Дължимост на сметка при отчетена електроенергия в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. София, 07 февруари 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1975 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е.“ АД срещу решение № 459/02.03.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 3750/2020 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 261007/03.11.2020 г. по гр. дело № 17558/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен, предявеният от К. С. М. срещу жалбоподателя, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника-касатор сумата 8 246.78 лв., представляваща задължение, претендирано от ответника по фактура № г. за преизчислено количество електроенергия за периода 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г., за обект, находящ се в населено място, улица, с клиентски № и абонатен № ; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на „Е.“ АД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответницата по касационната жалба – ищцата К. М., в отговора на жалбата излага становище и съображения за неоснователност на същата.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 60721/02.11.2021 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: след отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което електрическата енергия е записана в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложими ли са разпоредбите на чл. 183 и сл. от ЗЗД относно отговорността на купувача за заплащането на електрическата енергия.

Съгласно формираната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50/12.05.2021 г. по гр. д. № 1737/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60210/07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и пр.), която се споделя и от настоящия съдебен състав, отговорът на въпроса е положителен, като се приема следното: Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след тяхната отмяна, включително на чл.чл. 48-51, извършена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. в ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС (обн. в ДВ бр. 97/23.11.2018 г.), електроразпределителното дружество не може по реда и на основание отменените разпоредби да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането. В тези случаи обаче, включително в хипотезата когато е установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което електрическата енергия е записана в неизведен на дисплея на електромера регистър, доставчикът има право да търси доплащане на основание чл. 200 от ЗЗД, а потребителят, съответното – задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно основание чл. 200 от ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът-доставчик следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът-доставчик носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху средството за търговско измерване (СТИ) е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. При предявен от потребителя отрицателен установителен иск за несъществуване на негово задължение за заплащане на електроенергия, тежестта за доказване е за ответника-доставчик, който претендира плащането. Съдебното исково производство по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят претенциите за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да решат спора въз основа на събраните по делото доказателства.

В случая, за да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Между страните не се спори, че ищцата е абонат на ответното дружество за процесния обект, находящ се в населено място. С констативен протокол от 02.11.2018 г. е установено, че при проверка на СТИ на процесния обект служители на „Е. ” АД са демонтирали същото и са го изпратили за експертиза в БИМ. При проверката са снети следните показания на СТИ: 1.8.1 – 009264; 1.8.2 – 025416; 1.8.3 – 043399; 1.8.4 – 000000. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза от 03.10.2020 г. на БИМ, не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок на електромера, както и да е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 043399.8 кВТч. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електроенергия. От писмено становище за начисляване на ел. енергия от 08.10.2019 г. съдът е установил, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на процесния адрес на потребление, в размер на 43 399 кВТч, за процесния период 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г.; като основание на корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на извършената корекция, ответникът е издал процесната фактура за процесната стойност 8 246.78 лв. От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото въззивният съд е установил и следното: Към момента на проверката процесният електромер е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Извършено е неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ, с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2, т.е. установеното неправомерно софтуерно вмешателство в процесния СТИ, вследствие на човешка намеса, цели да се пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Електромерът е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 43 399 кВТч, като то може да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел. енергия по технологични разходи. Процесното СТИ не е включено в системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Според вещото лице, налице са били техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.

При така приетите за установени обстоятелства по делото, решаващите правни изводи на въззивния съд са следните: За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът – възраженията си срещу вземането, поради които отрича съществуването на спорното право, т.е. – фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право. В чл. 50 от ПИКЕЕ (в редакцията му към датата на процесната проверка) е предвидена възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. – при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Въззивният съд е посочил, че в случая е установено, че начислената сума представлява стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на откритите регистри на СТИ. Изтъкнато е, че това е установено при извършването на проверката и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел. енергия по скрития регистър 1.8.3. Окръжният съд приел, че липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, от които да се направи извод за отчетена в повече от енергията по визуализираните тарифи. На следващо място съдът е съобразил, че разпоредбите на чл.чл. 1-47 и чл.чл. 52-56 от ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС (обн. ДВ, бр.97/23.11.2018 г.) са отменени и останалите разпоредби на чл.чл.48-51 от ПИКЕЕ, регламентиращи корекционните процедури. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Предвид това е приел, че тъй като в случая проверката е извършена на 02.11.2018 г., то липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране. С оглед така изложеното, окръжният съд е намерил, че ответникът не е установил основанието на претенцията си, – че ищецът му дължи процесната сумата 8 246.78 лева, претендирана като стойността на начислена без правно основание електроенергия за процесния период 03.11.2017 г. - 02.11.2018 г., което е обусловило и крайния извод на съда за основателност на предявения от ищцата отрицателен установителен иск.

Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с дадения по-горе отговор на същия. Въззивното решение е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало вследстиве съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателно в тази връзка е едното от двете основни оплаквания на дружеството-касатор, че в нарушение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК окръжният съд не е обсъдил доводите във въззивната му жалба за приложението в случая на разпоредбите на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД – предвид отмяната на ПИКЕЕ от ВАС. По този начин въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, тъй като е довело и до нарушението на материалния закон – неправилно е обсъждано приложението на отменената от ВАС разпоредба на чл. 50 от ПИКЕЕ, вместо съдът да приложи действащите общи материалноправни разпоредби – съобразно доводите на жалбоподателя.

По делото е предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК – нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно – уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича спорното материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своя краен извод по материалния спор с този на първата инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. В случая, след като окръжният съд правилно е приел, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки са неприложими, е трябвало да съобрази относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 7 от ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 от ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства).

В случая въззивният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба по делото, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неправилно материалния закон. Това не води до недопустимост на произнасянето от въззивната инстанция, а до неправилност на решението ѝ. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна правна квалификация. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и като не е предприел процесуални действия по уточняване релевантните твърдения на страните съобразно приложимата материалноправна норма. Освен това, макар сам да е установил, че приетото в първата инстанция експертно заключение е непълно – липсват данни за показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, окръжният съд не е извършил преценка, доколко допуснатата от районния съд експертиза е изчерпателна, нито дали заключението е компетентно изготвено предвид притежаваните от вещото лице специални знания. По този начин съдът не е упражнил и служебните си правомощия по чл. 201, във вр. с чл. 195, ал. 1 от ГПК да възложи допълнителна експертиза за установяване на останали неизяснени по делото, с оглед действителната правна квалификация на спорното право, релевантни обстоятелства, за които са нужни специални знания.

В заключение, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да изясни твърденията на ответника – порцесното незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставено (елемент от фактическия състав на вземане, основано на чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, за разлика от претенция, основана на корекция по ПИКЕЕ), като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. С оглед посочената по-горе необходимост от специални знания за изясняване на релевантните обстоятелства по делото, свързани с вече установените такива, че в резултат от външна намеса в софтуера на процесното СТИ част от електроенергията е била отчитана по невизуализирана тарифа, въззивният съд следва служебно да допусне допълнителна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника задължението му да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Съставът на експертизата следва да включва, освен вещо лице електро-инженер, още и софтуерен специалист, които да дадат обосновано и аргументирано заключение по следните задачи: какви са били показанията на всички тарифи (регистри) на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищцата; преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа (регистър) 1.8.3 електроенергия, и през кой период от време; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ, „при софтуерно четене, намеса в тарифната схема на електромера“, като и какво означава „електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия“; разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данни; възможно ли е в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение. Въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към експертизата, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне.
Съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 459/02.03.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 3750/2020 г. на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: