Ред за удовлетворяване при несъстоятелност при запор, вписан в ЦРОЗ

Текстът на акта

Ключови фрази

Предявяване на установителен иск * публични вземания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

Гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т.д. № 1804 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, срещу решение № 235 от 21.06.2023 г. по т.д. № 179/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което след отмяна на решение № 397/01.12.2022 г. по т.д. № 436/2022 г. по описа на ОС - Пловдив по предявени искове с правно основание чл. 694 ТЗ е признато за установено, че публичните вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от които главници 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен под № 20220401090615 по партидата на „Олтех“ ООД в ТРРЮЛНЦ, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, и са присъдени разноски в полза на НАП.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в противоречие на материалния закон и утвърдилата се постоянна съдебна практика по приложението му. Изтъква, че обезпечителните мерки не създават в полза на кредиторите право да се удовлетворят с предимство от сумите, получени при реализация на обезпечението, включително вписан запор по ЗОЗ, а само забраняват на длъжника да извършва разпоредителни действия с имуществото, предмет на обезпечителната мярка. Сочи, че привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не може да се обоснове и от правилото на чл. 193 ДОПК. Подчертава, че се касае за непрецизна законодателна техника, като изводът, че вписан запор по ЗОЗ, наложен по реда на ДОПК, не е основание за привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, се налага и от ясната норма на чл. 724 ТЗ, която визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, но не и на възбранена или запорирана. По тези доводи моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 694 ТЗ да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответниците по касация, Национална агенция за приходите и „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, в предоставения им срок не депозират писмен отговор и не вземат становище по касационната жалба.

С определение № 827 от 03.04.2024 г. по т. дело № 1804/2023 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на предявените искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Позовал се е на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и счел, че при извършване на разпределение на осребреното в производство по несъстоятелност имущество вземанията се изплащат в посочен ред, като вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, се изплащат с първа привилегия от получената сума при реализация на обезпечението. Посочил е, че няма спор, че процесните вземания са надлежно предявени в производството по несъстоятелност с молба от 16.12.2021 г., с която е изтъкнато наличието на наложен запор върху посочено имущество, вписан в ЦРОЗ, и изрично е заявено искане за вземанията да се предвиди ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Определил е за безспорно, че за обезпечаване на предявените вземания, посочени в представените ревизионен акт от 27.03.2018 г. и ревизионен акт от 17.04.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив, както и в представената от кредитора актуална справка, с постановление от 17.10.2017 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за налагане на предварителни обезпечителни мерки е бил наложен запор върху посочено имущество, като действието на мярката е било продължено с определение от 01.02.2018 г. по ч.а.х.д. № 315/2018 г. на АдмС-Пловдив и с постановление от 10.04.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, както и че запорът е бил вписан в ЦРОЗ.

Подчертал е, че спорът е правен - дали съгласно нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за тези вземания трябва да се предвиди да бъдат изплащани при извършване на разпределение на осребреното имущество преди всички останали вземания, тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализация на обезпечението, или нормата поначало не трябва да бъде прилагана в тази нейна част поради необходимост от корективното й тълкуване. Приел е, че нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Счел е, че няма съмнение относно значението на употребения в нормата термин „запор“, като волята на законодателя е напълно ясно изразена - вземанията, които са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се изплащат преди другите вземания (посочени в чл. 722, ал. 1, т. 2 - т. 12 ТЗ) от получената сума при реализация на обезпечението при извършването на разпределение на осребреното в производството по несъстоятелност имущество. Посочил е, че съгласно нормата на чл. 46, ал. 1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най - много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Изтъкнал е, че тъй като в случая точният смисъл на нормата е напълно ясен, то тя трябва да се прилага така, както е създадена от законодателя, като не подлежи на тълкуване. Счел е, че несъмнено законодателят не е придал специален смисъл на термина запор, употребен в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а е създал уредба, която е специфична за производството по несъстоятелност. Подчертал е, че нормата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ е предвиждала и предвижда, че на вписване подлежи запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, тоест, че запор по реда на ЗОЗ е следвало да се вписва и се вписва, поради което не може да се приеме, че нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, е лишена от съдържание. Допълнил е, че извършваните от законодателя промени в ЗОЗ и ДОПК след 2005 г. не са надлежен аргумент за отказ от прилагане на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, в частта относно уредбата на изплащането на вземанията, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената сума при реализацията на обезпечението при извършване на разпределение на осребрено имущество, тъй като е приел за очевидно, че законодателят не е извършил промяна и в нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която норма е счел за специална, създадена за целите на производството по несъстоятелност. Обобщил е, че като е отказал да уважи предявения иск, окръжният съд не е тълкувал корективно разпоредбата, а е отказал да се съобрази с нея и да я приложи, въпреки нейната безспорна приложимост при решаването на разглеждания правен спор, и е постановил неправилен съдебен акт. По тези мотиви е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо това е уважил предявените искове като основателни.

По релевирания въпрос:

След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване по настоящото дело на правния въпрос е даден отговор с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т.д. 1602/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II TO, и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, като е прието, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

Отговорът е обоснован с мотиви, че запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение - по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Вписването в ЦРОЗ на наложен по ГПК или ДОПК запор не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр., ал. 3 ДОПК), поради което, по-аргумент от по-силното основание, с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника. Вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане, единствено лишава заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор и то само при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК / ДОПК, в която насока са и постановките, залегнали в т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не поражда за него "заложно право". Вписването на запора съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято ползва е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен.

Изтъкнато е, че даденият отговор следва и от разпоредбата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 2-ро ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Правилото на чл. 638, ал. 6, изр. 2-ро ТЗ за непротивопоставимост на наложен (преди откриване на производството по несъстоятелност) запор на кредиторите на несъстоятелността не предвижда изключение за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, вкл. ако те са наложени по ДОПК. След като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, по - аргумент от по-силното основание, вписването му също не може да им се противопостави, и следователно да породи каквито и да е права за кредитора, за чийто вземания е наложена обезпечителната мярка "запор".

Отговорът е обоснован и като единствено съответен на разпоредбите на чл. 724 ТЗ, именован "Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане", от които е видно, че право на предпочтително удовлетворяване е налице само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, съответно вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ. Прието е, че както от наименованието, така и от съдържанието на разпоредбите се установява, че обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор / възбрана по реда на ЗОЗ, като за неудовлетворения от тази цена остатък на вземанията си заложният / ипотекарният кредиторът има качеството хирографарен. Допълнено е, че такова разграничение в чл. 724, ал. 1 ТЗ относно реда на удовлетворяване на вземанията (до и над размера на продажната цена), спрямо кредитор, вписал обезпечителна мярка запор в ЦРОЗ, не е направено, именно защото той не е кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване, а е хирографарен кредитор.

Обобщено е, че нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с останалите относими правила в търговска несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение залог, поради което е счетено, че посочената разпоредба следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, доколкото същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото / вземането, предмет на обезпечителната мярка.

Цитираната практика и даденият с нея отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, изцяло се споделят от настоящия състав на съда.

Настоящият състав на съда при съобразяване нормата на чл. 46 от Закон за нормативните актове приема, че законовата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да бъде тълкувана в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби от същия закон, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, включително и при съобразяване на нормите на други относими към процесните отношения нормативни актове.

В този смисъл и при извеждане точния смисъл на разпоредбата, очертаваща вземанията, които при извършване на разпределение на осребрено имущество, се изплащат с привилегия от първи ред – чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, съдът намира, че следва да съобрази ясната разпоредба на чл. 724 ТЗ. Съобразно последната норма с право на привилегия при разпределение се ползват кредиторите, в чиято полза има учредени залог и ипотека, от събраната сума от продажбата на заложената или ипотекирана вещ, като ако сумата не покрива обезпеченото вземане заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. Нормата дава уредба и на кредитора с право на задържане и ред на удовлетворяване по т. 2 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, но не признава право на предпочтително удовлетворяване на кредитор, в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки – запор или възбрана, в който смисъл и на последните лица не може да бъде призната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Не може да бъде споделено възприетото от въззивния съд буквално тълкуване и приложение на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото смисълът на последната не е ясен, а напротив съдържа противоречия, както на останалите разпоредби на тълкувания закон – цитираната норма на чл. 724 ТЗ, така и на уредбата по цитирания в същата норма Закон за особените залози. С нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ се сочи за възможна възбрана, вписана по реда на ЗОЗ, което последният закон не допуска, предвид ясно определеният му предмет – уреждане на отношенията по залог върху очертаното в чл. 4 ЗОЗ имущество. Специалната разпоредба на чл. 26 ЗОЗ, очертаваща изчерпателно подлежащите на вписване обстоятелства по този закон, също не предвижда възбраната като обстоятелство, което може да бъде вписано по реда на ЗОЗ. Последната законова норма – чл. 26, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗОЗ допуска вписване на обстоятелства по наложен запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ и върху обезпеченото вземане, но единственото придадено от закона значение на това вписване съобразно чл. 30, ал. 1 ЗОЗ е, че вписаното обстоятелство се счита за известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Специалната разпоредба на чл. 32, ал. 7 ЗОЗ урежда само една специална правна последица при вписан наложен запор в регистъра по ЗОЗ, а именно, че не може да пристъпи към изпълнение кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор по реда на ЗОЗ върху същото имущество.

Стълкновителната норма на чл. 43 ЗОЗ, уреждаща хипотезата на открито производство по несъстоятелност по отношение на залогодателя, също отдава правно значение само на вписаните залози по ЗОЗ, но не и на вписани запори върху имуществото по чл. 4 ЗОЗ.

Обратен извод не може да бъде изведен и от специална уредба на изпълнението по ДОПК, която по отношение действието на наложените от публичен изпълнител запори и възбрани препраща към правната уредба на последните в ГПК - чл. 206 ДОПК, и не създава привилегия при удовлетворяване на публичните вземания, за обезпечаване на които публичен изпълнител е наложил запор, а напротив задължава публичният изпълнител да уведоми обезпечените кредитори, в полза на които са учредени залог или ипотека, или упражняват право на задържане, които да се удовлетворят предпочтително от имуществото, обезпечаващо вземанията им – чл. 194 ДОПК, а след изтичане на срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК публичният изпълнител е длъжен да предаде имуществото, върху което изпълнява на синдика, в което производство държавата и общините се удовлетворяват по общия ред – без призната на същите привилегия, изводима от наложените обезпечителни мерки по ДОПК.

Изводът за необходимо корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва и от разпоредбата на чл. 638, ал. 6 (предишна ал. 4) ТЗ, съобразно която наложените в индивидуалните изпълнения запори и възбрани не са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността, а нови мерки след датата на откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да бъдат налагани по реда на ГПК или ДОПК.

По тези мотиви правилното според настоящия състав на съда тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ предвид цялостната законова уредба с този и другите относими към приложението й нормативни актове е в смисъл, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка.

По основателността на касационната жалба:

Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, ищецът като кредитор, в чиято полза са наложени като обезпечение запори по реда на ДОПК от публичен изпълнител, вписани в регистъра по ЗОЗ, не разполага с претендираното право на предпочтително удовлетворяване с ред по т. 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, тъй като не отговаря на хипотезиса на последната норма, съобразно даденото по-горе тълкуване на същата от съда, поради което исковете му за установяване на тази претендирана привилегия се явяват неоснователни.

При този извод решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове по чл. 694, ал 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, че публичните вземания в общ размер на 38 140,07 лв., от които главници 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен по партидата на „Олтех“ ООД в ТРРЮЛНЦ с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на спора право на разноски има касаторът. Не е направил искане за присъждане на разноски, нито доказва извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъждани с настоящото решение.

Предвид нормата на чл. 694, ал. 7 ГПК при отхвърляне на исковете държавната такса по делото е за сметка на ищеца. В случая с оглед нормата на чл. 84, т. 1 ГПК ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса по делото, поради което държавна такса няма да бъде събирана с настоящия съдебен акт.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 235 от 21.06.2023 г. по т.д. № 179/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите срещу „Олтех“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено, че публичните вземания в общ размер от 38 140,07 лв., от които главници 11 057,48 лв. и лихви 27 082,59 лв., включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен по партидата на „Олтех“ ООД в ТРРЮЛНЦ с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ, са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, като неоснователни.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.