Доказване на дисциплинарни нарушения и разпит на управител по трудов спор

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№50263
Гр. София, 17 януари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 7.12.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1480/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №10032/20 г. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу „Фокс лазер”ЕООД, гр. София по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „инженер конструктор”, извършено със заповед №56/15.04.20 г. на управителя на ответното дружество, връчена на 23.04.20 г., за нарушение по чл.190, ал.1,т.3 КТ. Уважен е насрещният иск на ответника срещу ищеца по първоначалния иск, за сумата от 6307 лв., дължимо на работодателя обезщетение по чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение на служителя.
Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите, свързани с доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието, поради твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС – сочените от касатора р. по гр.д. №795/14 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1036/16 г. на четвърто г.о. и др. и - във връзка с преценката на доказателствата - служебно известните на съда р. по т.д. №1012/11 г. на второ т.о. и р. по гр.д. №862/11 г. на четвърто г.о., в които се приема, че законният представител на страната не може да свидетелства, а само дава обяснения по делото.
В касационната жалба на М. М. се правят и в съдебно заседание, както и в представените писмени бележки, се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на ново, с което първоначалните искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ да бъдат уважени , а насрещният иск по чл.221, ал.1 КТ – отхвърлен.
Ответникът по жалба „Фокс лазер” ЕООД гр. София не е изразил становище по жалбата в срока за отговор и в съдебно заседание.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
В цитираните при допускане на обжалването решения по гр.д. №1036/16 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №795/14 г. на четвърто г.о. на ВКС е обобщена трайната практика на ВКС и съдилищата по първия от въпросите, а именно: съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с предмет (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", изцяло в тежест на ответника-работодател е да докаже по делото, че ищецът-работник/служител е извършил изброените в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения, и ако не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства следва да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно.
В противоречие с тази практика и със закона – чл.146, ал.1,т.5 ГПК, обаче в настоящия случай първоинстанционният съд е пропуснал да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Този му пропуск не е отстранен в производството пред въззивния съд, съгласно указаното в ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.2, макар във въззивната си жалба ответникът да сочи, че гласните доказателства установяват нарушенията „ в някаква степен” и в решението си на л.29 от делото въззивният съд да се е позовал на разпределението на доказателствената тежест за установяване на законността на уволнението върху ответника по иска – работодател.
Освен това въззивният съд е основал част от изводите си за установеност на извършените от ищеца нарушения на показанията на „свидетеля” Д. Л. – управител на ответното дружество, чието изслушване „като страна” е било поискано и допуснато в съдебно заседание пред РС от 17.07.20 г. Така въззивното решение противоречи на цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС – р. по гр.д. №862/11 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №1012/11 г. на второ т.о. , в която се приема, че законният представител на страната не може да свидетелства, той може само да даде обяснения съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК , чиято доказателствена сила е уредена в чл. 175 ГПК .
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищецът оспорва уволнението като незаконно, тъй като не е извършил вменените му нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 4 КТ . Тежестта на доказване на законността на уволнението носи ответникът по иска. Законността на уволнението се предпоставя от изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 193 , 194 и чл. 195 , вр. с чл. 190 КТ . В случая дисциплинарната отговорност на служителя е осъществена от надлежния орган на работодателя по чл. 192 КТ , за което страните не спорят. Спазено е задължението по чл. 193 КТ , като работодателят е поискал и приел писмените обяснения на служителя за описаните в заповедта за уволнение нарушения на тр. дисциплина. Спазени са и сроковете за налагане на наказанието по чл. 194, ал. 1 КТ , като за дата на откриване на нарушенията следва да се приемат датите на съставените за тях докладни записки, посочени в уволнителната заповед. Заповедта е мотивирана за деветте посочени в нея нарушения, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ , въведени с цел преценката за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и възможността на работника да се защити, като узнае в какво се изразява от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на тр. дисциплина.
Въззивният съд е приел, че с оглед принципа за еднократност на наказанието по чл. 189, ал. 2 КТ не следва да разглежда в това производство трите нарушения, за които ищецът вече е наказан на два пъти със "забележка" и веднъж с "предупреждение за уволнение". Според съда, доказани са описаните в т. 5, 8 и 9 от заповедта несанкционирани нарушения, които ищецът е извършил виновно – небрежно, като не е положил дължимата грижа за надлежното по количество и качество и своевременно изпълнение на възложената му работа, и така е поставил работодателя в опасност от неблагоприятни последици / загуба на клиенти/.
При преценка на тежестта на нарушенията по критериите на чл. 189 КТ въззивният съд е приел, че ищецът няма критично отношение към нарушенията, като счита, че не ги е извършил, а отдава поисканата му отговорност на заяждане от страна на работодателя. Доказано извършените от служителя нарушения по т. 5, 8 и 9 от заповедта за уволнение според въззивния съд са достатъчни по брой и тежест, за да обосноват налагането на дисциплинарното уволнение. Не обосновава налагане на това наказание произвеждането на некачествена продукция, тъй като то в случая е извършено поради грешка и "недоглеждане", което е предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ . Дисциплинарното уволнение и липсата на качества като основания за прекратяване на тр. правоотношение са уредени паралелно, като дисциплинарното нарушение изключва липсата на качества, когато е извършено виновно – умишлено или небрежно. Работодателят следва да прецени причините, довели до неизпълнението на възложената работа и в зависимост от това да прекрати тр. правоотношение на едно от двете основания. Ако е наложил дисциплинарно уволнение и то е оспорено от работника, работодателят следва да докаже, че неизпълнението на тр. задължения е извършено съзнателно от работника при посочените в заповедта обстоятелства.
Във връзка с посочените в жалбата основания за неправилност на въззивното решение ВКС намира, че въззивният съд се е произнесъл за спазването на разпоредбите на чл.194 и чл.195 КТ при дисциплинарното уволнение на ищеца в рамките на заявените в исковата молба оплаквания /р. по гр.д. №4553/15 г. на четвърто г.о. на ВКС/, като е взел предвид данните, съдържащи се в представените писмени доказателства - докладни за нарушенията, обясненията на ищеца за тях и документи във връзка с посочените в заповедта за уволнение поръчки.
Изводите на въззивния съд относно приложното поле на дисциплинарното уволнение и уволнението по чл.328, ал.1,т.5 КТ също съответстват на закона и тълкуването му в практиката на ВКС /цитираните в мотивите на въззивния съд р. по гр.д. №3687/14 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1014/11 г. на четвърто г.о. и др. - напр. р. по гр.д. №5128/13 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1774/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
В случая работодателят е отчел, че дисциплинарното уволнение по чл.190, ал.1,т.3 КТ не може да бъде наложено само за трите вече санкционирани със „забележка” и „предупреждение за уволнение” нарушения на ищеца, защото това би противоречало на принципа за еднократност на наказанието по чл.189, ал.2 КТ. При установяване на останалите вменени на служителя със заповедта за уволнение несанкционирани нарушения, които обосновават системността по см. на чл.190, ал.1,т.3 КТ /р. по гр.д. №838/21 г. на четвърто г.о. на ВКС/, обаче, въззивният съд е допуснал посочените по –горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Те са довели до недоизясняване на делото от фактическа и правна страна и до прибързани и погрешни фактически и правни изводи. Въззивното решение е неправилно – постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, което налага отмяната му. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, при което въззивният съд, след като укаже на страните разпределението на доказателствената тежест по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 ГПК, да прецени събраните гласни доказателства, отчитайки вида им и относимите разпоредби на ГПК. При оплакванията в абз.3 от въззивната жалба на ответника – работодател и изложеното от ищеца в отговора на тази жалба, въззивният съд може и служебно да назначи съдебно-техническа експертиза / ТР №1/2013 г. ОСГТК,т.3/. С помощта на заключение на вещо лице съдът, който не притежава необходимите специални знания, може обосновано да се произнесе по извършването на оспорените в исковата молба нарушения, квалифицирани като неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила по чл.187, ал.1,т.3 КТ – грешки в преначертаването на платформата и неспазване на заданието, несъвпадане на фланците на събирателния колектор и изработените два броя кофи и причината за това, зададени размери / какви и от кого/ на доставените плоскости за монтаж на допълнителна площадка за прахова линия и пр. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – р. по гр.д. №1566/19 г. на трето г.о. р. по гр.д. №3469/08 г. на трето г.о. и др.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №10032/20 г. от 3.12.20 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: