Отказ за отмяна на влязло в сила решение за съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 286

гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 216 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

С определение № 504 от 04.02.2026 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал до разглеждане молбата на Р. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 1386 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 1861/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

По силата на решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 260004 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 512/2020 г. на Районен съд - Първомай в частта му, с която е била допусната съдебна делба с участието на С. С. К., ЕГН *, починал на 06.11.2022 г., като вместо това делбата е допусната с участието на Д. С. Л., ЕГН *, гражданин на България и САЩ, Р. Ш., гражданин на САЩ, [дата на раждане] , и А. К., гражданин на Република Южна Африка, [дата на раждане] , при квота на всеки един от тях - 1/6 ид.ч. от допуснатите до делба имоти; потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му част, с която е била допусната съдебна делба с участието на Р. С. С., при квота 1/2 ид.ч. от описани подробно земеделски имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Молителката твърди, че са налице новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: 1. Досие на Е. И. С., съдържащо следните документи: докладна записка от 19.08.1952 г., жалба от Е. С. с вх. № 34/24.08.1952 г., протокол № 5 от 1952 г., протокол № 15 за определяне размера на поземлената собственост на Е. С., декларация от Е. С.; 2. Досие на Н. И. С., съдържащо следните документи: докладна записка от 19.08.1952 г., жалба от Н. С. с вх. № 35/24.08.1952 г., удостоверение от ГНС – Карлово, протокол № 7 за определяне размера на поземлената собственост на Н. С., декларация от Н. С.; 3. Пълномощно, със заверка на подписа изх. № 147/08.03.2010 г. и съдържанието с изх. № 12/08.03.2010 г., извършена от Консулската служба на Посолството на Република България в П., ЮАР.

Заявява, че копията от досиетата на Е. С. и Н. С. получила на 16.10.2025 г. от Дирекция „Държавен централен архив“, а завереното пълномощно не е било представяно по делото и като трета страна не е могла да се сдобие с него. Вместо него е представено друго пълномощно, което е заверено след датата на издаване на нотариалния акт за дарение от 13.09.2011 г., а именно 25.10.2011 г. Тъй като представените по делото копия са с лошо качество, нито молителката, нито съдът е констатирал, че е представено пълномощно с друга дата, а не описаното в самия нотариален акт такова.

Р. С. счита, че посочените по-горе писмени доказателства представляват новооткрити такива от съществено значение за решаване на спора относно действителността на вписания отказ от наследство на Е. И. С., извършен от С. К., както и относно статута на допуснатите до делба недвижими имоти, собственост на Н. И. С. и Е. И. С. - дали са били включени в наследствената маса, образувана при откриване на наследството през 1979 г., или представляват новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН. Сочи, че протоколите за определяне размера на поземлената собственост на двамата наследодатели са били представени в първоинстанционното производство, но тъй като не са били представени другите писмени доказателства, съдържащи се в досиетата на двамата наследодатели, съдът е приел, че същите са ирелевантни за определяне правото на собственост. Тези досиета не са били налични в Община Карлово при разглеждането на преписките, подадени от молителката, и издаването на решенията на ПК и заповедите на кмета на община Карлово. Счита, че само при разглеждане в цялост на досиетата, и по-конкретно декларациите от двамата наследодатели, може да се извърши преценка кои земеделски земи са били оставени като поземлена собственост на наследодателите и кои не. Р. С. твърди и че като косвено доказателство, че Н. С. е притежавал приживе земеделски земи, които е обработвал, се явява и съобщение до нея от Община Карлово за определен данък наследство.

Р. С. заявява, че въпреки че е положила дължимата грижа за установяване на действителната фактическа обстановка, като е заявила в сроковете по ГПК своите възражения относно твърдените в исковата молба факти, тя не е могла да се снабди със съответните доказателства своевременно.

Според молителката, от представеното от нея пълномощно със заверки от 08.03.2010 г. се установява, че пълномощникът П. И. П. е действал без представителна власт при сключването на договора за дарение в нотариална форма и издаването на нотариален акт за дарение на недвижим имот, тъй като не е бил упълномощен за такава сделка, като същевременно по делото липсват доказателства, че договорът е бил потвърден от С. К., а и такива не съществуват. След като договорът за дарение, сключен между П. П., като пълномощник на С. К., и М. А. К., е нищожен и не е породил правни последици, то не са налице и предпоставките за признаване нищожност на отказа на С. К. от наследството на Е. С. поради невъзможен предмет, което обуславя отхвърляне на иска за делба на имотите, оставени в наследство от Е. С. Установяването по делото, че процесните земеделски земи са били собственост на Н. С., съответно на Е. С., съгласно протоколи за определяне размера на поземлената собственост, и че същите не са били отчуждавани от наследодателите, т.е., че не са налице предпоставките на чл. 91а ЗН за наличие на новооткрито наследство, налага да се приеме и следното:

Е. С. е починала на 27.05.1963 г. и е оставила за свои наследници Н. С., починал на 28.10.1979 г., и Д. К., която е починала на 18.10.1957 г. и е оставила законни наследници: Р. С. и С. К.. Следователно притежаваните от нея приживе процесни имоти - земеделски земи, са част от наследствената маса, сформирана след смъртта й през 1963 г., и следва да се делят по следния начин: 1/2 ид.ч. за Н. С. и 1/2 ид.ч. за наследниците на Д. К., или по 1/4 ид.ч. за Р. С. и 1/4 ид.ч. за С. К.. По делото е представен отказ от наследството на Д. К., направен от С. К. през 1992 г., вписан в особената за това книга под № 61 от 05.08.2014 г. В този смисъл, дори и да се приеме, че отказът от наследството на Е. С., направен от С. К., е нищожен поради невъзможен предмет, то същият отново не е придобил процесните имоти по наследство, доколкото се е отказал от наследството на майка си Д. К. и Н. С.. Съгласно чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред, в случая – на Р. С.. Чл. 91а ЗН е неприложим и към наследството, оставено от Н. И. С., защото процесните имоти не са били отчуждавани от него, а са били в неговия патримониум при смъртта му, както и тези, които е придобил по наследство от Е. С., като дори срещу Р. С. е било издадено постановление № 136/1979 г. за определяне данък за получено от нея наследство от Н. И. С..

Насрещните страни Д. С. Л., Р. Ш. и А. К. считат молбата за неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание са приети представените с молбата за отмяна писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без уважение молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните:

Отмяната по чл. 303 ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и чиято неправилност се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ за защита.

В настоящия случай молбата за отмяна е основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, т.е. факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност. Тези факти не трябва да са новосъздадени (възникнали след приключване на устните състезания с влязло в сила решение). Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи, въпреки положената от нея грижа за добро водене на процеса. Не са нови доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тези, които страната своевременно е могла да узнае/да се снабди при полагане на дължимата активност и старание. Съдебното производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения не може да бъде средство за поправяне пропуските, грешките, проявената небрежност на страните при осъществяване на защитата им по делото. Освен това новите обстоятелства и новите писмени доказателства трябва да са от съществено значение за решаването на спора.

В случая Р. С. не е положила дължимата грижа за водене на делото, вкл. за своевременно снабдяване с представените с молбата за отмяна документи.

Видно от делбеното дело, а това се признава и от самата молителка, в него са приети като доказателства отделни документи от досиетата на Е. С. и Н. С. (напр. протокол № 7/24.06.1952 г. и протокол № 15/24.06.1952 г. на комисия по ТПС). На гърба на същите е поставен печат на Централен държавен архив, с отбелязани номера на фонд, инв. опис, лист и др. От това следва, че Р. С. е могла, при добросъвестно упражняване на предоставените й процесуални права, да узнае в хода на исковото производство къде се намират посочените досиета на наследодателите на страните, да проучи същите и се снабди с копия на документите от тях, релевантни за спора между страните.

Същевременно, при добро водене на делото, молителката е могла да се снабди много по-рано и с пълномощното със заверки от 22.03.2010 г. В тази връзка следва да се отбележи, че не отговаря на действителността твърдението в молбата за отмяна за нечетливост на представените пред исковия съд ксерокопия на нотариалния акт за дарение № 25/13.09.2011 г. и на пълномощно от 25.10.2011 г. Посочените доказателства са приложени в кориците на делбеното дело в четлив вид и Р. С., респ. нейният пълномощник по делото, е следвало да установи непосредствено след представянето им, че при изповядване на сделката за дарение е било представено (надлежно описано в нотариалния акт) друго пълномощно и да положи усилия за събирането му като доказателство по делото.

Допълнително следва да се посочи, че пълномощното не е от съществено значение за изхода на спора. Това е така, защото, както е прието в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт (вкл. извън пределите на учредената представителна власт), е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници. От изложеното следва, че Р. С. няма право да се позовава на липса на представителна власт на упълномощеното по визираното пълномощно лице П. И. П. при сключване на договора за дарение от 13.09.2011 г.

Изложеното обуславя оставяне без уважение на молбата за отмяна.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 1386 от 15.11.2023 г. по гр. д. № 1861/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: