Доказване на домашно насилие при телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Блудство с лице, навършило 14 г. * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

гр. София, 15 май 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ : КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Н. Пелова и

с участието на прокурор Калин Софиянски от ВП

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 257/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор от СГП и жалба на частния обвинител Е. Р. А. чрез повереника й адв. М. срещу присъда от 14.06.2023 г. постановена по внохд № 1679/23 г. на Софийски Градски съд.

В протеста са заявени касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата в частта, с която подс. А. е оправдан по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130 ал. 1 от НК и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази част. В допълнението са развити съображения по наведените касационни основания, като акцентът в него е поставен върху качеството на обвинителен акт, който съдържа описание на факти от които се извеждат съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, което позволява осъждането на подсъдимия по възведеното му обвинение. Прокурорът твърди, че въззивният съд е направил погрешни изводи за това, че обвинителния акт не е ясен и конкретен, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. За това се настоява за отмяна на въззивния акт и връщане на делото с оглед правилно приложение на закона.

В касационната жалба на частната обвинителка А. се претендира касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК по отношение присъдата в частта по чл. 131, ал.1, т. 5а от НК, аргументирано с неправилна интерпретация на събраните доказателства по делото. Изразено е несъгласие с размера на присъдените от съда разноски, направени от частната обвинителка, които са в противоречие с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоява се за отмяна на присъдата в оправдателната й част по чл. 131, ал.1, т. 5а от НК и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият В. Н. А. се явява лично и със защитника си адв. Л. Н., който настоява за оставяне в сила на въззивната присъда, тъй като СГС не е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон. Протестът и жалбата намира за неоснователни.

Подс. А. в последната си дума моли за оставяне в сила на съдебния акт.

Представителят на Върховна Прокуратура поддържа касационния протест с наведените в него доводи, в които се сочи, че съдът макар и да е направил верни фактически констатации за формите на упражненото насилие и за неговата ескалация в продължителен период от време е приложил неправилно материалния закон, въпреки наличието на факти за упражнено домашното насилие спрямо жертвата. За това оправдавайки подсъдимия по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът е подходил в разрез със закона, с което е допуснал касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за отстраняване на нарушението.

Адв. М. – повереник на частната обвинителка поддържа касационната жалба и развитите в нея съображения, като сочи, че изводите на съда са направени в нарушение на материалния закон, което обуславя претендираното с жалбата касационно основание. Подсъдимият подлежи на наказване за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото. Частната обвинителка Е. А. поддържа казаното от адв. М..
ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, съобразно предоставените си правомощия и поискания от касаторите контрол, намери следното :

Протестът на СГП и касационната жалба на частната обвинителка А. са основателни.

С присъда № 186 от 9.08.2022 г. постановена по нохд № 652/22 г. СРС е признал подс. В. Н. А. за виновен в това, че на 13.11.2021 г. в [населено място], ап. /номер/, в[жк]бл./номер/ чрез нанасяне на удари причинил на Е. Р. А. лека телесна повреда –временно разстройство на здравето неопасно за живота , като деянието е извършено в условията на домашно насилие , поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода.

Признал подс. А. за виновен в това, че на същата дата и място извършил действие с цел да възбуди и удволетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст, като употребил сила, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда признал подс. А. за невиновен в това, че на същата дата и място се съвкупил с Е. А. като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо наказание – най- тежкото измежду наложените а именно в размер на четири години лишаване от свобода, което следва да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е зачел и приспаднал от общото наказание времето, през което подсъдимият е задържан под стража.

На основание чл. 189 , ал. 3 от НПК осъдил подс. А. да заплати направените по делото разноски от частната обвинителка -500 лв. за възнаграждение на повереник,, както и 1340 на НБПП за служебен защитник и в полза на държавата 4 998,60 лв. по сметка на СРС, както и по пет лева държавна такса за служебното издаване на всеки изпълнителен лист.

По въззивен протест на прокурор от СРП и въззивни жалби от подс. А. и частната обвинителка в СГС е образувано внохд № 1679/23 г., по което с присъда № 105 от 14.06.2023 г. СГС е отменил присъдата на първата инстанция в частта с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК и е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и вместо това е признал същия за невиновен в това че на 13.11.2021 г. в [населено място], причинил на Е. Р. А. лека телесна повреда изразила се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан. Отменил присъдата в частта относно приложението на чл. 23, ал.1 от НК и я потвърдил в останалата й част.

На първо място преди да се произнесе по наведените в жалбата и протеста касационни оплаквания, ВКС следва да очертае пределите на дължимия от него контрол. На проверка от касационната инстанция подлежи присъдата на СГС в частта, с която е отменена присъдата на СРС и подсъдимият е оправдан за престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 5а от НК, тъй като в тази част тя е нова въззвина присъда. В останалата част, касаещи обвиненията по чл. 150 от НК и по чл. 152 от НК съдебният акт е влязъл в сила и не попада в обхвата на проверка, с оглед разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК.

На следващо място, прочитът на касационния протест и допълнението към него налага извод, че въпреки заявените две касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, в действителност прокурорът не оспорва аналитичната дейност на съда и изведените въз основа на нея фактически изводи, а възразява срещу незаконосъобразността на атакувания акт, поради неправилно приложение на закона и поради оправдаването на подс. А. по чл. 131 , ал.1, т. 5а от НК. Доводите в касационната жалба на частната обвинителка, с които се оспорва извода за недоказаност на обвинението по чл. 152 от НК и оправдаването на подсъдимия по него не подлежат на обсъждане, тъй като в тази част присъдата на СРС е влязла в сила.

След направените уточнения относно обхвата на касационния контрол ВКС намери следното :

По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК

Лишени от основания са поддържаните от частната обвинителка оплаквания срещу аналитичната дейност на въззивния съд и твърденията й че е опорочен процеса на формиране на вътрешното му убеждение по фактите касаещи престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 5а от НК. ВКС не констатира избирателен или тенденциозен прочит на доказателствата по делото. Грижливият и прецизен доказателствен анализ е позволил на съда да установи значимата за решаване на делото фактология, за извеждането на която е ценил показанията на пострадалата. Те са интерпретирани от въззивиния съд, съгласно действителното им съдържание и след съпоставка с останалите доказателствени материали по делото. Споделена е констатацията на първата инстанция за тяхната последователост и еднопосочност по отношение времето, мястото и механизма на извършване на деянието и персоналната идентификация на извършителя. Неоснователно се твърди в жалбата, че контролираната инстанция е подценила тяхното значението и игнорирала факта, че показанията са депозирани в болничното заведение, под стрес. Напротив съдебният състав е обсъдил психологическото състояние на св. А. при депозиране на първите и показания, като е проследил последвалата в тях детайлизация в хода на воденото наказателно производство. Не са останали встрани от вниманието му и останалите гласни доказателствени средства-показанията на св. А., А., А. Л., св. Б., св. А. и К., в които свидетелите съобщават свои наблюдения за взаимоотношенията на подсъдимия и жертвата и за ескалиращото напрежение между тях. Гласните доказателствени средства са съпоставени със заключението на СМЕ, изготвено от д-р М. и д-р Б., относно вида и характера на причинените на А. телесни повреди и с останалите източници на доказателствени факти, като съдебният състав е защитил убедително позицията си относно тяхната относимост и достоверност. Ето защо упрека на касатора срещу доказателствената дейност на втората инстанция е несподеляем и не и дава повод на ВКС да приеме, че е допуснато касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. При това положение, ВКС дължи отговор на оплакването на прокурора и частната обвинителка за нарушения на материалния закон, с което е поддържано второто касационно основание.

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК

Въззивният съд е установил правно значимата фактология, касаеща престъплението по чл. 131, ал. 1 т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като за това е използвал годен доказателствен материал, въз основа, на който е приел от обективна страна, че на 13.11.2021 г. подс. А. е нанесъл удари с юмруци и ритници по главата и тялото на пострадалата А., които се намират в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания и които покриват медикобиологичните характеристики на лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК. Съдът е оправдал подсъдимия, тъй като е приел, че в обвинителния акт липсват изложени фактически твърдения за осъществено съставомерно поведение по чл. 131, ал. 1, т. 5 а от НК - за това деянието да е осъществено в „условията на домашно насилие“, а доказаното по чл. 130, ал. 1от НК и се преследва по тъжба на пострадалия. Приел е, че изискването за „системност“ на упражняваното насилие от физически, психологически и сексуален характер, предполага наличие на поне три случая от такова естество, които следва да предшестват процесния случай, като в обвинителния акт липсва описание на три конкретни деяния. Това не позволява осъждането на подс. А., поради непредявяване на съставомерни факти, по които подсъдимият следва да е упражнил правото си на защита.

Този извод на въззивната инстанция е несподеляем от настоящия съдебен състав, поради следните съображения :

В чл. 93, т. 31 от НК / в редакцията на нормата в ДВ бр. 16/2019 г., действала към момента на извършване на престъплението / законодателят е дал дефиниция за това, кога едно престъпление е извършено в „условията на домашно насилие“ и това е, когато то е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставянето в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг, или е бивш съпруг, ........ , лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или с лице, с което живеят или са живели в едно домакинство.

За обективната съставомерност на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК / ДВ бр. 16/19 г. /не се изисква осъщественото психическо, сексуално или физическо насилие над жертвата да е конкретизирано в три отделни деяния, както това би следвало да бъде направено при други форми на усложнена престъпна дейност – напр. при продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е единно престъпление и то има усложнена по състав конструкция в редакцията на правната норма на чл. 93, т. 31 от НК от ДВ бр. 16/2019 г. Неговата обществена опасност се определя от трайното /продължително/ и последователно извършване на отделни прояви, които се намират в единство по между си и които заедно характеризират поведението на дееца, насочено към лице, с което той живее съвместно в едно домакинство, като между съставомерните прояви на системно упражняване на насилие спрямо жертвата следва да съществува единство от обективна и субективна връзка. /в този смисъл Р № 281 от 19 юли 2023 г. по н. д. 989/2022 г. на 1-во НО на ВКС/.

За доказване на престъплението като извършено в „условията на домашно насилие“ в редакцията на нормата, съгласно ДВ бр. 16/ 19 г. е необходимо положително установяване във времето на едно трайно, устойчиво състояние, характеризиращо отношенията между дееца и жертвата като „насилнически“, поставени в икономическа зависимост, в принуда, ограничаващи личната свобода, права и др. Субектите на тези отношения са конкретно изброени в закона и се намират в семейна, роднинска връзка или такава на съвместно съжителстване. Доказването на предхождащи инкриминираното деяние съставомерни прояви, касае период от време, който е по - широк по обхват и проявления от извършването на три отделни деяния на упражнено домашно насилие, поради което настъпилата промяна в законодателството ни, в нормата на чл. 93, т. 31 от НК с ДВ бр. 67/23 г. в сила от 4.08.2023 г. с отпадане на изискването за „системност“, не може да обоснове прилагането й, тъй като не се явява по- благоприятен закон за дееца, с оглед чл. 2, ал.2 от НК. Съгласно доктрината най-благоприятен наказателен закон, в сравнение с друг е този, прилагането, на който би довело до по- благоприятни наказателноправни последици за подсъдимия. За тази преценка следва да се вземат предвид „всички обстоятелства по делото, всички елементи от на състава и предвидените санкции, взети в тяхната съвкупност и единство.“/ И. Н. , Обща част на НП, издателство „Наука и изкуство, стр. 120/. В случая се касае за изменение на норма в общата част на НК, която дава определение за извършено в „условията на домашно насилие“ престъпление и която не изменя размера на наказанието, предвидено за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК. Последвалото изменение в разпоредбата от общата част на НК не е по- благоприятно за подс. А., тъй като улеснява доказването на такова престъпление, като стеснява неговия предмет и редуцира елементите от неговия състав, тъй като отпада изискването за това инкриминираното деяние да е предхождано от други прояви на насилие, обосноваващи „системност“ на действията на неговия извършител. Достатъчен е само един акт на упражнено насилие над лице, с което извършителят се намира в семейна, роднинска връзка или такава на съвместно съжителстване, за да се приеме наличието на съставомерно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, за което деецът да носи наказателна отговорност, без да е необходимо да се търсят и доказват предшестващи прояви на домашно насилие.

В конкретния случай, описаните в обвинителния акт факти, изпълват изискването на закона, с оглед редакцията на нормата към момента на извършване на деянието. Те са възприети в мотивите към присъдата, в които присъстват фактически твърдения за упражняването на насилие от подс. А. над Е. А. от началото на тяхното съвместно съжителстване и след сключването на брак. Посочено е, че подсъдимият и Е. А. живеели във фактическо съпружеско съжителство от май 2019 г. и на 21.08.21 година станали съпрузи. Визираният период, предшества инкриминираната дата 13.11.2021 г., като на л. 1 в четиринадесет реда в обвинителния акт са описани извършените от подсъдимия фактически действия спрямо А., изразили се в това, че той й „налагал ежедневни ограничения, определял с кого да се вижда“, „кога да излиза и къде да ходи“, като от 2020 г. „постепенно“ и „периодично“ по различни поводи започнал да упражнява физическо насилие - първоначално й удрял плесници по лицето, а впоследствие я удрял с юмруци, ритал, душил я с ръце.

От изложеното до тук става ясно, че обстоятелствата, които в случая са установени и са описани в обвинителния акт и са вярно квалифицирани в него, не поставят процесуална пречка за осъждането на подсъдимия, тъй като фактите, сочещи на „системност“ на упражненото насилие, предхождащо инкриминираната дата 13.11.2021 г. са му предявени по съответния ред. Те са доказани в хода на съдебното следствие и по тях подс. А. се е защитавал още с внесения обвинителен акт. Като не е съобразил всичко това и е оправдал подсъдимия А. със съображения за липса на факти в него, касаещи съставомерни признаци от състава на престъплението, въззивният съд е допуснал нарушение на закона, което налага касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК и да отмени въззивната присъда в частта й, с която подс. А. е оправдан по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за правилно приложение на материалния закон и за изпълнение на дадените задължителни указания.

По направеното възражение от повереника на частната обвинителка за занижения размер на присъдените от СРС разноски за възнаграждение ВКС не дължи произнасяне, тъй като в тази част присъдата е влязла в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 105 от 14.06.2023 г. постановена по внохд № 1679/23 г. на СГС в частта, в която подсъдимият подс. В. Н. А. е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл.131, ал. 1, т. 5 а от НК и с която е отменено приложението на чл. 23 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.