Отговорност при смърт на пешеходна пътека и намаляване на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * оказване помощ на пострадалия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София, 11.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева

2. Теодора Стамболова

при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Иванов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1037 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата О. Б. И. и жалба на частните обвинители чрез техните повереници против присъда № 13 от 21.06.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1637/2018 г.

В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, които се подкрепят със съображенията, че съдът е постановил присъда при неизяснена фактическа обстановка относно мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимата и пешеходеца; не е обсъдил доводи, наведени в пледоарията на защитника; неправилно е оценявал свидетелски показания (св. Д.); допуснал е противоречие с доказателствения материал по делото – с показанията на св. Х. и св. Г., които посочили мястото на спиране на автомобила (преди кръстовището) след настъпилия удар и с обясненията на подсъдимата за преместване на моторното превозно средство от нея; съдът е определил мястото на удара въз основа на свидетелските показания, като е пропуснал детайлно да разгледа автотехническите експертизи; приел е наличието на пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека, стъпвайки на приложени по делото снимки; не е изложил аргументи оказана ли е била помощ от подсъдимата на пострадалия Г. и защо деянието не е квалифицирано по по-леко наказуемия състав на престъплението; не е съобразил разясненията, дадени с ТР № 2/2016 г. на ОСНК на Върховния касационен съд; вината за пътнотранспортното произшествие е само на пешеходеца, допуснал нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДП; подсъдимата не следва да носи отговорност за нарушение на общата разпоредба по чл. 47, ал. 1 ЗДП; с определението от 5.07.2019 г. тя неправилно е била осъдена да заплати на частните обвинители сумата от 3000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, което е и прекомерно завишено по своя размер.

Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата И. или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъда, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода и срока на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство. Настоява се и за отмяна на определението в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати на частните обвинители направени разноски по делото или за намаляването им по размер.

В жалбата, подадена от поверениците на частните обвинители са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнението се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и определено при отсъствието на законовите предпоставки, предвидени в чл. 55 НК, тъй като по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства; отчетените от съда – чисто съдебно минало и добри характеристични данни, са обичайни за извършителите на транспортни престъпления, а изразеното съжаление представлява съпътстващо емоционално състояние на преобладаваща част от тези лица; поведението на пострадалия, който е предприел пресичане на предназначено за това място и със съзнанието за предимство при преминаване, не се явява обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимата И.; по делото не е установена скоростта на движение на пешеходеца и изводът за негов значителен принос за настъпване на пътнотранспортната злополука се явява напълно произволен; няма основание да се направи заключение, че и най-лекото, предвидено наказание е несъразмерно тежко; необосновано е занижен срокът на лишаване от право да се управлява моторно превозно средство; наложеното наказание не съответства на целите, посочени в чл. 36 НК.

Направено е искане да се отмени присъдата в частта за наложеното наказание и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд.

В съдебно заседание както защитникът (адв. Д.) на подсъдимата, така и поверениците (адв. Д. и адв. Н.) на частните обвинители поддържат съответно подадената жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 13 от 21.06.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1637/2018 г. е отменена присъда № 212 от 16.10.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 1047/2017 г. в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение. С новата присъда подсъдимата О. Б. И. е призната за виновна в това, на 21.04.2016 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. „Т.” с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 47, ал. 1 ЗДП и чл. 119, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост да е причинила смъртта на Н. И. Г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е лишена от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. На основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, с определение от 5.07.2019 г. Софийският апелативен съд е осъдил подсъдимата да заплати направените разноски по делото.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Преимуществена част от съображенията в жалбата на защитника, макар формално представени като аргументация за допуснати съществени процесуални нарушения (необсъдени доводи и вътрешни противоречия в мотивите на присъдата), по същината си покриват оплаквания за необоснованост на възприети фактически положения. Основно те са насочени да опровергаят фактическата констатация на съда за мястото на удара между автомобила, управляван от подсъдимата И. и пешеходеца Н. И. Г.. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и да преоценява доказателствените материали, подменяйки по този начин свободното вътрешно убеждение на съда, разглеждащ делото по същество. Тезата на защитника, че ударът е настъпил преди кръстовището между [улица]и [улица], Софийският апелативен съд е намерил за убедително опровергана от оценените като достоверни доказателствени източници. Извън обхвата на касационната проверка са и твърденията в жалбата на защитника какво точно се установява от показанията на св. Х., св. Г. и св. Д..

