К. Й., И. К. Й. и Ц. Й. Л., чрез пълномощника им адв. Л. Д. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Поддържа се тезата за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в това, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146 ГПК да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите представя списък с разноски и договор за правна помощ, като претендира присъждането им.

Ответникът С. С. Н., чрез пълномощника му адв. В. П. от АК – П., оспорва жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото. В открито съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторите адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от легитимирани страни по делото, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на спора въпроси, свързани най-общо със задължението на съда да даде на страните конкретни, ясни и точни указания в доклада по чл. 146 ГПК относно спорните факти и обстоятелства по делото, за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК.

По поставените правни въпроси, след като съобрази установената съдебна практика, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., намира следното:

Съгласно постановките на т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е разяснено, че непълните указания на съда, при които е пропуснато да бъдат дадени указания относно някой или част от подлежащите на доказване факти и обстоятелства, както и общите такива, при които не са посочени конкретно фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване от съответната страна, не представляват изпълнение на установеното с чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК задължение на първоинстанционния съд и поради това не могат да доведат до настъпване на предвидената в чл. 146, ал. 3 от ГПК преклузия за тях – в този смисъл решение № 171 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. д. № 2813/2017 год., IV г. о., решение № 87 от 27.06.2019 год. на ВКС по гр. д. № 4808/2018 год., II г. о.

По основателността на касационната жалба, настоящият състав намира следното:

В доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е посочил претенцията на ищците, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и най-общо е указал, че всяка от тях следва да докаже, че е придобила собствеността върху претендираните имоти на правно основание, годно да я направи собственик. Липсва посочване на конкретните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения. Не са разграничени ненуждаещите се от доказване обстоятелства, както и не е извършено конкретно разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

Във въззивната си жалба касаторите са се позовали на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради липсата на доклад по чл. 146 ГПК и са посочили, че едва с окончателния съдебен акт районният съд е заявил, че не са ангажирали доказателства, с които да оборят при условията на пълно и обратно доказване установеното в процесните констативни нотариални актове право на собственост на праводателя на ответниците. В открито съдебно заседание окръжният съд е отхвърлил молбата им за отстраняване на допуснатите нарушения при изготвяне на доклада и разпределяне на доказателствената тежест относно подлежащите на установяване факти, като е счел, че такива не са налице.

Като съобрази изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира въззивното решение за постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, като резултат от неправилната преценка, че докладът на първоинстанционния съд има изискуемото от чл. 146 ГПК съдържание. Съгласно цитираната разпоредба, в него следва да се посочат: обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните, т. е. всички правно релевантни факти; правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения; кои права и кои обстоятелства се признават и не се нуждаят от доказване, съответно кои от посочените в т. 1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника, като бъде изрично указано на страните за кои от тях не сочат доказателства. Едва след това настъпва предвидената в чл. 146, ал. 3 ГПК преклузия относно възможността на страните да правят доказателствени искания.

В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Ето защо, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да извърши необходимите съдопроизводствени действия за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.

При новото разглеждане на делото, съдебният състав следва да вземе под внимание различния правен статут на двете жилищни сгради в процесния недвижим имот с оглед наведените от страните твърдения и обстоятелството, че праводателят на ответниците се легитимира като единствен собственик на процесните имоти въз основа на различни придобивни основания. В констативния нотариален акт от 2005 год. същият е признат за собственик въз основа на наследствено правоприемство на 1/3 ид. част от поземления имот и построената в него паянтова жилищна сграда, а по отношение на изградената двуетажна масивна сграда и изградения към нея гараж е посочен като единствен собственик въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение с оглед твърдението, че тези сгради са изградени лично от него като суперфиция в дворното място на общия наследодател на страните /Й. И./ и с негово съгласие през годините 1972 – 1976. За останалите 2/3 ид. части от поземления имот и старата къща в имота праводателят на ответниците е признат за собственик въз основа на давностно владение с нотариалния акт от 2011 год.

Разпределянето на доказателствената тежест относно правнорелевантните факти следва да бъде извършено съобразно задължителните указания, обективирани в ТР № 11 от 21.03.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 год., ОСГК. В него е прието, че след като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Дадените постановки са доразвити в решение № 8 от 4.02.2021 год. на ВКС по гр. д. № 1265/2020 год., II г. о., в което изрично се приема, че ако ползващите се от акта лица се позоват на придобивна давност за разликата между действително придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт права, те следва да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права. Ако завладяването не е демонстрирано, владението е скрито и давностният срок не тече. Снабдяването с констативен нотариален акт в едностранното охранително производство не демонстрира на останалите съсобственици завладяване изцяло или на част от правата им. Срокът на придобивната давност ще започне да тече в момента, в който другият съсобственик е узнал за констативния нотариален акт или завладяването му е демонстрирано по друг начин.

В случая ищците, макар и да не разполагат с издаден в тяхна полза акт за собственост, твърдят собствени права върху имотите, като е достатъчно да установят техния наследствен характер. При това положение, в доказателствена тежест на ответниците по иска е, в случай че противопоставят правоизключващи възражения за притежавани права върху имота, да установят фактите, от които произтичат – в частност изграждане от праводателя им на масивната жилищна сграда и гаража към нея въз основа на суперфиция и при знанието и съгласието на собственика на имота, съответно придобиване по давност на 2/3 ид. части от правото на собственост върху поземления имот и паянтовата сграда. Ищците не могат да установяват отрицателни факти, какъвто в случая би бил фактът, че праводателят на ответниците не е преобърнал държането във владение, противопоставяйки се на правата на останалите сънаследници /в този смисъл и решение № 117 от 15.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2017 г., I г. о./. В случай, че се приеме за установен наследственият характер на имота, при разрешаване на въпроса за придобивната давност следва да бъдат съобразени дадените задължителни указания в ТР № 1 от 06.08.2012 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 год., ОСГК.

Настоящата инстанция не дължи произнасяне по въпроса за разноските, тъй като съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК при повторно разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 33 от 5.02.2021 год. по гр. д. № 359/2020 год. по описа на Пернишкия окръжен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: