Потвърждаване на споразумение към трудов договор, подписано без представителна власт

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 09.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1902 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т. М. против решение №696/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 7116/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение на състава на ВКС № 50929/20.12.2022 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно възможността за потвърждаване чрез конклудентни действия, които са извършени от новоизбран и вписан в ТР представител на работодател, чрез изготвяне и подписване от същия на поредно споразумение, с което се предлага на другата страна да се откаже от правата си, възникнали по силата на предходни споразумения.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

При наличие на споразумение към трудов договор, с което се изменят права и задължения на страните по трудово правоотношение е възможно и допустимо да се оспорва представителната власт на лицето, подписал от името на работодателя - юридическо лице споразумението. Потвърждаването, така и отказът за потвърждаване са едностранни волеизявления на лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания), които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител. Поради това, ако мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след това не може да има позоваване на недействителността, както и ако той веднъж изрично е отказал да потвърди договора, след това не може да го потвърди. Потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Когато за потвърждаването не е необходима писмена или по-тежка форма съгласно чл. 42, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 37 ЗЗД, то може да се направи и чрез конклудентни действия, извършени от мнимо представлявания. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно – позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. В хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Това е тълкуването, дадено с т.д. №5/2014 г. т.ІІ, което в голяма степен дава отговор на правния въпрос. При наличие на писмен трудов договор, допълнителното споразумение към него също е сключено в писмена форма, то при наличие на писмено предложение за сключване на допълнително споразумение, с което се предлага на другата страна да се откаже от правата си, възникнали по силата на предходно споразумение, това представлява потвърждаване на договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като след това е неоснователно позоваване на недействителността на потвърдения вече договор /споразумение/.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Безспорно е по делото, че към посочената в допълнителното споразумение №9/04.04.2016 г.дата, подписалия го от името на работодател Т. П. е бил представляващ дружеството. В тази връзка изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за недействителност на споразумението поради липса на съгласие, са правилни и законосъобразни. Последващо несъгласие с подписаното вече споразумение не води до липса на съгласие по смисъла на чл.26 ЗЗД.

Спорът по делото се свежда до наличието на висяща недействителност на споразумение №9/04.04.2016 г. и оспорването на неговата дата. Работодателят не е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, поради което при оспорване на датата на подписаното от неговия представляващ документ, тежестта от оборването на посочената дата се носи от него.

По делото са събрани косвени доказателства относно датата на подписването на процесното споразумение.

Според свидетелката, чиито показания съдът е ценил, това е датата 12.06.2017г., тъй като тя е проверявала трудовото досие в края на м. май 2017 г. , но не е видяла ДС № 9/04.04.2016 г. в трудовото досие на г-н М.. Прието е, че изводът на първоинстанционния съд за верига от косвени доказателства е верен, като доказателствата заедно установяват факта, че ДС № 9 е подписано след освобождаването на П. като изпълнителен директор в края на май 2017 г., не по-късно от 12.06.2017 г. В този период П. не е разполагал с представителна власт да сключва допълнителни споразумения от името на ОББ „застрахователен брокер“, тъй като същият е бил заличен като изп. директор с вписване в ТРРЮЛНЦ на 31.05.2017 г. Тези изводи на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като в разменената кореспонденция с Т. П., последния не оспорва обстоятелството, че е подписал споразумението по времето, през което е бил представляващ дружеството, като свидетелските показания не съдържат данни, от които да се приеме обратното, тъй като твърдението, че свидетелката не е видяла процесното споразумение в личното трудово досие на ищеца не може да води до категоричен извод за неговата липса, както и за извод, че същото не е било подписано към същата дата, за която споменава свидетелката. Доказателствата, които са събрани в насока, че не е съществувала практика да се подписват подобни споразумения, липсата на други подобни споразумения не водят до извод, че процесното споразумение не е било подписано от представляващия дружеството /факт който не се оборва от доказателствата по делото/, както и че датата на споразумението е тази, която е посочена в него – 04.04.2016 г.

В подкрепа на казаното по-горе е и безспорното обстоятелство, че е налице предложение от новия изпълнителен директор ДС № 10 за подписване от ищеца, с дата 11.08.2017 г., с която се прави предложение процесното споразумение № 9 /04.04.2016 г. да бъде обявено за загубило сила. От това волеизявление на работодателя следва извод, че той е бил запознат със споразумение № 9 /04.04.2016 г., считал е че то е действително, както и че е изявил воля последиците от него да бъдат преуредени с ново споразумение. С оглед и отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, дори да се приеме, че процесното споразумение е подписано от лице без представителна власт /доказателства за което липсват по делото/, то е налице потвърждаване на действието на същото споразумение, тъй като се предлага то да загуби своята „сила“, т.е. да не се прилага занапред.

От гореизложеното следва извод, че споразумение № 9 /04.04.2016 г. е действително, като оспорването на представителната власт на лицето, което го е подписало от името на работодател, както и датата 04.04.2016 г. не е проведено успешно от ответника по делото.

Съгласно чл. 66, ал. 2 КТ, с трудовия договор страните могат да уговорят всички условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника от установените с колективен трудов договор. Когато между страните по трудовия договор е постигнато съгласие, че при извършено от работодателя уволнение на служителя се дължи обезщетение в размер на определен брой месечни възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не нарушава повелителни разпоредби на закона и доколкото уговорения срок за обезщетение не е по-кратък от предвидения в чл. 222 КТ или в Колективен трудов договор. Уговорката е валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от основанието за уволнение - съкращаване на щата, намаляване обема на работата, спиране на работата и пр., но не и в случаите, когато извършеното от работодателя уволнение е по причина на работника – дисциплинарно уволнение, по писмено искане на работника, при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата и пр. Уговореното обезщетение при уволнение по причини на работодателя обаче се дължи само в случаите, когато уволнението е законно. В случая са налице предпоставките за присъждане на обезщетение в договорения размер.

Предвид изложеното, решението на въззивния съд е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 20 838,98 лева до пълния предявен размер от 76 409,52 лева на основание чл.222 КТ, като доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия по делото, то следва да се постанови решение, като искът с правно основание чл.222 КТ се уважи за посочената по-горе сума.

В полза на ВКС следва да се присъди държавна такса в размер на 4 445,64 лева, дължима за трите съдебни инстанции.

С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВКС в размер на 2200 лева, както и за въззивното и първоинстанционното производство в размер на 5644 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №696/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 7116/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС само в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от 20 838,98 лева до пълния предявен размер от 76 409,52 лева на основание чл.222 КТ, както и в частта, с която са присъдени разноски на страните по делото, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „ОББ Застрахователен брокер“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Т. М. на основание чл.222 КТ сумата 55 570,54 /петдесет и пет хиляди петстотин и седемдесет лева и петдесет и четири стотинки/ лева, ведно със законната лихва считано от 17.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ОББ Застрахователен брокер“ ЕАД ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Т. М. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 7844 /седем хиляди осемстотин четиридесет и четири / лева, представляваща съдебни разноски за трите инстанции, както и държавна такса по сметката на ВКС в размер на 4 445,64 /четири хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.