Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№50211

София, 21.11.2022година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 3221/2022година

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 пр.2 от ГПК.

Делото е образувано по молба с вх.№ 269218 от 20.07.2022г. на В. И. К. и Д. С. К., подадена чрез адв. А. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК на влязлото в сила решение №260991 от 23.11.2021г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 102/2018г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд № 4068 от 22.11.2017 г. по гр.д.№ 121/ 2016 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от молителите против Е. Б. Г. частичен иск по чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците обезщетение за неоснователно обогатяване в размер 5лв. от общо дължими 1800лв.

Молителите поддържат, че е налице ново доказателство със съществено значение за изхода на спора – Уведомление изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., / посочено погрешно изх. №22Ю-П-870(3)/20.04.2022г. в молбата за отмяна, съгласно уточнение, направено с молба от 11.10.2022г./ , издадено от Кмета на Район южен – [община], с което са се снабдили в рамките на друго съдебно производство с предмет, идентичен на процесния, макар и по иск, предявен срещу други лица. Считат, че доказателството е със съществено значение за изхода на спора. Излагат подробни доводи и по същество на правния спор. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане с оглед събиране и преценка на новото доказателство.

В проведеното открито съдебно заседание молителите не се явяват, но се представляват от адв. П., която поддържа молбата.

Ответникът по молбата - Е. Б. Г., в писмен отговор, подаден чрез адв. С., оспорва молбата като недопустима, евентуално – като неоснователна. В открито съдебно заседание не изпраща представител, но в писмено становище поддържа подадения отговор по молбата.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ал.1 ГПК от 27.09.2022г.

Настоящият състав на ВКС, трето отделение, гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 303 и сл. ГПК, намира следното:

В. И. К. и Д. С. К. са предявили по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу Е. Б. Г., заявен като частичен за сумата 5лв. от общо 1800лв.

Поддържали са, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на Ѕ идеална част от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], на [улица], с площ от 2186 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор – няма, с номер по предходен план – *, квартал 0, при съседи : *, *, *, *8, както и че през периода 01.11.2012 г. – 01.05.2013 г. Е. Б. Г. преминавал ежедневно с лек автомобил рег. [рег.номер на МПС] през част от него, с площ от 244 кв. м., заключена между букви А, Б, В и Г и колорирана в зелен цвят в приложената към исковата молба, изготвена от независим оценител - Д.К., скица, в резултат на което се обогатил без основание за сметка на ищците и съответно последните са се обеднили със сумата от 1800 лева, представляваща пазарна цена на извършеното ползване на частта от имота. За част от вземането си за обезщетение за неоснователно обогатяване, а именно за сумата от 5 лева, ищците се снабдили със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 14662 по описа на Районен съд - Пловдив, V гр. с. за 2015 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което ищците предявяват настоящата искова молба и молят съда да признае за установено, че ответникът им дължи тази сума със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 14662/15 г. в Районен съд – Пловдив – 06.11.2015г., до окончателното й изплащане.

От ответника искът е оспорен с твърденията, че не е преминавал ежедневно през очертаната в исковата молба част от имота, че бил сключил предварителен договор за покупко- продажба на апартамент № 3С, ведно с избено помещение № 3, в жилищна сграда- комплекс „Ю. *”, с административен адрес: [населено място], [улица], а впоследствие и окончателен договор, като към датата на сключване и на двата договора площта от 244 кв. м., както и сградата попадали в УПИ *. При сключване на предварителния договор, така и при подписване на окончателния договор за покупко-продажба, К. дали пълно уверение на купувача Г., че в комплекс „Ю. полъх ” ще бъдат осигурени всички необходими условия за нормално упражняване на правото на собственост. След закупуването на апартамента със Заповед № КВ-14-16/14.09.2009г. било извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти *- собственост на СД„Микрон К., Й. и сие”, и *- собственост на В. К. и на С. Й., в резултат на която поземленият имот, в който е построена сградата, останала без лице към [улица]и без каквато и да е възможност за достъп до него. В документацията за извършената промяна се намирал протокол, с който С. Й. декларирал, че е осигурен свободен достъп до имота, собственост на СД „Микрон К., Й. и сие”, като за целта В. К. и С. Й. изградили път в съсобствения си имот, съответстващ на площта от 244 кв. м. На 19.11.2009г. Г. закупил от СД„Микрон К., Й. и сие” 0.198 % ид.ч. от ПИ № *, но нито към онзи момент, нито впоследствие не бил уведомен за извършените промени в границите на двата поземлени имота.

С първоинстанционното решение искът на съпрузите К. е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултат ПРС е приел, че ищците не са установили да са собственици на процесния имот. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че сами ищците в противоречие със закона – при неприложена улична регулация и при неуреден с [община] достъп до улица, са създали едно фактическо положение – прокарването на процесния път, осигуряващ връзка на имот пл. № 32 с [улица], с цел да реализират инвестиционните си намерения и да им бъде издадено разрешение за строеж, а впоследствие и да черпят изгоди от собственото си противоправно поведение. Посочил е и това, че с оглед изложеното уважаването на предявения иск би довело до неоснователно обогатяване на самите ищци.

Това решение е потвърдено от въззивния съд. За да стори това ПОС е приел , че съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от ЗУТ, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно разпоредбата на чл.191 от ЗУТ, обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда на чл.210 от ЗУТ за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Съгласно чл.210, ал.2 от ЗУТ, определянето на обезщетението се извършва по искане на заинтересованите лица или служебно. Следователно, в настоящия случай ищците имат право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване от собствениците на поземлен имот с идентификатор 56784.535.32. Размерът на същото обаче следва да се определи по предвидения в чл.210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират [община], и то би било дължимо от всички собственици на поземления имот, които преминават през имота на ищците.

По тези съображения е обосновал и решаващия си извод, че исковата претенция, по начина по който е заявена, се явява неоснователна, а и недоказана по размер, поради което обжалваното решение на ПРС следва да бъде потвърдено, макар и не поизложените в същото мотиви. В допълнение е посочил и това, че съгласно заключението на в.л.С., реализираният на място път през ПИ № 35 не съвпада с този, обозначен на приложената към исковата молба по гр.д.№ 121/2016г. на ПРС скица и не е с площ от 244 кв.м., а с площ от 136 кв.м.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 ГПК причини. В случая молителите излагат твърдения, които следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК. Според тази норма заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. Съображенията за това са следните:

В процесния случай молителите представят като ново писмено доказателство – Уведомление изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на Район южен – [община], удостоверяващо, че в деловодството на район Ю. за времето от 01.01.2012г. до момента на издаването му не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор * или по отношение на поземлен имот с идентификатор *. В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ.

Молителите считат, че с това доказателство се установява обстоятелство, което е от съществено значение за изхода на делото, а именно, че никой от заинтересованите собственици не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот, както и че те като собственици на засегнатия имот не са разполагали с правото да инициират по административен ред процедура по чл. 210, вр. чл. 191 и чл. 192 ЗУТ.

Според настоящия състав представеното уведомление няма характеристиката на доказателство, което е ново по смисъла на закона. На първо място уведомлението е новосъздаден документ, но не е относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. На следващо място доводите на молителите, че непредставянето на това доказателство се дължи на допуснати процесуални нарушения от инстанцията по същество, която не е указала необходимостта от доказване на такива факти, са неотносими към производството по отмяна, уредено като извънредно извънинстанционно такова. Както вече бе посочено по-горе, поддържаното от молителите основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В случая, обстоятелството, което целят да установят с това доказателство, е съществувало от преди завеждане на делото и при добра грижа за водене на процеса молителите са имали обективната възможност да се снабдят с него и да го представят своевременно.

Така представеното от молителя доказателство няма и характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице. Фактът, че няма подадени заявления до кмета за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот сам по себе си не е достатъчен да обоснове различен краен резултат по спора, тъй като няма претендираното от молителите значение за основателността на иска по чл.59 ЗЗД. Що се отнася до втората част от съдържанието на уведомлението, тя не обвързва съда като правораздавателен орган. Тълкуването и прилагането на правните норми е прерогатив на съда и становището на кмета кои лица са легитимирани да инициират процедурата по чл.210 ЗУТ не го обвързва.

Въз основа на горното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода разноски за молителите не се следват, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение на процесуалния представител.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 269218 от 20.07.2022г. на В. И. К. и Д. С. К., подадена чрез адв. А. П., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 от ГПК на влязлото в сила решение №260991 от 23.11.2021г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 102/2018г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд № 4068 от 22.11.2017 г. по гр.д.№ 121/ 2016 г. и като краен резултат е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК от молителите против Е. Б. Г. частичен иск по чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищците обезщетение за неоснователно обогатяване в размер 5лв. от общо дължими 1800лв.

ОСЪЖДА В. И. К. и Д. С. К. да заплатят на Е. Б. Г. сумата 300 лв. /триста лева/ разноски за производството по отмяна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: