Отговорност на застраховател при ПТП с внезапно навлязла каруца без предимство

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * процесуални задължения на въззивния съд * заключение на вещо лице * обезщетение за неимуществени вреди * случайно събитие * особено мнение

11

Р Е Ш Е Н И Е
№ 167

Гр . С., 26.06. 202 6г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ : АННА НЕНОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2418 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 875 / 23.03.2026г. по к.т.д. №2418/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 107/07.04.2025г. по в.т.д. № 51/2025г. на Апелативен съд – П., в частта му, с която след частична отмяна на решение № 443/20.11.2024г. по т.д. № 600/2023г. на Окръжен съд, касаторът Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всеки един от тях, в резултат на смъртта на М. А. М., настъпила при ПТП от 30.08.2020г., ведно със законната лихва.
Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се изтъква, че апелативният съд не е съобразил при постановяване на решението си влязлото в сила определение № 400/07.11.2024г. на ОС – Пловдив по ч.н.д. №1562/2024г., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Счита, че с горното е установено с влязъл в сила съдебен акт, че водачът на лекия автомобил няма вина за пътния инцидент и не е налице основание за ангажиране на деликтната му отговорност, респективно тази на застрахователя. Касационният жалбоподател твърди, че водачът на л.а. „Фолксваген пасат“ не е нарушил никаква разпоредба от Закона за движение по пътищата и действията му представляват случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс. Изтъква, че въззивният съд неправилно е определил момента на възникване на опасността от ПТП, като водачът на автомобила не е бил длъжен да предвиди, че водачът на каруцата би направил забранена маневра, каквато характеристиката на пътя не допуска, като пресече платното на насрещно движещите се МПС. По подробно изложените доводи касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител, но е депозирал становище чрез юриск. К., в което сочи, че поддържа жалбата, като претендира и присъждане на разноски по приложен списък.
Ответниците по касационната жалба – М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М., я оспорват чрез процесуалния си пълномощник – адв. Р. М., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 16.06.2025г. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпращат представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 30.08.2020г., в [населено място], на кръстовището между [улица]и ул. „Моцарт“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РВ 5759 ВМ, управляван от водача В. К., и ППС с животинска тяга, управлявано от М. А. М., в резултат на което е починал М. М., баща на ищците. Относно механизма на ПТП, кредитирайки един вариант от заключението на автотехническата експертиза, апелативният съд е посочил, че водачът В. К. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ по дясната лента за движение на ул. „Цариградска“, в посока от изток на запад, като през това време конската каруца, управлявана от М. М., е била на ул. „Моцарт“, насочена в посока от юг на север, от ляво на дясно. Приел е, че каруцата е навлязла в дясната лента и така е настъпил удар в предната част на л.а. „Фолксваген Пасат“. Въззивният съд е посочил, че се касае за Т - образно кръстовище, като в посоката на движение на конската каруца има знак Б2 „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, а в посоката на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ няма данни за пътни знаци, както и че платната за движение са разделени с двойна непрекъсната линия.
Апелативният съд е отбелязал, че с постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2024г. образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство № 200/ 2020г. по описа на РУ [населено място], пр.пр. № 7591/ 2020г. на Окръжна прокуратура [населено място], за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, е прекратено, поради това, че деянието не е извършено, като постановлението за прекратяване е потвърдено с определение № 602/26.07.2024г., постановено по ЧНД № 1562/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Въззивният съд въз основа на показанията на свидетелите Д. М. А., С. Г. А., Судание Б. Ж. и Т. Видов Г., е счел, че отношенията между починалия и неговите синове били много близки, те много се обичали и уважавали, винаги разчитали един на друг, бащата много се грижил за своите синове.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Изтъкнал е, че при липсата на препятствия, които да ограничават видимостта на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ към ППС с животинска тяга, когато то е навлязло в платното за движение, движейки се насочено косо към автомобила, при своевременна реакция и задействане на спирачната система, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране. Апелативният съд е изложил, че за водача на автомобила е възникнало задължението да се съобрази с каруцата, доколкото навлизайки в Т - образното кръстовище, незачитайки поставения знак „Стоп“ и отнемайки предимството на движещите се по пътя с предимство МПС, водачът на това превозно средство е демонстрирал ясно, че няма да спази правилата за движение по пътищата. Въззивният съд е счел, че водачът се е поставил в положение да не може да избегне удара и макар да не е първопричината за настъпилия вредоносен резултат, е съпричинил с поведението си същия. Изтъкнал е, че движението му по правомерен начин в собствената му лента, с разрешена скорост, не го освобождава от задължението да следи ставащото на пътното платно и в лентата за насрещно движение, доколкото ЗДвП, макар и да не съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се охрани живота и здравето на всички участници в движението, дори и когато някои от тях имат неправомерно поведение на пътното платно. Апелативният съд е посочил, че водачът на лекия автомобил следвало да съобрази и обстоятелството, че ППС каруца е било водено от жива сила, което предвид нерационалния характер на поведението й, би следвало да служи като обоснована преценка от съществуващ напълно вероятен завишен риск от евентуалното настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Въззивният съд е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2024 г., макар и да е било потвърдено по реда на инстанционния съдебен контрол от съд, не представлява годно доказателствено средство в процеса, тъй като то обективира само правни съждения и изводи на прокурора, основани на събрани в досъдебното производство доказателства. Посочил е, че по силата на чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Апелативният съд е приел, че предвид доказаната силна емоционална връзка, която е съществувала между ищците и починалия им баща М. М., както и интензитета на търпените от тях неимуществени вреди, в резултат на неговата загуба, справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди би била сумата от 100 000 лв. за всеки от тях.
По възражението за съпричиняване, въззивният съд е изложил, че конската каруца, управлявана от М. А. М., е навлязла в Т-образното кръстовище и на платното за движение, по което се е движел л.а. „Фолксваген Пасат“, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, като се е придвижила косо на пътното платно и по този начин е пресякла средната и северната ленти на платното, предназначени за насрещното движение, по което се е движил правомерно лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ и с това М. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Апелативният съд е определил процент на съпричиняване в размер на 50%, като с оглед горното е приел, че на всеки от ищците се следва обезщетение в размер на по 50 000 лв. С тези мотиви е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на исковете за горепосочената сума и осъдил застрахователя да заплати сума от по 50 000 лв. на всеки от ищците, а е потвърдил решението на окръжния съд в останалата обжалвана част – за отхвърляне на исковите претенции за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер. В тази част – за отхвърляне на исковите претенции за разликата над 50 000 лв. решението е влязло в сила.
С определение №875/23.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в описаната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения и уточнен въз основа на поставения от касатора втори въпрос относно процесуалните задължения на въззивния съд при обсъждане на доказателствата по делото.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, е налице задължителна практика на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроса е формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - посочени от касатора, както и служебно известните на настоящия състав / решение №183/21.11.2018г. по т.д. №542/2018г. на ВКС, I т.о., решение №93/27.11.2020г. по т.д. №2013/2019г. на ВКС, I т.о., решение №125/15.01.2020г. по т.д. №1204/2018г. на ВКС, II т.о. и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението. Формирана е практика и с решение № 113/ 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., че за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението. В решение №267/04.03.2014г. по гр.д. №30/2013г. на ВКС, ГК, І г.о. е прието, че като доказателствено средство съдебната експертиза не се ползва с приоритет пред останалите доказателства, а заключението следва да бъде ценено във връзка с тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №58/13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. №3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 57/06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и др. В тях се посочва, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, като оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика, в която е даден отговор на процесуалния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. В допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС. В мотивите съставът на апелативния съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимото поведение на водача на лекия автомобил при конкретното ПТП. Апелативният съд не е обсъдил всички варианти, дадени в заключението на автотехническата експертиза за предотвратимост на процесното ПТП, а е възприел само един от тях, без да мотивира защо не следва да се съобрази някои от другите, дадени от вещото лице. При тази преценка въззивният съд е счел, че водачът на лекия автомобил, макар да се е движел с разрешена скорост, е следвало да съобрази възникналата опасност още с навлизането на каруцата в южното платно на улицата, незачитайки знак „Стоп“, тъй като с това си поведение водачът й недвусмислено бил показал, че няма да зачете предимството на насрещно движещите се автомобили. При възприемане на посочения вариант, апелативният съд не е коментирал обясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в съдебно заседание, че по данните и следите от ПТП движението на каруцата не е било перпендикулярно от мястото на навлизане, а косо и водачът не е могъл да знае дали каруцата ще продължи да се движи, дали ще спре и какво ще направи. Не са съобразени и показанията на свидетеля – очевидец К. К., който в съдебно заседание на 21.10.2024г. е заявил, че за каруцата е имало пътен знак „Стоп“, от където излизала, и според него тя била спряла, преди да потегли. Необсъждането на всички събрани доказателства и варианти на заключението на вещото лице в съвкупност е довело до необоснованост на съдебното решение.
С оглед горното въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
По делото е установено безспорно, че водачът на лекия автомобил се е движел правомерно, в своята пътна лента, със съобразена с пътните условия и знаци скорост. При наближаването на Т - образното кръстовище, на [улица]и ул. „Цариградска“, която е с три ленти, макар и леко избледнели като пътна маркировка, той се е движел в най - дясна лента. Процесната каруца, управлявана от починалия, е навлязла в кръстовището от най - лява лента, при наличие на непрекъсната линия, забраняваща пресичането на платното за насрещно движение, като е имала право да продължи само в посоката, обратна на тази на движение на лекия автомобил. Съобразно изчисленията на вещото лице при предприемане на маневра аварийно спиране при навлизане на ППС с животинска тяга в средна и най-дясна лента, ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. ПТП би било предотвратимо при аварийно спиране само при предприета реакция на водача на колата при навлизане на каруцата в най-лявата лента, но както изрично посочва експертът при изслушването си, той не е имало как да предположи какво ще предприеме пострадалия при навлизането в кръстовището предвид възможността съобразно очертанията на пътното платно да продължи движението си само в едната посока. Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява задължение на водачите на пътни превозни средство да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984г. по н.д. № 10/84г. на ОС на ВС задължението за намаляване на скоростта, респективно спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, като началото на възникване на опасността следва се прецени с оглед конкретната фактическа обстановка. Задължението за намаляване на скоростта възниква, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейно проявление. Също съгласно тълкувателното решение член 15 НК (относно случайното деяние) може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и правилника за приложението му. Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици. Тълкувателното решение е с цел да уеднакви съдебната практика по наказателни дела, включително относно разпоредбата на чл. 15 НК, и тъй като в българското право понятието „вина“ е единно, постановките в него следва да се приемат за приложими и в случаите на деликт по чл. 45 ЗЗД, свързван с нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в който смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 160 / 14.02.2020г. по т.д. № 2674/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Не може да бъде споделен доводът на ответниците по касация, че опасността за настъпване на ПТП е възникнала с навлизане на ППС с животинска тяга в кръстовището, тъй като с това водачът на каруцата бил показал недвусмислено, че няма да зачете предимството на водача на лекия автомобил. Последният не следва без основателна причина да намалява допълнително съобразената си скорост или да спира, създавайки опасност за други участници в движението, без движението на каруцата да е предвидима опасност, т.е. без да е можело да се очаква, че тя ще пресече пътя му, вместо да завие в единствената възможна съобразно пътната регулация посока. Пътят, по който се е движил пострадалият каруцар, при навлизането си в кръстовището обективно не е предполагал посока на движение, при която той ще пресече лентата за движение на лекия автомобил. Предвид данните от автотехническата експертиза участъкът, където е настъпило ПТП, от [улица]е с две платна, с три ленти, като за излизащите от [улица]е разрешен завой в южната / лява/ лента, за движение в посока запад-изток, но не и навлизане в насрещните ленти за движение. Моментът, в който каруцата ще се яви обективна опасност за лекия автомобил е навлизането й в средната лента, към който вече съобразно изчисленията по експертното заключение, ПТП е непредотвратимо от водача на лекия автомобил и при аварийно спиране. В случая е нямало основание при самото потегляне на каруцата от знак „Стоп“, водачът на лекия автомобил да предвиди неправомерната последваща маневра на водача на ППС с животинска сила. Както е посочено в заключението на експертизата, движейки се по пътя с предимство, водачът К. не е имало как да предположи, че при косото навлизане в кръстовището на каруцата, вместо разрешеното движение надясно, тя ще направи нарушение, като навлезе в насрещната лента за движение, без да зачете предимството на автомобила. Горното е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 105/14.01.2021г. по т.д. № 2939/2019г. на 2 т.о. на ВКС, в което е дадено разрешение, че водачът на моторно превозно средство, движещо се по път с предимство, не е длъжен да очаква, че участник в движението, който се движи по път без предимство, ще навлезе и ще отнеме предимството му, като за начало на възникване на опасността следва да се счита моментът, когато задълженият да даде предимство покаже, че няма да го зачете. В конкретната пътна ситуация това е навлизането на каруцата в средната лента за движение, към който момент за водача на лекия автомобил, ПТП е непредотвратимо. При това положение следва да се заключи, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на ППС с животинска сила – М. А. М., който е навлязъл на платното за движение, пресичайки средна и северна ленти на същото, предназначени за насрещно движение, по място и начин, когато това не е било безопасно. Както е посочено в заключението на вещото лице, водачът на конската каруца е имал техническа възможност да забележи лекия автомобил и да избегне произшествието, като съобрази предимството му и го пропусне да премине през кръстовището. С оглед горното настоящият съдебен състав счита, че не се установяват всички предпоставки на фактически състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, поради което не следва да се ангажира и функционално обусловената от нея отговорност на ответното застрахователно дружество. Предвид изложените съображения следва извод за неоснователност на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ, тъй като не се установи по делото съобразно правилата на разпределение на доказателствената тежест от ищците наличието на твърдяното противоправно поведение на сочения пряк причинител на увреждането.
Предвид горното обжалваното въззивно решение следва да се отмени в атакуваната му и допусната до касационно обжалване част, като исковете на М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всеки един от тях, в резултат на смъртта на М. А. М., настъпила при ПТП от 30.08.2020г., бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответното ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на АС – Пловдив държавна такса в размер на 12 000 лв. и в частта за разноските, присъдени с определението №305/29.09.2025г. по чл. 248 ГПК.
С оглед изхода на спора и изрично заявеното искане на касатора ЗД „Евроинс“ АД и като съобрази приложения списък по чл. 80 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за касационното производство в общ размер на сумата от 2345,17 евро, включващи 2045,17 евро – платена държавна такса от ответника и 300 евро – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 107 /07.04.2025г., постановено по в.т.д. № 51/2025г. на Апелативен съд – П., в частта му, с която след частична отмяна на решение № 443/20.11.2024г. по т.д. № 600/2023г. на Окръжен съд, касаторът Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всеки един от тях, в резултат на смъртта на М. А. М., настъпила при ПТП от 30.08.2020г., ведно със законната лихва, както и в частта, с която ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати държавна такса в размер на 12 000 лв. и в частта за разноските по определението №305/29.09.2025г., постановено по чл. 248 ГПК, като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Първомай, ул. „51-ва“ № 10, Х. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Първомай, ул. „51-ва“ № 10, М. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] река, община Първомай, ул. „2-ра“ № 94, и С. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес - [населено място], ул. „Менделеев“ № 1, всички със съдебен адрес – [населено място], ул. „Цар Асен“ №1, ет. 4 – адв. Р. М., против „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], бул. „Христофор Колумб“ № 43, искове по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. на всеки от ищците, настъпили в резултат от смъртта на М. А. М., вследствие на ПТП от 30.08.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Ш. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Първомай, ул. „51-ва“ № 10, Х. М. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], община Първомай, ул. „51-ва“ № 10, М. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] река, община Първомай, ул. „2-ра“ № 94, и С. М. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Менделеев“ № 1, всички със съдебен адрес – [населено място], ул.“Цар Асен“№1, ет.4 – адв. Р. М., да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата от 2345,17 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

2

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по т.д. № 2803/2024г.

Считам, че обжалваното решение на Апелативен съд – П. следваше да бъде частично потвърдено – за присъждане на ищците М. М. А., Ш. М. М., С. М. А. и Х. М. М. суми от по 30 000 лева обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща М. А. М. в резултат на ПТП, настъпило на 30.08.2020г., ведно със законната лихва от 06.11.2020г. до окончателното плащане.

Съображенията са следните:

Съгласно уточняваща молба на ищците от 08.11.2023г., подадена в първоинстнационното производство, пътният инцидент е настъпил, тъй като водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК № РВ5759 ВМ В. Т. К. не е задействал своевременно спирачната система на автомобила, за да предотврати настъпването на удара. При тези изложени твърдения в тежест на ищците е било да установяват допуснато от водача нарушение по ЗДвП във връзка с изискванията за намаляване на скоростта (глава втора „Правила за движение но пътищата“, раздел ІV „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта“). Такова нарушение по делото се установява – на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба има общ характер и възлага на водачите задължението непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват. Под „контрол“ се разбира не само физическото владеене на автомобила чрез органите за управление, но и постоянното, внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и нейните изменения, както и своевременното предприемане на необходимите действия, включително задействане на спирачната система.

В случая водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ изобщо не е възприел пресичащата пътното платно каруца – нито когато тя е излязла на платното за движение, нито когато е навлязла в средната лента, нито когато е навлязла в дясната лента. Обстоятелството се установява от показанията на самия водач на автомобила, дадени в първоинстанционното производство при разпита му като свидетел. Според показанията той не е видял „нито каруца, нито кон“, а „внезапно се стъмнило и стъклото хлътнало“. Това било, тъй като „погледът му бил ангажиран към спирката, към улицата и тротоара“. Задействането на спирачната система е било след удара. Дадените показания се подкрепят от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, също изслушана в първоинстанционното производство. Не са били събрани данни за спирачен път, макар вещото лице – инженер да е потвърдило, че скорост от около 46 км/ч, с която се е движил автомобилът „Фолксваген“ преди навлизане на конската каруца в кръстовището и на платното за движение, е била разрешената в рамките на града и технически съобразена.

При установеното нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (липса на контрол върху пътната обстановка – отклоняване или разсейване на вниманието на водача) и настъпването на пътнотранспортното произшествие без реакция на водача (скоростта на лекия автомобил „Фолксваген“ в момента на удара е била около 46 км/ч, като спирачната система на автомобила изобщо не е била задействана), в тежест на застрахователя, застраховал гражданската му отговорност, е било да установи, че дори и при упражнен контрол върху автомобила „Фолксваген“ водачът не би могъл да предвиди и предотврати инцидента с оглед конкретната траектория и позициониране на каруцата. Т.е. че се касае за случайно събитие, изключващо вината. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В гражданското право е установена презумпция относно вината. До доказване на противното се счита, че конкретната настъпила вреда е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа.

Такива обстоятелства, опровергаващи презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, по настоящото дело са останали недоказани. По-конкретно е останало недоказано, че с оглед времето, мястото и характера на опасността (навлизащата в кръстовището и на пътното платно каруца) водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да съобрази тази опасност. Не се установява опасността за движението да е възникнала внезапно и непредвидимо в рамките на опасната зона за спиране на автомобила, когато предотвратяването на удара вече не е било технически възможно.

Напротив, събраните доказателства по-скоро установяват противното. При навлизането на пътното платно на каруцата свидетелят К. Г. К., движил се попътно на нея, е спрял, за да я пропусне. Той е свидетелствал за „косо пресичане на каруцата“, която е потеглила рязко. В нея са били пострадалият М. А. М. и друг пътник (жена), както и са били превозвани няколко животни (ярета). Движението на коня е било направо, а след удара тялото на водача на каруцата се е позиционирало на пътното платно.

Съгласно комплексната експертиза ударът е настъпил в предната част на конската каруца, съответно в предната част на автомобила. Било е ударено тялото на коня и то е паднало върху предния капак на автомобила „Фолксваген“, след което е било отхвърлено. Също съгласно експертизата, ако се приеме, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е следвало да реагира със спиране в момента на навлизане на конската каруца в кръстовището и на платното за движение, по което се е движел автомобилът, или когато конската каруца е била в лявата лента на платното за движение, като се е движела насочена косо на автомобила, то тогава причина на произшествието е и това, че водачът В. Т. К. не е реагирал своевременно със задействане на спирачната система в посочените моменти.

За да е налице хипотезата на чл. 15 НК (случайно деяние), съобразимо и при гражданската отговорност, е необходимо общественоопасният резултат да е настъпил при такива обстоятелства, при които деецът обективно да не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати настъпването му, въпреки че е действал в съответствие с изискванията на правния ред и е изпълнил дължимото поведение. Подобни предпоставки в настоящия случай, при обърнатата доказателствена тежест относно вината, не са налице.

Прекратяването на наказателното производство е без значение за решението по настоящото дело. Относима би била единствено влязла в сила присъда, споразумение или решение по чл. 78а от НК (арг. чл. 300 от ГПК).

При установеното реализирана гражданска отговорност на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ не могат да бъдат отхвърлени, а отговорността на застрахователя следваше единствено да бъде намалена в размер на 30% с оглед съпричиняването на пътния инцидент и от водача на конската каруца.

Анна Н.: