Наказателна отговорност за държане на нерегистриран металотърсач

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91
гр. София, 25 февруари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров

ЧЛЕНОВЕ: Валя Рушанова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Даниела Машева, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №16 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. Д. Х. срещу присъда №4 постановена на 22.07.2024 г. по ВНОХД №217/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

С въззивната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2, във вр. с чл.334, т.2 и т.6, във вр. с чл.338 НПК първоинстанционната присъда е отменена, в частта с която е оправдан подсъдимия по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.277а, ал.7 НПК, като Х. е признат за виновен в това, че на 12.12.2022 г. противозаконно е държал оръдие- металдетектор „XP DEUS“, за който е знаел че е предназначен за търсене на археологически обекти, като на основание чл.277а, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С въззивната присъда на основание чл.53, ал.1, б.“а“ НК е отнет в полза на Държавата иззетия като вещество доказателство металдетектор „XP DEUS“.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба се правят оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

Жалбоподателят оспорва изводите на въззивната инстанция, като твърди, че неправилно съдът е приел, че подсъдимият Х. е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл.277а, ал.7 НК. Поддържа, че Х. не е използвал металдетектора за търсене на археологически находки, а за съвсем други цели, което е основание да се прецени, че престъплението не е осъществено от субективна страна.

Моли ако бъде преценено, че това престъпление е извършено да се обмисли приложението на чл.9, ал.2 НК, тъй като действията на подсъдимия не сне отличават с типичната за това престъпление обществена опасност. На тези основания предлага да не бъде ангажирана наказателната му отговорност.

При условията на алтернативност поддържа, че наложеното наказание е явно несправедливо и предлага то да бъде заменено по реда на чл.55, ал.1, т.2 б.“б“ НК с пробация, като на Х. бъдат наложени пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК.

В касационното съдебно заседание представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че при постановяване на атакувания съдебен акт въззивният съд в съответствие с разпоредбите на чл.13 НПК и чл.14 НПК е анализирал събраните доказателства и вярно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.277а, ал.7 НК. Законосъобразно е преценил, че Х. е осъществил престъплението и от субективна страна защото е знаел, че с металотърсача могат да бъдат открити археологически обекти и именно такива са били намерени в дома му.

По отношение на наложеното наказание предлага същото да не бъде преценено като явно несправедливо, защото е съответно на извършеното престъпление и може да изпълни целите на чл.36 НК.

На тези основания предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Х. и неговия защитник не се явяват пред касационната инстанция и не взимат отношение по жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивния съд, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.277а, ал.7 НПК. В рамките на това производство е установено по несъмнен и категоричен начин, че Х. е притежавал и многократно използвал инкриминирания металотърсач, като при използването му е намирал и археологически обекти. Това обстоятелство се установява не само от откритите в дома му такива два предмета имащи културна стойност, но и от това, че в предходни периоди той многократно е предавал такива археологически обекти в Районния исторически музей (РИМ) в гр. Добрич. Не на последно място тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимия Х..

Анализът на разпоредбата на чл.277а, ал.7 НК дава основание да се приеме, че престъплението е осъществено от обективна страна когато извършителят е държал оръдие (в широк смисъл), което може да послужи за търсене на археологически обекти, което не е декларирал по предвидения законов ред (съобразно чл.152 Закон за културното наследство (ЗКН). Няма никакво съмнение, че инкриминираният металотърсач е такова оръдие. За съставомерността на деянието не е от значение дали деецът е използвал инкриминираната вещ и дали посредством нея са търсени или открити археологически обекти. Самото държане на металотърсача е достатъчно, за да се прецени, че престъплението е осъществено от обективна страна. В тази връзка трябва да се отбележи това, че престъплението е класическо формално, защото в диспозицията на чл.277а, ал.7 НК законодателят не е предвидил никакъв съставомерен резултат.

Основното възражение в касационната жалба, относимо към основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за липса на съставомерност като се поддържа, че подсъдимият не е осъществил престъплението от субективна страна. В подкрепа на тази теза се сочи обстоятелството, че Х. е използвал металдетектора не за да търси археологически обекти, а с друга цел- да разчиства терени с оглед бъдещата им земеделска обработка.

При преценка за осъществяването на престъплението от субективна страна следва да се отчете дали деецът е съзнавал възможността инкриминираното оръдие да бъде използвано за търсене на археологически находки, а не основната причина за използването му. Няма никакъв спор, че това обстоятелство е било известно на Х., като той не само е знаел това, защото е намирал такива археологически обекти, но и е съзнавал стойността им, което е било и причина да ги предава в РИМ - Добрич.

За съставомерността на деянието няма значение какво е било основното предназначение на уреда и за какво той е бил обичайно използван. В случая е от значение дали подсъдимият е знаел за възможността да бъде използвано и за посочената в чл.277а, ал.7 НПК цел и дали същото е било противозаконно държано. Доколкото в чл.152, ал.2 ЗКН е била предвидена задължителна регистрация на инкриминарния детектор и Х. не я е направил няма съмнение, че той е съзнавал, че държи оръдието противозаконно. Заявлението му, че не е знаел за необходимостта да регистрира металдетектора и като е търсил информация за това не я е открил не е основание да се приеме, че той не е осъществил престъплението от субективна страна.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че подсъдимият е осъществил престъплението умишлено, при форма на вината „пряк умисъл“, като е имал информация и е съзнавал всички негови съставомерни елементи.

Касационната инстанция не възприе тезата на защитата, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Инкриминираното деяние- предмет на това производство не се отличава с обществена опасност, която да е различна от сходни деяния с идентична правна квалификация и затова не следва да бъде преценено като малозначително. Вярно е, че основното предназначение на металдетектора не е било за търсене на археологически обекти, а това се е случвало наред с търсенето на метални предмети с цел подготовка на почвата за обработка, но това следва да бъде преценено не при преценка дали деянието представлява престъпление, а при индивидуализация на наказанието.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е квалифицирала правилно деянието и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде изменен.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК:

Касационният съд прецени, че в това производство са налице предпоставки за замяна на наложеното на подсъдимия Х. наказание с по- леко, защото са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.2 НПК.

При индивидуализация на наказанието следва да бъде отчетено това, че за подсъдимия са налице единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, като те са чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, това че предмета на престъплението е използван за постигане на цел, различна от тази да бъдат търсени археологически обекти, както и това, че когато той е предавал в РИМ - Добрич такива открити обекти.

По делото липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.

Настоящият съдебен състав прецени, че по делото има многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото в чл.277а, ал.7 НК наказание „лишаване от свобода“ е несъразмерно тежко с оглед спецификата на конкретното престъпление и прие, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с налагане на по- леко по вида наказание, а именно пробация.

Ето защо съдът наложи именно това наказание и то в минимален размер, тъй като същото е достатъчно да бъдат постигнати целите на специалната и генералната провенция.

На тези основания съдът прие, че на подсъдимия Х. следва да бъде наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца с предвидените в чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ с продължителност шест месеца за всяка от тях.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ присъда №4 постановена на 22.07.2024 г. по ВНОХД №217/2024 г. по описа на Апелативен съд -Варна, като

ЗАМЕНЯ на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК наложеното по чл.277а, ал.7 НК на подсъдимия С. Д. Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години с наказание „пробация“ за срок от шест месеца със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.