Пространно изложените мотиви позволяват да се проследи, че въззивният съд е извършил самостоятелна аналитична преценка на целия обем от доказателствени материали. Обсъдил е свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите източници на доказателствени факти. Не е пренебрегнал писмените доказателства, в т. ч. медицинската документация, която е съдържала и информация за решаване на фактическия въпрос относно причинната връзка между деянието и съставомерните последици. В съответствие с принципа, въведен в 14 НПК внимателно и задълбочено е анализирал експертизите, преценил е тяхното значение и ясно е посочил експертните изводи, с чиято помощ е изграждал фактическите си заключения. Ето защо, от гледна точка на процесуалните правила, които уреждат и гарантират правилно формиране на вътрешното съдийско убеждение, по делото не е било допуснато съществено процесуално нарушение.

Въз основа на съвкупността от доказателствените материали съдът е приел за установено, че ударът между управляваното от подсъдимата моторно превозно средство и пострадалия Г. е настъпил на такава пешеходна пътека, която на кръстовището, образувано от пресичането на [улица]и [улица], се явява продължението на тротоарите (пар. 6, т. 54 ЗДП). В този аспект стриктно е съблюдавал и разясненията, дадени в ТР № 2/2016 г. на ОСНК на Върховния касационен съд. Доводът на защитника, свързан със снимковия материал към протокола за оглед е основан на такъв детайл от пътния участък, отразен в мотивите, който не оказва влияние върху определения от съда вид на пешеходната пътека. В рамките на установените фактически положения по делото правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3, б. „б” е законосъобразна. Подсъдимата, управлявайки моторното превозно средство при усложнена пътна ситуация от интензивния трафик и ограничената й видимост, не е изпълнила задължението си да намали скоростта при приближаване към кръстовището и да осигури безопасното преминаване на пострадалия, движещ се по пешеходната пътека с предимство.

Приложението на привилегирования състав по чл. 343а НК е изключено по силата на закона в случай на престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, когато деянието е извършено на пешеходна пътека, затова и съдът не е бил длъжен да излага изрично съображения по въпрос, който не е стоял за разрешаване пред него. Действията по оказване помощ на пострадалия след деянието могат да имат значение при индивидуализация на наказанието.

Релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също е неоснователно. Доводите, които жалбоподателите противопоставят не могат да бъдат възприети.

Отчетените от съда – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, изразено съжаление, представляващо ясен показател за критична преоценка на извършеното, действия по оказване помощ на пострадалия и приноса на пешеходеца с поведението си за настъпване на съставомерните последици, образуват такава система от многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до извод, че и най-лекото предвидено наказание в случая се явява несъразмерно тежко. Наказанието лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е индивидуализирано в съответствие с обема на установените обстоятелства относно конкретната тежест на деянието, личността на подсъдимата и останалите значими обстоятелства. Срокът на лишаването от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК държи сметка за спецификата на допуснатото нарушение и за предходното поведение на подсъдимата като участник при движението по пътищата. Ето защо Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред явна несправедливост на наложеното наказание, която да обуславя необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Няма основание да се уважи и жалбата на защитника срещу определението от 5.07.2019 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК подсъдимата И. е осъдена да заплати на частните обвинители сумата от 3000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Първо, тя е основана на очевидно допусната от съда техническа грешка относно датата на договора за правна помощ. И второ, при решаване на въпроса с разноските по наказателното производство съдът се ръководи от правилата на НПК. Те не предвиждат възможност за преценка дали договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно високо, респ. и за намаляване, каквато разпоредба се съдържа в ГПК. Затова определението в тази част съответства на изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 13 от 21.06.2019 г. и определение от 5.07.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1637/2018 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: